Внимавай какво си пожелаваш може и да се случи. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (88587)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20460)
 Секс и интимност (10359)
 Тинейджърски (19317)
 Семейство (4319)
 Здраве (7247)
 Спорт и красота (3795)
 На работното място (1831)
 Образование (5155)
 В чужбина (1154)
 Наркотици и алкохол (859)
 Измислени истории (710)
 Проза, литература (1422)
 Други (11784)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Избор на редактора

Внимавай какво си пожелаваш може и да се случи.
преди: 5 години, 9 месеца, прочетена 15378 пъти
Здравейте! :)
Най - напред искам да кажа, че ми трябва професионална помощ, но едва ли ще отида на психоаналитик. И за това търся мнение тук, щото все пак е нещо.

Винаги съм мечтал да имам влияние и власт над едно някое момиче. Да стигна до там, че да се налага да осигурявам двойна идентичност за мен и нея. Да докарам момичето до там, че да търси моето одобрение за всяко нещо. И все още мисълта за това ме блазни.
Ето защо нямах против малките и беззащитни момичета.
Абе силно увредена психика.
Но от два месеца общувам със стойностни хора и от това сега разбирам колко не морално е това и че макар със огромни усилия трябва да се науча, да приемам партньорката ми за равна - заради редица предимства.
Упражнявах се в това да приемам другите за равни и се справях доста добре, докато тя не се завърна.
Последното момиче на което отчаяно се опитвах да ? отнема индивидуалността, нещо което за съжаление постигнах.

Как започна всичко!?
Преди около 4м. Тъй като се чувствах самотен, нямах приятели, нито с кого да общувам за нещата които ме вълнуват. А исках да имам поне един човек на когото да споделя, как е минал денят ми, да ми каже няколко прекрасни думи.
Исках го, а когато искам аз постигам. Вече ако си заслужава, но преди нямах никакви задръжки.
Така влязох в общ чат, щото и предишните два пъти се запознах с подобни момичета и резултат имаше обикновенно след месец. Та най - малкото в този чат също има момичета които отчаяно търсят същото като мен, лошото е че са малки. Това че са малки не ми пречеше като цяло. Но в момента ми е голяма пречка.

Един пореден ден висене в чата се появи тя, Бе на 14г, в края на връзката си с предишният си приятел.
След седмица тя ми предложи да тръгнем и аз приех. До тук с нея си говорихме много добре и си мислих защо не да си казваме че се обичаме. Думата Обичам те се пише толкова лесно, пък ? е приятно да се прочете. Ходихме може би седмица или две (по точно си писахме и разменяхме снимки). На мен обаче тази работа, както обикновено ставаше, ми омръзна, и реших да се дръпна един месец просто не се появявах в ФБ или в чата. (Бяхме си ги разменили - нещо което обикновено не правя).
Но това, че на мен ми бе омръзнало не значеше че тя е готова да ме пусне. Един ден ? писах просто исках да обясня защо се е получило така. Последва масово писане от нейна страна, че иска да сме двамата.
В началото се ядосвах и дори и се карах, задето още ме иска. Но полза от това нямаше. Тъй като още нямах приятели подадох повторно. Този път бях решил, че вече ще съм с нея и ще я изчакам да стане на 16г. Преди да и предложа да се премести при мен. Но дори и сега тя бе готова някой ден да създадем семейство.
Влюбих се в нея и то твърде много - тя сияеше от щастие. И се стигна до там че тя сподели с родителите си за мен. Те бяха в против (ами аз бях 11г. по - голям от нея). Тя започна да поставя условия, а аз държах аз да движа нещата, човек с отнета идентичност не може да поставя условия - той се подчинява безусловно. Скарахме се и се разделихме.
Да стана ми гадно задето я загубих. Но не я потърсих в началото от яд. А след като осъзнах какво точно съм се опитвал да направя, защото исках да я оставя на мира да си живее живота.
Да но Не - след около два месеца видях че тя ми е пратила отново покана за приятелство в скайп, и то преди месец. Аз нямах нищо против нея, все още си я харесвам, нищо че е пълничка по душа си е страхотна.
И реших да приема поканата - Обаче тя ми обясни че след като съм я оставил живота ? се е превърнал в Ад. Зарязала училището, изнесла се е от родителите си, отишла на квартира, съквартиранта и я оставил сам. Рязала си е вените и обмисляла самоубийство. Имала нужда от мен.
Чувствам се виновен донякъде за кризата в живота ?, преди да ме срещне тя спечели второ място на регионален шампионат по математика. И все още имам симпатии към нея. Но и няма как да съм с нея.
Може би ще е решение да я поканя в къщи да заживеем заедно. Така ще мога да ? оправя живота. Но пък е противозаконно, та тя е на 14г. а родителите са и в против. Пък и моралната присъда ще е прекалено голяма, още повече че се обучавам за учител, искам да почна работа в полицията и се получава силен контраст между това което искам и отредената ми социална роля в обществото.
Искам да отида при нея в нейната квартира, за седмица. Но почти ще е невъзможно да не преспя с нея, а пък факта че ще съм ? първият ще я извадят хептен от равновесие. При условие че само сме си писали тя разби живота си, кому ли ако се видим.
Опитвам се да поговоря открито с нея за това - но едва ли ще ме послуша, тя си знае своето. И грам не желае да ме чуе че не можем да сме заедно.

Какво да направя - не искам тя да продължава да си разбива живота. Искам да бъде добре. Не мога и да я поканя у нас. Не желае да ме чуе, че трябва да продължи без мен.
При всичко това се притеснявам да не стигне до самоубийство, споделя че е рязала вените си вече?
Оф идея нямам.

А уж господ е този който трябва да преценява кой молби към него да изпълни и кой са пълна глупост.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:
51-54 от 54

преди: 2 години, 9 месеца
hash: dadd565944
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

65.   Извинявай, но какво търсиш ТИ в полицията и в закрила на детето?!?!?! Полицията трябва тебе да гони и децата от тебе да ги пазят. Щом толкова обичаш да контролираш, стани дресьор на кучета (което пак е неморално, но не е толкова страшно)

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 8fbf9ffcb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

66.   Представям си колко добре се прикриваш пред колеги и приятели и колко различен и мекушав си в чатовете. Тъй като тук има огромна аудитория и ти си в центъра на вниманието провокираш към диалог и търсиш опоненти, които да дразниш. Ами сбъркал си... Има по истинска тръпка ако признаеш пред полиция или твои приятели за твоите влечения, ще усетиш тръпката с повече адреналин. Ще има и контрол от твоя страна в думите и наемането на адвокат, ще си сътвориш куклено шоу. И аз съм на 25 и преди 12 години си пишех с човек на 36, който се представяше за 28 годишен, който се оказа на 47, сега трябва да е на 59. Той ми свали звездите от небето, използва всяка моя слабост в своя полза и когато родителите ми ме наскърбяваха, той предлагаше да живеем заедно в своя малък и уютен апартамент. Толкова ме обичаше на думи, разсмиваше ме, че без да ме е виждал ме обича и е готов да бъде с мен, все едно имаше тефтерче с момичета и когато му доскучее пишеше на някоя от тях, за да търси близост за себе си. Жалка картинка. Пишехме рядко и не помнеше нищо от моите думи, преживявания и така нататък. Няма деца, няма жена, но е бил с много млади девойки. А ще си умре сам, заради този си избор.
В логиките на автора има нещо правилно и то е, че родителите трябва да са достатъчни на своите деца поне до 17... Ако моите не бяха ми дали тази стабилност, може би и аз бих се подвела.
Авторе, осъзнай се навреме. Твоите години минават. Порасни и дано срещнеш жената за теб! Контрол никога няма, над никого. Ти не си по различен от всекиго.

 
  ...
преди: 2 години, 8 месеца
hash: c62d02e5e6
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

67.   Ето до къде докарва децата, Интернета! Май е време да се заложи със закон достъпа на деца до интернет. "Игра" в живота, "Човек без самоличност"?! Нямам думи!

 
  ... горе^
преди: 2 години, 8 месеца
hash: 449479d44a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

68.   Това е измислица, а авторът е... велик писател (може би с психични отклонения). С интерес изчетох коментарите и "изповедта" му!

 
  ...

51-54 от 54
Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker