Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Жалко че на позицията която си в момента си отвратителен ръководител. Това не компенсира лошото държание към другите хора. Бог дава, но и взема.

8.   Доста въздействащо!!!

9.   Супер си!! Да ти е жива и здрава малката принцеска!!! :)

10.   Просто трябва да напиша нещо след прочетеното, а го прочетох 3 пъти, но не знам какво... Разревах се, сериозно. Все едно аз съм го писал. Едно ОГРОМНО, ОГРОМНО БРАВО!!!

11.   Не ми хареса.

12.   Наистина излиза много скъпо, направо безценно, но това се разбира след 18-тата година... Всъщност имаш още 7-8 години безгрижие и радост! :)

13.   12, кое излиза скъпо

14.   6, как пък реши, че се държа лошо с хората? Прави разлика между авторитет и лошо държание.

Вярно, че някои авторитети в тази страна са задници, ама не слагай всички под общ знаменател, защото има и много ръководители, които знаят как да се държат с хората добре и да ги мотивират, без да са гъзове. Не казвам, че съм такъв или че не съм такъв, а да не бързаш с изводите, без да имаш достатъчно информация.

Всеки си има право на мнение, но от прибързани изводи само ти губиш, не хората.

15.   Момче на 16.

Много ми хареса. Човека си изля душата пред нас, ПОЗДРАВЛЕНИЯ !

16.   Благодаря ти!

18.   Авторът съм. Пропуснах да отблележа, че макар по начало постът да беше насочен към родителите, не е лошо и децата да рзберат колко са ценни за родителите си и на какво са готови само и само да ги отгледат.

Аз например никога не съм разбирал на какво са се подлагали родителите ми заради мен, но сега като си имам собствено дете ги разбирам много добре и им благоадря.

Та понякога може да ви изглежда, че на родителите им е лесно и е много хубаво да си голям, но не е точно така. Детето е радост, но и отговорност. Понякога може да се карат, може да бъркат, може да ви нараняват, без да искат, но въпреки всичко заслужават уважение.

Иначе благодаря на всички за коментарите, дори и на 6.

19.   Браво! Бъдете живи и здрави :)!

20.   Трогателно описание! Дано ми се случинякога да изпитам щастието да бъда родител. Бъдете щастливи!

21.   Ех, че яко! Знай, че дъщерите имаме много специално отношение към най-добрите бащи на света!

22.   Това все едно съм го писал аз, само с малки изключения.
Деветте месеца, в които жена ми беше бременна, се бях уплашил много, защото нямах почти никакви чувства към моята дъщеря, това много ме плашеше. Но когато я зърнах за първи път в родилното, ми се преобърна целият свят, всичко за което копнеех и мечтаех остана не на последен план, а напълно изчезна. Разплаках се, разбира се от радост и след мен се разплакаха и всички, които бяха там. :)
Втората разлиака е че от 8 години имах стабилна и добре платена работа, но месец след като се роди, станах безработен, но имаше кой да ми дава кураж. През първите 3 годинки от живота на дъщеря ми, с жена ми минахме през пълния ад. Като се започнеше, от там, че нямахме пари почти за нищо освен за нуждите на детето и дотам че направих масиран инфаркт на 27 години. :) За щастие всичко мина като по учебник и сега дори намам и следа от него. Но думите на автора все едно са мой. :) Евала. Дано има повече такива бащи, отколкото такива дето правят дете, само заради това, че така трябва и после оставят нещата на самотек.

23.   Не знаех, че мъжете приемат нещата по такъв начин и имат нужда да свикват с детето си. Моят мъж не ми е говорил за спънките в чувствата си към детето и към мен, знам че сигурно е имало такива, мога само да гадая през какво е минал. Сега детето ми е на 16 гневен тийн и ми отговаря, а и не се интересува от мен. На мъжа ми му е по-лесно защото е свикнал в работата си с такива клиенти, а аз се пека на бавен огън, защото приемам всичко много лично и се обиждам лесно. Щастието когато беше дете и бяхме заедно свърши.

24.   Уважение! :)

25.   Впечатлена съм от смелостта да опишеш еволюцията на това, което изпитваш към дъщеря си! Бащите като теб са определено по - малкият процент обаче. Другите са повече. И причината за това не е защото бебето не е расло в корема им, а защото не създават връзката, която наричаш специална. Да, това е единствена по естеството си връзка, но трябва да поискаш да я създадеш, после да я развиеш така че да се окажете много специални и незаменими един за друг. И същевременно да го оставиш да диша самостоятелно. Същото между другото се отнася и за майките - нещата изобщо не се случват толкова автоматично и по подразбиране. Та моментът с "дай 20 лева и т. н". няма да те подмине, но ако връзката ви е такава, каквато трябва да бъде - безусловна любов, доверие и подкрепа, няма да се почувстваш зле, а ще се усмихнеш и ще си помислиш колко бързо лети времето. Поздравления за написаното!

26.   В тази връзка искам да споделя едно интервю с майката на Мартин Петров, което гледах преди време и което много ме жегна. Докато играел за Волфсбург, тя била сред публиката на един от мачовете му. Мачът обаче тръгнал зле и противниците повели с 2-0. Впоследствие обаче Мартин проявил невероятен характер и вкарал 4 гола до края, за да направи пълен обрат и оформи крайния резултат 4-2 за Волфсбург. При което целия стадион го аплодира на крака. И на края един от администрацията на отбора отива при майката на Мартин с огромен букет цветя, за да и благодари, че е родила такъв син пред цялата публика.

27.   БРАВО!! Момче съм на 20 години и рева като първокласник във първия му учебен ден :) Да сте живи и здрави.

28.   Аз съм майка на вече пораснала дъщеря. И на мен ми хареса написаното, имаш хубав и изчистен начин на изразяване. За връзката с детето, тя е такава: детето обича този, който се грижи за него. Ако ти обичаш, уважаваш и се грижиш за него, то ти отговаря със същото. Не случайно казах "уважаваш" - в паметта ми и до ден днешен стои отпечатано нещо от книгата на д-р Спок: Възпитанието на детето не е дресировка, малкото дете е личност, която трябва да се уважава.

Така че не е чудно, че детето те иска и те чака, и ти се радва. С времето тази връзка ще се развива и променя, но няма да изчезне. Не е задължително да се стига до момента "тате, дай 20 лева и... "В нашия случай нямаше такъв момент... любовта, грижата и вниманието, които си дал, ще ти се върнат. Разбира се, ти не го правиш, за да ти се върне, но то се връща.

29.   Ти ме разплака. Не съм чела нищо толкова трогателно, толкова истинско. Все едно аз съм го писала за моята дъщеря. Аз изпитах същото като теб, когато тя се появи. И след 3 години си давам сметка, че това е истинската любов-да сменяш памперси, да миеш насрани дупета, да бършеш сополи и омазани устенца и да се радваш, че го правиш с удоволствие, защото това е твоето дете, това е най-скъпото на този свят. Това е живота. Нищо друго няма такова значение.

30.   Това е едно от най-милите и истински неща, които някога съм чела! Дъщеря ти е истинска късметлийка с баща като теб! Желая ви от сърце да се обичате и да се гледате спокойно и щастливо дълги години! Много малко са мъжете, които биха излели чувствата си по този начин в текст, дори и в сайт, в който всички остават анонимни. Поздравления! Препоръчвам ти, един ден, когато детето ти порасне, да й прочетеш това, защото със сигурност ще се трогне. Връзката между бащата и дъщерята също е много силна и устойчива, поддържай я такава! Пожелавам ти един ден да чуеш същото от нея :)

31.   Аз съм момиче на 9 години и съм дете на мъж на 38 години това ме трогна и разчуства задължително ще кажа на татко да го прочете беше прекрасно господине вие имате талант защо не сте станали писател!





До номер 11 според мен меко казано ти нямаш сърце!!!

32.   Аз съм номер 31 и пропуснах да отбележа да си го напишеш в една тетрадка и да го помниш вечно да го покажеш на дъщеря си тя да го покаже на свойте деца и така много поколения

33.   Автора до 31/32

Това за писателя ме разсмя искрено, защото точно литературата ми беше голям проблем в даскалото и учителите по литература все се оплакваха, че съм литературен инвалид. Иначе по всичко друго бях отличник винаги.

Може би зависи от музата, не знам. Явно съм имал муза, като съм го писал това, все пак точно тогава бях приспал дъщеря си, а тя спеше толкова сладко.

Сега да седна да напиша нещо, едва ли ще го напиша така.

А иначе това за тетрадката ми хареса много.

ПС: интересно ми е баща ти как ще реагира, като го прочете, моля те пиши после какво е станало.

34.   много искрено и вярно. да сте живи и здрави да си се радвате все така.

пс. и на мен синът ми ми беше странен отначало, нищо, че съм го носила аз.

35.   Затова обичам толкова много моя тати. Знам, че ги чувства всички тези неща, но никога не ги е казвал на глас. Виждам го в очите му след всеки мой успех и след всяка моя спънка:-)))) Истински късметлии сме дъщерите с такива бащи!
Самоо горкото ми гадже...Знам, че е сдържан, но забелязвам изпитателния му поглед всеки път, когато ме вземе с мотора от нас

37.   Здравей. Момиче на 11 години съм. Това много ме разчуства. Моят баща е много добър. Въпреки, че понякога се караме той е всичко. Обичам го много силно и това едва ли някога ще отмине. Когато го погледна в очите виждам една искрица, която никъде другаде не я виждам. Баща ми е единственият човек, който ме разсмива дори когато съм сърдита на него. А понякога от нерви се бием със възглавниците и естествено той после си ме гушка със часове, но това е друга тема. Браво за написаното.

38.   Тази статия не ме трогна, защото баща ми почина, когато бях на 17, а преди това не съм живяла с него цели 10 години. Два месеца преди да си отиде, дойде да ми каже на мен и на брат ми, че съжалява и ни обича. Разплака се! Помня го само с добро и нищо лошо не бих казала за него. Само, че за първи път си признавам, че ми се щеше да участва в моето израстване. Сега съм много объркана и не мога да общувам с мъжете. Не ги разбирам. И така, иронията е че съм детегледачка. Около мен са само семейства, които държат на децата си и бащите са наистина добри бащи, както и майките. Толкова ме е яд, понякога. Моля всеки баща да се замисли и да осъзнае от едно момиче вече на 23 години, че сте важни за вашите дъщери и синове. Само чрез вас те имат шанса, да бъдат хора, които да могат да създават по-добри връзки с други хора, като приятелство и любов.

39.   Мило и вярно.

В нашето семейство именно таткото се влюби първи в момиченцето ни - близост и любов към дъщеря си чувствах, но ми изглеждаше грозна и неадекватна колкото и да е парадоксално да ги кажа тези неща в едно изречение :) Таткото за сметка на това прецени, че тя е прекрасно дете още на първия ден :) С второто си детенце този проблем го нямах, явно вече имах подготовка.

Прекрасни думи сте написал, казвайте й ги и лично. Детето трябва да чува и да чувства, че е обичано. Пожелавам здраве и дълголетие на цялото Ви семейство и още дечица, които да дарявате с обич и грижи.

40.   Разплака ме ти!
Наистина, ние - жените не си даваме сметка за това, че вие - мъжете имате да извървите много дълъг и труден път при изграждане на връзката с детето. Реално ние сме тези, чиито свят се променя из основи - работа, образование, социални контакти - всички тези аспекти на живота при жената се променят (ограничават) в много, много по-голяма степен, но това, което имате вие, мъжете като път, който за извървите... описал си го превъзходно!
Поздравления!

41.   №11 сигурно е авторката на темата "Защо снасяте деца?" или някоя от подгласните ? кляфки.

43.   МНОГО МИ Е ИНТЕРЕСНО, как, дори, когато човек си излива душата и то на такава тема, пак има някой малумник да не одобри казаното? Такива хора, които не мечтаят за мина, в който някой ще им каже ''мамо'' или ''тате'' - не са хора!!! Най-малкото не ви ли е интересно как от едно мръвче месо, ще стане голям човек като вас? Не ви ли е интересно да го гушнете и почувствате? Вие не сте хора! Браво авторе! БРАВО!

44.   значи е късно за аборт?

45.   44, странно чувтво за хумор имаш

46.   44, Ха-Ха-Ха-Ха. Най-добрият коментар!

47.   Аз съм момиче на 13г.
Възхищавам се на такива бащи като теб.Понеже с моя баща вече около 5г. не сме се виждали,но се виждам с майка му.
Вчера се видях с него и почуствах,че обичта,доверието,абсолютно всичко е изгубено.Все едно сме различни хора.Седях като пън,беше ме срам от собствения ми баща,През повечето време мълчах.А той ме разпитваше с усмивка какво и как.Но вече е твърде късно.Вече ми е безразличен.Иначе и двамата са с възможности.Но аз много обичам майка си.
И искам да ти кажа,че твоето ангелче се гордее с теб и то много.
Браво на теб.Бъдете здрави,щастливи и много усмивки във вашето семейство.Пожелавам ви то да остане вечно.:)

48.   47, няма нищо изгубено, което да не може да се възстанови. Ако има желание от ваша страна, винаги може да се сближите въпреки изгубените години. Защо не дадеш втори шанс на баща си? Щом те заговаря, значи се чувства виновен и иска да поправи нещата. Няма перфектни хора, всеки допуска грешки, но поне е осъзнал, че е сбъркал.

49.   Благодаля ти 48

50.   Авторе,да ти е жива и здрава дъщеричката и цялото ти семейство!
Нека Бог Ви донесе много щастливи моменти и да имате и още слънчица вкъщи! Нека ти донесе много много поводи за щастие и гордост! Възпитай я като един добър,разумен и обичащ човек

Прекрасна история! Нека повече деца имат късмета да имат нормални и обичащи ги родители!

Аз като тинейджър не се разбирах изобщо с баща ми! Но когато завърших училище нещата се промениха като с магическа пръчка! Имам невероятна връзка с него и виждам в очите му когато се гордее от моите успехи!

Поздрави,
Sun `23

51.   Благодаря! Уникално е, докосна ме. Адмирации към автора!
Аз съм момиче на 23 години, възпитана съм от баща ми / майка ми замина за чужбина преди години /, баща ми винаги е бил до мен, научи ме на много неща, изградих характера си до голяма степен повлияна от негови действия, мисли и разсъждения... Имаме доста силна връзка, знам че той винаги ще ме пази, закриля, ще бди над мен, ще ме съветва и ще ми помага. Мисля, че се превърнах във стойностен и достоен човек, винаги се стремя да прилагам наученото от него като цяло, и винаги блъскам напред, защото съм родена победител :) Когато минавам през изпитание или не съм особено удовлетворена - тогава се боря така, както той ме научи, и радостта ми се връща отново, мирът ме изпълва и всичко е окей.
Благодаря ти татко, благодаря че те има!!!

52.   Тази тема си остана и най-добрата в сайта. Мисля, че ще я препрочитам още стотици пъти и винаги ще усещам една сладка топлина в гърдите си. И някоя сълза в очите си.. Тя продължава да вълнува и много други бащи, майки и деца.
Едно огромно браво на автора-за онова, което даде тук на всички нас!
Авторе, да ти е живо и здраво момиченцето и семейството, да го задържите все така здраво и сплотено и ви желая всичко най-най хубаво, за което се сетите!!

53.   Здравейте, майка на две прекрасни дечица съм!
Чета разказа ви и се усмихвам "Заразихте ме с болест, от която вече съм болна"Ние майките имаме привилегията да се опознаваме и подготвяме заедно с рожбите си 9 месеца.
Вие мъжете обече, нямате тази привилегия и трябва много набързо да станете родители. Вметка:Не се става родител с раждането или веднага след това, ставаш с годините...!
Ще ви споделя нещо и за моят съпруг, който е много добър и грижовен баща.
Когато се върнахме от родилният дом с първородната ни дъщеря, тоя я взе плахо на ръце и вместо да каже" О на тати...
каза"О на бати... "Голям смях!

54.   Съвсем случайно попадам на тази тема и така се радвам! Дано всеки изпита това щастие!
Ж,20