Споделете действителна смешна история - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96759)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22754)
 Секс и интимност (11239)
 Тинейджърски (20200)
 Семейство (4843)
 Здраве (7805)
 Спорт и красота (4066)
 На работното място (2157)
 Образование (5920)
 В чужбина (1298)
 Наркотици и алкохол (931)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1502)
 Други (13128)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Избор на редактора

Споделете действителна смешна история
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 23004 пъти
Идеята на тази тема е всеки, който има желание да сподели истинска и много смешна история.

Като автор започвам първи. Моята история се случи преди няколко години на студентска бригада в Англия. Настаниха ни в едно мизерно общежитие насред нивята. Раздадоха ни по един велосипед и по един чифт гумени ботуши, които никой никога не можеше да си намери сутрин, защото се крадяха масово, но това е друга тема. По-важни са колелетата. Всяка сутрин в 4 часа тръгвахме с тях по нивята и карахме по половин час до работа. Те бяха мнооого стари и всяко имаше някакъв дефект - на едно му падаше веригата, другото нямаше спирачки, на третото му опираше гумата във вилката и т. н. А видът им не може да бъде описан, защото в никой език не съществуват подходящи думи. Абе с една дума - ужасни.

Както и да е... Обаче малко след пристигането ни един от групата заяви, че му се пуши трева. Възникна въпросът от къде аджеба ще си я намери, като не познаваме никого. Иначе беше твърдо решен да си я набави. Естествено нямаше как да започне да пита наред "Do you sell seeds? ". Най-много да си беше изпросил боя. Само че той не беше на това мнение.

Хвана първия влак до най-близкия град (Кембридж), слезе на гарата и тръгна по отсрещната улица. Вървейки на развален английски питаше хората, които среща, дали случайно не продават марихуана. Но питаше само чернокожите, защото според него беше по-вероятно, те да продават. Хората го гледаха странно, без да отговарят на настоятелните му въпроси. Дори не доумяваше защо всички го гледат така и го избягват и настоятелно ги преследваше с убеждението, че продават, но не искат да си признаят. Ние само гледахме отстрани и се заливахме от смях.

В следващия момент видя един негър, който досущ приличаше на Боб Марли. Със същите къдрици и облечен в реге стил. Вероятно беше от Карибския басейн. Караше едно много красиво колело. Като го видя, му светнаха очичките и си каза: "Е, те тоа няма начин да не продава, дага". Той е плевенчанин, а ако не знаете, "дага" е типично плевенско обръщение - нещо като варненското "авер", бургаското "въъй, батка", русенските "чуйек" (човек), "брааат" и "ммооомммчеееееее", врачанските "баце" и "пустиняк", смолянското "аратлик", разградското "чоджум", търновското "ботур", хасковското "чивяк", шабленското "нерез" и пловдивското "майна".

Отиде при него и го пита директно, а той слезе от колелото видимо заинтригуван. Нашенецът му обясни какво иска, а той го пита колко пари има. Нашият си извади портфейла и измъкна 30 паунда (пандура, както им казваха българите на шега). Онзи каза, че за тези кинти ще му даде 2 масура. Плевенчанинът трябваше само да изчака, онзи да отиде до близката компютърна зала, където си държал стоката. Тогава нашето момче се усъмни, но онзи си остави колелото като залог, взе парите и влезе в залата, която беше точно срещу нас.

Чакахме около половин час, докато момчето не се изнерви и не реши да провери какво става. Влезе в залата и с изненада установи, че залата има заден изход. Излезе и каза "Е, кво па толко, сега поне си имам колело. Иначе кво - щях да ги изпуша, а така ще ми остане нещо. "

А истината беше, че там има места с безплатни велосипеди и можеш да си вземеш един, да отидеш някъде и да си го оставиш на друго такова място. Идеята е да се придвижваш екологично, без да се налага да плащаш или да притежаваш велосипед. Ние отново се заливаме от смях. Момчето си натовари колелото във влака и си го прибра в хостела.

На другия ден отиваме на работа, всички с онези жалки подобия на велосипеди, недоспали (все пак беше 4 часа сутринта), омърлушени. На целия този мрачен фон изведнъж в полумрака се чува звънче на велосипед и се появява онзи с готиното колело с 28 скорости, с фар с динамо и с пискюли, стърчащи от дръжките на кормилото и ни задминава изпъчен от гордост. Тези, които не знаеха, го гледат с изумление и питат къде ги раздават тези хубавите колелета и защо са дали само на него. Там и един велосипед ти се вижда като пистов мотоциклет. А той, изпъчвайки се още повече, каза само: "Отидох в Кембридж за трева, а си купих колело. Отначало се ядосах, но така стана по-добре. Тревата вече да бях я изпушил, а с това мога да си ходя на работа и то с хубаво колело с 28 скорости на фона на вашите кранти. "

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
51-68 от 68

преди: 4 години, 11 месеца
hash: a53e391248
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

72.   На състезание в Милано вървим по оживен булевард. До нас започва със същата скорост да се движи кола, а вътре натокани до не знам каква степен мадами. Беше около 21:00 часа. И започнаха да повтарят " cigaretto " или цигара и така 15 мин. повтаряха "cigaretto, cigaretto ", а ние 3 момчета обяснявахме, че не пушим. На 20-тата минута разбрахме, че всъщност не те искаха от нас цигара, а те да ни продадат и то по-специална, предполагам се сещате. Точно преди хотела едно от момчетата се изнерви и каза " абе на тия да им е*а мамата не разбраха ли, че не искаме! " тогава колата спря отвътре излезе жена на токчета с ръка 40 см. и Адамова ябълка и с променен и дебел глас каза " а уе, дришльо ти на мен баща ли ще ми ставаш. Тръгнахме да бягаме и така се загубихме в Милано.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: ef3e9ac5c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

73.   Бях с приятеля си, той беше в един обор по шосейно колоездене и аз на състезание с тях... представяте си следната картинка шест мъже и една жена в претъпкан микробус със същия брой колелета и части навсякъде. На връщане от състезанието се лигавихме с едно момче и аз го гримирах. Представете си следната картинка-високо стройно момче с червено червило и очертани с черно нежни сини очи. Даде обаче след състезание всички бяха много уморени и беше заспал така понеже вече беше и късно през нощта. В някакъв град дето даже, който не знам какъв е спираме и ще ходим в Лидл. Той сънен и гримиран се измъква от буса и най-невъзмутимо влизаме в магазина. Понеже той първи се измъкна през задната врата никой не се сеща да ми каже, че прилича на травестит. Чак в магазина на светло се усещане и всички почваме да се хилим, а той не знае къде да се скрие от срам. За да е по-гадно моя приятел започна да му говори преправяйки името му на женско. Беше нечовешка гледка... гримиран с леко набола брада и изражение все едно ще убие някой всеки момент.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: f875898081
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

74.   Разбирам се с една страхотна мадама, която познавам отското да се видим. Чакам я на метрото на Обеля ( никога не бях ходил там ). Започва се едно звънене, едно търсене, къде си спрял? , ти къде си? , с каква кола си? ...
Аз казвам следното : Ти сигурно си се барнала, едва ли ще те позная изобщо. Спрял съм със сива Астра на авариини. Ела и просто влез в колата.
След една минута ми звъни телефона : "Излез от колата и се развикай за да те видя къде си моля те... току що влезнах в чужда опел Астра... "

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: b44af5cedf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

75.   Еми то смеха беше за моя сметка но какво да се прави
Последният ден за подготовка, матура по биология зачел
Съм се аз ама мн сериозно крачейки бавно към спирката на сточна гара не съм забелязал че съм близо до спирката и така си нацепих тиквата в спирката а най смешното беше че още не се бях осъзнал какво се случва и започнах да се извинявам мислейки че съм блъснал някого хората на спирката се посмяха добре за моя сметка

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: b44af5cedf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

76.   Бачкам си аз като идиот в кауфланд и един старец идва
При мен и ме помоли да му извадя безалкохолно
От долната част на палето без да се замислям изваждам
Макетното ножче и почвам да режа като зоро докато не цепнах една бутилка газировката ме напръска право в лицето хората се посмяха аз постоях така няколко секунди обърнах се а стареца го нямаше

 
  ...


...
преди: 4 години, 6 месеца
hash: c6ee3c18be
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

78.   В Чехия работих в един голям хлебозавод с много хора, там имаше много малко жени и един ден дойде една колежка при мен и на мен ми стана.. Работата ми е такава, че ме виждат всички, работих на лента и кашоните с хляб вървят по нея, не можех да се покажа така затова се скрих зад едни палети. В същото време кашоните взеха да падат и всички се чудиха къде съм.. Случката беше много смешна, но не умея да разказвам

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 2a10200f6e
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

79.   Здравейте! Мъж 27 години
В 11 клас на Нова Година отиваме да празнуваме в един приятел в съседния блок. Пийнахме подобаващо, но всичко пиха някаква модерна тогава водка - с вкус на малина май беше... Всички без мен. Аз исках Ром. И си го пих сам - имаше купена бутилка. Не че бях пил дотогава, но... :)
Приятелят при когото празнувахме се изживяваше на диджей - имаше едни лампи, които светкаха, зверска музика и т. н.
На едно малко шкафче в края на стаята си бях скатал ромчето и количката, та по едно време опитах да си сипя отново и гледам че бутилката е празна... вече се усещах почерпан де. как да е, посрещнахме Новата година, като от 12 до 01ч аз крещях на терасата честита нова година без да спра... бях доооста готов вече :)
Тъй като родителите на моя комшия трябваше да се приберат в 02 часа и ни бяха дали карт бланш само дотогава, към 01;30 трябваше да си тръгваме. Аз получих смс от съученик да отида у тях, че половината гимназия се бяха събрали в огромната му къща. В 01;30 е трудно да си хванеш такси, а къщата му е в другия край на града... Реших да ТИЧАМ СПРИНТ до центъра, който е сравнително близо до нас, за да видя дали там на стоянката няма таксита. На няколко пъти почти падах, но продължавах да поря въздуха с самочувствието на Юсеин Болт. Хората по улиците ми ръкопляскаха, хаха.
На центъра виждам една единствена кола такси и се качвам. Жена караше. Вика ми - здравейте за много години. Аз отговарям по същия начин. Понеже забравих как се казваше улицата, където живее моя съученик, реших да кажа на таксито да ме закара до Военна болница (оттам е на 1 мин. и щях да се оправя до къщата).
След като съм вече в таксито седнал на предната седалка до шофьорката... казвам" Едно такси до Боенна Волница"! Тя прихна да се смее, аз също, викам така де, извинете, имам предвид Боенна Волница... и пак го казвам грешно. Разбрахме се, че съм за Военна Болница и когато тя ме спря там слизам от колата и тръгвам за моя съученик. Обаче нещо се обърках и загубих, след 3-4 мин се връщам на Военна и понеже там на входа има военни патрулиращи(да, дори и на 01 януари), реших да ги питам къде живее Теодор! Понеже залитах исках да се подпра на вратата, само че тя била леко открехната и подпирайки се, аз залитам и падам по нос напред. Хората ме вдигнаха, умряха от смях с мене... викам благодарско момчета, да сте живи и здрави... В този момент Теодор се притеснил за мен и тръгнал да ме търси. дойде на военна и тръгнахме към тях. Вътре наистина сигурно 30-40 човека яко парти. Веднага излязох на верандата на задния двор и взех да отварям кенчета бира. Теодор вървеше след мен и не ми даваше да пия, но докато ме хване бях изпил кенче и половина. След това започнах на гърмя пиратки в двора му...
По едно време реших, че ми се танцува, влизам в стаята и почвам... Вървеше Lolipop na Lil wayne, а аз играех най-бестният кючек на света... сам. Всички стояха на групички и си говориха. Най-странното е, че дори не ме гледаха странно. След песента исках да подишам малко въздух излязох да пуша на двора. Бях уморен малко и заспах на пейката на двора( след като хвърлих цигарата). По едно време Теодор ме буди и вика " Айде ще ти викам такси". Дойде колата, той ме качи, седнах точно зад шофьора. Благодарих му за хубавата вечер(на Теодор) и заминах. Полегнах на задната седалка и ест. заспах. По едно време шофьора ме буди и казва айде бе момче, пристигнахме. Вдигам едната си ръка и сънено му казвам" Ей сега, само още 5 мин". Той се ядоса - вика как 5 мин бе, ще ти ги таксувам. Станах, подадох му банкнота от 20 лева и се загледах втренчето какво ще ми върне( предния ден бях гледал предаване на измами на таксиджии в празничната нощ заради пияни клиенти... ), но видях, че ми връща 16. 50лв. Доволен се дотътрих до вкъщи. Оттам спомени нямам. На сутринта се събуждам от СМС в 11ч. След като майка ми чува че се раздвижвам, влиза в стаята и ме гледа лошо. "кога се прибра" вика - Ами към 2 без 20 отговарям, беше мн кротко тихо спокойно... Нямах си реално идея в колко съм се прибрал. Тя каза че в 3. 30 е ставала и още не съм бил у дома... Викам ок може да съм се заблудил. "колко пи, свиньо" беше следващият въпрос. Малко отгговарям - към 100 мл ром. (шишето ром което облизах до капка беше 750мл, след това 2 бири, като преди тази нощ съм имал мн малко контакти с алкохол). Тя каза, че не вярва, попитах защо... каза ми - виж се как изглеждаш... Бях облече и "завит" потресаващо... Като съм се прибрал явно заедно с дънките съм свалил и боксерките, на голо съм обул един анцуг, който 2 месеца преди това търсих под дърво и камък да играя футбол с него, но не го бях намерил... е тази нощ съм успял. Блузата с която бях на празника не съм я свалил с нея директно. всичките ми завивки бяха на пода, заедно с възглавницата, а аз отвит в студения ни апартамент на 01 януари... само по матрак. Обувките ми са били върху пералнята, а цигарите ми по средата на стаята. Така майка ми разбра, че пуша...
Оттогава почти не съм близнал твърд алкохол, просто не ми е реално вкусно, а и тази излагация ми стига :)
Благодаря на тези, които имаха търпението да прочетат цялата история

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 91345b8230
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

80.   79, много е сладко, тъй като спазваш хронология и разказваш детайли за всеки момент от първо лице. На фона на поетото необичайно за теб количество алкохол, подсказва, че много яко си се забавлявал на собствения си гръб. А това да се самонаблюдаваш и да се самоанализираш след употреба на алкохол е мноооого щуро!!! Това прави историята ти уникална. :D

 
  ...
преди: 4 години, 28 дни
hash: 7e68bf8da2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

81.   На един рожден ден на моя близка приятелка леко подпийнали и в много добро настроение решаваме да напълним балоните на сестра и с вода. Пълним, хвърляме ги и се кикотим да ама по едно време минава идна бабка и почва да ни се кара... след 5 минути бабката видимо изнервена, заплашва с полиция... Ние обаче твърдоглави с още повече настроение и силна музичка се местим на другата тераса и... продължаваме. След има няма 5 минути се звъни на вратата, намаляме мизиката веднагически, настъпвя гробна тишина, рожденничката отваря... оказа се брат и, който по-рано сме изпратили да вземе вино.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 11 месеца
hash: 329663c088
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

84.   С баба и дядо, с майка ми и брат ми сме на лозето, но едно страшно диво куче, хапе всички подред, живее тук. Уплаших се и на - в чуждата кола. Дори не разбрах, мислех я за нашата. И така...

 
  ...

...
преди: 1 година, 8 месеца
hash: 19f8cdb917
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

85.   Работя с по-възрастен колега в един кабинет. Отивам на работа, а колегата е вече в службата. Чак тогава виждам, че ципът на панталона ми е разкопчан и в този вид съм стигнал до работата. Колегата започва да ме бъзика: "На млад нерез кочината му винаги трябва да е отворена. " После ми разправя, че като юноша бил този лаф от накакви махленски зевзеци. И ми разправя другият лаф с който се отговаря на предизвикателството: "Нейде като имало умрял отварят вратата да проветряват. " В следващия миг [той е седнал зад бюрото си] вижда, че и неговият е разкопчан. Прихнах и му викам "Сега кой от двата лафа да ти кажа? "

 
  ...
преди: 1 година, 6 месеца
hash: c4da93e768
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

86.   Така това се случи преди две години г/д. Първо като изяснение аз и един приятел живеехме в къща на нашия работодател която той не ползваше в София а точно до къщата от другата страна на улицата беше офиса на секретарката на шефа. Та петък вечер е с авера сме си взели една бутилка абсент напихме се доволно всичко точно. Сутринта обаче тъкмо се събуждам и гледам го нашия е ходил до Кауфланд и е взел бутилка водка мезета и само ме чака да се събудя да продължим с автър партито. Станах от леглото измих си лицето и на ново, то си бяхме снощни дето се казва и бързо бяхме пак на градус и по едно време авера излиза до тоалетна и като се върна цялата глава в кръв. Питам го какво стана той ми каза нищо бе паднах по стълбите и продължаваме да си пиеме и по едно време пада на леглото и не мърда, гледам го диша но не знам сега дали от алкохола припадна или му стана нещо и звъня аз на линейка казвам адреса и слизам навън да я чакам. Преди това нещо се пробвах да му спирам кървенето и цялата дясна ръка ми беше в кръв все едно съм заколил някого. И стоя си аз отвън видимо пиян и окървавен в 14:00 след обяд и гледам идва полиция. Питат ме вие ли подадохте сигнал за момчето паднало по стълбите, аз ги гледам такъв и казвам: Да бе ама аз линейка исках не полиция те се спогледоха такова и като по филмите единия полицай пита колко хора сме вътре аз му казвам че само един има, който лежи в безпомощно състояние на леглото. Полицая отваря вратата влиза и след като установява че само приятеля ми е вътре се провиква че може да влезнем. В същото време идва и линейката, аверчето се свестява но е неадекватен и не е сигурен какво се слчва, аз пък не мога да си намеря личната карта и само се усмихвам на изключително секси полицайката която беше с двамата мъже полицаи. Та лекарския екип слагат бинт на главата на авера и той тръгва да си пийне от водката и единия полицай (той явно беше главния от тримата щото извършваше най много говорене и другите го слушаха) му се скара да не пие докато го превързват на което той отговаря с тоналност в стил митйо пищова: Ще пия ше пуша аз си плащам данаците, гражданин съм и някви такива неадекватни неща. След като си свършиха работата докторите. Полицая задава въпрос. Къде си нарани главата? Авера: Паднах по стълбите бе. Полицая: тоя твоя приятел да не те е бил и да те е хвърлил по стълбите? (И човека реши да се избазика и каза), Да да така стана биеше ме и ме хвърли по стълбите. И аз направо изтръпнах казах си сега докато не изтрезнее тоя да каже че не съм го бил ще стоя в районното е така както съм си окървавен :D но след това започна да се смее и беше видимо че не знае какво му се случва а на полицаите явно не им се занимаваше със нас и си тръгнаха. А ние разбира се продължихме да пием понеже вече се беше свестил и без това. Гери никол на макс и както си бувкаме и влиза шефа целия почервенял спира музиката и почва. Пичове кви са тея неща, секретарката ми звъни ела бързо пред къщата има полиция и линейка и (Там мойто име) e целия в кръв на двора, ще ме разболеете с ваще мизери пичове. Щото и с шефа си бяхме приятели от преди да започне бизнес и си позволявахме да правим г/д каквото си искаме и беше доста странна случка нали, тогава не ми беше смешно но сега като се сетя и си умирам от смях. M22

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 28 дни
hash: d4d33ce942
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

87.   Мъж съм на 39. Гледам децата, две са, сравнително малки. Бяхме излезли навън и нали съм прагматичен, ще отидем до един строителен маркет да купим каквото е нужно. Влязохме вътре, имат хубави пазарски колички за деца, сяда се в тях и се размотаваш. Хубаво де, но ме присви стомаха. Не знам какво бях ял, но започна да става неконтролируемо положението. Патил съм си от неглижиране на този проблем, та реших този път да не чакам. Хубавото в големите магазини е, че има приятни тоалетни. Оставих децата пред един оживен със служители щанд и хукнах към тоалетните. Влизам припряно, но мъжката тоалетна беше заета. Зачудих се какво да правя, децата чакат... поогледах се в дамската...празно беше (реших че не мога да чакам, ако някоя мадама ми се изпречи...мога да й кажа, ама аз бързам, децата....), влязох в една кабинка, свърших работата с лекота и почти доволен търся тоалетна хартия. Ами ...не видях да има такава.... Зачудих се какво да правя, бях почти в капан. Нямам никакви кърпички в мен, малките деца чакат някъде в магазина, а аз в дамската тоалетна ... трябваше да се справя с положението, а то не беше много за пренебрегване, в никакъв случай не можех просто да се обуя така. В един момент ми дойде гениалната идея, че в съседната кабинка, отново в дамската тоалетна вероятно има хартия. Започнах да пресмятам шансовете си, ослушах се и в миг хванах гащите си и както си бях, се шмугнах в съседната врата. Всичко беше въпрос на секунди, след които чух да се влиза в бившата ми кабинка ... Не знам дали мадамата щеше лесно да понесе да ме види ..в деликатното положение, в което се прехвърлих между кабинките.... В новата кабинка имаше хартия, оправих се, поослушах се и когато ми се стори, че няма вече никой, излязох с бърза крачка от тази дамска тоалетна, за да се измия в мъжката и, за да си отида при децата. Това е.

 
  ...
преди: 3 месеца, 27 дни
hash: e5b98b19fe
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

88.   Действието се развива на международното летише Скипхол - Амстердам. Малка група от България сме пратени от фирмата на обучение в чужбина. На летището в Амстердам ще прехвърляме на друг полет. На мен ми е първа командировка в чужбина. Аз съм млад, горд, щастлив, но и малко притеснен дали ще се справя. За първи път летя със самолет, за първи път попадам на голямо летище, за първи път съпровождам група и т. н. Не е лесно. Та слизаме на летище Скипхол, а то цял град. Магазини, свят, гъмжило. След дълго ходене намираме гейта на следващия ни полет. Часът наближи, вратите се отвориха и слязохме по едни открити стълби на самото летище. Брулна ни студен вятър. Там се спрях пред една телена ограда, зад която се виждаха полосите и самите самолети. Оградата си стои там и не мърда. Аз се заплеснах да гледам самолетите и предположих, че също както на софийското летище пред мен ще спре автобус и ще ме откара до моя самолет. Гледам си аз самолетите и не мога да откъсна очи - огромни Боинги, Ербуси, обслужващи коли, какво ли не, истинска магия. По едно време се усетих че това продължи твърде дълго. Никой не идва да ме вземе. Обръщам се колебливо назад и гледам гледка - на 10 метра зад мен чака огромен автобус, всички пътници от полета вече са се качили и чакат само мен да се нагледам на самолетите. Шофьорът търпеливо чака, двигателя работи, а той не затваря врати и настойчиво ме гледа да се качвам вече. Потънах в земята от срам. Побързах да се кача и да се скрия на най-невидимата седалка. Автобусът потегли незабавно. Така командировката ми за малко да тръгне на калъч и да ме оставят в безмитната зона, но пак късмет - размина се. В останалата част се справихме отлично. Тази история ми е останала и с това че никой не ми викна - Айде, бе, оуу, колко ще те чакаме.... Хората, макар и 40 души, чакаха чинно и спокойно. Европейци хора!

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 934050b75d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

89.   Ето една история, която е малко стара и не много смешна за разказване. Но да я преживееш, си е смешно.
В един и същи ден ходихме два пъти на кино с едни приятели. На две различни места.
Беше зимата.
В първата зала забравих чифт ръкавици, които си носех тогава.
Взех си други ръкавици, но във втората кино-зала забравих и тях.

 
  ... горе^

...
преди: 1 месец, 29 дни
hash: ecf6ffbfc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

90.   Идва в спешно отделение жена на име Петкана зверски пребита, не се знае дали ще оцелее. Неврохирургът подозира, че мъжът ѝ я е пребил и иска да сезира социалните. Първо ме пита:
- Сестра, Петкана има ли близки отвън.
- Да, мъжът ѝ е там.

Той излиза разярен. Отвън:
- Кой е мъжът на Петкана?
- Аз.
- Защо я доведохте тук?
- Тя се почувства безсилна.
- ИМА СИ ХАС ДА НЕ Е БЕЗСИЛНА, ЩОМ СТЕ Я ПРЕБИЛ ТОЛКОВА ЖЕСТОКО.
- Ама?!... Аз не съм я бил.
- Вие не сте я били, господине, вие сте я пребили до смърт. Не се знае дали ще оцелее.
- Ама аз наистина ли съм я бил? Не си спомням такова нещо.
- Е, как да не си спомняте, бе господине?! Не ви ли е срам? Жената е в тежко състояние.

През това време аз виждам изражението на мъжа. Изключително очудено и притиснено. А докторът всеки момент ще му скочи на бой. В този момент се усещам, че нещо не е наред. Внезапно се сещам, че в момента при нас има две Петкани.

Той човека докарал жена си, че да ѝ помогнем, а ние го обвинихме, че я е пребил до смърт.

 
  ...
преди: 6 дни, 9 часа
hash: a833ab6e74
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

91.   Мойте 2 истории са малко в стил "Ваканцията на Mister Bean".

Лятото на 2016 ще пътувам с ходя с компанията на един съученик на морето (конкретно на Каваците - SARS има концерт там).

--------------- Случка 1 ---------------

Разбираме се за една вечер да се чакаме на Метро на Цариградско, като той ми каза, че "брат му и гаджето му и сестра му и гаджето и" ще ме вземат (аз не ги познавам, но си викам ок "2 момчета - 2 момичета" нема да ги сбърка). Каза ми нещо и за цвят на колата "черна" ли, "бяла" ли не помня.

Следобеда точно преди да тръгнем, шофьорът който ще ме кара се вижда с един друг мой съученик и му казва:

- С нас ще идва един съученик на Влади.
- Кой бе? - попитал съученикът.
- Някъв Генчо. - отговорил шофьорът.
- Оо тоя ли?! Тоя ще ви създаде проблеми! - казал съученикът.
- Как бе?! Влади гарантира за него. - казал шофьорът.
- Оо той ще ви създаде проблеми. Ще видите. - казал съученикът.

Та, вечерта уж ми даваха зор да бързам, но си слязох като пич на метрото на Цариградско, хапнах си 10 минути една пица и решавам да отида до колата им (бяха ми казали, уж че са в края, аз уж им бях казал, че ще съм със синя риза).

Виждам някаква кола в края, некъв пич ме вижда и вика:
- А ти със синята риза, като на Левски?
- Да. - отговарям аз. За Каваците нали?
- Да, отговаря той. Качвай се!

Та качих се и той ме пита "Жоро нали?", аз отговорих "Да" без да го усмисля (но го бях чул), въпреки че се казвам Евгени. Гледам в колата 2 момчета - 2 момичета, едното момче ми заприлича на брата на съученика и си казвам "всичко точно".

Тръгваме, говорим си със шофьора - той ме пита "От къде се познаваш с братовчед ми?" и аз почвам да му разправям "Оо дълги години бяхме съученици, ала бала (без да се усещам "а бе нали уж брат, кви братовчеди има тука").

Лека полека обаче усещам, че нещо май не е както трябва. И тъкмо излизам от София и телефонът ми звъни на пожар. Вдигам и братът на съученика ми звъни:

- Айде бе Генчо, къде си? Половин час те чакаме вече.
- Чакай, след малко ще ти се обадя. - отговорих му аз, след което казах на хората в колата:
- Пичове, станала е лека обърквация. Аз не съм Жоро.

:D Те избухнаха да се смеят.

Дадох им телефона на брата на съученика да се разберат (да правим размяната), но не бях запомнил как се казва (казваше се Стоян, а аз си мислех, че е "Стефан").

Казвам му: Стефан е момчета. Звънни му и се разберете.

Звъни той: – Ало Стефан търся.
Имате грешка. - отговаря братът на съученика.

И така 2-3 пъти, но накрая се разбраха защо се звъни. Та се разбираме да се чакаме на някаква бензиностанция на 50 км. от София. Моята компания да вземе онзи прословут "Жоро".

Обаче явно сме били нацелили "Нощта на идиотите" щото Жоро бил хванал метрото в обратната посока, та го чакаха още 30 минути.

Накрая идва някъв пич към тяхната кола и ги пита:
- Вие сте за Каваците нали?
- Да. - отговарят му компанията ми.
- Аа добре. - и се качва при тях, но те му казват:
- Брат, да те питаме за всеки случай, че вече ни се усложни ситуацията. Ти си Жоро, нали?
- Не, аз съм Цецо. - отговорило момчето.

Та се разделили, поживо поздраво (добре, че не се стигна до верижна размяна).

Накрая идва тоя Жоро, ама явно се оказал някъв педерас, щото 30 мин си говори по телефона някви неща от рода на "Ох, много те обичам мило, много ми липсваш. Нямам търпение пак да бъдем заедно." и накрая "Чао Иване."

:D Накрая се видяхме на бензионстанцията и направихме размяната.

Компанията ми се беше яко напрегнала, ама аз си бях спокоен като цяло. Нали отивам на Каваците, все тая кой ще ме кара. Дори Ислямска Държава да ме беше спряла с думите "Отиваме да избухнем на Каваците" сигурно щях да се кача.

--------------- Случка 2 ---------------

Вечерта сме на концерт на SARS ала бала, но компанията ни се раздели на 2 - едните (аз, съученикът и брат му) останахме на SARS, другите поеха на чалготеки в Созопол (там пък колко истории имам).

Моята компания се снабди с трева - един друг познат дето денем преподава в Софтуерния Университет на Наков, а нощем снабдява умните деца с трева ни я достави и съученикът си я скри в чорапите (съученикът ми се прави на "растафар", та без трева не може).

Ама така запихме, че нз кога вече излизах от Каваците и се засичам с брата на съученика и той ми вика:

- Изгубихме Влади.

И почваме да го търсиме - гледаме го полуприпаднал се подпира някъде, няма тениска, няма обувки, по едни къси гащи само. Взимаме го с нас и почваме да му търсиме нещата. Намерих му обувките и чорапите (тревата естествено, някой я беше видял преди това, или бе просто изпаднала).

Събрахме го и тръгваме да се прибираме пеша от Каваците. Аз ги водя уж, че съм най-свестен от всички.

Ходиме си по тротоара и вече минаваме 200 - 300 м. и аз си мисля "Добре, ако ходим на север (към Созопол) морето ще ни се пада от дясно, но сега морето ни се пада от ляво, следователно не ходим на север." и ги спирам и им викам:

- Пичове, дайте да обръщаме, че имаме повече шанс да стигнем турската граница, отколкото Созопол.

И обръщаме, обаче минаваме 10-20 м. и братът на съученикът ми ми вика: –Ей, чакай. Изгубихме брат ми.

Връщаме се назад - гледаме го паднал в некви храси. От тогава почнах да го ебавам, че е "Храстафар".

Та некакси ги събрах и минахме през Созопол, и на излизане ония чалгарите бяха дошли да ни търсят с кола. Това е историята.

--------------- Случка 3 ---------------

Една бонус случка - не от това море (и може би най-бруталната ми и гнусна случка). Случи се една пролет в гимназията.

В гимназията много страдах от грип. Постоянно сополи и духане на нос.

Но след даскало с един съучених обичахме да ходим до едно кафене на цариградско и да си взимаме хотдози и Кока коли.
Съученикът каза, че ще ме чака в една градинка наблизо и ми даде пари да взема и да донеса колите и хотдозите. А зад мен някъв много здрав мъж, с ебати лъскавия костюм - бати бизнесмена.

Та купувам си колите и хотдозите, обаче много ме напъва носът и се изкихах много мощтно и гледам некъв ебати сопола на гърба на бизнесмена.

Първата ми мисъл беше да го бутна и да му кажа "Извинете, без да исках Ви залепих ебати сопола на гърба.", но реших че здравият господин, няма да разбере и осъзнае, моите добри намерения и си викам "Дай де се изнасям от тук преди някой да му е казал".

Стигам до градинката заливайки се от смях, съученикът ми ме пита какво става, а като му казах ми каза:

- Представяш ли си, тоя сега да отиде на среща за милиони със сопол на гърба?! :D

Години по-късно (преди година) си се возя на такси - имаме си приказка с бакшишите. Един конкретно ми беше разправял, че 90-те и началото на века е бил мутра и то шеф на наказателна бригата и ми разправяше редица случки от ония години. Та тоя път ми казва:

- А едно време бачках за Иван - Сопола. Много богат човек.

Аз да не ви казвам, как успях да се въздържа да не се засмея или да разпитам таксиджията за подробности. :D

Ако е същият човек, се чудя дали в момента ме уважава (защото сополът ми може да го е мотивирал да стане много богат) или ме мрази, че съм го направил известен в средите с това име.

С приятели се ебавам "Ей не се ебавай с мен, че познавам Иван - Сопола. Ще дойде да те приключи - все пак аз съм го направил човек." :D

Надявам се поне малко да съм ви разсмял.

Поздрави!

 
  ...
преди: 6 дни, 6 часа
hash: c221d7f56a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

92.   Много години назад: аз момиче на 18-19. Отглеждахме и търгувахме със зеленчуци. Мене ме "командироваха" на сергия в курортната част на града, родителите ми - на централния пазар. Всеки ден край сергията ми преминаваше симпатично момче и се "заиграваше" с поглед, а след това се отправяше към отсрещния фризьорски салон, където работеше. Няколко дни по-късно реших, че е време да се включа в играта и в края на деня след като освободих "кервана" се отправих за фризиране в салона за да продължа флирта. Обслужи ме неговата колежка - приятна жена, с която си поговорихме за различни неща.
На следващия ден колежката му дойде с нейна приятелка да пазаруват при мене, поговорихме малко и аз с най-невинния си глас попитах "А хубавото момече, което работи с вас къде е". Тя: "Днес почива, а това тук е жена му"!!!!". И досега го помня. На момчето очите му не видях повече, фризьорката изгубих като клиентка, а май и тя мен..... Ама май леко се отървах.

 
  ... горе^

51-68 от 68
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker