Надомна работа - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74794)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16564)
 Секс и интимност (9214)
 Тинейджърски (17436)
 Семейство (3436)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3946)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9798)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Избор на редактора

Надомна работа
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 2617 пъти
Личическият герой, с съчетание на няколко съществуващи хора и техните пороци, сред които е и моя милост. Правописните и пунктуационни грешки дължа на алкохола и факта, че не ъсм писал на родна реч от години (студент съм в Чужбина, втори опит).
Живота ми бе безинтересен. Работа, вкъщи, приятели, някоя книга, някой бар, повторяне на предните. Нямах достатъчно пари, затова се заех с "надомна работа". Бях правел уеб сайтове и бази от данни, а и не бях толкоав лош програмист. Напуснах университета, за да работя в софтуерна компания. Но парите не стигаха. Един колега ми предложи да започна през разните му сайтове, където да изпълнявам поръчки и проекти, за хора от цял свят. Супер оферта за мен. Бях живял в Лондон една година и имах отличен английски. Никой не подозираше, че съм източно европеец. А и съм млад, търсех си нова работа и бях скъсал с прителката си.
Отначало всичко беше за три часа, след работа, вкъщи на мекия стол (вземете си твърд, професионален офис стол, другитете отпускат и не може да си вършиш работата). След време, тези три часа след работа, ми докарваха повече от самата работа и беше логично да напусна, при положежние, че кариерата ми едва ли щешеда ми донесе повече от 2500 лева на месец и то след десетилетие, а в момента си докарвах половината от тази сума, само от надомната си работа. Реших да удвоя усилията си. Така започнах да работя по шест часа на ден, но от комфорта, който наричах вкъщи. Беше супер! Ставам в девет сутринта, пия си кафе, гледам новините. Десет часа е и започвам работа. В един си давам тридесет минутна почивка, слизах в близкото бистро и си угаждах (не готвех, винаги съм бил калпав готвач). В четери и половина, приключвах и до пет часа си пишех с клиенти и поемах други задачи, и планувах как да си разпределя работата. След това отивах на тренировка и бягах в близкия парк, ако времето позволяваше. Когато повечето ми приятели приключваха работа, аз бях готов за излизане и среднощни подвизи. След месец работа, започна да ми доскучава. Имах време, но за поне два часа, нямаше с кого да си говоря. Всеки работеше или учеше, без значение дали беше беден или богат. Реших, че ще добавя още два часа и се наемах с още задачи. Започнах да изкарвам и повече пари за час работно време. Работех и повече. От 2600 скочих почти на 4000 лева на месец. Казах си "Пари ми трябват", ще работя на макс. Ако имам бягаща ътека, няма да се налага да губя по час, час и половина на фитнес и следователно си купих една. Ако ставам в седем, вместо в девет, ще имам два часа повече. Речено - сторено. Сега работех по десет единайсет часа. Не бе проблем. Вкъщи нямах шеф и си бях по пижама. След време отидох на вканция с познати. От осемте дена, прекарах три, работейки. Осъзнах, че мога да направя и четиринайдесет часа, ей така, от вкъщи. След три месеца, изкарвах повече, отколкото можех да изхарча и бях минал четеринайдесете часа дневно. Преди доста време, реших, че в Събота и Неделя има много часове, които мога да обърна на пари. И така докъто един ден, не осъзнах колко бях забил. Работех по 110+ часа на седмица. Изкарвах луди пари за нашата държава. Купих си кола, директно, без лизинг! За един месец имах около 40 километра и се навиха да ми платят 92 % от цената и. Бях наддал 12 килограма. Знаех, че трябва да спра, но бяга ли се от пари? Правех средно по 40-50 лева на час и не смятах да оставя тази работа. Понякога, наемах дрги хора, да ми свършат работата, само и само клиентите ми да са доволни.
Стигнах да правя пет цифрени суми. Майка ми и баща ми имаха нужда от малко пари, за да закрият един от трите си големи заема. Не помнех, че ги имаше. Поиска ми 450 лева на заем, а аз отидох в банката и закрих и трите кредита на обща стохност 9000 лева. Бяха сума, коятоизкарвах за преблизително 20 дена. На тях щяха да им трябват 20 месеца. Преди шест месеца стигнах нов рекорд. Пет часа сън, 18 часа работа. Наложи се да наема една жена, която живееше в съседство, да ми чисти апартамента. Нямах време. Едно стабилно чистене отнема пон час и половина. А тя го правеше за парите, които аз изкарвах за двайдесет минути. Пращах я и за продукти до магазина. Ако отида и има опашка? Тридесет минути загуба на време Държах климатика на 20 градуса, за да не се потя, защото не мога да се понасям потен, а душ два пъти на ден, бе също голяма загуба на време. Всичко бе пари и време. Комуникирах с хора от цял свят. От Европа, от Азия и доста често и от Америка. Три пъти летях из Стария. Отидох до Мадрид, от летището взех такси, свърших си работата с хората и след три часа се качих на обратния полет. Не видях нищо от Мадрид. Същото се случи и двата пъти в Лондон. Но поне бях ходел там. Едни стари познати искаха да ме чуаят, но нямах време за тях. След 10 часа, имах друг проект за завършване и не спах цяла вечер, да го направя. Нямах време, априте бяха малко, а винаги можеше да са повече. Не можех да спя. Приспивах се с алкохол. От качените 12 килограма, бях смъкнал 21 и то без да спортувам. Преди три месеца, жената, която ми чистеше апартамента, ме намери на пода. Бях получел удар, а съм на 24 години. Хронично недохранване, хронично недоспиване, почти тотална липса на социални контакти, освен една проститутка през две седмици и то в неделя, когато има час за уползотворяване, за девет поредни месеца си казаха тежката дума. Първата ми мисъл, като се събудих бе "8 часа е, а аз не работя!!! " Нямаше значение дали е a. m или p. m. Това беше час, в който се изкарваха пари. Родителите ми и няколко приятели събраха една талпа хора. Първата ми реплика бе "някой ще ми донесе ли компютъра, изоставам с поръчките, а имм важен клиент". Определено имах нужда от помощ. След четери дни ме изписаха от болницата. През това време приятеи, чиито лица бяха започнали да изледняват в паметта ми се шегуваха, че ще отидем на почивка, само да не припадна и там/Баща ми бе прибрал ключовете от апартамента, където ми бяха всички компютри, документация, документи и банкови карти. Мой бивш съоченик ми изтрижпрофилите из сайтовете, от които си намирах клиентела, но имаше благоразумието да пише от мое име, че поради здравословни проблеми, ще отсъствам за месец два и да довърши някой от нещата, с които се бях заел.
Бях в стария си дом. Стаята ми, която никога не бях наричал детска, защото от 14 годишен, бях махнал всичко детско си беше още там. Всички книги, които бях изчел си бяха там. Дори тайната ми кутия с шотове за текила, заделени за специални приятели, си беше там. Първите два дни не бях много наясно за какво става въпрс. Исках само да се върна, и да продължа да си изкарвам парите. Та в банката имах само 82 113 лева и някакви стотинки (така казвах на хората, всъщност бяха 12 стотинки). Имах нужда от още пари. Бях наел агент, който да действа като послредник. Не бях се изнесал още, а го изплащах и защото вноската ми бе по голяма, от сегашния наем, го бях отдал... под наем. Изплащаше си вноските и оставаха някакви пари. Според родителите ми, бях добре финансово. А аз треперех. Но това бяха първтие няколко скапани дена. След това започнах да се съвзимам. Излязох на кафе с бившата си, която дотъча от Англия, в момента в който разбрала за какво става въпрос. Първото ми кафе от почти година насам! Имах назначена среща с психолог, човек с който да поговоря за проблемите си. Идиота ми говореше за самота и депресия, а аз му говорех за финансовото си благосъстояние, което се топеше, макар и доста бавно (тогава ми се струваше, като че ли за няколко часа, ще си изгубя всички пари). Един приятел намери начин да ме успокои. "Оки, виж сега! " ми каза той. "Имаш апартамент, техника за незнам си колко пари, и още десет годишни средни за България заплати". Беше прав. Нямаше за какво да се притеснявам. Хазарт ненавиждах, наркотици не съм употребявал, ако не броим кафето, от което пиех индустриални количества. След един месец, съиране със стари приятели и сплотяване със семсйството( майка ми каза, че съм забравил да и се обадя, за рождения ден и съм оставил някаква автоматизирана картичка на имейла ?, за което искрено съжелявах). Имаше разговор, дали да се върна към старата си работа или към новата. Реших да съчетая. Имах една малкасума пари, много познати в сферата (поне 20 души лично съм наемал и контролирал). Приятел ми даде няколко книги, по мениджмънт и човешки ресурси, а и в университете бях изкарал един семестър. С общи познати започнахме малък бизнес. За първия месец нямаше нищо, но на втория вичко потръгна. Сега ходя в офис по 8 часа на ден (понякога 7) и си пак започнах да ходя на фитнес. Малко прекалявам с алкохола, но затова виня само приятелката си от Англия (да събрахме се отново), която всекя седмица ме кара да и ходя на посещение, а имам и клиент там и тя много добре го знае. Сега не изкарвам и наполвина, от това което изкарвах преди, но поне не се самоубивам. И живота е някак си по-интересен.
Free Lance е хубаво нещо, но на сегашното му ниво те лишава от социални контакти. Парите са хубаво нещо, но след една определена сума, която е доста по-ниска отколкото предполагаме, не носят задоволение, а само задушават.
На моменти се утешавах с алкохол и проститутки, дори два пъти заложех солидни суми, чрез едни пишмяни букейкари, на някакви футболни мачове. Дори спечелих втория път, но поради скъперничеството ми, не поради предпазливостта ми, хазарта не бе за мен. Исках от живота собствено жилище, големи доходи и безгрижие. Получих ги, но след това си исках стария живот. Сега получих и него. Мисля, че е време да спра да искам, защото не знае, кога и какво ще си получа.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 3 години, 3 месеца
hash: 3375aeb033
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

1.   Абе е*л съм ти и социалните контакти. Нали правиш пари. Проблема е, че морално си паднал ниско. Ако имах твоите умения щях да съм милионер, нито кафенета ми трябват, нито алкохол, нито курви... обаче виж един има уменията слаб е психически и физически, друг може да се справя с пороците, обаче му липсват умения... представи си ако съществува човек, с уменията, качествата, знанията, на който му е през оная работа за соц. контактите, хазарта, алкохола, курвите и просто иска да прави пари...

 
  ...
преди: 3 години, 3 месеца
hash: 6a46bff677
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Доста интересна история която би била перфектна за сюжет на филм. Може да се каже, че съм тръгнал по твоите стъпки, но с единствената разлика, че се занимавам с "blogging" и "affiliate marketing" и съм все още в доста ранна фаза. Ето минава един часа след полунощ, а аз все стоя и пиша статии за блог-а ми. Първо искам да те поздравя за финансовия успех които си постигнал. Според мен грешката ти е била, че не си използвал изкараните пари от фрийланс като начален капитал и не си ги вложил в нещо, което би могло да ти изкарва същите пари, ако и не повече по пасивен начин(било то аутсорсинг на поръчките ти, закупуване на сайт който носи пасивен доход, създаване на собствен дигитален продукт и т. н. ). Иначе още веднъж, евала, рядко се намират толкова млади и мотивирани хора, които нищо не може да ги спре да постигнат успех в живота. Ако нямаш нищо против може да разменим контакти, защото смятам, че може да сме си полезни един на друг.

 
  ...
преди: 2 години, 4 месеца
hash: 611f7efae9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Надявам се, че предходните коментари са били написани със сарказъм.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker