Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   На една екскурзия в 4-ти клас едно момиче каза, че я е страх от мостове и реки. Вечерта момчетата казаха, че в хотела има пияница и убива и тя повярва и цяла вечер не е заспала. На другия ден се качихме на Шипка и като слизахме имаше мъгла и тя каза, че я е страх и зарева.

9.   Дотук само №4 беше смешен. А моята е отпреди години:
1. На пазар сме в МЕТРО, пазарувам си аз, нашите също, стигаме до касите, минавам и баща ми ми дава ключовете на колата да ходя да разтоварвам. В това време прибирам и последната покупка в количката и чинно си тръгвам. Тъкмо стигам до вратите на изхода и касиерката тичайки ме догонва с плачевен глас: "Ама моля Ви се, елате да ми платите"
Ле-ле, умрях от срам! Пълна количка до горе, щях да тръгна да излизам, без да съм платила, нямам фактура...

2. Разбирам се с мъжа ми, че ще го чакам след работа да мине да ме вземе с колата. Строявам се на булеварда и си чакам, по едно време идва една тъмно-синя комби кола (досущ като служебната), подминава ме и спира. Насочвайки се, виждам двама души е нея и решавам, е това са мъжа ми и шефката му (наш набор, приятелче) и тамън да отворя вратата и да нахълтам вътре виждам, че това не са те. Лошото в случая е, че си бях подготвила реплика-бъзик "Извинете, господине, безплатен секс, искате ли? " Направо не ми се мисли, ако го бях изрекла!

3. Това е просто супер - отпреди 10-тина/ 15-тина години: C баба ми пресичаме гоклям булевард и отиваме към спирката, само че пресичаме доста преди нея. Тя притичва бързо, аз изчаквам фучащата кола да мине и започвам да й обяснявам как не бива да пресича пред колите така, карат като луди, мислят си, че като имат хубави коли са много важни и т. н. Не стига, че обяснявам, ами и ръкомахам, крачейки към спирката, мислейки, че баба ми е до мен. А тя спряла под едно дърво на сянка (беше адска лятна жега) и си стои и се хили, докато гледа как си говоря сама и ръкомахам като лудите. А на спирката 10 човека, блещят се и ги гледам аз, че някак-си, сякаш странят... майчице, като се обърнах и като видях къде е баба ми ми призля...

4. Излизаме един ден на разходка, връщам се, слизам от колата и започвам да си търся ключовете за вкъщи. Връщам лентата, спомних с, че заключих, даже се върнах да си вземе ГСМ-а, който бях забравила на шкафчето за обувки и... дотам. Никакъв спомен, качвам се горе - ключовете си стоя-я-я-я-я-т на вратата. Добре, че някой не беше си отключил да изнесе половината апартамент, не че има кой знае какви скъпи неща, ама все пак. Забавното е, че няколко часа по-късно откривам, че документите ми си стоят на масичката, където Ирина ги беше взела сутринта и съм карала без тях, на всичко отгоре бяхме в парка около районното. Мдаааа, чуден ден, можеше да е - да ме хванат, че карам без документи ( ни тези на колата, ни лична карта, ни шофьорска книжка), да ме глобят, да ми вземат книжката и накрая като се върна апартаментът да е празен.

10.   До 9

Доста се посмях. Ти си най-отнесения човек на света според мен :) То и аз понякога ги върша такива, ама чак така...

11.   Ши учиш ли, ши бачкаш ли?

Къде ходиш, бе, сине майчин? И к'во смяташ да правиш сега? Ши учиш ли, ши бачкаш ли? Бе, к'во ши бачкаш, бе? ! Туй вашто учене ли е? Еийй, не се научихте как се бачка... Я по-хубаво отивай да бачкаш, да се научиш малко. Аз откакто съм се научил, бачкам, а ти к'во? Човек цял живот учи и цял живот бачка... Учиш, не учиш, трябва да бачкаш... Кат' ти казвах "Бачкай! ", ти "Не, ще уча! ... " И ся к'во ше бачкаш с туй дет' го учи, бе? За да не бачкаш, мойто момче, трябва да си учил... Е виж ме мене... цял живот бачкам и пак не се научих... Добре, бе, кажи ми к'во ше бачкаш, кат' нищо не учиш? ... Майка ти и тя пет години учи и ся к'во бачка? Ши дойде време да бачкаш и тогава ще искаш да учиш... Ама трябва да бачкаш, като не си учил... Учиш, не учиш, трябва да бачкаш... А ако "не" и ше учиш, и ше бачкаш да се научиш как се бачка... Тез, дет учат и те бачкат, мойто момче... Аз разбирам учителите да не бачкат, ма те бачкат ти да учиш, бе... Ама като не учиш, поне бачкай! Хората и на две работи бачкат, само и само да могат да учат. Сестра тииии... цял живот бачкам, за да учи и като научих к'во е бачкалаа... Хич недей да учиш... Виж ся, мойто момче, бачкането не е кат' ученето: Човек първо се учи, после бачка. А'н к'во знайш ти, ве... Аз едно време дневна, нощна бачкам, после два дена уча, бе. Кат' се раждаше, аз се прибирам от бачкане, майка ти оттатъка учеше, бе... Я да видя сега какво си научил!? Абе, до кога ще чакам да учиш, бе? Аз цял живот ли ще бачкам? Не съ научи... еййиии.... Бягай да учиш, че-е-е... трябва са бачка...

17.   Децата бяха малки - около 4 - 5 годишни, момче и момиче. Аз: "Броя до десет да приберете играчките, ако не ги приберете ще ги изхвърля през прозореца. Едно... , две... , три... " На 10 отидох в стаята - играчки на пода нямаше. Ама и в шкафа нямаше. "Ние да ти помогнем, мамо. Нали щеше да ги изхвърлиш. " Под прозореца имаше една купчина играчки.


Сина ми прояви търговски нюх в трети клас. Вози се в тролей с едно негово приятелче и баба му. Нашия събрал продупчени билети от пода и застанал на вратата да ги продава на половин цена.

18.   До 9. Посмях се доста с историите ти. И се сетих за две мои... Аз и мъжа ми се нанасяме в нов апартамент. Няколко дни си коментираме какви темерути са комшиите, как не поздравяват и така нататък... Тръгвам да излизам от вкъщи и се качвам в асансьора, тръгвам надолу иии асансьора засяда. И не само, че засяда, ами почва и да се тресе нагоре-надолу. Като в шейкър. Изкарах си акъла, разпищях се и съответно на стълбите се събрала малка тълпа заради моите викове. Както и да е... С много насоки успяха да ми обяснят коя точно ръчка да дръпна, за да спрада се треса и ме извадиха. И изведнъж всички почват да ми се хилят и да сочат. Аз все ще в шок от случката се развиках, че въобще не е смешно, а едно момченце дойде ри мен, дръпна ме за ръкава и ми вика: " Како, ти си по пантофи, затова ти се смеят. Миналата седмица и леля *** заседна и тя беше по пантофи. Май асансьора не ви дава да излизате без обувки" :)) От тогава всички съседи ме поздравяват, а аз слизам по стълбите. :))

Другата история ми се случи няколко седмици след това... Излезли сме с мъжа ми и майка ми с колата. Огладняхме и решихме, че може да хапнем по дюнер в едно капанче до пътя. Мъжа ми паркира колата а аз слязох да купя три. На връщане с мъка си отварям вратата, натоварена с три пакета, като на ум хуля мъжа си, че не ми помага, стоварвам се на седалката и виждам, че автомобила е празен. Докато се чудя къде са се дянали останалите без мен, се усещам, че тапицерията на колата нещо ми е по-различна, таблото също. Най-накрая разбрах какво е станало, измъкнах се тихичко и с наведена глава се добрах до нашата кола, която си беше паркирана точно зад тази... Мъжа ми си умира от смях, а майка ми с възмижно най-невъзмутимата физиономия вика : " Е какво? Кой простак си оставя колата отключена? ":))Даже в тая ситуация намери какво да каже в моя защита :)) После като разказвах това на моя колежка, чудейки се какво щях да правя, ако шофьора беше вътре, тя ми каза : " Как какво? Казваш му-от мене яденето(заради дюнерите) от тебе терена! Навит ли си? ... :))Та от тогава и дюнери не ям... :)))

19.   Аз съм №9 - и аз се посмях №18 :) :) :)

20.   И аз имах подобна случка на номер 9. Приятелят ми ме чака в колата. И аз вместо в неговата влизам в колата на 1 един циганин, пълна отзад с малки чавета. Той пък чака жена му и жена му идва и почват яки скандали, че съм любовница на циганина. Тя иска да ме бие. А циганина се побърка от смях. Всичко това става за секунди. Приятелят ми е паркирал зад циганина и през цялото време ме гледаше с изцъклени очи и отворена уста. 3 дни след това не спрях да се хиля.

21.   А че то кой не е влизал в чужда кола? И аз така веднъж. С една колежка ходехме заедно на работа с нейната кола. Тя идваше взимаше ме и после си деляхме парите за бензина, че работехме далеко. Та седя си аз на спирката, подскачам нервно, че пак закъснява и в тоя момент пред мен спира кола същата като нейната и аз със замах отварям вратата и сядам и чувам мъжки смях! Седи един пич на волана и ми се хили. Леле, умрях от срам! Чакал приятелката си и аз директно в колата. Добре, че се изнизах преди мацката да се появи, че можеше да стане кофти.

22.   Още една смешна история от мен. Началото на 90-те, по телевизията пускат първите реклами и ние не видели вярваме на всяка глупост. Та рекламират си хората някакво кисело мляко, "което е толкова гъсто, че няма да потече дори и да обърнеш кофичката" и си подмятат някаква кофичка с мляко. И баба ми, Бог да я прости, решила да пробва! Тъй де, така казали по телевизията! Купила си жената реклмираното мляко, отворила го, обърна го и то като каза плюк и цялото на пода! И от тогава се научихме, че на реклами не се вярва. Ама на наивни бяхме! Нали казали по канал 1...

23.   До 22

да беше пробвала над мивката поне :)

24.   Случаят е отпреди 27г. в център на окръжен град. Вървят 2 волейболисти и срещу тях майка с плачещо дете. Майката решила да ги използва, за да всеят респект на детето и да спре да се лигави и плаче :
-Извенете, може ли да го сплашите, да спре....
-Няма проблеми... -навел се единият към детето, разперил ръце все едно ще го грабне и с престъпването към него казал:
-Чакай дейба твойта мама!
Майката грабнала детето и побегнала...

25.   Миналата зима пътувам със самолет за Австрия, малко след като се издигнахме, се включва микрофона и пилота почва да си ни говори както обикновенно:
Добър ден, аз съм вашия пилот Еди кой си, летим на еди ква си височина, навън е колко градуса, ала бала знаете ги, който е пътувал със самолет. Та изпя си пилота песента и каза чао... обачеее, забравил микрофона включен и след
2-3 мин се чува в самолета:Еххх сега ще ми дойде супер едно кафе и една свирка... пилота говори на помощника си... в това време като чу една стюардеса се втурна към кабината да каже на пилота, че е забравил микрофона, и почти бяга да стигне по бързо... в този момент един пътник и вика: Миличка да не забравиш и кафето... хахахахахха целия самолет туш... хахахахха

26.   до 25

това сериозно ли е, звучи като виц.

27.   Моя позната води баба си от село до близкия град с колата. На околовръсния път на една отбивка три проститутки чакат клиенти. Възрастната жена ги вижда и пита
-Марче, кога са направили спирка тука.

28.   През почивният ни ден си стоим с приятелят ми, в ранният следобяд, тъкмо сме се наспали, пием си кафето и се заливаме от смях. По едно време тои решава да отиде до WC-то. Живеехме под наем, в къща с още 3 семеиства, също под наем. Телевизорът ни стоеше на малка маса, с дълга покривка върху нея, аз решавам да се скрия докато го няма, и да го стресна като се върне. С ужас чувам обаче, как приятелят ми говори с някой, и влизат в стаята. Оказа се, че са се засекли с единият съсед на стълбите, и го е поканил на по кафе. Аз доста време поседях под масичката на ТВ-то, и се чудех как да излезна от там :Д След няколко минути мислене се оказа, че нямам друг избор освен да се измъкна пред съседа :Д Немога да ви опиша физиономията на човека като ме видя, на колене да излизам пълзейки из под масичката! Голям смях падна!

29.   Моята история е по-скоро тъпа, отколкото смешна. Но как да е.
От малък имам един глупав страх, че парите, които съм си взел за магазина може да не се окажат достатъчни. Този ирационален страх ми е изигравал безумно тъпи шеги, като например:

Изпратен съм на бойна мисия да купувам алкохол. Трябва да съм бил на 20-21 тогава, ама при всички случаи съвсем пълнолетен и то от известно време. Влизам в магазина. Казвам коя е избраната от мен бутилка. Докато момичето отива да я вземе, приготвям парите.
Тя слага бутилката на тезгяха.
Аз слагам парите. Тя ги взима, след което ме поглежда.
Междувременно аз съм взел вече бутилката и съм се настроил да се омитам веднага щом си получа рестото.
И тогава следва въпросът:
- А, 18 имаш ли?
Изведнъж мислите ми се объркват. Поглеждам етикета с цената, после парите, които съм дал. Тази цифра 18 нещо не се връзва със сметките! Нито как би помогнала с по-лесно връщане на ресто! Повдигам вежда и решавам да проверя:
- Осемнайсет какво?
Сега и нейната вежда вече е повдигната, а по лицето й минава сянка на съмнение, че май-май... съм избягал от лудницата.
- Как какво, бе... осемнайсет!
Аз пък отвръщам с телешко изражение. Отчаяно преравям мозъка си за електрическата крушка, но не ме "огрява". Пробвам пак:
- Е осемнайсет, добре... ама какво? Стотинки ли?
С това вече тотално я отказах и ме изпрати поживо-поздраво.
А крушката светна едва когато излязох от магазина. Още ми става тъпо, като се сетя за тая случка. :(

30.   Прелюбопитен текст, написан от англичанина Стивън, женен за българка, е най-споделяната статия във Фейсбук през последните дни. Човекът е взел в дома си двама наематели - българи и в текста описва общите им приключения.
Публикуваме го заради симптоматичния поглед към нашенското, а изводите всеки може да си направи сам.

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас.
Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: хуйо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други. Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета.
Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят? ! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода!? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара.
На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли? ! Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент.
Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.
Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история.
Пак проблем – тия имали държава преди нашатаа. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

***
Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш куба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите.
Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното.
Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек? ! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха.
Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „хуй сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба”!! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин. Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта.
Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за моите хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.
Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т. н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система.
Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(? ! ) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия. Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо. Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв.
С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали... ''

35.   Често се сещам за тази история и се чуда кой е толкова ненормален да си остави колата отключена докъто пазарува дори и само за малко да е било! Значи майка ми е секретарка на кмета и познава жена му! По някакфа случайност жената на кмета и кума на майка ми карат една и съща марка джип и само номерата се различава! И отново па някакфа случайност и двамата се озовават в един и същ магазин! Кума-Веско бил напазарувал доста и с негов приятел и видяли някакво момиче засуканко такова и се избазикали нещо че ще я плющият и то в техния джип на задната седалка не знам си кво такива простотий! И наще момчета се хилят и си фантазират разни работи и се качили нали в джипа превъзбудени и така били пинали нали ама на Васко нещо му се сторила едната седалка много назад и се почудил! Ама тръгват да палят и гледат пред прозореца същото момиче и се спогледали разхилили се и Веско-казал абе тая като чели ни чу и сега се връща явно! Отворил той прозореца и вика ВЛИЗАЙ ТИ ОТЗАД! Момичето го погледнало и вика абе господине Що да влизам отзад бе луд ли сте! И нашия пич нали е отракан-Е каде отпред или да те опъвам! А моля казало момичето! Ама Господине слезте от колата! Абе що да слизам бе! Абе слез от колата твоя джип сигурно е онзи там, ти си объркал колите. А как така бе? Хахаха И до ден днешен като го попитам и потъва в дън земя за тази случка! Направо не иска да чува за нея

БЛОНДИ!

36.   29 не знам на теб колко тъпа ти звучи, но аз много се смях.. супер

37.   Веднъж преди години бях ученик и се бяхме събрали няколко мочета от класа. Решихме да се обадим по телефона на още един и да го помолим да излезе. Тогава почти нямаше мобилни и му звъним от уличен стационарен. Вдига баща му и аз казвам "Вильо? ". А той казва "няма го". Обаче гласовете им си приличат досущ. Още повече че нашия човек обича да си прави подобни шеги и аз реших, че е той и се прави на ударен. Викам му "айде стига бе, п*ст, не се прави на клоун, ами слез на входа". Отсреща (с изнервен глас) "абе, няма го, бе, нали ти казах". Аз се стъписах и затворих. Та чак тогава осъзнах колко много си приличат гласовете им.

39.   Моята смешна история датира от средата на 90-те. Бях в гимназията. Наистина, тогава почнаха онези пусти реклами за магически пасти за зъби, прахове за пране и шампоани. Та в моя случай рекламираха пастата за зъби Бленд-а-мед. Там един чичко намазваше половината яйце с пастата, след което го потапяше в "киселините в устата ви". Така гласеше ркламата. Извади яйцето и това, дето беше намазано с паста остана твърдо, а другата част на черупката беше мека - видите ли, пастата заздравила зъбите, а киселините в устата извлекли калция. Та реших аз да пробвам толкова ли е магическа тази паста. И взех да плюя в една чаша. Плюх, плюх- бая време ми отне. Напълних една кафена чашка. И потопих яйцето. Майка ми идва и вика: "Какви са тези гадости в чашата? " Отговарям и, че това са моите плюнки - да пробвам дали действа пастата. Майка ми се изсмя, но аз на всяка цена трябваше да се убедя в магическото действие на вълшебмата паста. Бедното яйце стоя 2 седмици в моите телесни течности и.... нищо. Естествено, че нищо:)

Бях на около 4 години. Реших да си имам бебета и за тази цел трябваше да ги измътя. Сложих в една моя бебешка шапка 2 яйца и зачаках. Понеже не ми се мътеше, реших да ги сложа да "спят" на дивана в кухнята. Баща ми тотагва работеше на смени и явно си беше дошъл от нощна. Стовари се върху моите "деца" като талпа. Аз изпищях, че ми е убил децата, той се стресна и стана. Това, което беше останало от неродените ми бебета, се беше позиционирало върху задника му.

Идеята да измътя не ме напусна. На 9-10 години пак реших да мътя. Милата ми баба (лека и пръст) се опита да ми обясни, че е невъзможно да измътя пилета, но аз бях решена на всяка цена и не можех да разбера, защо аджеба баба ми иска да ме откаже. Не ми ли вярва? ! Положих ги в плевнята и ходех от време на време да лежа върху тях (не се счупиха - нали бяха в сеното). Накрая ми писна да ги мътя и зарязах тази работа.

40.   39, много се смях на твоите яйчени истории!

41.   Номер 39 ме кефи. Наистина забавни истории. Благодаря за четивото и смеха.

43.   Спомням си в края на деведесетте като излезнаха мобилните телефоните голям смях баба ми се мъчи да се свържи с леля ми и след като чува, , моля обадете се по късно, , казва да благодаря ви много сте мила но кога точно да звънна пак естественно не получи отговор. А бабата на братовчед ми му казваше ядосана аз до кога ще ти плащам на теб тоз подвижния телефон и тои ефектиран защото не е верно, тя да бе да всеки път като до?деш го мушкаш в контакта та кои ти го плаща нали аз.

44.   Една позната спира едно такси и вика:
- Карай бързо до ВАС(върховен административен съд), че много бързам
- Ама аз таковата, жена ми е вкъщи

45.   Живеем нa зaпaд със семеиството ми. Един ден в супермaркетa със съпругът ми, той бутa количкaтa, a aз съм си сложилa ръкaтa нa преднaтa чaст, вървя и с другaтa ръкa слaгaм продукти.
През цялото време обяснявaх зa почивкaтa( три приятелки по женски), питaх го дaли дa пробвaме тaзи бутилкa вино без дa се обръщaм, сложих бутилкaтa в количкaтa. Дори " говорихме" кaквa сaлaтa дa си прaвим. Нaпaзaрувaхме, тръгнaхме към кaсaтa и тaм.... УЖAС, отстъпвaм нaзaд, зa дa рaзтовaрим продуктите и ми се усмихвa някaкъв мъж( не моят), хвaнaл се зa " моятa " количкa. Зaд него съпругът ми клекнaл, зaчервен се дaви от смях. Поглеждaм отново към другият мъж, a той:
Нищо не рaзбрaх от товa което ми говорихте, но рaзходкaтa беше приятнa:) Aз в него момент потънaлa от срaм, но... той ми държи количкaтa.
A той невъзмутимо се обръщa към съпругът ми, подaвaт си ръцете и рaзменят количките;)))))
От тогaвa, кaто попитaм нещо съпругът си.... изчaквaм отговор и си ходя плътно до него в мaгaзинa;)))

46.   Мaлко ме е срaм, но.. ще рaзкaжa зa еднa случкa.
С еднa приятелкa се прибирaме след рaзходкa, в общaтa ни квaртирa с тaхи. Пичa който ни кaрaше беше много слaдък, гледaше ме нaстойчиво в огледaлото зa обрaтно виждaне и ми се усмихвaше.
Сръчкaх съквaртирaнткaтa и дaдох знaк, че ще се бъзикнa с момчето. Стигaме до нaшият блок, той кaзвa сметкaтa и питa дaли бих приелa дa ми дaде номерa си и дa му звъннa някой път.
Aз му отговaрям: вместо дa ти плaщaме сегa, пък и дa сме сигурни, че ще искaме дa се видим после, не искaш ли еднa свиркa?
Той в шок: aмa тукa ли, сегa?
- дaaa, кaкъв ти е проблемa, щом мен не ме бъркa? !
- aмии, ок... щом си сигурнa....
И aз зaпочвaм дa свиря музикaтa нa " зaйченцето бяло";))))))))))
В първият момент се опули, после избухнa в смях.
Стaнaхме приятелчетa!

50.   Може да ви се стори измислена и не знам колко е смешна, но ето историята. Бях на гости в Мадрид при баща ми. Вече трябваше да се прибирам и тръгнахме заедно с баща ми към летището, но по пътя се отбихме в Министерството на здравеопазването, понеже баща ми имаше там работа за малко. Значи, там има един малък площад с градинки и около него има 2 министерства и парламент. Баща ми отиде до съответното министерство и каза да изчакам на една пейка на площада.

Седнах аз, сложих си сака до пейката и си чакам. Докато чакам, гледам охраната пред парламента - две снажни момчета гледат лошо, с черни униформи и автомати, стоят на пост. По едно време единият се запъти към мен. Аз се чудя какво ли го прихваща, той идва при мен и ми говори нещо на испански. Аз го гледам неразбиращо, а той ми показа сака и ми направи знак да го отворя.

Аз най-спокойно си отварям, той гледа - само дрехи. Направи ми знак да затворя, аз затварям. Тъкмо се обърна да си ходи и се присети нещо и ми взе сака. Започна да го опипва отстрани и после отдолу, а аз на дъното на сака си бях сложил едни обувки. Онзи не щеш ли, напипа подметките, при което пусна сака на земята като ужилен. За миг този корав здрав страшен мъж направо се на*ра. Просто на лицето му се изписа някакъв ужас.

В следващия момент той се отдръпна 1-2 м назад, извади автомата и го насочи към мен, говорейки ми нещо с ужас. Аз се панирах, викам си "бах маа му ко стаа тука". Съответно всички погледи на минувачите бяха насочени към нас. В този момент дофтаса и другия и той извади автомата. Двамата си говореха нещо на висок глас уплашено и ме гледаха втренчено. Аз нищо не разбирам и се чудя какво ми говорят и какво да правя.

Обръщам се наляво и виждам, че баща ми идва. Дойде при нас и ги заговори на испански. Говориха малко и по едно време баща ми ми вика "отвори сака и покажи какво има на дъното". Аз отворих, извадих горните дрехи, а долните само ги разтворих и те видяха обувките. За миг на лицата им се изписа облекчение, свалиха автоматите и си тръгнаха.

Питам баща ми за какво е била цялата дандания, а той вика, че ме помислили за баски сепаратист с бомба в сака.

Да не кажа, че миналата година ме помислиха и за сирийски бежанец на Дунав мост. Явно ми върви на такива работи. Понеже аз от десет години не си бях сменял личната карта и на снимката не си личи, че съм аз. Още повече че ЛК си я бях извадил на 18, а пък снимката ми беше от 16 годишен - останала от една ученическа карта, имах 2 копия и тогава бях решил да спестя пари и да не се снимам отделно за ЛК.

Та аз бях 28, а на снимката на 16. На всичкото отгоре и съм оплешивял и нямам нищо общо със снимката, а на снимката с една буйна грива. А и съм малко мургав и румънците ме взеха за сириец, точно тогава беше нашумяла темата.

Че ме викнаха в една стаичка и там някакъв румънец, който знае български започва да ме разпитва на български и разбра, че не съм сириец. Но докато разберат ме гледаха бая лошо.

53.   Сетих се за една студентска простотийка, която ми се случи по време на изпит. Значи, сядаме целия курс в една малка зала, подобна на ученическа. До мен седи един приятел, който въобще не беше в час с академичните неща. Идва на изпит и пита "Ние по какво имаме изпит". А аз стриктна и съвестна студентка. И той решава да седне до мен, за да може да му подскажа нещо като за 3-ка. Раздават темите и се оказва, че всеки ще има индивидуална тема и една обща за всички (спасителна, както я нарича преподавателя). И моят колега, дето е до мен, доволен, че ще препише от мен по общата тема, прави се че пише нещо. В един момент аз си изпускам химикалката. Навеждам се, за да видя къде е паднала. Оказва се, че е под стола на колегата. Премествам главата си малко по-към стола му, за да видя къде точно да си позиционирам ръката. Взимам си химикалката и когато тръгвам да се изправям се оказва, че съм закачила косата си на седалката на колегата. Ама така, че като си изправя брадичката все едно му правя свирка. И за да не се набивам излишно на очи си мълча и се опитвам да си разкача косата, но не става и не става. В този момент чувам преподавателя на крачка от нас: Колежке, това би помогнало на колегата да се отпусне след двойката на изпита, сега само губите вашето си време. :D :D :D Целия курс умира от смях, аз също се давя от смях, колегата става, аз си издърпвам косата и забавлението утихва. Пишем си и след малко аз избухвам в неистов смях. Стана ми неудобно, предадох си каквото бях написала и напуснах залата. После колегата ме обвиняваше (на шега), че съм му прецакала 3-ката по тоя начин. е, имаше 4-ка.

54.   53, не го ли направихте после, поне? :)

56.   Сещам се за една случка може би преди 4 години.Бях студентка по медицина и закъснях за важна лекция .Промъкнах се в аудиторията , тихичко,но в момента в който си включих лаптопа ,започна филмче за възрастни,който по малкият ми брат е гледал вечерта.Забравил е да затвори плеъра и видеото тръгна, в момента , в който РС то се зареди.Толкова се панирах,че не успях да спра филмчето веднага и всички чуха доволно пъшканиците и охканията.След като спрях филма . Лектора ,който водеше лекцията констатира :"Е след като колежката ви'' свърши'' можем да продължим с лекцията '' Дори не се усети колко нелепо звучи .Потънах от срам.По лошото беше, че случката се помнеше дълго време и колегите се бъзикаха с неща от сорта '' ще влизам ли лекция или още не съм свършила''

58.   Една приятелка има рожден ден съответно има и торта взимам едно парче и се чудя къде по дяволите да го изям понеже беше шумно покрай рожденни ден и се засилвам към кухнята стигаги до там се отказвам и решавам да отида в хола, но и там не ми хареса айде пак е кухнята уви отказах се пак в хола загледах се там и се убедих, че е най-добре в кухнята, но вървейки до там се подхлъзнах паднах и останах без торта. Доста се смях тогава на себе си????

59.   А аз пък се опитах да минавам през стъкло. Ами влизам в Технополис, виждам, каквото виждам и понечвам да излизам. Обаче така хубаво са измили прозорците, а аз така хубаво вирея нейде из облаците, че с гръм и трясък се натрисам в прозореца. Охраната ме изглежда смаяно, аз си разтривам ударената тиква и излизам на прибежки, кикотейки се.

№9

60.   Преди години доста ходех на мачове - домакински, гостувания, в чужбина, абе навсякъде. Сещам се за хиляди трагикомични случки с останалите пияници, но в момента за една специална, която дори може и да не е най-забавната, но все тая.

Та, една събота сутрин се събираме около 20-ина отбрани, крайно-квартални глупаци и тръгваме за от София за Мездра. За да финитираме куките решихме да се качим от София-Север. Разбира се, закъсняхме и се качихме без билети. Ама, няма проблеми - решихме да събрем 15-20 лв. на лелката и да не ни закача. Обаче, оная се заинати, защото се оказа че във влака има доста транспортна полиция специално за мача. Разпищя се, почна да вдига циркове и викна униформените. Естествено, бай Ганьо отказа да плаща глоби и тия дръпнаха ръчната и се започна доста стабилен бой с полицията вътре във влака. Отвориха вратите и ни изхвърлиха на някакви ливади м/у гарите. Пеша се дотътрихме да следващото село, а там само пенсионери с крави по улицата - бяхме атракция за цялото село. Един чичка с по-голям бус се съгласи да ни метне до Своге, където трябваше да чакаме следващия влак за Мездра. Естествено, ние плъзнахме из градчето, половината отидоха да чукат някаква проститутка в кенефа на една бензиностанция, а останалите да си пият - все пак беше ракиено време. От магазина бяха откраднати много неща - цигари, алкохол, плюшена мечка и един компот :)

На Своге пак се качихме без билети, но чичката не му се занимаваше и ни заеба. Стигнахме в 80-тата мин. на мача и трябваше да си ходиме :) Яки времена!

Друга смешна случка беше, когато ми повериха племеника ми и аз го заведох в зоологическата градина. Беше топло и имаше бая народ. Седиме и гледаме маймуните, аз блея, малкия и той блее. Хващам го за ръката и го повеждам лека-полека нататък. Ходя 1-2 мин, гледам надолу - то хлапето друго, ама и то не забелязало, че не съм баща му и си ходи с мене, докато зяпа животните. Върнах се, а пленика ми дори не беше забелязъл, че ме няма. Умрях от срам, докато видях родителите на чуждото хлапе, които вече се бяха притеснили.

61.   Хайде, да се отчета и аз :)

От написаните по - горе истории се успокоих, че шматките не сме на свършване и дори и да ме гледат хората странно понякога, поне не съм единствена...

Най - скорошната случка, за която се сещам: прибирам се от работа официална /токчета, палто, пантарони с ръб... адвокат/ и съм си взела и дъщеричката от детска градина. Както си вървим, детенцето е спъва, пада и се удря. Аз, като добра майка мигом клякам с токчетата и я гушвам, за да я успокоя, обаче плана се обърква и се пльосвам, като я събарям отново и нея. Тогава вече й се видя смешно :) И на цялото чудо - двете си седим на тротоара и си се смеем, идва един мил дядо и ме пита "мога ли да Ви помогна?". Едвам се сдържах да не отговоря "ами освен и Вие да се метнете на земята, да доразвеселим детето".

62.   Кое им е смешното на тия случи, низ от недоразумения и недомислици. Тъжно е. Тъжно е, че е неизбежно.

63.   Миналата пролет. Туткам се у нас и вече закъснявам за седмичната оперативка в работата. На крак пия кафе, гладя, обличам се и всичкото това едновременно. Току-що изгладената пола оставям за обличане последна, че да не я измачкам. Най-накрая мятам шлифера и изчезвам. Закъсняла, влетявам на съвещанието, извинявам се и си окачвам шлифера на закачалката. А зад гърба ми избухва мощен смях; всички колеги се заливат от кикот и си бършат очите. И като поглеждам - ами аз съм без пола! В бързината съм нахлузила обувките и толкова.

64.   Смях се на историята с малкия търговец на продупчени билети по-горе, та се сетих за детето на едни приятели, как мама и татко го направиха банкерче.
Приятелско семейство икономисти нямат навика да държат пари в брой и в събота-неделя често се оказват без налични, да идат до банкомата ги мързи. А детето им Мария си има касичка. И те: "Миме, дай, маминото, пет лева да купим кола и чипс, в понеделник ще ти ги върнем". Даде им малката, а те в понеделник, естествено, забравят. Днес така, утре така, хлапето мълчи деликатно. Но на поредното "Дай пет лева" казва "Ами нямам". Как нямаш бре, дете? Ами така, нямам, защото забравяте да ми ги връщате. Бащата обаче вижда образователна възможност в ситуацията и казва: "Ами че ти си на печалба тогава. В твой интерес е да не ти ги връщаме колкото се може по-дълго. Сядай сега татко да те научи как се изчислява лихвен процент". И я научи! И детето взе да си удвоява съдържанието на касичката. След време сме у тях на гости. Денят е събота. И малката върви след родителите си: "Мамо, кока-кола имате ли си, искате ли заем? " "Имаме си, миличка", отвръща майката. "А за едни пуканки кредит не щете ли? " - пробва се пак хлапето.

65.   Искаме още истории! :)

66.   Главният герой съм аз, но просто ми е по-лесно да разказвам за себе си в трето лице, освен ако не е нещо супер кратко. Та...

Зорница отиваше към магазина, за да си напазарува.
- Някой иска ли нещо?
- Да – обади се Мими. – Моля те, вземи ми една бира.
Зори тръгна уверено. Ми така де, преди няколко дни Мими пак поръча бира и на въпроса „каква“ тя отвърна:
- Все ми е тая, само да е студена!
И тъй, Зори накупи един плик с покупки, мина край хладилниците, грабна първата й попаднала бира и тържествуващо се върна. Още показвайки бирата на Мими тя се намръщи:
- О-о-о, тази е безалкохолна.
- Няма проблем – отвърна Зори, грабна бележката от магазина и се завтече обратно. – Ей сега ще я сменя.
Влезе в супера, отиде при касиерката, която преди 2 минути я беше обслужила, обясни й, че през живота си не е пила бира и няма представа коя каква е и се запъти към хладилниците заедно с нея. Около 2 минути двете се „дзвериха“ в кенчетата, накрая касиерката й подаде една.
- Тази алкохолна ли е?
- Да, така мисля.
Понеже работеше само тази каса, вече се беше събрала значителна опашка. Зори мина най-отпред да доплаща, усмихнато канейки се да благодари на хората за учтивостта, когато един мъж се обади:
- Да знаете, тази бира е за шофьори...
- Ъ - опули се Зори! – Какво означава това?
- Ами няма алкохол в нея.
Зори доби лицева гримаса, според която „не й стигаше въздух“, „напишкваше се“, „изпадаше в безтегловност“, „завладяваше я неистов гняв“ и „припадаше от смях“ едновременно.
Понечи да каже на касиерката, че пак ще отиде до хладилниците, онази мълчаливо примигна в знак на съгласие и започна да обслужва клиентите на опашката, които вече бяха „лекинко изнервени“. Зорница отвори хладилника, взе някаква бира, мълчаливо изчете всяка буква и след като никъде не видя „alcohol free” се върна. Държейки я като пленен от руснаците флаг на Вермахта я показа на чичката, той кимна одобрително и тя подаде бележката на охраната, за да може касиерката с неговото позволение да направи размяната. Зори вече беше хукнала да обяви победата си, когато срещна объркания поглед на охраната:
- Ма тука няма бира!
Зори отстъпи назад, все едно я бяха цапардосали с мокър парцал, след миг се сети, че това най-вероятно е старата бележка от пазара й сутринта. Вече си представи как ще изреват всички от персонала, ако помоли да се поразрови в кошчето, когато й мина през ума, че е възможно касиерката да не е успяла да я изхвърли, поради навалицата в пиковия час. Заби поглед на мястото, където слагаха покупките след като ги чекират на касата, прерови две-три бележки и като стигна до нейната тържествуващо я размаха във въздуха. Охраната я пое с вид “добре, все ми е едно дали има бира, само се разкарай от главата ми“, Зори хукна с новата покупка и я връчи на Мими, която вероятно се чудеше дали да не звънне на 112 да я обяви за издирване.
Може би, поради факта, че времето беше студено, но оттогава Зори не е ходила за бира.

67.   Пътувам в маршруткс номер 18. Вътре пълно с хора, зима... всичко се пука от студ. На едната седалка е седнал един млад татко, а отрочето -момченце нс около 4-5 годинки му седи в скута. Малкият рисува с пръстчета по прозорците. Тати му прави забележка:
Престани да пипаш стъклата!
Но детенце... то си продължава. След още три-четири забележки, таткото не издържа и избухна:
Абе ти чуваш ли какво ти казах? ! Престани да пипаш стъклата!
А отговорът от малкото беше:
-И на тебе мама ти каза да не пишкаш в мивката, ама ти пак го правиш...
Цялата маршрутка прихна... Таткото горкия стана като домат в лицето... Никога няма да го забравя:)))

69.   В сaмолетa: aз до прозорецa, синът ми нa среднaтa седaлкa и в крaя един мъж- испaнец.
Минaвa бългaрин, спъвa се в протегнaтият крaк нa испaнецa и се изкaзвa-" дa ти е*a мaйкaтa ".
Испaнецa ( нa испaнски)- извинете, не ви рaзбрaх
Синът ми- искa дa прaви любов с мaйкa ви господине ( скоро бяхме водили рaзговорa зa възрaстните, които се обичaт, женят, любят и имaт децa, плод нa любовтa им, a другaтa думичкa предполaгaм от вън е чул).
Поглеждaм го втрещенa и кaзвaм - нее, човекът се извини
Виждaм, че бългaринът е спрял е нaблюдaвa ухилен.
Синът ми- не мaмо, чух добре, искa дa прaви любов с мaйкaтa нa господинa
Испaнецa към бългaринa- от къде познaвaте мaйкa ми и зaщо ме зaнимaвaте. Aко искaте нещо с нея, рaзберете се помежду си.
Aз вече вътрешно се тресa от смях, бългaринa се тръшвa нa еднa отпредните седaлки и се хили кaто луд.
Испaнецa недоумявa, гледa ме невинно и ме питa- нaистинa ли кaзa този, че искaл дa прaви любов с мaйкa ми
Отговaря синът ми- спокойно господине, той сигурно ще се ожени зa мaйкa ви.
И вече не издържaм и избухвaм в смях и aз. До кaцaнето се опитвaше горкият дa проумее.

70.   Много се смях на 69 :)

71.   Аз и една приятелка сме в молла в Варна. Искаме да се качим на втория етаж, но вместо да се качим на ескалатора който се качва нагоре се качихме на ескалатора който слиза на доло ние се качваме той ни смъква и се чудим какво се случва. Веднъж отидох до магазина по време на пътя разговарях с една моя приятелка по телефона и като стигнах до магазина един човек ми отвори вратата през това време казвам на приятелката ми "айде затваряй" и човека ми отвръща "ето те затварям"