Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

78.   В Чехия работих в един голям хлебозавод с много хора, там имаше много малко жени и един ден дойде една колежка при мен и на мен ми стана.. Работата ми е такава, че ме виждат всички, работих на лента и кашоните с хляб вървят по нея, не можех да се покажа така затова се скрих зад едни палети. В същото време кашоните взеха да падат и всички се чудиха къде съм.. Случката беше много смешна, но не умея да разказвам

79.   Здравейте! Мъж 27 години
В 11 клас на Нова Година отиваме да празнуваме в един приятел в съседния блок. Пийнахме подобаващо, но всичко пиха някаква модерна тогава водка - с вкус на малина май беше... Всички без мен. Аз исках Ром. И си го пих сам - имаше купена бутилка. Не че бях пил дотогава, но... :)
Приятелят при когото празнувахме се изживяваше на диджей - имаше едни лампи, които светкаха, зверска музика и т. н.
На едно малко шкафче в края на стаята си бях скатал ромчето и количката, та по едно време опитах да си сипя отново и гледам че бутилката е празна... вече се усещах почерпан де. как да е, посрещнахме Новата година, като от 12 до 01ч аз крещях на терасата честита нова година без да спра... бях доооста готов вече :)
Тъй като родителите на моя комшия трябваше да се приберат в 02 часа и ни бяха дали карт бланш само дотогава, към 01;30 трябваше да си тръгваме. Аз получих смс от съученик да отида у тях, че половината гимназия се бяха събрали в огромната му къща. В 01;30 е трудно да си хванеш такси, а къщата му е в другия край на града... Реших да ТИЧАМ СПРИНТ до центъра, който е сравнително близо до нас, за да видя дали там на стоянката няма таксита. На няколко пъти почти падах, но продължавах да поря въздуха с самочувствието на Юсеин Болт. Хората по улиците ми ръкопляскаха, хаха.
На центъра виждам една единствена кола такси и се качвам. Жена караше. Вика ми - здравейте за много години. Аз отговарям по същия начин. Понеже забравих как се казваше улицата, където живее моя съученик, реших да кажа на таксито да ме закара до Военна болница (оттам е на 1 мин. и щях да се оправя до къщата).
След като съм вече в таксито седнал на предната седалка до шофьорката... казвам" Едно такси до Боенна Волница"! Тя прихна да се смее, аз също, викам така де, извинете, имам предвид Боенна Волница... и пак го казвам грешно. Разбрахме се, че съм за Военна Болница и когато тя ме спря там слизам от колата и тръгвам за моя съученик. Обаче нещо се обърках и загубих, след 3-4 мин се връщам на Военна и понеже там на входа има военни патрулиращи(да, дори и на 01 януари), реших да ги питам къде живее Теодор! Понеже залитах исках да се подпра на вратата, само че тя била леко открехната и подпирайки се, аз залитам и падам по нос напред. Хората ме вдигнаха, умряха от смях с мене... викам благодарско момчета, да сте живи и здрави... В този момент Теодор се притеснил за мен и тръгнал да ме търси. дойде на военна и тръгнахме към тях. Вътре наистина сигурно 30-40 човека яко парти. Веднага излязох на верандата на задния двор и взех да отварям кенчета бира. Теодор вървеше след мен и не ми даваше да пия, но докато ме хване бях изпил кенче и половина. След това започнах на гърмя пиратки в двора му...
По едно време реших, че ми се танцува, влизам в стаята и почвам... Вървеше Lolipop na Lil wayne, а аз играех най-бестният кючек на света... сам. Всички стояха на групички и си говориха. Най-странното е, че дори не ме гледаха странно. След песента исках да подишам малко въздух излязох да пуша на двора. Бях уморен малко и заспах на пейката на двора( след като хвърлих цигарата). По едно време Теодор ме буди и вика " Айде ще ти викам такси". Дойде колата, той ме качи, седнах точно зад шофьора. Благодарих му за хубавата вечер(на Теодор) и заминах. Полегнах на задната седалка и ест. заспах. По едно време шофьора ме буди и казва айде бе момче, пристигнахме. Вдигам едната си ръка и сънено му казвам" Ей сега, само още 5 мин". Той се ядоса - вика как 5 мин бе, ще ти ги таксувам. Станах, подадох му банкнота от 20 лева и се загледах втренчето какво ще ми върне( предния ден бях гледал предаване на измами на таксиджии в празничната нощ заради пияни клиенти... ), но видях, че ми връща 16. 50лв. Доволен се дотътрих до вкъщи. Оттам спомени нямам. На сутринта се събуждам от СМС в 11ч. След като майка ми чува че се раздвижвам, влиза в стаята и ме гледа лошо. "кога се прибра" вика - Ами към 2 без 20 отговарям, беше мн кротко тихо спокойно... Нямах си реално идея в колко съм се прибрал. Тя каза че в 3. 30 е ставала и още не съм бил у дома... Викам ок може да съм се заблудил. "колко пи, свиньо" беше следващият въпрос. Малко отгговарям - към 100 мл ром. (шишето ром което облизах до капка беше 750мл, след това 2 бири, като преди тази нощ съм имал мн малко контакти с алкохол). Тя каза, че не вярва, попитах защо... каза ми - виж се как изглеждаш... Бях облече и "завит" потресаващо... Като съм се прибрал явно заедно с дънките съм свалил и боксерките, на голо съм обул един анцуг, който 2 месеца преди това търсих под дърво и камък да играя футбол с него, но не го бях намерил... е тази нощ съм успял. Блузата с която бях на празника не съм я свалил с нея директно. всичките ми завивки бяха на пода, заедно с възглавницата, а аз отвит в студения ни апартамент на 01 януари... само по матрак. Обувките ми са били върху пералнята, а цигарите ми по средата на стаята. Така майка ми разбра, че пуша...
Оттогава почти не съм близнал твърд алкохол, просто не ми е реално вкусно, а и тази излагация ми стига :)
Благодаря на тези, които имаха търпението да прочетат цялата история

80.   79, много е сладко, тъй като спазваш хронология и разказваш детайли за всеки момент от първо лице. На фона на поетото необичайно за теб количество алкохол, подсказва, че много яко си се забавлявал на собствения си гръб. А това да се самонаблюдаваш и да се самоанализираш след употреба на алкохол е мноооого щуро!!! Това прави историята ти уникална. :D

81.   На един рожден ден на моя близка приятелка леко подпийнали и в много добро настроение решаваме да напълним балоните на сестра и с вода. Пълним, хвърляме ги и се кикотим да ама по едно време минава идна бабка и почва да ни се кара... след 5 минути бабката видимо изнервена, заплашва с полиция... Ние обаче твърдоглави с още повече настроение и силна музичка се местим на другата тераса и... продължаваме. След има няма 5 минути се звъни на вратата, намаляме мизиката веднагически, настъпвя гробна тишина, рожденничката отваря... оказа се брат и, който по-рано сме изпратили да вземе вино.

84.   С баба и дядо, с майка ми и брат ми сме на лозето, но едно страшно диво куче, хапе всички подред, живее тук. Уплаших се и на - в чуждата кола. Дори не разбрах, мислех я за нашата. И така...

85.   Работя с по-възрастен колега в един кабинет. Отивам на работа, а колегата е вече в службата. Чак тогава виждам, че ципът на панталона ми е разкопчан и в този вид съм стигнал до работата. Колегата започва да ме бъзика: "На млад нерез кочината му винаги трябва да е отворена. " После ми разправя, че като юноша бил този лаф от накакви махленски зевзеци. И ми разправя другият лаф с който се отговаря на предизвикателството: "Нейде като имало умрял отварят вратата да проветряват. " В следващия миг [той е седнал зад бюрото си] вижда, че и неговият е разкопчан. Прихнах и му викам "Сега кой от двата лафа да ти кажа? "

86.   Така това се случи преди две години г/д. Първо като изяснение аз и един приятел живеехме в къща на нашия работодател която той не ползваше в София а точно до къщата от другата страна на улицата беше офиса на секретарката на шефа. Та петък вечер е с авера сме си взели една бутилка абсент напихме се доволно всичко точно. Сутринта обаче тъкмо се събуждам и гледам го нашия е ходил до Кауфланд и е взел бутилка водка мезета и само ме чака да се събудя да продължим с автър партито. Станах от леглото измих си лицето и на ново, то си бяхме снощни дето се казва и бързо бяхме пак на градус и по едно време авера излиза до тоалетна и като се върна цялата глава в кръв. Питам го какво стана той ми каза нищо бе паднах по стълбите и продължаваме да си пиеме и по едно време пада на леглото и не мърда, гледам го диша но не знам сега дали от алкохола припадна или му стана нещо и звъня аз на линейка казвам адреса и слизам навън да я чакам. Преди това нещо се пробвах да му спирам кървенето и цялата дясна ръка ми беше в кръв все едно съм заколил някого. И стоя си аз отвън видимо пиян и окървавен в 14:00 след обяд и гледам идва полиция. Питат ме вие ли подадохте сигнал за момчето паднало по стълбите, аз ги гледам такъв и казвам: Да бе ама аз линейка исках не полиция те се спогледоха такова и като по филмите единия полицай пита колко хора сме вътре аз му казвам че само един има, който лежи в безпомощно състояние на леглото. Полицая отваря вратата влиза и след като установява че само приятеля ми е вътре се провиква че може да влезнем. В същото време идва и линейката, аверчето се свестява но е неадекватен и не е сигурен какво се слчва, аз пък не мога да си намеря личната карта и само се усмихвам на изключително секси полицайката която беше с двамата мъже полицаи. Та лекарския екип слагат бинт на главата на авера и той тръгва да си пийне от водката и единия полицай (той явно беше главния от тримата щото извършваше най много говорене и другите го слушаха) му се скара да не пие докато го превързват на което той отговаря с тоналност в стил митйо пищова: Ще пия ше пуша аз си плащам данаците, гражданин съм и някви такива неадекватни неща. След като си свършиха работата докторите. Полицая задава въпрос. Къде си нарани главата? Авера: Паднах по стълбите бе. Полицая: тоя твоя приятел да не те е бил и да те е хвърлил по стълбите? (И човека реши да се избазика и каза), Да да така стана биеше ме и ме хвърли по стълбите. И аз направо изтръпнах казах си сега докато не изтрезнее тоя да каже че не съм го бил ще стоя в районното е така както съм си окървавен :D но след това започна да се смее и беше видимо че не знае какво му се случва а на полицаите явно не им се занимаваше със нас и си тръгнаха. А ние разбира се продължихме да пием понеже вече се беше свестил и без това. Гери никол на макс и както си бувкаме и влиза шефа целия почервенял спира музиката и почва. Пичове кви са тея неща, секретарката ми звъни ела бързо пред къщата има полиция и линейка и (Там мойто име) e целия в кръв на двора, ще ме разболеете с ваще мизери пичове. Щото и с шефа си бяхме приятели от преди да започне бизнес и си позволявахме да правим г/д каквото си искаме и беше доста странна случка нали, тогава не ми беше смешно но сега като се сетя и си умирам от смях. M22

87.   Мъж съм на 39. Гледам децата, две са, сравнително малки. Бяхме излезли навън и нали съм прагматичен, ще отидем до един строителен маркет да купим каквото е нужно. Влязохме вътре, имат хубави пазарски колички за деца, сяда се в тях и се размотаваш. Хубаво де, но ме присви стомаха. Не знам какво бях ял, но започна да става неконтролируемо положението. Патил съм си от неглижиране на този проблем, та реших този път да не чакам. Хубавото в големите магазини е, че има приятни тоалетни. Оставих децата пред един оживен със служители щанд и хукнах към тоалетните. Влизам припряно, но мъжката тоалетна беше заета. Зачудих се какво да правя, децата чакат... поогледах се в дамската...празно беше (реших че не мога да чакам, ако някоя мадама ми се изпречи...мога да й кажа, ама аз бързам, децата....), влязох в една кабинка, свърших работата с лекота и почти доволен търся тоалетна хартия. Ами ...не видях да има такава.... Зачудих се какво да правя, бях почти в капан. Нямам никакви кърпички в мен, малките деца чакат някъде в магазина, а аз в дамската тоалетна ... трябваше да се справя с положението, а то не беше много за пренебрегване, в никакъв случай не можех просто да се обуя така. В един момент ми дойде гениалната идея, че в съседната кабинка, отново в дамската тоалетна вероятно има хартия. Започнах да пресмятам шансовете си, ослушах се и в миг хванах гащите си и както си бях, се шмугнах в съседната врата. Всичко беше въпрос на секунди, след които чух да се влиза в бившата ми кабинка ... Не знам дали мадамата щеше лесно да понесе да ме види ..в деликатното положение, в което се прехвърлих между кабинките.... В новата кабинка имаше хартия, оправих се, поослушах се и когато ми се стори, че няма вече никой, излязох с бърза крачка от тази дамска тоалетна, за да се измия в мъжката и, за да си отида при децата. Това е.

88.   Действието се развива на международното летише Скипхол - Амстердам. Малка група от България сме пратени от фирмата на обучение в чужбина. На летището в Амстердам ще прехвърляме на друг полет. На мен ми е първа командировка в чужбина. Аз съм млад, горд, щастлив, но и малко притеснен дали ще се справя. За първи път летя със самолет, за първи път попадам на голямо летище, за първи път съпровождам група и т. н. Не е лесно. Та слизаме на летище Скипхол, а то цял град. Магазини, свят, гъмжило. След дълго ходене намираме гейта на следващия ни полет. Часът наближи, вратите се отвориха и слязохме по едни открити стълби на самото летище. Брулна ни студен вятър. Там се спрях пред една телена ограда, зад която се виждаха полосите и самите самолети. Оградата си стои там и не мърда. Аз се заплеснах да гледам самолетите и предположих, че също както на софийското летище пред мен ще спре автобус и ще ме откара до моя самолет. Гледам си аз самолетите и не мога да откъсна очи - огромни Боинги, Ербуси, обслужващи коли, какво ли не, истинска магия. По едно време се усетих че това продължи твърде дълго. Никой не идва да ме вземе. Обръщам се колебливо назад и гледам гледка - на 10 метра зад мен чака огромен автобус, всички пътници от полета вече са се качили и чакат само мен да се нагледам на самолетите. Шофьорът търпеливо чака, двигателя работи, а той не затваря врати и настойчиво ме гледа да се качвам вече. Потънах в земята от срам. Побързах да се кача и да се скрия на най-невидимата седалка. Автобусът потегли незабавно. Така командировката ми за малко да тръгне на калъч и да ме оставят в безмитната зона, но пак късмет - размина се. В останалата част се справихме отлично. Тази история ми е останала и с това че никой не ми викна - Айде, бе, оуу, колко ще те чакаме.... Хората, макар и 40 души, чакаха чинно и спокойно. Европейци хора!

89.   Ето една история, която е малко стара и не много смешна за разказване. Но да я преживееш, си е смешно.
В един и същи ден ходихме два пъти на кино с едни приятели. На две различни места.
Беше зимата.
В първата зала забравих чифт ръкавици, които си носех тогава.
Взех си други ръкавици, но във втората кино-зала забравих и тях.

90.   Идва в спешно отделение жена на име Петкана зверски пребита, не се знае дали ще оцелее. Неврохирургът подозира, че мъжът ѝ я е пребил и иска да сезира социалните. Първо ме пита:
- Сестра, Петкана има ли близки отвън.
- Да, мъжът ѝ е там.

Той излиза разярен. Отвън:
- Кой е мъжът на Петкана?
- Аз.
- Защо я доведохте тук?
- Тя се почувства безсилна.
- ИМА СИ ХАС ДА НЕ Е БЕЗСИЛНА, ЩОМ СТЕ Я ПРЕБИЛ ТОЛКОВА ЖЕСТОКО.
- Ама?!... Аз не съм я бил.
- Вие не сте я били, господине, вие сте я пребили до смърт. Не се знае дали ще оцелее.
- Ама аз наистина ли съм я бил? Не си спомням такова нещо.
- Е, как да не си спомняте, бе господине?! Не ви ли е срам? Жената е в тежко състояние.

През това време аз виждам изражението на мъжа. Изключително очудено и притиснено. А докторът всеки момент ще му скочи на бой. В този момент се усещам, че нещо не е наред. Внезапно се сещам, че в момента при нас има две Петкани.

Той човека докарал жена си, че да ѝ помогнем, а ние го обвинихме, че я е пребил до смърт.

91.   Мойте 2 истории са малко в стил "Ваканцията на Mister Bean".

Лятото на 2016 ще пътувам с ходя с компанията на един съученик на морето (конкретно на Каваците - SARS има концерт там).

--------------- Случка 1 ---------------

Разбираме се за една вечер да се чакаме на Метро на Цариградско, като той ми каза, че "брат му и гаджето му и сестра му и гаджето и" ще ме вземат (аз не ги познавам, но си викам ок "2 момчета - 2 момичета" нема да ги сбърка). Каза ми нещо и за цвят на колата "черна" ли, "бяла" ли не помня.

Следобеда точно преди да тръгнем, шофьорът който ще ме кара се вижда с един друг мой съученик и му казва:

- С нас ще идва един съученик на Влади.
- Кой бе? - попитал съученикът.
- Някъв Генчо. - отговорил шофьорът.
- Оо тоя ли?! Тоя ще ви създаде проблеми! - казал съученикът.
- Как бе?! Влади гарантира за него. - казал шофьорът.
- Оо той ще ви създаде проблеми. Ще видите. - казал съученикът.

Та, вечерта уж ми даваха зор да бързам, но си слязох като пич на метрото на Цариградско, хапнах си 10 минути една пица и решавам да отида до колата им (бяха ми казали, уж че са в края, аз уж им бях казал, че ще съм със синя риза).

Виждам някаква кола в края, некъв пич ме вижда и вика:
- А ти със синята риза, като на Левски?
- Да. - отговарям аз. За Каваците нали?
- Да, отговаря той. Качвай се!

Та качих се и той ме пита "Жоро нали?", аз отговорих "Да" без да го усмисля (но го бях чул), въпреки че се казвам Евгени. Гледам в колата 2 момчета - 2 момичета, едното момче ми заприлича на брата на съученика и си казвам "всичко точно".

Тръгваме, говорим си със шофьора - той ме пита "От къде се познаваш с братовчед ми?" и аз почвам да му разправям "Оо дълги години бяхме съученици, ала бала (без да се усещам "а бе нали уж брат, кви братовчеди има тука").

Лека полека обаче усещам, че нещо май не е както трябва. И тъкмо излизам от София и телефонът ми звъни на пожар. Вдигам и братът на съученика ми звъни:

- Айде бе Генчо, къде си? Половин час те чакаме вече.
- Чакай, след малко ще ти се обадя. - отговорих му аз, след което казах на хората в колата:
- Пичове, станала е лека обърквация. Аз не съм Жоро.

:D Те избухнаха да се смеят.

Дадох им телефона на брата на съученика да се разберат (да правим размяната), но не бях запомнил как се казва (казваше се Стоян, а аз си мислех, че е "Стефан").

Казвам му: Стефан е момчета. Звънни му и се разберете.

Звъни той: – Ало Стефан търся.
Имате грешка. - отговаря братът на съученика.

И така 2-3 пъти, но накрая се разбраха защо се звъни. Та се разбираме да се чакаме на някаква бензиностанция на 50 км. от София. Моята компания да вземе онзи прословут "Жоро".

Обаче явно сме били нацелили "Нощта на идиотите" щото Жоро бил хванал метрото в обратната посока, та го чакаха още 30 минути.

Накрая идва някъв пич към тяхната кола и ги пита:
- Вие сте за Каваците нали?
- Да. - отговарят му компанията ми.
- Аа добре. - и се качва при тях, но те му казват:
- Брат, да те питаме за всеки случай, че вече ни се усложни ситуацията. Ти си Жоро, нали?
- Не, аз съм Цецо. - отговорило момчето.

Та се разделили, поживо поздраво (добре, че не се стигна до верижна размяна).

Накрая идва тоя Жоро, ама явно се оказал някъв педерас, щото 30 мин си говори по телефона някви неща от рода на "Ох, много те обичам мило, много ми липсваш. Нямам търпение пак да бъдем заедно." и накрая "Чао Иване."

:D Накрая се видяхме на бензионстанцията и направихме размяната.

Компанията ми се беше яко напрегнала, ама аз си бях спокоен като цяло. Нали отивам на Каваците, все тая кой ще ме кара. Дори Ислямска Държава да ме беше спряла с думите "Отиваме да избухнем на Каваците" сигурно щях да се кача.

--------------- Случка 2 ---------------

Вечерта сме на концерт на SARS ала бала, но компанията ни се раздели на 2 - едните (аз, съученикът и брат му) останахме на SARS, другите поеха на чалготеки в Созопол (там пък колко истории имам).

Моята компания се снабди с трева - един друг познат дето денем преподава в Софтуерния Университет на Наков, а нощем снабдява умните деца с трева ни я достави и съученикът си я скри в чорапите (съученикът ми се прави на "растафар", та без трева не може).

Ама така запихме, че нз кога вече излизах от Каваците и се засичам с брата на съученика и той ми вика:

- Изгубихме Влади.

И почваме да го търсиме - гледаме го полуприпаднал се подпира някъде, няма тениска, няма обувки, по едни къси гащи само. Взимаме го с нас и почваме да му търсиме нещата. Намерих му обувките и чорапите (тревата естествено, някой я беше видял преди това, или бе просто изпаднала).

Събрахме го и тръгваме да се прибираме пеша от Каваците. Аз ги водя уж, че съм най-свестен от всички.

Ходиме си по тротоара и вече минаваме 200 - 300 м. и аз си мисля "Добре, ако ходим на север (към Созопол) морето ще ни се пада от дясно, но сега морето ни се пада от ляво, следователно не ходим на север." и ги спирам и им викам:

- Пичове, дайте да обръщаме, че имаме повече шанс да стигнем турската граница, отколкото Созопол.

И обръщаме, обаче минаваме 10-20 м. и братът на съученикът ми ми вика: –Ей, чакай. Изгубихме брат ми.

Връщаме се назад - гледаме го паднал в некви храси. От тогава почнах да го ебавам, че е "Храстафар".

Та некакси ги събрах и минахме през Созопол, и на излизане ония чалгарите бяха дошли да ни търсят с кола. Това е историята.

--------------- Случка 3 ---------------

Една бонус случка - не от това море (и може би най-бруталната ми и гнусна случка). Случи се една пролет в гимназията.

В гимназията много страдах от грип. Постоянно сополи и духане на нос.

Но след даскало с един съучених обичахме да ходим до едно кафене на цариградско и да си взимаме хотдози и Кока коли.
Съученикът каза, че ще ме чака в една градинка наблизо и ми даде пари да взема и да донеса колите и хотдозите. А зад мен някъв много здрав мъж, с ебати лъскавия костюм - бати бизнесмена.

Та купувам си колите и хотдозите, обаче много ме напъва носът и се изкихах много мощтно и гледам некъв ебати сопола на гърба на бизнесмена.

Първата ми мисъл беше да го бутна и да му кажа "Извинете, без да исках Ви залепих ебати сопола на гърба.", но реших че здравият господин, няма да разбере и осъзнае, моите добри намерения и си викам "Дай де се изнасям от тук преди някой да му е казал".

Стигам до градинката заливайки се от смях, съученикът ми ме пита какво става, а като му казах ми каза:

- Представяш ли си, тоя сега да отиде на среща за милиони със сопол на гърба?! :D

Години по-късно (преди година) си се возя на такси - имаме си приказка с бакшишите. Един конкретно ми беше разправял, че 90-те и началото на века е бил мутра и то шеф на наказателна бригата и ми разправяше редица случки от ония години. Та тоя път ми казва:

- А едно време бачках за Иван - Сопола. Много богат човек.

Аз да не ви казвам, как успях да се въздържа да не се засмея или да разпитам таксиджията за подробности. :D

Ако е същият човек, се чудя дали в момента ме уважава (защото сополът ми може да го е мотивирал да стане много богат) или ме мрази, че съм го направил известен в средите с това име.

С приятели се ебавам "Ей не се ебавай с мен, че познавам Иван - Сопола. Ще дойде да те приключи - все пак аз съм го направил човек." :D

Надявам се поне малко да съм ви разсмял.

Поздрави!

92.   Много години назад: аз момиче на 18-19. Отглеждахме и търгувахме със зеленчуци. Мене ме "командироваха" на сергия в курортната част на града, родителите ми - на централния пазар. Всеки ден край сергията ми преминаваше симпатично момче и се "заиграваше" с поглед, а след това се отправяше към отсрещния фризьорски салон, където работеше. Няколко дни по-късно реших, че е време да се включа в играта и в края на деня след като освободих "кервана" се отправих за фризиране в салона за да продължа флирта. Обслужи ме неговата колежка - приятна жена, с която си поговорихме за различни неща.
На следващия ден колежката му дойде с нейна приятелка да пазаруват при мене, поговорихме малко и аз с най-невинния си глас попитах "А хубавото момече, което работи с вас къде е". Тя: "Днес почива, а това тук е жена му"!!!!". И досега го помня. На момчето очите му не видях повече, фризьорката изгубих като клиентка, а май и тя мен..... Ама май леко се отървах.

93.   И аз сега се сещам за една смешка, която много отдавна ми се случи:
С едно бившо гадже (нормално умна мадама и ще разберете защо го споменавам :-) бяхме спрели на Обнова да похапнем. Тръгваме обратно към колата да се мятаме отново на път, но поради някаква прична не вървяхме заедно, ами аз бях по-напред, а тя нещо заобиколи ли, изчка ли, не помня, но беше една идея по-назад. До нашата кола-черен пасат комби, откъм пасажерската страна беше паркирала бяла полицейска астра с надписи и буркани. Сядам аз зад волана и виждам през прозореца как милата се опитва да отвори вратата да влезе в астрата..... :-))))

94.   Като бях малко момиче, винаги си мислех, че малките деца ги доставят красивите птици-щъркелите. По-късно обаче, някъде към четвърти клас, знаех че момичетата само могат да забременяват, но не и по този път, който всички ние знаем. МОЛЯ ХОРАТА, КОИТО ПРОЧЕТАТ ТОВА ДА НЕ ИЗПАДАТ В ИСТЕРИЧЕН СМЯХ!!! СЕРИОЗНА СЪМ! НИКАК НЕ МИ Е СМЕШНО!!! ... ШЕГУВАМ СЕ БЕ ХОРА, СМЕЙТЕ СЕ КОЛКОТО ИСКАТЕ! тА.. Мислех си, че бебетата... идват, се получават, когато хората се прегръщат.
Така, веднъж в 6 клас мой съученик се опита да ме прегърне, аз го изритах и му изкрещях:, , Не, не ме пипай! Не ме прегръщай или ще забременея от теб! "
Той, изненадан от това, ми казва:, , Но... как? Та ние дори не сме го правили? "
Смятайте, шести клас какво знае относно тема:, , секс".
После дойде друг мой съученик:, , Ей, защо крещиш така сякаш умираш? ", попита ме той като си сложи ръката на рамото ми.
Бързо пернах ръката му и му изкрещях:, , Не, не искам да ме докосваш! Не искам да ти раждам деца! Не искам!!! "
-, , Какво? ! Боже мой... Не мога да повярвам, че момичето което харесвам, го е страх да го забременея-аз дори нямам опит"-отговаря той.
Идва третият москетар... , , Ей... , добре ли си? Какво ти е? Ко става Ралко? ! -пита той, като се приближава до мен.
-Не, не ме докосвай! Ще забременея от теб, ако го направиш! -тук вече се разплаках...
Вече как се правят бебета разбрах в 7 или 8 клас. Вече съм в 9 клас, но да си призная... и на мен ми става смешно, като се сетя за тази моя простотия

95.   Имам две наистина смешни и реални истории. Просто бях там в точния момент - едната е отпреди 10 години.
* Пътувах в градския транспорт. Един дядо носеше хляб в ръцете си, без торбичка. Тръгна да слиза, но вратата се затвори точно пред него и разряза хляба на две.
* Втората случка пак от градския. Пътник даде голяма банкнота и кондуктора нямаше дребни да върне, затова скочи с парите на спирката за да развали на лафката. Обаче рейса тръгна и кондуктора остана там. Пътника се развика на шофьора, че са се наговорили за да му открадне парите, напсуваха се и така се возихме без кондуктор сумати спирки. После слезнах и не зная какво е станало.

96.   Скъпи приятели, на всеки от Вас историята предизвиква смях и настроение, за което Ви благодаря! Желая Ви една прекрасна нова 2021 година! :)

97.   Не кой знае какво, но преди години бях пиколо, първата ми работа. Имаше едно момче французин, бях му подал ключовете и ми казва "Merci beaucoup", при което аз го разбрах като "Мерси, боклук" и реших, че ми се прави на интересен.

Питам го "What did you say to me??", но беше много шумно и той само "What, what?"... Казах на колежката до мен, тя се засмя и каза, че той не е целял да ме обиди, а да ми благодари. Доста изцепки могат да се случат, когато работиш с клиенти, особено когато пък не знаеш език!

99.   Ще да съм бил на 10-12 години (абе, малък при всички случаи), когато на баща ми му дойде брилянтната идея да ме включи в едно мероприятие между две фирми/организации, под формата на приятелски футболен мач. С други думи, щях да играя и аз! Еха! Тогава бях огромен фен на футбола, та ентусиазирано се съгласих. И после си мечтаех само какви голове ще вкарвам, какви финтове ще правя... абе, звезда!

Когато големия ден дойде... ами, представете си следното - футболен терен, който в очите на едно дете изглеждаше огррроооомен. И два отбора мъжаги на всякакви възрасти, сред които и... едно-единствено, хилаво и ококорено джудже - моя милост, тоест - с поне две глави по-ниско от най-ниския възрастен.

Всички мои фантазии се разпаднаха на хиляди малки парченца още в първите минути на мача. Какво друго можех да направя, освен да тичам като луд от едната врата до другата, симулирайки дейност, а ако някой ми подаваше топката - ей така, от съжаление (или по чиста случайност... по-скоро второто) - гледах да я изчиствам панически и колкото се може по-бързо, защото... Признавам си. Страшничко си беше да си хлапенце, а да гледаш как някакъв грамаден от другия отбор се е засилил като разярен носорог право към теб.

Огорчението ми беше огромно, и се увеличаваше с всяка изминала минута. Гледай ги тия! Ритат си, викат, бутат се и се ръгат (а аз, благодарение на силно изявените ми инстинкти за самосъхранение, странях от такива дейности), голове вкарват, а пък аз! Тичам като кокошка без глава! Поне един мижав гол да бях вкарал! Ами, не е честно, пък! Трябва да направя НЕЩО. Няма значение какво.

Изпълнява се корнер пред нашата врата. Гледам топката - лети, лети, ТУП! И стана мелето в наказателното, епично футболно спречкване на махленско ниво за владеене на топката. И тук като че ли изключих, и... влязох с шпагат в гръб на най-близкия играч от другия отбор - някакъв дето ми изглеждаше двуметров тогава - а след това възможно най-злобната подсечка за която ми стигаха силите. Дори не докоснах топката... :) Но не беше това идеята на фала - трябваше да си го изкарам на някого, по някакъв начин. Не че го нараних, нали, бях дете и т.н., но все пак успях да го спъна. Топката иначе беше успешно изчистена от други.

- Ейй, какво беше това, бе! - развика се той - Спънаха ме! Това си е чиста дузпа!
- Чакай сега, кой те фаулира? - попитаха го.
- Той! - и фаулираният изпружи пръст към... мен. Дребосъка. А аз - с най-невинното изражение на лицето си, естествено. :D Гледах като... котенце. Котенце, което току-що се е събудило и дори не знае къде се намира.

И като започнаха да му се смеят... :) Никой не му повярва! Последваха реплики като "тоя па" и "абе я не се излагай". При всички случаи дузпа нямаше... :D

Не си спомням как завърши мача и какво стана по-нататък, но мисля че по едно време ми писна и под претекста че съм уморен, се оттеглих да ям. :)

100.   Маршрутката качва една жена, затваря се вратата в движение и тръгва с газ напред . Жената залита и шофьорът с пернишко “Л” - Поуека, поуека , да се не попреебете.

101.   На мен са ми много смешни мъжете, какви глупости говорят, докато жена им ражда. Например, като отидох да раждам, мъжа ми ми каза, че се опитвал да си почине, защото не бил спал добре и да му звънна като влизам точно в залата. Звънкам аз, а той ми казва, че точно бил задрямал и сега не знаел дали ще може да заспи пак. Само да поясня, отидох да раждам в 8 сутринта и родих в 10. Като родих му се обадих и той каза, че така и не могъл да заспи.
А иначе който иска да се смее много да си роди тете и да го изчака да стане на 5. Е тогава става страшно, няма такова комедийно шоу.
Бяхме на плажа и детето вика силно мамооо тука има един циганин. Оглеждам се аз, няма никой. Питам къде? И той ми показва един фас.

102.   Историята я чух от моя приятелка. Та тя, имала познат някакъв чешит , примерно да го наречем Пецата. Същият тип прибирайки зимата, леко подпийнал и напушен от някакъв купон, минава покрай балкон на първи етаж и гледа на простора един ред окачени луканки. Бил много гладен и без да му мисли се набрал на парапета и дръпнал една луканка, дърпа и кога гледа в ръцете си замръзнал от студа пран чорап.

104.   Преди години отиваме на палатки. Вечерта омайвам една девойка, същият ден се запознахме, огънят догаря, целувки вещаещи страстна нощ. Е, сега си викам, стана работата, вдигам я на ръце да се направя на мъж и я нося към палтаката, обаче незнайно как на пътеката случайно, някой забравил малък пъпеш и от там пребиване и разколебаване, не стана работата същата вечер.

105.   С някои истории се смях до сълзи :)))))
Нещо и от мен:
Първият ни св. Валентин с мъжът ми, ще си лягаме вече. Аз легнах в средата на леглото, . докато той беше в банята.
Влиза и с лъвски скок скача, но така е наел, че "полетя" и почти прескочи леглото. За секунди успя да се закачи с крайчетата на пръстите за ъгъла на дюшека и ми вика (буквално, вика) "котеее, дръж ме"
След две- три драпания падна на земята.

Няколко години по- късно, поредният св. Валентин:
Вдига ме на ръце от вратата и на бегом да ме метне на дивана в салона. Оплете си нещо краката, падаме на дивана, дивана се преобръща и ни захлюпва с лице към стената. Той и диванът върху мен.

106.   Здравейте! Изчетох всичките истории и това ме вдъхнови да ви разкажа една от моите, които, когато и да си спомня... но нека ви разкажа.
Това се случи преди много години, още по времето на комунизма. В градския живот не мога да кажа, че гладувахме, но не можехме да си позволим много неща. Омъжих се на 22, роди ни се първият син и решихме, че най-добрият вариант да започнем, нещо като бизнес беше селото. Бяхме решили да се занимаваме с отглеждането на зайци. Бабата на моят мъж живееше на село и това беше идеалният вариант, да се грижим за бабата и да не плащаме наем. Между другото да не забравя, другата ми баба, която живееше в другия край на България пак от село, на изпровод ми подари две козички да ги отгледам за да имам мляко за детето. Ентусиазмът беше голям, защото започвахме нещо ново сами. Другото нещо, което беше, че обичам много природата и животът на село ми харесваше. Къщата на моя мъж беше малко стара, но условията не ме плашеха. Дворът пред къщата беше подреден, малка плевня с плет и кокошки, а до плевнята имаше зеленчукова градина. В продължение на тази градина имаше заден двор, който беше по-голям, вероятно с перспектива за насъждене на овошки. Там трябваше да се направят клетките и да се отглеждат зайците. Козичките бяха настанени при кокошките под плевнята и всичко беше, като по часовник. Единственият недостатък беше, че направихме дървени клетки и по някакъв тайнствен начин започнаха да изчезват дългоухите гризачи. Но да не ви отегчавам, проблемът беше решен и бяха разкрити зайците бегълци. Всяка сутрин имаше фис зарядка с (надбягай и залови диверсанта заек), а вечерно време (открий с фенерче прикритието на червеноокия бял клепоух). Повярвайте ми, трудно се ловят питомните зайци. Както и да е проблема се реши при подмяната на клетките от друг материал. Бабата на моя мъж беше нисичка, но пълна жена, която се придвижваше с една пръчка вместо бастун. Имаше много чуждици в речника си, защото живееше близо до румънската граница. Често, когато влизаше да храни кокошките, палавите козлета идваха близо да я задяват, тя размахваше пръчката и викаше „фири жората софи“, което ще рече „да ви вземе дявол“. Горката беше вече на възраст и не можеше да се справя толкова лесно, но имаше жилави и силни ръце. Минаха около шест месеца, а аз научавах все по-нови неща от животът на село. Бяхме засяли със зеленчуци почти целия двор пред къщата и бабичката постоянно ми напомняше да затваряме добре вратата на плевнята, „че да не излезе тая паплач и да опустоши всичко“. Често и оставях детето навън в количката, което беше вече на годинка. Докато вършех домакинската работа ги чувах как сладко си хоратуват. „Пой бабо, пой писиката", което ще рече, „не бабо, не котката".

В един прекрасен слънчев ден, реших да взема детето с количката и да отидем до магазина за хляб. А между другото, бабата спеше срещу нашата стая и в стаята ѝ имаше голяма маса със стол и голямо пружинено легло на което спеше. На масата винаги имаше завит хляб, някоя паничка завито останало ядене от сутринта и кана с вода. Стаите ни бяха разделени от нещо подобно на лятна кухня без врата. Там готвехме а отляво и отдясно на лятната кухня бяха нашите стаи за спане. Беше преди обяд и тенджерата с боб вреше на бавен огън. Надзърнах в стаята на баба, но тя си беше полегнала след сутрешната закуска, побутнах я лекичко, казах ѝ че съм оставила тенджерата на котлона, но отивам за хляб и ще се върна бързо. Ами за колко време мислите, че стават поразиите? 20 минути са много! Връщам се и преди да влезна в двора чувам баба ми да вика „ Фири жората сафи ". Влизам и какво да видя, бабата по доновки насред двора, кокошките в марулите а петелът пляска триумфално крилете си и кукурига срещу бабичката, която размахва с пръчката. Поглеждам към вратата на плевнята и... О чудо, по някакъв особен начин козелът се беше оказал на покрива в/у плевнята! Беше докопал черницата, която беше в близост проблейваше, за да отбележи, че е там и нервно поклащаше опашка. Докато се обърна бабата на четири крака пълзешком се опитваше да излезе от чушките а петела тацуваше напред-назад с прибежки с надута грива кълвеше настървено пръчката на баба. Чух баба, че нещо мърмореше, като: „Ай бабо дяволо улезе в къщи! ", демек „ Ах бабиното, дявола влезе в къщи", но не обърнах особено внимание на думите ѝ мислейки, че е превъзбудена и брашнолеви несвързано.
Докато се мъчих да изкарам баба от градината погледнах към детето, което се беше събудило и беше опулило малките си очички, превъзбудено от гледката махаше с ръчички и викаше, „на, на" сиреч да набием петела. Пляснах няколко пъти с ръце и кокошките изчезнаха с петела в долния двор. Кой ти гледа кокошките и петела сега! Бабичката запотена, зачервила гребена седна на цимента близо до количката на детето, хвана ръчичката му, за да го успокои и поглеждайки към мен пак прорева „ Ринко, бабо, гявола улезе у дома! “ В този момент ме чатва акъла за яденето и викам „ Бабо, яденето? Откопчай детето от количката да слезе и стоте там! " Преди да стигна до печката с въпросното ядене преминавам през леко открехнатата врата на баба ми и съзирам нещо, което не мога да определя и ме кара да настръхна. С един поглед установих че ключът на печката е на нула и се прокрадвам тихичко към вратата на баба ми. Отварям и какво си мислите? Виждали ли сте коза върху пружинено легло? Единият от чаршафите беше провлачен на пода а другият се беше събрал около краката ѝ. В момента в който се опитваше да слезе краката ѝ се разтреперваха, губеше равновесие и заставаше пак разкрачена. Явно не се беше уплашила от пружинения креват, защото примляскваше трохи от хляб. Имах чувството, че беше станала огромна, като по-висшестояща върху кревата и нямаше как да сваля това туловище сама. Не знам дали сте виждали очите на козата, но в този момент имах чувство, че ме гледа един разкрачен дявол върху кревата. Реших, че най-удачно е да се кача и аз на кревата и оттам да я избутам но беше трудно да запазя равновесие. Козата не издържа прегъна крака и легна в по-поулегналата част на леглото, като постоянно се мъчеше да докопа парче хляб. „Пъцика, Пъцика хайде ма слизай! " Точно в този момент, до като разговарям с козата се появява тежката артилерия на вратата с пръчката в ръка. Излишно е да ви обяснявам, каква паника настана, когато козата видя баба ми с пръчката. Козата се изправи и ме събори пак на леглото. Отправяше се към ръба на леглото опитвайки се да слезе но краката и се подгъваха и в крайна сметка най-твърдата част от леглото бях аз и започна да се катери по мен. Не се смейте, знаете ли как боли! Най-много боли, като стъпи върху краката ти все едно, че те дупчат със свредел! Не знам по какъв начин се добрах до ъгъла на леглото и се прилепих плътно до стената. Явно тогава и козата разбра, че няма друго решение и се изстреля върху масата до кревата. Сигурно си беше разляло нещо по масата, защото задните и крака се подхлъзнаха и тя се срина под масата. А между другото баба ми се беше хванала за бравата на вратата и раздаваше правосъдие. Козата видя удобен момент и профуча, като хала покрай нея, но в следващия момент видях как тази огромна жена се свлече и приседна на прага на стаята. Погледна ме жално и ми вика „ Уууф бабо, тоя гявол взема леба от софрата, ама нали пръчката е до мене, ама тая порта са притвори и тоя гявол са подлуди па са възкачи връз мене у кревато ", което ще рече „ Уууф бабиното, тоя дявол(козата) взема хляба от масата, ама нали пръчката е до мене, ама тази врата се притвори и тоя дявол полудя (уплаши), та се качи върху мене в кревата. " Не можех да си кажа името от смях, Баба ми се тресеше от смях, когато видяхме, че идва детето припълзявайки по стълбите с едно цветенце в ръката. С невинен поглед протегна ръчичка към нас и викаше „мамо цеце", „мамо цветенце“. Стаята се разлюля от смях, детето се смееше с нас без да знае, защо и подскачаше около прабаба си! На другия ден изследвах обстойно пораженията си по тялото причинени от масажа на козата. Ами я си представете, че беше козела? Хайде, останете си със здраве и помнете любовта ще спаси човека! Светлина.