 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Избор на редактора |
Бях против нашите да си осиновят дете
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 9313 пъти
Здравейте, аз съм момче на 16 и ще ви разкажа как се държах като разглезено кретенче и съответно причиних много болка на родителите ми, а и самият аз не знаех какво изпускам. Това сле случи преди 5 години, но чак сега осъзнавам, че съм бил голям глупак. Адски, ама адски много ме е срам.
Бях единствено дете и ми беше добре, никога не бях искал брат или сестра. Още от малък обичам да ми се обръща много внимание. Бях свикнал да ме глезят понеже съм единствено дете. Всички ме обичаха. Баби, дядовци, чичовци, лели и т. н.
Аз не знаех, което не ми е извинение да се държа зле с майка ми, но тя е имала някакви усложнения, когато ме е раждала и сега не може да има друго дете. За това когато ми казаха, че ще си осиновят друго дете и дори всичко е било подготвено, много се ядосах. Та нали си имаха мен? За какво им е да си осиновяват друго? Аз не им ли стигам? И защо трябва да го осиновяват, майка ми не може ли просто да си роди друго?
Всичко това им го наговорих, за което много ме срам. Но дори когато наговорих всичко това пред тях, те пак не ми казаха за проблема на майка ми, просто ме помолиха да си помисля. Нито ми се караха, нито нищо, а сега заради чувството за вина ми се иска да го бяха направили.
Та, стана тя каквато стана и нашите донесоха в къщи един вързоп, в който имаше едно малко човече на няколко дни. Срам е да си призная, че в началото въобще не го обичах, не исках да се прибирам в къщи след училище, мразех майка ми да ме кара да й помагам с домакинската работа, за да може да се грижи тя за брат ми. Всички идваха на гости, за да го видят, него, не мен. Бях свикнал да идват да виждат мен, подаръците да са само за мен, а сега подаръци нямаше.
Така беше някъде три месеца, не можех да понасям братчето си, не го приемах като такова, не го исках. Докато веднъж се случи нещо.
Беше събота следобед и майка ми беше сложила братчето ми да спи, а аз си стоях на компютъра. По някое време майка ми дойде да ми каже, че слиза до магазина (понеже живеем в блок) за две минути, да наглеждам брат си. Не се замислих много, нали спи. Но стана така, че малко след като майка ми излезе той се събуди и започна да плаче. Паникьосах се, не знаех какво да правя, не исках да ходя при него, но не бях толкова лош, че да не отида. Отидох и постоях няколко секунди, може би минута пред кошарата. Не спираше да плаче, за това реших да го взема. Беше ме адски страх да не го изпусна, но повече ме беше страх, че ако не спре да плаче нещо ще му стане. И тогава се случи... Подържах го за малко и то спря да плаче, нищо не правех, само го държах и то просто спря да плаче. Почувствах се горд, колкото и смешно да звучи, че съм се погрижил за братчето ми, мислех си как мама ще дойде и ще ме похвали. Много ми се до иска да бъда батко...
Сега братчето ми е на 5 годинки и много си го обичам, той е най-забавното лапе, което познавам, голяма смешка е. Е, вдига ми нервите понякога, но какво да прави... Братска любов :D
Исках само да разкажа, понеже днес си играх с него и майка ми ме попита дали помня как не съм го искал... Много болно ми стана и й се извиних за всичко... Надявам се да няма други глупави деца като мен, който да не искат братче или сестриче, било то биологично или осиновено. Повярвайте ми, да си батко/кака е едно от най-хубавите неща, които могат да ви се случат :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b96b6f7786 |
|
1. Чудесна история! Ето затова съм на мнение, че не бива да се отглежда само едно дете, защото то става егоистче. Радвам се, че си го приел и че едно дете е спасено от сиропиталището.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0d3c91369b |
|
4. Много трогателна история. Наистина!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 64eddff9fc |
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 2c2a923675 |
|
6. Хaхa, дa, мaлкото, ревящо "вързопче", което "крaде" внимaнието от нaс в нaчaлото може дa бъде врaг н 1 зa единствените дотогaвa децa. Докaто не открaдне и нaшето сърце.
При мен е обрaтното, aз съм осиновенaтa. 9 год. сa чaкaли и нaкрaя си вземaт мен :). И толковa ми угaждaхa, толковa ми повтaряхa, че съм тяхнaтa единственa и нaй- специaлнa принцесa, специaлно чaкaнa и избрaнa. Имaх си номер, когaто нещо ми се откaжеше, нaцупвaх сърдито устни, тропвaх с крaк и питaх "ми, нaли съм принцесa"? И винaги минaвaше.
И ми изведнъж мaйкa ми зaпочвa дa дебелее. Тaтко все по- често зaлепен го виждaх зa все по- големият и корем. Тъкмо реших кaк дa кaжa нa мaйкa, че много вече е нaдебелялa и те ми съобщихa, че ще имaм сестричкa... другa принцесa :( Оох, мъкa. Веднaгa си помислих кaк ще пипa моите игрaчки, сигурно ще искa и от моите крaсиви, специaлно ушити от мaйкa ми рокли нa принцесa. И после... хa, вече нямa дa угaждaт сaмо нa мен, нямa дa е цялото внимaние зa мен. Пък кaто ми кaзaхa и че е вътре в коремa и, оо ужaс, кaк сa го вкaрaли тaм тези хорa бе. Успокои ме мaлко мисълтa, че мен сa ме избирaли специaлно, пък нея зa сегa я крият тaм в коремa нa мaйкa. Сигурно още не сa решили кaтегорично и зaтовa. Дa, aмa не. Влезе мaйкa в болницa и се върнaхa и те с един циврещ вързоп. И по същият нaчин, роднини и приятели възхитени от мaлкaтa, сбръчкaнa и ревящa куклa. Не бях много сигурнa кaкво се предполaгa, че трябвa дa прaвим с нея и зaщо толковa увъртaне все около нея. Дa стaвa и дa си игрaем поне кaто е дошлa. Дойдохa и бaбите и остaнaхa около месец и двете дa "помaгaли" зa бебето. ДA, ДA, нaли виждaх, че щяхa дa си изпочупят крaкaтa дa тичaт към нея докaто гъкне сaмо.
Седмицa след кaто дойде у домa "нaхaлницaтa", мaйкa, тaтко и бaбите зaпочнaхa дa ми я подaвaт дa я подържa, полюлея в ръце, дa съм и пеелa, някaкви тaкивa. Пеех aз, aмa тя зaспивaше. Не знaм когa точно си дaдох сметкa, че я обичaм повече от игрaчките си, повече от всичките си приятели, все децa нa семейни приятели и повече дори от любимaтa ми дотогaвa брaтовчедкa. По улиците се грижех винaги дa е добре зaвитa в количкaтa, тa дa не я "урочaсaт", бaбите бяхa кaзaли, че трябвa дa я пaзим сегa от уроки :). Бях кaкa! Искaх вече дa я опaзя от всеки и всичко, толковa беше мъничкa, че дaже се изживявaх и aз нещо кaто мaмa.
Сегa aз сaмaтa съм родител нa две момчетa. Когaто родих и се прибрaх с вторият, големият отвлече и зaдържa одеялцето му до приемaне нa условиятa му- "мaлкият дa не му влизa в стaятa и дa не му пипa нещaтa". После с нетърпение вече чaкaше когa ще проходи тa дa му покaже тезо свои "нещa" и кaк се игрaе с тях :).
Не се чувствaй виновен, всички, биологични и осиновени минaвaме през товa. Обaче имaй в предвид и че стaвaт много досaдни и ревниви пък те, когaто ние вече имaме гaджетa и искaме дa сме повечко време нaсaме с "любимият/любимaтa". Моятa сестрa ме проследи до ъгълa нa блокa и вечертa се изцепи пред родителите ни "пък кaкa се целувa с мъжете нa улицaтa". Беше съученик, първaтa ми любов и "гaдинкaтa" ме изтропa преди дa съм готовa aз дa им съобщя, че вече си имaм гaдже.
Искaм дa кaжa, че после ни ги връщaт тези моменти нa ревност :).
Честито ти брaтче!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b426f00ee7 |
|
7. Поздравления за цялото ви семейство!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: c22580077a |
|
8. Tи си една сладка душица! :) Не трябва да чувстваш вина за това. Реакцията ти е била съвсем нормална и съм сигурна, че родителите ти не се сърдят. Очевидно имаш страхотно семейство!
Обичайте се и се подкрепяйте с братчето си.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b0c9a3a7cf |
|
9. Не се самообвинявай. Напълно нотмално е голямото дете да се чувства зле и да ревнува при появата на малкото. Някои си признават, други не.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 9acf5307ef |
|
10. Разчувства ме авторе, аз като дете имах малък братовчед който неисках да виждам за нищо на света, а то като ме видише смее се радва се. След време поотрасна взе да ходи да ме търси а аз все не му обръщах внимание, тогава и аз мразех всички те все искаха него да виждат все на него се радваха а мен ме забравиха само ми се караха за всичко. Винаги бягах от него като от призрак а то искаше само малко внимание, след време поотраснах поосъзнах се и аз. Веднъж ме накараха да го взема в мен за снимка леле когато го гушнах и то ми се усмихна чак сега се развълнувах доста като си припомних. Е, след това редовно се занимавах с всичко около него вече е ученик времето направо лети и до днес все ме търси понякога си ме ядосва но тези сладки очички, и тази усмивка веднага ме разтапят. Като каже како чувството е неуписуемо то взима пример от мен иска да е все с мен, да учи с мен, да играе с мен, да споделя и т. н. просто няма по голяма радост от децата. Да е жив и здрав и да те слуша повече понякога малките деца са страшна досада но пък обикнеш ли ги виждаш какви прекрасни същества са и как времето с тях лети :)
Бъди пример за него и нека винаги те радва чудесно е, че си осъзнал всичко това браво грижи се за него човек в живота винаги има нужда от семейството от братята, и сестрите те са най близките хора дори и не-биологичен брат той е част от вашето семейство Вие сте неговото семейство не се делете.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 834fd6d3f8 |
|
12. Здравей не се тревожи аз знам че дори истинските братя ревнуват ще ти дам пример брат ми имаше едно момче когато им се роди второ дете голямото също ревнуваше това си е нормално но според мен грешката е на родителите те трябва да покажат че обичат и двете а не да се радват само на новото
Аз също искам да споделя нещо ако можеж ми отговори моля те имам едно момиченце на 2 год. Искам да имам и второ а дай боже и трето но искам децата да бъдат осиновени защото съм болен а болеста ми е генетическа страх ме е да не я наследят въпросът ми е мислиш ли че децата ще се обичат и ще бъдат щастливи
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 72f64bd33f |
|
13. Хехе. И аз като малък не исках брат си. Ама сега без брат не си представям живота.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 8efceb77e0 |
|
15. хубава история, ако е истинска. всъщност ревност в някаква степен има и между биологични деца на едни и същи родители и тя е нормална в някаква степен.
за съжаление знам подобен пример, който не завърши с хепиенд. семейство с един син на 14 решава да осинови дете от дом, циганче на 4. всъщност само бащата го е искал, без да се съобрази с мнението на останалите. детето беше почти неуправляемо, невъзпитано, в градината никак не можеха да се справят с него, майката - също, само бащата признаваше за авторитет. големият син не искаше да го види, разминаваха се без да се гледат. надявам се с времето нещата да са се пооправили, въпреки че не съм голяма оптимистка.
в семейството на автора е добре, че поне родителите са имали консенсус и той постепенно е свикнал с братчето. но наистина нещата не винаги са като по филмите - взели детето и станали голямо щастливо семейство...
Ж44
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: cf827aca07 |
|
16. много интересна история. Доказваща, че е по-добре късно, отколкото никога.
Хубаво е, че си осъзнал колко недобре си се държал. Но от друга страна, поведението ти тогава е било съвсем нормално. Важното е, че сега имате добри отношение, каквито се надявам да имате винаги.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 7e889365f5 |
|
17. Свестно момче си, щом умееш да се променяш и да развиваш гледната си точка.
Благодаря, че ни разказа тази история.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b2ad7a58b6 |
|
19. Браво на вас!
Много е хубаво че това дете ще получи шанс в живота!
Радвам се че се обичате! Някой ден с брат ти ще сте си опора! Чувството да имаш брат/сестра е невороятно и е така! :)
Много ме зарадва историята ти и ми направи деня усмихнат!
Макар и да не ви познавам, гордея се със вас!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 3c2756a3fe |
|
20. Аз мисля, че родителите ти са много, ама много готини хора!!!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: b9c6843b07 |
|
22. Това е толкова хубаво! За съжаление аз съм единствено дете и смея да си призная, че наистина се става егоист. За малко и аз да стана кака но уви... Затова, радвайте се, че има кой да ви дразни, да ви взима играчките и т. н. Радвайте се на малкото вързопче радост!!!
|
| преди: 7 години, 22 дни hash: 6905df24b1 |
|
23. Мога да кажа, че тези, които са сами, като мен могат да бъдат щастливи каки и батковци пак! Аз съм една много щастлива кака! Моят приятел си има сестричка и малката постоянно за мен пита, когато не съм у тях. Когато говорим и тя е при него взима телефона му и ми казва " Како къде си? Идвай си? Елааа! ", а вечер когато трябва да се прибирам е истинска мъка, защото почва да плаче че си отивам и започва да ме дърпа за крака да остана да спя при нея. По обяд винаги заспива като съм до нея. Обича и батко и и мен, макар че не съм и истинска кака, а само гадже на брат и. (Много далечни братовчеди сме)
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: b9f5093855 |
|
24. Аз съм голямата сестра, но тъй като разликата ни е само 3 години дори не помня времето преди сестра ми да се роди. Обаче при мен беше обратното. Нямах търпение сестра ми да се роди за да имам с когото да си играя! И от както ми казаха, че "мама си има бебе в коремчето" умирах от кеф да му говоря и да си слагам ръката на корема на мама.
Е, после бях малко разочарована, че се оказа един ревящ вързоп, с който не ми се получаваше много играта, но това мина бързо. Сестра ми проходи и проговори и започнаха годините на" големите пкрилючения", разбирай големите бели.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
