Моята история - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (71750)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (15813)
 Секс и интимност (8984)
 Тинейджърски (17004)
 Семейство (3238)
 Здраве (5877)
 Спорт и красота (3156)
 На работното място (1222)
 Образование (3651)
 В чужбина (773)
 Наркотици и алкохол (752)
 Измислени истории (667)
 Проза, литература (1157)
 Други (9388)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Избор на редактора

Моята история
преди: 4 години, 13 дни, прочетена 12923 пъти
Не знам, винаги съм четял разни истории от тоя сайт, предимно просташки, и съм се заливал от смях. Ето ме сега и мене - пиша моя си история.
Забелязал съм че моето семейство доста наподобява италианските - тия, от филмите с Робърт де Ниро, ако се сещате. То в България повечето семейства днес са така. Имам по-малка сестра. Имам майка, която не е добре с нервите. Доста е нещастна, защото живота й не се е развил така както е искала. В армията е, но си й личи, че иска нещо повече. Обвинява за това мене и моят баща. А на моя баща не му пука особено. Миналата година, точно когато смятах да се изнеса да живея при него, му се роди син от новата му съпруга. Мамка му, не съм бил в бащиния ми дом от 4 години! Та аз съм израсъл там... Всъщност, с баща ми не се виждам особено много. Вуйчо ми е поел неговата роля, макар че той сам си има собствено семейство, и по празниците всички сме - мъже, жени, деца, баби и дядовци - заедно, като една фамилия. Дори единия бизнес на вуйчо ми е семеен - в него сме само членове на фамилията, а той е нещо като Дон Корлеоне, макар на мен да ми напомня повече на Джейк Ламота, ако се сещате.
Не сме богати. Не сме и бедни. При вуйчо ми винаги е разхвърляно и това създава впечатлението за мизерия. У нас всичко е лъснато и подредено до блясък, заради майка ми. Аз си имам едно желание и то е да стана голям писател. Достатъчно голям, че да се издържам от писане. Не журналист, не юрист или редактор, за да бъда слуга на някоя чифутска медия, а просто да бъда свободен и независим писател. Искам да се махна от големия град, да се махна от блока, под който улицата шуми и дими, и мирише на прах и газове, все едно съм потопен в някакъв дяволски казан. Слънчевата светлина, дето минава през щорите, е примесена с тия прах и газове, и се чувствам като в затвор. Искам да се махна оттук и да ида някъде на село, в провинцията, да живея в малка къща, да имам здраво и стабилно семейство - жена и деца, да пиша книги и те да се продават, да се търсят от хората, защото е казано в Библията, че всеки човек трябва, освен с хляб, да се храни и със слово. Е, в Библията става въпрос за Божието слово. Мойто ще си е човешко. Като на Джек Лондон или Лев Толстой, надявам се.
Нямам чак толкова приятели. Е, преди имах и то доста. Излизахме, смеехме се, шеги, хумор и т. н. Биваше ме и все още ме бива в хумора. Но с времето всички ние, старите другари, се променихме. Всеки си пое по своята пътека, изправи се срещу собствените си проблеми и страхове. А и аз доста се отдръпнах от хората. Защо ли? Ами забелязах, че повечето от тези, с които се виждах, някак си бяха прекалено забързани и вглъбени в собственото си поведение - да изглеждат така както искат - и не можех да ги опозная. Хората около мене ми бяха някаква мистерия. Почнах да се чувствам изолиран в разни компании, не ми се говореше толкова много. Всички ми изглеждаха непознати.
Където и да отида се чувствам изолиран. Пробвах в най-различни области - бойни изкуства, актьорско майсторство(тъй като киното ме влече), но никъде не се чувствам, че се вписвам, и никъде не създадох приятелства. Всички хора ми изглеждаха еднакви - непознати. Познати ми ставаха тия, с които се напивах или напушвах. Те са ми и приятелите. Понякога, когато се застоя повече време навън, когато ходя по улиците или когато пътувам в метрото, сред толкова много хора, всичките непознати(някой ги познавам по физиономия, с други се поздравявам) се чувствам като натрапник. Имам чувството, че тия хора са част от някакво си свое общество, в което аз се натрапвам. Тия хора всички се познават един с друг, но аз тях не ги познавам, нито те мене. Затова когато съм навън, по принцип съм със слушалки, а когато пътувам в метрото се правя, че спя, хах. Понякога тия мисли ме карат да възприемам света като едно шоу - всички са актьори, сградите са декори, само аз съм истински. Като в "Шоуто на Труман". Толкова натрапчиви стават те, че се гневя на хората около мен. Искам да нападна някой, да го наритам в лицето, защото той също е виновник.
Все още съм ученик. Не е ясно дали ще завърша средното си образование, а ако успея то няма да е с повече от три. Има безброй отсъствия и май пак ще трябва да се местя. Не ходя, защото няма смисъл - не знам нищо по материала, не искам да общувам с хора, които всъщност не познавам и не успях да опозная за има-няма три години, а и ми писна учителите да си правят майтап с мен, ей така, за шоуто. Когато аз обаче им отвърна и ги направя на смешка пред всички, ставам "арогантен и нагъл".
Нямам интереси или хобита. Обичам да спя. Спя нощем, спя и през деня. Честна дума, мога да спя денонощно, ако имам тая възможност. Чувствам се страшно изтощен! Превърнал съм се в отрепка. Вярвам че човек трябва да има принципи, да знае кой е, да знае какво иска и да знае какво е мястото му в света. Вярвам, че така е устроена цялата Вселена - от Млечния път до клетъчната структура на тъканите - всички знае какво е всъщност, каква е целта на съществуването му и къде е мястото му. Това е и ключа към запазване на хармония с природата. Смея се на обществото, защото хората масово не зная кои са, но искат да бъдат нещо, което им се спуска от медиите като модел на подражание, което пък е равно на успех. Хората не успяват да станат като моделите си и се разболяват. Истината е че хората никъде няма да станат като своите модели. Самите модели нямат нищо общо със манипулираните кукли, които стоят зад тях. Друга истина е че аз съм станал същия шут.
От цялата ми "фамилия" се сипят заплахи - какво ще стане ако "не се стегна". Предполагам че са загрижени за мен... Имах проблеми с алкохола, и токсикологията посетих. Пия антидепресанти от няколко седмици. Миналата година също пих. Ходя при психиатър, който е евреин, и имам чувството, че човека просто се ебава с мене. С нетърпение чакам деня, когато "фамилията" ще полудее и ще скочи - ще се сбием, ще ме изритат от нас и т. н. Прабаба ми и дядо ми... едни от най-близките ми хора през време на детството. Починаха в рамките на десет дена. Сега, каквото и да направя, имам чувството, че те са недоволни от мен, презират ме. Исках да ги накарам да се гордеят с мен, а ги разочаровах, предадох и т. н. Мразят ме. Карат ме да се срамувам всеки път. Имам чувството, че ме гледат отнякъде - всяка моя стъпка или дума - и ме критикуват, съдят. Болно ми е тогава... Мислех да си гоизкарам на някой масон или на някой чифут, защото твърдо съм убеден, че тия гадове са виновниците за това положение! Продажниците също... Всички жидове, всички масони, всички банки с техните сатанински ритуали и вярвания - ВЪН! Това е единственото ми стабилно убеждение.
Винаги съм вярвал в Бога. Моля се Нему, откакто се помня. Като малък, как да е, вярвах, че Той стои зад щастието ми. Когато обаче за две-три години изгубих най-близките си хора изведнъж някак си загубих и почва под краката си. И когато паднах нямаше кой да ме вдигне. После майка ми, вуйчо ми - опитаха се, но явно не са успели. А Господ не отвърна на нито една моя молитва. На нито една! А направих всичко, за да ме види и чуе. Дори и желанието да се самоубия. Постих. Изповядах се. Какво ли не правех. Завиждам на хората, които са си продали душата на сатаната и са постигнали успеха в света(целия западен шоубизнес). И аз копнея за такива успехи. Но не вярвам, че ги заслужавам. Много хора имат сбъркано отношение за християнството. Мислят си че за отношенията между Бога и човека отговорност има само човека. Глупости! Апостол Павел е клал християните с хиляди, но пак е получил откровение от Бога, без даже да го е искал, дошло му е ей така насилствено, а има хора, които се молят Богу денонощно за своите близки, приятели, роднини, но Бога се не намесва. Както в случая и със самозапалилия се Пламен от Варна, мир на праха му! Когато човек се моли силно на Бога, така както аз се молех и така както други са се молели, и молитвите не бъдат чути(въпреки че човека е кръстен) обикновено не върви да се сподели. Не е толкова... надъхващо. Тия истории за малкия човек, който се труди упорито и неуморно, и преуспява по напълно честен и справедлив начин, са набити в главите ни още от детство. Някак си, обратния вариант не е много удобен или правдоподобен - да живееш праведно, да се трудиш, да отдаваш слава Богу и да пукнеш като жалко псе. Тъй че тия истории е нормално да бъдат подминавани в и без това гадното ежедневие, не е ли така? Идеята е че Бог не се интересува от делата на човека, защото християнството спасение е "не по заслуга, а по благодат". Тоест Бог е решил и така ще е! Волята на човека има значение, дотолкова доколкото Бог реши. Морала е морал дотам, докъдето Бог каже. Ако не вярвате, вижте Стария завет. Все едно Куентин Тарантино го е писал(ако сте гледали филма "Гадни копилета").
Достигнах до гениалното прозрение, че ако човек изгуби вяра в себе си, ако човек изгуби волята си да контролира своя живот, в същия такъв миг той губи и Божията благословия. В един ден имаш семейство и благодариш Нему. В следващия го нямаш и се молиш Нему да ти го върне. Да, ама нищо не става! НЕМУ не му пука или поне се мъчи да си предаде такъв вид. Хей, това не значи, че подкрепям другия, рогатия. Но колкото повече се вглеждам в хората и техните дела, особено на известните, виждам че там преобладава мисленето на рогатия, защото тия хора си продават душата БУКВАЛНО, за да успеят. Повечето от тях са хора с кофти детство, имали са много несподолени чувства, били са самотни насред многолюдната тълпа, не са били и достатъчно трудолюбиви и волеви, за да взимат правилните решение, не им е достигала упоритост и хоп! - продават си душата и успяват по лесния начин. Значи вярват в съществуването на лукавия. Тогава е логично да вярват и в съществуването на Бога, нали така? Ами ако са се молели Нему да ги озари със силата си, да ги дари с волята си, тъй че станат решителни и вдъхновени хора като светиите от миналото(които са имали крехки и слаби тела, заради непрестанните пости), но Той не е отвърнал на молитвите им? Защото никой светия не е светия по усилия, а по благодат. В противен случай би се изродил в дивак. Може би тия, отхвърлените, са са си казали като комика Рупърт Пъпкин: "По-добре крал за една нощ, отколкото негодник цял живот! "., преди да го осъдят за отвличането на друг комик и открадването на мястото му.
Та и аз се питам: "Да си продам ли душата, защото тя и без това никога не е значила нещо особено? " Да се посветя в някой сатанински ритуал и след това току виж задмина Стивън Кинг по слава? Защо да не се пробвам и в киното? Подобно на Джеймс Диин, Мерилин Монро, Опра, Дензъл Уошингън, Робин Уилям и още безброй знаменитости ще се моля на някакви духове и "енергии" да ме обладаят, за да направя паметна роля! Ще стана легенда, мама му стара! Очертава се така и така да горя в ада! Друга лъжа е това... В традиционното християнство греха се наказва със смърт, а не с вечни мъки. "И наказанието на греха е смърт". Щом душата е потънала в грях, то тя е смъртна. А да си жив е по-трудно, отколкото да си умрял. Поне за мен. Когато нямаш Господ. Когато не познаваш никой. Остава ти да си поне лицемер, но и това не можеш.
Ами ако няма Бог? Ако живота е безсмислен? Малко или много почти всеки счита живота за безсмислен. Ницше казва, че смисъл си му придаваме само ние. Влюбваме се, създаваме семейства, отстояваме каузи и т. н. - общо взето занимаваме се с най-различни неща, които стават център на нашите животи, само и само за да не се срещнем с истината, че всичко е все тая. А това е истина, от която човек би полудял. И в днешно време много точно тая мисъл стои в основата на депресията - най-голяма болест. Толстой дели хората на четири вида - на тия които са прекалено тъпи, за да разберат колко е безсмислен живота(като тъпата ми сестра), на тия които знаят колко е безсмислен, но предпочитат да се разсейват с нещо друго, на тия които са достатъчно смели и решително и завършват живота си със самоубийство(като много от големите поети и писатели), и на тия като него, Лев Толстой, които нямат смелост да си посегнат и живеят в една постоянна нищета. Ние сме такива хора, за които се отбягва да се говори, защото напомняме тежки мисли. Ние сме изоставени. И от Бога. И от семейството. И от обществото. Тъй че реално даже и да го има Бога то молитвите ми нямат особено значение и аз за Него нямам значение, до мига, в който не реши да ме обсеби и да ме направи проводник на спасителното си учение, което е най-жестокото нещо измислено някога. Даваш надежда на хора, на които няма да помогнеш. И ги оставяш да се разтворят в надеждите си като в сода каустик.
Блазя им на повечето хора от нашето общество. Те са толкова тъпи, че вярват, че постигнатото от тях има някаква стойност; че наистина си струва да живееш за мига. Иронията е че те вярват в това, заради тъпотата си, и именно по този начин успяват да изживеят животите си най-пълноценно. Ние, другите обречени, стоим и се чудим как да се натикаме през райските порти, за да живеем и ние вечен живот. "И чух числото на подпечатаните: и то бе сто четиредесет и четири хиляди. " - от Откровението на Йоан. Който влязъл - влязъл! На избраните - честито! Който е тъп - тъп е! На тъпите - честито! Колко общо имат чалгата, силикона и пошлия шоубизнес(наричан от всички "постмодернизъм") с Божието спасение!
Доста дълго стана това споделяне от моя страна. И сега какво - да се самоубия ли(де да имах волята поне за това! ), да си продам ли душата на дявола(де да имах смелостта и решителността поне за това), да напусна ли училище( за да работя като хамалин и в крайна сметка да разсъждавам така както си разсъждавам и сега - отчаяно), какво да направя. Искам за момент да ида на друго място - не ми се умира, но не ми се и живее. Искам трети вариант. Искам просто някой да ми каже какво да направя. Да продължа ли да ходя на училище, докато ми падне възможност да заживея някъде в провинцията и да се занимавам с писане? Разбира се, идеята е не просто да се надъхваме в стил "Роки Балбоа", защото понякога надеждата и мечтите носят най-големите разочарования. Всички добро носи разочарование, ако не е споделено. Искам наистина да предприема нещо с живота си. Спи ми се, изтощен съм. Майка ми каза - ако до края на седмицата не се стегнеш напускай дома ми и си търси друг! Как да стане енергичен, как да се възстановя от умората, как да започна да РАБОТЯ, ама НАИСТИНА ДА РАБОТЯ ВЪРХУ СЕБЕ СИ!? Просто съм в тотална безизходица, защото НЕ ВЯРВАМ, че мога да се справя. Толкова пъти вече се провалявах, без да постигна нищо, че ми писна....
Ето - всичко по реда си - време е за вашите съвети, уважаеми зрители!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 13 дни
hash: 3f803d2d86
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Добре написано.... Затрогващо... Няма и една правописна грешка... Авторе, единственото което не вярвам, е че си ученик.

 
  ...
преди: 4 години, 13 дни
hash: 9677290a10
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

3.   Честно казано спрях да чета преди да стигна средата извинявай, но не си моят автор.

 
  ...
преди: 4 години, 13 дни
hash: 63f04ad24f
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

4.   Хубави разсъждения за ученик! Обаче странна работа, имаш настройката за живот на наркоман, психически изсмукан от наркотика. Прекалено много се вглъбяваш в негативното. Завърти монетата, има и друга страна. Мхм! Така както си започнал със първоначална нагласа за каквото и да е било няма как да се получи нещо по различно. До колкото разбрах даже отношението ти към хората е такова. Простил ли си на всички? А на себе си? Намери смисъл. И не ги мисли чак толкова нещата, виждаш че и без това не успяваш да им въздействаш. Отпусни се и само действай, каквото ти хрумни стани и го направи. 'Ако няма къде да отидеш, ела на себе си'

 
  ... горе^
преди: 4 години, 13 дни
hash: e4e6cb92f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (11 гласа)

5.   Мило момче, ти не искаш да "станеш" писател. Ти СИ такъв. Искрено се надявам да не си излъгал за възрастта си. Но защо толкова отчаяние и неверие. Вдигни глава, светът наистина е гаден, но не чак толкова. Намери верния път. Бъди упорит, бъди себе си. Ще се измъкнеш от това блато. Не преставай да губеш вярата си. Болката по изгубените близки ще намалее с времето. Успех.

И да знаеш, че ако не си излъгал и си ученик, шапка ти свалям - нямаш нито една правописна грешка, освен тези на "клавиатурата". И по -важното - нито една пунктуационна. Че днес всеки слага запетайките където му падне.
Горе главата и напред!

 
  ...
преди: 4 години, 13 дни
hash: ba36289944
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей, четейки това което си написал се сетих за себе си преди година и половина, когато и аз мислех по този начин. И аз преди време загубих единият си родител, и аз се чувствах уморена, гневна, разочерована. Много пъти съм изпадала в моменти в които съм си мислела, че ме гледа от някъде, дори все още си мисля, че е така и ме порицава за грешките. По мое мнение болката по изгубен близък с времето не намалява, но предполагам, че човек трябва да се научи да живее с нея. Съвета, който бих ти дала е да имаш търпение и смелост, да си поставиш някакви цели и да се бориш за тяхното осъществяване. Не се предавай и недей да губиш вяра, колкото и да е гаден животът понякога той може да те изненада.

 
  ...


...
преди: 4 години, 13 дни
hash: b5987874ce
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Отново човек, в който живеят много хора. Разбери и избери точно кой искаш да си. Аз лично спрях до частта, че вярваш в Бог. Няма лошо, дори е похвално, но нервите ми не издържаха на това безкрайно противоречие. Друго дори не знам какво да кажа. Тотално ме обърка... Хм...

 
  ... горе^
преди: 4 години, 12 дни
hash: e583c48e90
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Първо за здравето. Вероятно имаш хронична умора. Диагнозата не е добра. Можеш да прочетеш за причините и как да се лекуваш тук:
http://www.doctorbg.com/page.php?id=15248
и тук:
http://www.medicine.bg/novini/8-te-prichini-za-postoyannata-umora
Така и не можах да разбера какво общо има Бог със смисъла на живота. Трябва сам да намериш отговора за себе си. Няма една общовалидана истина за всички. Всеки човек е различен и под щастие и смисъл всеки разбира нещо ралично. Мечтите и целите са различни за всеки. Търсенето както ти правиш на една общовалидна истина за всички, на едно решение/един отговор е нереално и глуповато. Нещата са по шарени и с нюанси. Не е само бяло и черно. Много намесваш дяволи и богове в твоят вътрешен свят. Не го разбирам това, та силата за промяна е до голяма степен зависи предимно от теб. Хубаво е да преследваш мечтите си. Дори и да не успееш, то поне ще знаеш, че си направил опит. Иначе ще трупаш ненавист към себе си и света около теб.

K-Man

 
  ...
преди: 4 години, 12 дни
hash: 42f3ac4115
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   И къде според вас е коментар номер 2? Дали според вас има нещо нецензурно в него, за да не го виждам?

Модератор - коментар 2 не отговаря на условията на сайта.

 
  ...
преди: 4 години, 12 дни
hash: dc43039c86
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Автора е на 16 години, ако това има значение.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 12 дни
hash: 40ced42844
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Аз ще те посъветвам на този етап да се стегнеш и да завършиш. Хвани си живота в ръце от сега. Какво смяташ, че ще работиш, как ще се издържаш? ! Сигурно звуча банално, като баба ти, но аз едва сега осъзнах какво всъщност значение има образованието. И слава богу аз имам такова, но бях на ръба да затъна серизоно. Не че то е всичко, нито пък гаранция за някакъв кой знае какъв интелект и ум, но без него никой няма да те вземе на сериозно. А цял живот хамалска работа едва ли ти се върши. Стегни се малко, прекалено много негативизъм има в теб, а не е необходимо. Живота е хубав, ей :))) Вместо сега да са ти едни от най-веселите, запомнящи се и безгрижни години, ти ги съсипваш с депресии и само създаваш излишни тревоги на семейството си. Прецени приоритетите си и позволи на хората да стигнат до теб, не всички са толкова лоши, има много готини типове, които ни "зареждат" и се учим един от друг. А ти си се сврял в черупката си и не искаш да се отвориш за света около теб... Желая ти успех и действай!

 
  ...

...
преди: 4 години, 12 дни
hash: ab87e7ae36
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Надявам се, че вече ти е минало и си направил опит да се стегнеш. Не ми се струваш от хората, които така лесно ще се предадат.
к9

 
  ...
преди: 4 години, 11 дни
hash: 7fdba8952b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Мило момче,

прочетох на един дъх написаното от теб. И искам да те поздравя! Много се радвам, че има все още юноши на твоята възраст, които познават творчеството на Л. Толстой и Дж. Лондон. Знаеш ли, ти може никога да не станеш като тях, но със сигурност би могъл да бъдеш Мартин Идън на своето време. Просто още не си открил своята Рут, която не е задължително да бъде човек. "Рут" е името на стимула, а той е това, което все още ти липсва.

Поздравления!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 дни
hash: 6f36d7c4f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Здравей! Предварително се извинявам, ако моето мнение ти се види самоуверено или че те диагностицирам без да те познавам, но поне е добронамерено.

Според мен първо си лееекичко надменен към останалите хора - от прочетеното изпитах усещане за самота и неразбиране от околните. Самотата обаче освен състояние, е и избор в доста от случаите. Няма как някой да те разбере, без да му обясниш как се чувстваш. Не е нормално на твоята възраст да нямаш близки приятели, които да те "поразведрят". Според мен умишлено си се изолирал. Същото важи и за приятелките - чувала съм, че и те доста разведряват :) Просто сякаш считаш околните за недостойни за компанията ти и предимно - за членове на "твърде глупавата" група хора. Няма да се принизиш ако допуснеш някого до себе си, но наистина, а не просто да търпиш присъствието му както правиш с "италианската фамилия".

Животът е какъвто ти го направиш - банално, но вярно. Важи за всеки един ден от него - или тази вечер ще ти е тъпо и ще седиш у дома да се мусиш, или ще отидеш вместо това на място, което обичаш, ще пиеш бира с приятел или пък просто ще гледаш филм - изборът е твой, също и нагласата. Можеш да седнеш да гледаш филм с идеята "сигурно ще е поредната простотия" /и вероятно ще си прав :)/и да се сдухаш още повече, или да се отпуснеш на дивана с приятното чувство, че сега ще отмориш, да си сипеш чашка вино примерно и да гледаш с интерес. Ето ти разликата между тъпо и приятно изкарване на вечерта при едни и същи условия.

Тук вече достигам и до твоя извод, че ти липсва мотив, а защо? Не е заради загубата на любимите хора - преживяла съм също жестока загуба на по - ранна от твоята възраст, но не изгубих воля за живот и напредък. Има нещо друго. Може би не чувстваш подкрепа от родителите и близките си и затова предполагаш, че починалите са разочаровани от теб и те упрекват също. Помисли - както и да го възприемаш сега, каквото и да са ти казали /включително майка ти/, е за да те стреснат. Не коментирам дали е правилно, това няма кой да го каже предварително. Родител съм и знам със сигурност, че майка ти те обича повече от себе си. Баща ти също вероятно, но просто мъжете сте малко по - недозрели и не си давате сметка за последиците от действията си - той сигурно и не подозира колко те разочарова като те оставя на "втори план".

Сега идва смешната част - опит за психоанализ от непрофесионалист: мисля, че в момента ти липсва внимание - чувстваш, че за никого не си най - важния човек /дори и да не е вярно/ и това те демотивира. Имаш усещането, че всеки си живее живота, а ти си само досадно присъствие в него. Вероятно затова чакаш с нетърпение конфликта с роднините си - за да ти обърнат внимание накрая. Финално съветът ми е: обръщат ти или не внимание, обичат те или пък те упрекват е без значение, разбери го! Обърни си внимание ти, направи живота си какъвто ти искаш, а не какъвто другите очакват. Не вярвам някой да желае да се саморазрушава, не го прави и ти, особено за да доказваш нещо на околните!

Последно: пишеш наистина добре, а аз съм доста запален читател, можеш да ми се довериш. Направи алтернативен план - на селото ще умреш от глад в очакване на славата :) Стивън Кинг е работел в пералня, когато става известен с "Кери", трябва просто да опитваш докато стане, а не да се забиеш в някой див край в очакване на чудо.

Извинявай ако ти досадих или те обидих с нещо в този пост.

 
  ...
преди: 4 години, 11 дни
hash: dc43039c86
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   От автора:

Наистина благодаря за съветите! Аз точно се чудех какво би станало, ако реша да наруша правилата и се отдам на някакъв по-различен живот, който съм описал... Все пак, никой не е постигнал нещо наистина значимо без да наруши правилата на обществото, в което е затворен, не е ли така?
Хората обичат да казват "Не! Не можеш! Не трябва! " и да ти зададат ограничен избор от модели на поведения, които да са социално по-приемливи. Колкото по дебел е портфейла ти, колкото по внушителна е банковата ти сметка, колкото по-скъпи са вещите ти - коли, телефони, компютри, дрехи и т. н, толкова повече избор имаш от модели на поведения. Неслучайно най-големите ексцентрици са милиардерите. Човека бива измерван от неговата материална собственост. Колкото по-малко такава притежаваш, толкова си по-мачкан от "големите играчи". Чичо ми е в такова тежко положение, тъй че не говоря готови клишета, изсмукани от кутрето.
Перифразирам Арнолд Шварценегер, който казва: "Наруши правилата! Не закона, а правилата. Мисли извън кутията. Извън това, което са те учили твоите родители и учители. Разбери за себе си кой искаш да бъдеш, НЕ КАКВО, а кой! В противен случай за какво сме на тая земя - за да бъдем като всички останали, за да избегнем проблеми(от това да вършиш, каквото желаеш за себе си)!?

 
  ...
преди: 4 години, 2 дни
hash: 2de878f756
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Свидетели на Йехова ???

Само те могат да си мислят и да дрънкат глупости за самоубийство. Само те...

И на мен в момента ми е изтощено, гадно, и какво ли не... Но да съм си помислил и за миг това, което ти написа...

Айде стига глупости ;). Стегни се и започни да тренираш. Това ще ти стимулира и ума. Започни да спиш или от 10 до 6 или от 11 до 7 ;). Това е най-хубавият сън, и когато го спазваш организма най-добре се предразполага за тренировки. Било то силови, или.. там каквото си искаш... може и да се запишеш на нещо.

Започни да тичаш. Това стабилизира нервната система. Започни да правиш упражнения. Лицеви упори, коремни преси, набирания. Това ще ти донесе вечно щастие и гордост. Оттам идва мотивацията за ВСИЧКО ;).

Поговори с майка си и кажи, че за седмица не става. Дръж се добре в къщи и покажи малко уважение.

Това е от мен. Дано съм помогнал.

 
  ... горе^

...
преди: 4 години, 1 ден
hash: dc43039c86
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

17.   От автора: Мерси, пич! Но нямам нищо общо с тия болни чифути от йеховата... Смятай че на година се самоубиват по един милион души из целия свят... едва ли всичките са йеховисти. В България даже за последните два месеца има поне 200 опита за хвърляне от терасата... като 60-70 процента са успешни.

 
  ...
преди: 4 години, 14 часа
hash: 2de878f756
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Ми Ок... ама едва ли всички плямпат толкова глупости за религия и се задълбават по такъв начин в самоубийството и говорят така разпалено за религия. Само Йехова-та са такива ;). Няма да се сърдиш...

Като искаш да свършиш по този начин действай ;)... може и да помогне. А ако не помогне се върни да разкажеш какво е станало...

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: dc43039c86
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

19.   От звтора: Най-големите ми проблеми са: 1. Не вярвам в себе си, 2. Не знам какво точно искам да постигна в живота, 3. Страх ме е - от провала, от смъртта и т. н.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: d153c0da68
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

20.   Хубава поема само не си го изкарвай на "Франковците" и "рогатия" :). Сам казваш, че си немощен постоянно ти се спи и не правиш нищо. И най-лесно е да хвърлиш вината на друг. Това което постигнеш и оставиш зад гърба си ще те направи щастлив.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 55e3238a18
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

21.   Здравей, след прочетеното смятам, че наистина гледаш много филми, в което няма нищо лошо. Те, обаче, често ни карат да мечтаем и след поредния изгледан филм, връщайки се в реалния, сив свят, осъзнаваме колко жалка е реалността. Същото нещо е и с книгите.
Не искам да ме разбираш погрешно, чети книги и гледай филми, винаги има какво да научиш от тях, градейки опит само от видяното или прочетеното. Просто недей да прекаляваш, не превръщай тези дейности в смисъла на ежедневието си. Понякога нещата, които ни карат да се чувстваме най-добре, се превръщат в нож с две остриета, без да го съзнаваме.
Другото, което мога да те посъветвам е да не търсиш причината за нещастието си в Бог. Човек сам управлява живота си. Вярно е, че понякога всеки има нужда от подкрепа и от невидимата "Висша сила", която идва на помощ в трудните моменти, но не можеш винаги да чакаш на Господ, ако той не ти помага, помогни си сам! Не се задълбочавай толкова много в такива духовни размисли, не смятам, че има някаква полза.
Като за начало, намери си някакво РАЗЛИЧНО занимание, можеш да спортуваш например, както каза №16. Освен, че е полезно, ако си във форма и се чувстваш добре в кожата си, това автоматично те прави по-уверен.
По принцип мисля, че повечето хора минават през такива периоди, подобни на твоя, самата аз съм преминала през сходни и дори по-тежки периоди, не за друго, а защото най-големия проблем е в главата ти, ако ме разбираш. В момента си във фазата на осъзнаване как е устроен света и истината, предполагам, никак не ти се струва приятна.
Искаш друга реалност, която да е устроена по различен начин. В последствие ще свикнеш и вероятно ще се примириш с целия този театър (знам, че това не те успокоява), макар че, не вярвам да се слееш с обстановката, и да вървиш с овцете.
Надявам се да съм помогнала и гледай само да не станеш като Тейлър Дърдън от " Fight Club ", ако се сещаш, хаха.

 
  ...

...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7967226361
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

22.   Ще бъда честна - не го прочетох цялото, както каза номер 3 - не си моят автор. Въпреки това звучиш много интелигентно. Понякога и аз имам чувството, че не съм си на мястото, сякаш хората, с които съм обградена и мисленото им са прекалено далеч от мен. Вярвам, че това ще отмине. Просто в тези години сме объркани. Разбира се, има и хора, с които чувствам, че мога да говоря за всичко, чувствам ги близки, но не са много, а и по ред причини не са около мен - повечето не са от тук. Хората са казали - "Ще дойдат добри времена за този, който умее да чака. " - знаеш ли, много ме обнадеждава тази фраза. А ти имаш цели, но те няма да бъдат постигнати като не ходиш на училище, пиеш и се дрогираш. Като гледам написано от теб, се разбира, че имаш талант, но нещата не стават просто така. Трябва да имаш образование, да се докажеш, така никой няма да забележи, че можеш и знаеш! Учи, за да реализираш мечтата си.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 7089edf766
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

23.   Пич, вземи се в ръце. Оправдания винаги има. Така като гледам не се харесваш особено, е не е голяма драма. Просто започни да правиш нещо.

 
  ...
преди: 3 години, 11 месеца
hash: 50bd8276f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

24.   Че имаш талант за писане - в това спор няма, но според мен, колкото повече се дистанцираш от хората - толкова по силна ще става депресията ти. Според мен трябва да направиш опит да се социализираш и да смениш средата, да откриеш хора с подобни на твоите интереси, с които ти е приятно да контактуваш, а не с такива с които да се напиваш и напушваш. Опитай се да да гледаш по- позитивно на живота - да не е приказка, но не е толкова зле :)

 
  ...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: ff8d6f57d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

25.   скъпи мой приятелио, извинявам се за гадният правопис.. пиша с испанска клавиатура, да си дойда на думата и така много ми харесва как мислиш, преминах през този период загубих баща ми сестра ми, баба ми дядо ми, тримата починаха кажи речи в ръцете ми.... а да ти кажа ли на колко години съм на 21 все още, живота не мие дал нищо хубаво освен тъга, как ли и аз нямам смелост да си посегна искам като теб трета опция... не намирам смисъл в живота си но може би някой ден ще намеря.... поздрави от слънчева Испания братле, Мир :)

 
  ... горе^
преди: 3 години, 10 месеца
hash: 0694d55030
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

27.   25, не знам в Испания да се произвеждат клавиатури, но виж - китайски има много. Извинете ме за правописа, пиша на китайска клавиатура е по-правилно да кажеш, но това изобщо не извинява глупостта ти едни настройки да не можеш да промениш.
За другото съжалявам!

 
  ...

...
преди: 3 години, 10 месеца
hash: dc43039c86
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

28.   25, моите съболезнования! Изгубил си близки хора, но щом още не си изгубил себе си... всичко е пред теб! Поздрави и успех! :)

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: 379881c3f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

30.   @27 Не се прави, че не си разбрал.

@автора - Харесва ми как пишеш. Напомня ми на Буковски или Селинджър. Тц, но не точно, имаш собствен стил. Търсиш щастието и искаш да бъдеш успял писател? Имай предвид, че тия двамата са успели писатели, но не са изживели живота си по особено щастлив начин.

Какво друго да кажа. Не спирай да пишеш. Това е моя съвет. За друго не знам.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 8 месеца
hash: 1aed258aba
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

31.   А твоите разбирания за религия, за другите хора и за илюминати и изобщо цялото ти схващане за живота от къде е формирано? Смяташ ли, че е възможно твоите мисли и действия и думи и поведение, самото ти присъствие да влияе на другите хора около теб? Наистина ли мислиш, че постигнатото материално състояние няма значиение? А виждаш ли хора, дето бъркат в казана, или такива с болести, стари хора, инвалиди, или просто нещастни от нещо сериозно? Имаш его колко Тихи океан, хубаво е да разсъждаваш ама бива и да уважаваш.
Поздрави
подобен на теб

 
  ...
преди: 3 години, 6 месеца
hash: 15051da8b9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

32.   Аз мисля, че тази ти история няма да продаде, не и в България. Не си направих труда да прочета дори до средата. Начинът ти на писане не интригува. Порбвай се с нещо друго.

 
  ...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: cd3ca76c39
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

33.   Леле ако знаеш как приличаш на един познат и той е като теб черноглед, отчаян и не вижда смисъл от живота, обаче какви стихове и разкази пише направо е велик, ама не иска да ги публикува. Никой не бил достатъчно заслужил да влиза в душата му(така стиховете и разказите му ги чета само аз и още 1 човек). Защо не пробваш, докато учиш, да напишеш нещо, да го публикуваш в някое литературно списание и ще видиш как ще потръгне. Междувременно не е лошо да си завършиш. Дори и с 3-ка да е никой не пита с колко си завършил. Въпросът на всеки е имаш ли диплома(макар и да не виждам никакъв смисъл от дипломата, защото в крайна сметка 80 процента от хората работят, нещо което въобще не са завършили, но това си е мое мнение). Факт е обаче, че обществото е така устроено, че изисква диплома без значение дали е за инженер или за средно, номера е диплома да има.
Пожелавам ти успех!!!
С.

 
  ... горе^

...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: 26201f2ec3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

34.   И пак се изпохапахте като кучета и забравихте, че момчето може би чака смислен съвет или отговор! Момче, имам чувството, че се изживяваш като Мартин Идън.. трябва да знаеш за кого говоря, ако си наистина почитател на Джек Лондон. Минаваш през много тежки времена.. свои си времена, просто времето много ще ти покаже и ти ще се изненадаш колко различно ще мислиш след време, но моето мнение е да насочиш цялата тази СТРАСТ, в която се крият хиляди емоции в нещо, което е важно за теб, каквото и да е! И ако си наистина вярващ си спомни притчата за Исус и рибарите, когато излезе една буря и прочие.. няма да я кажа, за да я прочетеш ако не се сещаш, а ако се сещаш се замисли... даваш им се много лесно.. не живей в нечии друг живот. ПОСТРОЙ СИ ТАКЪВ!

 
  ...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: fd85f5dddf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

35.   Не си моя писател. Но ставаш за такъв, нямам две мнения по въпроса. Просто твоите убеждения не са за мен и прочие.

 
  ...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: dab9bf63d5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

36.   Какво става с теб авторе? Развиваш ли се? ! :) Надявам се всичко при теб да е добре! :)

 
  ... горе^
преди: 3 години, 5 месеца
hash: cf93ec47a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

37.   Напомняш ми мен... Едно сърдито на света дете, което търси спасение в книгите. Понеже не получавах удовлетворение от комуникацията си с хората около мен, започнах да бягам. Първо бягах в библиотеките, после бягах в писането си ( станах добра ), после започнах да бягам истински. От град в град, от държава в държава... В момента в който усещах сянката на безпокойството и депресията стягах куфарите и бягах... Това ме направи още по-умна и още по-силна и още по-устремена към целите ми.
Всъщност крайната цел на живота е да оставиш следа в пясъка. Прав си като казваш, че хората които искат и очакват само материално, живеят пълноценно. Но изборът е бил твой и мой. Бягайки от самотата сме избрали да храним умът и душата. А знанието не е направило никой щастлив. Сети се за Пандора:)
За да промениш нещата трябва да го поискаш сам, не да питаш хората какво да направиш, защото всички отговори са вътре в теб. Ако чуеш душата, която си направил силна чрез знания, ще познаеш пътя си от там нататък. Ако проумееш, че да си нещастен и да се самосъжаляваш всъщност те задоволява, ще можеш да вземеш решенията за себе си. Дали наистина искаш да си вечният меланхолик с влечения към всякакви обсесии или да бъдеш част от света, от вселената и да оставиш своята стъпка в пясъка на живота.

 
  ...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: d975d14b88
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

38.   Дано това което е описано да е плод на развинтена фантазия и нищо повече :) Ако не е мога само да дам един съвет на разглезеното малко леке - Вземи се стегни малко и спри да се молиш на Бог, извънземните и на каквото и да е друго. Има само една универсална сила, която ще отговори на всичките ти молитви (цел, план и много работа без отказване). Ако вярващ в себе си и не се отказваш от мечтите си няма сила, която да те спре!

 
  ...

...
преди: 3 години, 5 месеца
hash: cee1a5c194
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

39.   Аз лично препоръчвам на автора да си смени психиатъра. Явно този нещо е объркал лечението. Просто трябва да му се предостави по-сериозна специализирана помощ. Има заведение за психично здраве, където след известен престой ще се пооправи момчето.

 
  ... горе^
преди: 3 години, 4 месеца
hash: e94f27b7e2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

41.   За зимната ваканция отиди за 2 седмици в манастир, например в Бесарбовския или в Рилския или в Банкя (не зная до къде си близо).

Гледай филмите от този сайт
http://www.eparhia-lovech.com/филми/документални-филми
и почети малко статии от този:
http://www.pravmladeji.org/

Завърши си средното образование и след това мисли кое и накъде. Ако искаш да живееш на село добър вариант е да потърсиш работа в земеделието и отделно да се занимаваш и с писане.

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: 6056686aac
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

42.   АБЕ Вие всички ли сте ненормални повече и от мен и автора какви поздравления вече стана модерно написаното от автора и можете да го прочетете във всяка втора публикация вие сте за диспансера повече ми се вижда и да момчето е много объркано ще ти кажа само че ме заболя главата от написаното ти за обладаване от демони и безбройните повтаряния на тъпотия тъпаци и т. н. Нито ми допада часта с "приятелите ти" Според мен истинските ти приятели са тези които са потърсили пътя си и са амбицирани да постигнат нещо смятам че си много объркан а коментиращите са още по нередовни от теб авторе но ти имаш основателни причини също като моите и възрастта ти също след време ако се бориш и не се събираш в подобни компании искренно ще се възхищавам и ще се радвам за теб! Няма нормални има непрегледани! Баща ВИ!

 
  ...
преди: 3 години, 2 месеца
hash: cf04672073
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

43.   Здравей, ако наистина си ученик още, ти е рано да се отчайваш от живота! Най-вероятно раздялата на родителите ти е отключила тази депресия в теб. Всяко момче има нужда от баща до себе си... Но, така се е случило, трябва да го приемеш и да продължиш напред. Всеки е с някаква мисия на този свят - дали да напише книга, както ти искаш, дали да създаде нещо, да се възпроизведе и т. н. Ще намериш и ти своето място. Просто се стегни, ходи на училище, помагай в къщи. Спортувай, намери си гадже /ако нямаш/. Животът е прекрасен, когато си влюбен. Алкохолът и тревата не са решение, те само разяждат мозъка, опиянението от тях е временно, после връхлитат истинските демони. Хубаво е, че четеш книги и гледаш филми, но не ги преекспонирай прекалено в действителността, не влизай и ти във филма, създай си твоя реалност. Набележи си цел - примерно да имаш собствен дом, къщичка както искаш - обучавай се, стани специалист в харесвана от теб област, работи здраво и печели пари. Уважавай майка си- излязъл си от утробата й, тя никога няма да ти причини зло. Нервността й те притеснява и подтиска - помогни й тогава. Накарай я да се чувства малко по-добре, не се отчуждавай от нея. Кули й цвете някой път, друг път й направи кафе, трети път измий ти чиниите, след като се нахраните. Нека и тя усети малко топлина и грижовност от твоя страна. Опитай се да сплотиш семейството, обгрижвай и по-малката си сестра, след като баща ви го няма, тя има нужда от батко си. И последно, не се вторачвай в гадостите, това само ще задълбочи депресията ти. Гледай по-леко на живота - период от време, който трябва да използваме максимално полезно. И задължително цел, преследвай някаква цел - това ще те дърпа напред! Успех!

 
  ... горе^
преди: 3 години, 1 месец
hash: 8647201008
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

44.   малко за депресията, ако не я изкараш от себе си, тя ще стои вътре в теб, то е едно особено и неприятно усещане за света отвън, понякога или често всичко ти се вижда в мъгла, без мисъл, без зцначение, сънят е бягство от депресията, а когато се събудиш отново си в лапите и, изхвърлянето е бавно и мъчително, но когато започнеш да се освобождаваш от нея установяваш, че не всичко е така фатално, в крайна сметка живеем един живот, наниз от събития - поуки, уроци, болка или вдъхновение както искаш.... започни да ходиш на фитнес, избери хубав такъв, ще видиш колко много хора чрез спорта преодоляват натрупаното напрежение, освен товя тялото ще ти се отблагодари, колкото повече проявиш постоянство, толкова по-витален ще бъдеш, знаеш ли колко е дълъг животът, колко много ти предстои, просто прави нещата, зарадвай се на чаша вода, изпий тази чаша с удоволстие, същото е и с живота, умножи глупоста по нула, а и не гледай толкова хората около теб, заобичай самия теб, успех

 
  ...

...
преди: 3 години, 29 дни
hash: 85971c7e37
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

45.   Интересно как обикновено хората опират до външен източник когато има проблем.

По рождение са ти дадени инструменти на сътворението с които фантазията ти ще има да наваксва доста време.

Намираш се във вселена на главозамайващи чудеса и безчет възможности и от всички тези варианти за момента си избрал, самосъжаление и саморазрушение.

Не никой няма да хване и да го свърши вместо теб.

Ако всичко е без значение - то и значението е незначително.
Цялата ти смислова верига от която произтича състоянието ти е затворен кръг от порядъка на параграф 22. И ако беше действително вярна мисълта за никаквото значение на живота е редно да си способен да превключваш от това си състояние към пълно щастие с едно премигване. Ала уви не си.

Можеш да си в него, със същата лекота в които можеш да си и в каквото друго състояние си пожелаеш.

Не не става с щракване на пръсти или със хапчета по избор.

Разбира се че като не ти се живее тялото ще те послуша и ще води поведение което не иска да се надигне от кревата.

Като гледам, цялото ти страдание се опира до протеста ти срещу това че неща не ти се дават просто така.
Еми щом това ти е интересно занимание - прави това, не е като да нямаш избор.

Това че честния труд и дрън дрън не водят до това което пише на рекламната листовка ясна работата.

Не си беден във въображение, не си искал да го инвестираш другаде освен възпяване на собственото си падение - не си го направил.

Няма какво да ти разправям свои истории че да добивам образ.

Кратката версия, е че като ДЕЙСТВИТЕЛНО ти писне да се давиш в лаината. Защото си разбрал че това може да се проточи в безкраен монотонен кръг. Решаваш че има и други хоризонти на света. Сещаш че за самочувствието има редица гнусни социални навици които ти пречят да видиш, че то идва от вътре. И докато можеш да си вземеш самочуствие от това че си направил нещо. Не можеш да направиш почти нищо без да го имаш. Чисто и просто угоден за някои хора логически капан.

Превръщаш се в строителя които иска да направи небостъргач но се парализира от колебание дали може да държи чука правилно. Патриция ти казва построй го и ще ти дам храна, ала не е много сложно прозрението че на празен стомах не става.

Оня дето направи небостърга пръв, нито имаше най-хубавия чук, нито имаше Easy to learn DVD set. Нито се чуди може ли не може ли.

ЗАЯВИЛ на себе си че го иска. И го е направил. Уви дълго след кончината му можеш да идеш и да видиш резултата от неговия труд. Други като него на думи много искат ала са твърде заети да си правят лабиринти от думи че да се занимаят със своите желание.

И не ти не си специалния, не си оня комуто има невижданото човешко страдание. Просто социалните навици и закърмени мантри го правят блазнещо за вярване (;

Айде Привет.

А ония забавни индивиди дето ще ме ръфат за правопис да си бръкнат в носа от мое име (;

 
  ...
преди: 3 години, 22 дни
hash: ea163e245d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

47.   Редактор. Тази професия би ти подхождала.
Защо не?

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 01d64372e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

48.   Умно момче си и независимо с колко ще завършиш и какво и дали ще учиш - ти ще успееш в живота. Но само при едно условие - че тушираш своята различност, за да се адаптираш сред другите. И то в правилната доза - нито да се разтопиш сред редиците скучни и амбициозни тъпаци, нито да залитнеш към неразбираемото и окултното. Успех!

 
  ...
преди: 2 години, 7 месеца
hash: a116632173
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

49.   мило момче, не вярвам, че съществуваш! С такава езикова култура, грамотност, без нито една правописна грешка!? Аз съм учител и повярвай, много съм пристрастна. На тази възраст е невъзможно да имаш такива прозрения, просто ентусиазмът е най- хубавото на твоите години, а ти си вече "отровен", защо бе, какво толкова те отчая?

 
  ...
преди: 2 години, 7 месеца
hash: a116632173
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

50.   правилно!

 
  ... горе^

...
преди: 2 години, 7 месеца
hash: b23082a18a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

51.   Аз съм Бог и ти казвам като хамалин работата може и да ти се услади. , работа да са изпотиш малко затуй са мразиш че си станал паразитин. Липсва ти бой

 
  ...
преди: 2 години, 5 месеца
hash: 00a5ee6ae3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

52.   Човече.... кефиш ме!

 
  ...
преди: 2 години, 1 месец
hash: 8522845496
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

53.   Ние всички виждаме себе си в написаното от автора. Всеки един е преминал или преминава през подобен период. Избираме: да бъдем нормални или да откачим; да живеем или да умрем; да бъдем борци за идея или паразити без смисъл - всичко зависи от нашия избор.
Мисля си, че Бог, според описанието на автора, е просто неговата проекция, която го пази от всички страхове и осмисля съществуванието му. Всички имаме такива проекции - неговата се казва Бог, на някой друг носи друго име. Противоречието на автора се изразява в усъмняването в тази проекция - не иска да се самозалъгва. В крайна сметка, така както е тръгнал, ще стигне до Ницше и Юберменшът.

 
  ... горе^
преди: 2 години, 1 месец
hash: 8522845496
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

54.   От автора: Благодаря на всички за коментарите. Нямам много време, а и желание, да се ровя прекалено в глобалното село напоследък...
До 51 - наистина ме разсмя коментара ти, но бих ти казал, че си прав. Имаме нужда от бой, имаме нужда от разруха и страх. Трябва да унищожим този затвор, който сами се си построили, за да ни пази от "злият" свят. Трябва да унищожим мислите си и убежденията си, изградени върху фалшивите догми, за да направим нещо.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker