Една дълга история и един куп глупости - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73007)
 Избор на редактора (63)
 Любов и изневяра (16142)
 Секс и интимност (9085)
 Тинейджърски (17179)
 Семейство (3333)
 Здраве (6013)
 Спорт и красота (3216)
 На работното място (1258)
 Образование (3763)
 В чужбина (803)
 Наркотици и алкохол (760)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1173)
 Други (9544)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Една дълга история и един куп глупости
преди: 8 месеца, 7 дни, прочетена 863 пъти
Просто си спомням през всички минали години, как все се натъквах на някои истории от този сайт. Като по малък ми беше смешно, четях всякакви глупости и не вярвах как може някой да си изкаже проблемите или нещата които го мъчат, тук. Мамка му, ето че стигнах до тук.
Не знам дали ще има човек който да го прочете това, но здравейте аз съм момче на 20 години. Уча и работя във Виена. Тук трябваше да дойда с приятелката си с която бях в отношения 2 години. Разделихме се по една доста дълга процедура, точно преди идването ни. Разбрах, че е спала с нейна голяма любов докато сме били заедно. Тя сама ми призна. Толкова много я обичах, не можех да си представя ежедневието ми без нея. Исках да и простя. Исках да бъда с нея, толкова бях влюбен. Уау, всеки ден си представях как тя ще е човекът за мен, че с нея ще остарея. Понякога се стрясках, как мога да се замислям над толкова далечни планове, та аз още бях дете!? Нямам представа колко време бяхме още заедно, но след като тя ми призна и аз се реших да го преглътна, за мен тя беше важната, всичко се промени... всичко.
Започнах да изпитвам не само любов, но и омраза към нея. Губят ми се моменти от този период. Наистина не помня, много. Чувствата, радостта, егото, самочувствието, вярата, всичко това беше потиснато и свито на кълбо. Разделихме се, тя се раздели с мен. Каза, че не може да ме понася такъв, че съм бил станал различен, че съм бил станал путка(доста късно разбрах какво е имала в предвид). Мина се известно време започнах да играя комар. Намерих си едно дяволско занимание от което щеше да се обърка нещо знаех го. Но истината е че само това ми отвличаше вниманието за момент от нейния образ.
Затънах, изгубих много пари, поне за мен си бяха доста, не работещ ученик дължащ 1000 лева на приятелите си. Глупак, грозна работа. Започнах работа само за да си връщам част от парите. Не изпитвах удоволствие от получена заплата.
Изпитвах само гняв и тъга и все едни носталгични преплитащи се чувства. Изпитвах съжаление за себе си, което е ужасно.
Дипломирах се. Лятото на 2015 се виждах с бившата си приятелка, рядко, но се виждахме. Спомням си, че понякога се карахме, понякога си говорихме, понякога правихме секс. После съжалявах, защото пак се чувствах наранен. Но исках да избягам от всичко това и въпреки всичко я попитах дали все още иска да заминем и да учим във Виена, като приятели. Не бях запознат със нейната ситуация, но тя се съгласи. Дойдохме тук съвсем сами. Тя е добър човек, помогна ми за много неща, въпреки че се разделихме, нуждаех се от тази раздяла тогава. Тя ме научи на доста неща, които не бях осъзнал още. Затова не я съдя. Не мога да ви разкажа всичко в детайли. Виждате историята само от един ъгъл. Дори се чувствам виновен, за колко неща аз съм я излъгал... дори не помня всички. Благодарен съм и. Но едно нещо ме изяждаше от вътре!!! Обичах я повече отколкото я мразех. И никой не ме разбираше, дори приятелите ми. Тя ме забрави, не като приятел, а като любов. И не я обвинявам. Гледах да и повтарям, че съм я забравил и аз, че ми е само приятел и се радвам за това. Нямах си никого другиго тук, бях сам, само нея.
Осъзнах, че всичко е приключило когато я хванах в нашета стая с друго момче. БАМ. Уау, колко много боли, почти бях убеден, че вече се отърсвам от нея, явно съм се бъркал или не мога да разбера какви са тези чувства. Не можех да си намеря работа толкова дълго време. Родителите ми ми изпращаха минимални пари за които съм им много благодарен!!! Знам, че и тях съм разочаровал, исках вече да съм самостоятелен. Натрупах още дългове 3-4 пъти по големи от предишните които с зорове бях връщал. Мамка му.... Започнах да пуша трева със нея, с момичето за което ви бях разказвал. Живеехме в една огромна стая във общежитие и все още живеем. Пушехме и си говорихме, всеки ден, слушах всякакви истории, но в нито една не бях аз. Тревата ме успокояваше. Харесваше ми.... от скука, всеки ден и изведнъж няколко месеца по-късно, пушех по 6-7 огромни свити цигари на ден, не можех да спя без това, чувството да легнеш трезвен на края на деня в леглото, беше ужасно. Точно параноично. Грозна картинка. Размишляваш само над проблеми, те не те остават да спиш. Изкарахме така първата си година тук. В деня в който тя се върна за България за лятната ваканция започнах работа. Останах без абсолютно никого, приятелите ми се отдръпнаха от мен и с право. Не ми пукаше, като че ли. Работата беше много стресираща, нормално всяка работа е такава, но се чувствах скапан психически от нея. Но нямаш много избор. Исках да се прибера да видя семейството си, да видя приятелите си, поне тези които ми бяха останали. Не го направих, нямах пари за пореден път. Работех, но парите отиват за връщане на дългове и за нуждите, доста често ми се е налагало и да гладувам отслабнах, бях доста атлетичен, сега съм скеле. От работа вкъщи от вкъщи на работа, всяка вечер ако намеря с кого да пуша за да се приспя е добра вечер. Пробвах екстази, сдуших се с една наркоманска компания в общежитието. Пробвах вече 4 пъти. Усещам как тялото ти иска още всеки път. С риск да се повторя: грозна работа. Опитах се на няколко пъти да тренирам редовно, неуспешно. ВОЛЯТА ми я няма, самочувствието, егото. Точчно както преди но може би ДЕСЕТОКРАТНО по-силно бяха всички тези чувства. И осъзнах.... вече не се съжалявах. Изпитвах омраза към себе си, изпитвам омраза към личността си. Не съм атеист, просто не съм от тези хора които вярват много на приказките за Бог. В момента искам да съм от тези хора. Защото човека в които трябва да имам вяра най- много, аз не го харесвам, не харесвам не обичам самият себе си. Това което го казах тук, дори най-добрия ми приятел не го знае, по такъв начин. Никога не съм бил предразполаган от тях за да споделя, никога или може би не съм искал. Проблема е в мен. Може би съм ужасно слабохарактерен, но се правя, че не съм. всичко това разказано набързо се случи за последните 3 години. В момента паметта ми е ужасно слаба. Превърнах се бавно, но сигурно, в нещо което никога не съм бил, от душата на компанията, в човека встрани. Не особено комуникативен, неуверен, смазан. Скоро ще станат 2 години откакто съм нямал дори нормална връзка. За последните 2 години, дори не съм се влюбвал не съм се заглеждал, или съм наранявал аз някого, залъгвах се.
Опитвам се да променя не 1-2 неща, опитвам да променя себе си, имам желание за това. Въпроса е, че не мога да изкарам мъката от сърцето си, за всичко, не само за едно. Преди ми влияеше мнението на хората, сега съм тотален непукист. Може би последици от тежките и леките наркотици в комбинация със целия стрес, както и огромната загуба на памет. И това е малко неприятно, защото не ми пука за нищо. Не мисля вече за бившата си приятелка, но ми е носталгия, като я гледам, аз живея с нея. Изпитвам тъга когато я виждам защото не е същия човек и тя, и тя заедно с мен се промени доста. Но е нормално, разбирам. Не знам защо го написах всичко това тук, просто ми е зверски трудно. В момента съм в един много тежък период може би, но имам чувството че продължава вечно. Нямам муза, нямам нещо което да ме развлича. Имах толкова много хобита преди, нямам желание за нито едно от тях в момента. Много съм разсеян ужасно много, мисля само за проблемите си и те не излизат от главата ми. Осъзнах, че съм ужасно слабохарактерен. Един голям мой страх.

опитвам се да започна пак... да се съвзема... мисля че не успявам и това ме притеснява.

Знам че всеки има проблеми, знам че всеки си е по пътя и не съм аз мъченика на този свят. Просто наистина след написаното се чувствам по-добре. Благодаря на всеки, които го е прочел и замислил над нещо.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 7 дни
hash: 1189722a32
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Звучи ужасно.... но гледай от положителната страна-Виена е много красив град.

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 551263ef47
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Раздели се с това момиче, спрете да живеете в една стая, спри озобщо да я виждаш. Още при първата й изневяра е трябвало да се разделиш окончателно с нея и да не я виждаш повече. На всички ни се е случвало да ни предават, преживява се. Е, първо боли, но времето лекува всичко. И щеше да срещнеш друго момиче.
Сега някак си си зациклил, ако можеш спри да пушиш и изобщо се вземи в ръце.
Нормално е хората на 20 г да се променят, човек се оформя като личност до 21-23 години. Това са естествени неща.
Просто се раздели с нея и опотай да започнеш живоа си наново и на чисто. Ако трябва се върни в България. Вземи се в ръце.

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 4ca3db69db
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей, ще се опитам да ти помогна и да вкарам малко ред в мислите ти. Първо причината всичко това да се случва е нейната изневяра която те е травматизирала на дълбоко емоционално ниво и от която не можеш да се оправиш още. Такива са резултатите от всякакви изневери, раздели и подобни. Ти не си знаел как да прощаваш, защото не разбираш същината на прошката а тя е, че ти самия бидейки грешен човек който има нужда самия той от милост и опрощение прощаваш на тези които са сгрешили спрямо теб. В Светите Писания се казва именно това, че ние трябва да прощаваме, за да ни бъде простено и на нас. За да прощаваш ти се нуждаеш от известна доза смирение, защото ако си горделив ти не можеш да забравиш обидата от това, че някой те е онеправдал а когато задържаш лошите чувства към другия ти носиш върху си огромен психически и емоционален товар който те смазва и ти пропадаш. Това е и станало с теб и ти се се опитал да забравиш стореното вместо да простиш чрез хазарт, работа, дрога, но това не помага, това е само за кратко, ефекта е временен. Съвета ми най-вече към теб е да започнеш да четеш Евангелията и да станеш от тези хора които вярват в Бог, защото Бог е скала на спасението за тези които се уповават в Него и няма да те забрави, нито ще те остави. Господ е сянка отдясно на тези които вярват и се уповават в Него и Той е винаги с тях. Осъзнай смисъла на прошката, смири се, помири се с момичето, простете си взаимно и ако можете съберете се. Дано Бог се смили над тебе.

Джон

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 5eb42f5521
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Говори с нея. Имаш нужда от това...

 
  ...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: e788a8114a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Брат, при мен е много подобна ситуация, само градът е различен.
Виена е страшен град. Пуши си коза, сваляй се с мацки... дори и в метрото.... такива неща. Животът е хубав, ако го направиш такъв..

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 6 дни
hash: 3e3fb499f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Много за четене има.

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 29 дни
hash: 8435bc78df
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Ех приятел, приятел... Тежка мъка носиш. Тази жена е убила живеца в тебе, а ти се самозаблуждаваш, че я обичаш... Чувствата, които изпитваш не са любов, а по-скоро болка, че не си оставил силен отпечатък в нея, такъв, какъвто си искал. Осъзнал си, че не те е обичала, както ти си я обичал. Най-малкото каза, че ти е изневерила с голямата си любов. След като си спрял контакт с нея не е трябвало да я търсиш. Да си припомняш всичко това. За съжаление жените са такива, ако не те обичат в никакъв случай няма да направят някаква саможертва или компромис със себе си. Примерно да не идва с друго момче в квартирата ви, която е една стая... Това е зверски унизително. До някаква степен знам за омразата, която чувстваш, за всичи негативни и отвратителни чувства, които са се родили в теб, които никога не си предполагал, че можеш да притежаваш и да бъдеш зависим от тях. Та ти си си представял как ще живеете заедно, как ще се борите един за друг с всички сили, как ще горите един за друг... Много мъка е това. Силно ти е повлияло. Иначе за комара какво да ти кажа... Направо мога да ти напиша моята изповед, но честно казано ако съм крайно точен, толкова точен, че да разбереш как съм се чувствал, чувствам, какво изпитвам, как това нещо разруши живота ми, как всичката гама от чувства преминва през мен и дори като ти го пиша това нещо, може би съм в най-лошия период в живота ми...
Не искам да мисля за всичко, което изпитвам, което преживях, за цялата болка от това дяволско нещо, та това е болест, обсебване, ако се поддам на тези мисли ще полудея, просто го знам, просто усещам напрежението, което е в мен в момента и борбата на духа ми с това зло, което иска да ме превземе. Ужасно е това напрежение... Дишаш тежко и с всеки следващ дъх поемаш поредната доза живот, която всъщност тежи и боли толкова много...

Е започнах 2013 края... Най-голямата грешка в живота ми! Нещото, което ме беляза за цял живот. Не знам как ще мога да гозабравя и да усетя нормалния живот отново.
Та, работех на 22 години бях, взимах добри пари и си спестявах, учех, бях 2ра година в университета. Септември 2013 започнах да ходя с един приятел в казиното в квартала. Аз не играе, защото 2 години преди това се бях опарил. Той играеше рулетка, 3 дни подред каквото му казвах, това падаше. 8 нейърс - цък 8. Влазен - директно влазен. Както и да е. На 4тия ден се излъгах и пуснах 40 лева... Изгубих ги. Директно се ядосах много ( а при комара това е най-голямата грешка), ако не можеш да преимаш загубата по-добре не играй комар. Аз съм непреклонен и не се отказвам и заради това ми качество си изпатих и продължавам да си патя и научавам едни от най-гадните житейски уроци и то по лошия начин. Както каза и аз знам, че не съм най-изтрадалия, но всяка болка, която преживява човек, за него, в момента, в който я преживява е най-силната и унищожителна, която може да съществува.
Та върнах се аз в къщи и взех още 200 лева, разбира се, ядосан ги изгубих, направо полудях зверски. Като се прибрах изпуших 2-3 треви, но дори като се успокойш чувството, че което оства след това не минава за ден- два... На другия ден продължих и общо взето до края на седмицата загубих всички 5к, които си бях събирал в продължение на 1 година, в която не играех комар. Тогава се чувствах най-добре в живота си... Учех, бях адски социален, момичетата ми се кефеха. Не бях от тези момчета, които са готови да си легнат с всяка, която малко ги привлича. Уважавах жените или поне се стараех, дори тези, които не заслужават уважение.
Та прекъснах аз ученето, просто спрях да ходя. Смисъл, загубил си 600 лв, чувстваш се като болен и няма как да ходиш на лекции. Знаеш, че трябва и е правилно, но просто отказваш. Не можеш, не ти се занимава с такива работи, които са маловажни в този момент. На последно място. Очакваш, че ще изпуснеш 1=2=3-4 седмици и после ще наваксаш, защото ще си управил нещата, но съдбата има други планове... Много грозни планове... Ако някой ми ги беше казал преди да се случи всичко това, щях да му кажа, че това не е никак лош сценарий за филм. Но както и да е, всеки с шибания си кръст.
Работех, та реших, че няма как да оставя нещата така, цяла сигурност, която си грядах и успявах да живея в някаква хармония изчезна. Изтеглих 2 бързи кредита. И тях ги проиграх. Взех пари от майка ми, и тях ги проиграх. Най-голямата грешка, която направих не знам дали съм готов да я напиша, просто ме е адски срам от себе си, сърцето ме заболява, корема ми се обръща, очите ми се пълнят със сълзи, просто не мога да я кажа директно, защото няма как да разберат хората, а аз нямам думи да опиша всички фактори, довели до целия микс от случки, чувства, подсъзнателни решения и какво ли още не, всичко, което ме докара всъщност до тук. Та попадни ми 5 цифрена сума... повече от 1, нечетно число. До момента бях изиграл към 9-10 хил. лв. , заборчнял към бързи кредити, с разбира психика до някаква степен, но като се замисля, това беше просто детска игра, като се сетя за нещата, които си мислех тогава и ми става невинно, смешно, даже ако можех да се върна - щях. Та запознах се с един много лош човек покрай тия казина, усещах, че е лош. Егоист, самовлюбен, използвач, нагаждач. Знаех си го всичко това, но не знам защо излизахме и играехме комар, ходиме напред-назад и тн. Та общо взето той ме отвори на живата рулетка на по-големи залози... Доста ми е връзвало, но основния проблем при комара е, че не можеш да си тръгнеш и дори огромни суми не ти се струват чак толкоа големи, а не че не се печели иначе. Но за това трябва желязна психика, по-скоро даже някакъв вид смирение... Та тая 5 цифрена сума си замина за няколко месеца, и то не защото съм си харчил и не съм мислил за последствия, а просто вярвах в съдбата. Вярвах в Господ и все още вярвам, колкото и да съм го мразил, колкото и да съм го проклинал за цялата мъка, още усещам малка частица в мен, малко вяра... там е. Тия пари заминаха, защото исках да управя нещата 1 път завинаги, исках да се свърши с това и да затворя тази страница, но не избрах смирението, а предизвиках съдбата. Казах си " нали фортуна обича смелите", е нека пробвам моята фортуна. Играех на все по-големи залози, докато не стигнах това да губя по 4-5 хил. лв. на вечер и това да не ми прави впечатление, поради шока и това, че като загубиш на комар, ти осъзнаваш какво си сътворил и направил след час - два - три, СЛЕД КАТО СПРЕДШ да играеш, а не като ходиш и взимаш пари да се връщаш. Та като предизвиках съдбата си тя си направи най-голямата гавра с мен. Ако играеш рулетка... 90 лв. в 36, пада ми 13 ( което е до него) с 20 лева и другата врътка пада 36. Това е на жива игра и залога ти остава в числото, а аз надали щях да го мръдна. И това е само един от десетките примери на огромни залози, с които просто целях да имам късмет и топки 1 час, само 1 час, че да мога да приключа с това, да върна парите, които не бяха точно мой... Цялото това нещо го преживявах изключително тежко, защото беше ново за мен. И някак си, момче, за което 100-200 лв не беше малка сума, се оказах с огромни дългове, които да погася трябваше да работя 4-5 години със заплата над 1500... Но не се спрях, отказвах да приема поражението, знаех, че колелото се върти, че има момент на падание и възход. Е възхода винаги беше мимолетен. Не е като да не съм печелил по 3-4 хиляди лева с по 100-200-300, но винаги се връщат обратно, а през това време се трупат нови дългове. Та стигнах до лятото на 2014. Равносметката беше следната :
-прекъснат университет
-загубени социални контакти поради липса на време за тях (неприоритетни)
-загуба на емоции, дори като видех чевек с когото сме преживяло толкова много, аз не изпитвах нищо. Усмихвах се изкуствено, но вътре в мен не се събуждаше нищо. Нямах желанието да си говоря за ежедневието, за пътивания, за спорт, за политика. Нямах никакво желание. Само исках да си върна заемите и да се спре с тази простотия. Но трябваше да мисля как да изкарам толкова много пари, че да успея да върна огромната сума преди хората, които не трябва да забележат, а това нещо изпива всичките ти жизнени сили.
-апатия към всичко.
-бях спрял с хобитата си, а бях момче, което тренира редовно. Играех футол на и бях в убийствена форма. Топката и аз бяхме едно. Набирах се на лостове. Имах атлетично тяло, даже напомпано. 1. 78 - 75 кила.
- започнах да усещам работата си като нещо досадно, парите, които изкарвах бяха нищо на фона, на това, което пропилях за 7 месеца. За бога, аз работех с хора, които не са виждали толкова, а бях длъжен да им търпя глупостите.
Промених се емоционално... Преди никога не бях давал път на чувства като гняв, омраза, завист и тн. Бях адски балансиран, но всичката тази болка и цялата тази глупост. която сътворих, оставиха траен отпечатък в мен.
За Бога, та аз бях само едно момче на 23 години, изплюто в живота все едно вчера, борещо се и издигащо се само преди година, а сега, сега огромният шамар на живота ме удари, толкова силно, колкото не бях и предполагал. Беше ме ударил така, че се чувствах алпинист, изправен пред К2 най-опасния връх, екипиран само с въже и провизии, които нямаш идея до къде биха ти стигнали. С две думи започнах да живя ден за ден. Стараещ се да се боря и да мисля начини да продължа, но беше много трудно, нямаше на кой да споделиш цялата си болка, , кой да те разбере... Затънах още повече, кредити от банки... 2 на брой, рефинансиращи бързите кредити.
След това изтеглих още 5-6 бързи кредита... Всичко замина за 2 месеца. Пак по същия начин. Но с двойно по-голяма болка. Даже като пиша това усещам, че гледам с омраза, омраза към себе си, омраза към това, което направих, а по-лошото е, че знам, че това не съм аз, а допуснах да предам себе си след като се поддох на това... Предавах себе си, казвах си повече няма, пак предавах себе си. Просто като печелиш все едно болката, която си прежиял изчезва, все едно я няма. Не се сещаш за нея, а това е най-голямата грешка.
Та дойдох до кулминацията на моята история, макар и доста съкратена, защото си спомням всичките пъти, в които съм губил, в, които съм предавал себе си. Мога да ти напиша книга с всичко, което премина през мен като чувства и преживявания... о леле, какви преживявания, точно като за някакъв филм.

Появи се тя... насълзяват ми се очите като го пиша, найстина... Не, още сме заедно, не сме се разделили, поне за сега. Обичам я безкрайно много, тя мен също. Въпреки, че знам, че не го заслужавам. Защото в момента не съм човека, който знам, че всъщност съм, защото всичките проблеми, които имам в момента ми влияят изключително лошо.
Та както и да е, важно е да се фокусираме върху нея. Най-важното нещо в живота ми, което се е случвало. Познавах я, беше ми симпатична. Започна работа при мен. Отначало се закачах съвсем невинно и тя не отвръщаше. Аз не съм от нахалните и уважавам мнението на една жена и когато видя, че не желае физически контакт, не я притискам по никакъв начин. Мина известно време и тя направи първата крачка... Боже все едно беше вчера когато ми прати този смс, този смс, който отключо пеперудите в корема ми за секунди, стотни... Като, че ли всичко си беше там и просто чакаше да изплува, всичко, което усещах към нея, всичко, което виждах в нея. Просто си седеше там, в стомаха и сърцето ми и чакаше лекия сигнал, който ще изключо защитните механизми на мозъка ми и ще позволя на пеперудките да полетят, толкова високо, че направо ме е страх. Тази нежна и красива жена, толкова силна, а в същия момент невинна, сладка, огромните й очи, перфектната и усмивка, детското излъчване, което приливаше в страстна и истинска жена. Слабия й дух търсещ закрила, който в следващия момент беше толкова силен, че се чудих какво е това създание за Бога? Та аз като я видех и като се сетех за нея, първото нещо беше, чувството колко е невинна, нежна, сладка, малка, просто исках да я гушна, да толкова детски, толкова чисто... Така разбрах, че съм лудо влюбен. Това беше първото момиче, което като видех и нейният образ беше толкова чист, че си мислех за нея сексуално чак като й се нарадвам. Секса беше на второ място. Можех просто да седя до нея и да й се радвам. Да щеше да е мъчение, но... Това е любов. Започнах сериозно с нея...
Разказах й всичко, като й спестих част от сумата, защото ме беше изключително срам. Не исках да си направи грешни изводи за мен, защото всеки прави грешки, а не съм лош човек. Напротив. Мисля се за лош към себе си, към нея, към семейството ми, но не и към хората. НИкога не съм правил нещо, което ще нарани някого, умишлено. Помагал съм на който с каквото мога, винаги когато мога! Състрадателен съм. Исках да променя света. Не харесвах това, в което живеем. В това, което се превръщаха хората. Ох... Нямам сили да пиша повече, довечера ще се опитам да довърша... Много работи спестявам, трябва да систематизирам всичко, че да се получи нещо найстина смислено и поучително. Просто от толкова проблеми не съм спал 20 часа, изпушил съм няколко треви и се опитвам да избягам от проблеми, които идват след няколко часа, защото само през нощта е спокойно и мога да си почина психически. Без да те товарят хората, без да те търсят всякакви. БЕз дасе опитваш да предотвратиш проблемите. БЕз да имаш всички неизказани болки и мъки в теб, носещ този товар.... Е пичага, дано поне те мотивирам малко. Махнах си всички икони от стаята, но колкото и да съм се сърдил на Бог, знам, че е до мен, вярвай. Все пак това е живота мамка му! Както е казал един човек, на когот дължа адски много, възпитанието ми, възгледите ми, душевността ми... Животът е изпълнен с бури, страдания, краткотрайни лъчи. Нека кажем като Ламартин: "О време, спри своя полет и вие, щастливи часове, бързия си ход. " Умението да се радваш на живота е най-голямото изкуство

 
  ...
преди: 7 месеца, 21 дни
hash: 6671f4e3bd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   До автора: Пич, трябва и е време да я превъзмогнеш, живота е пред теб и трябва да зарежеш всички форми на боклуци-наркотици и хора, за да се промени живота ти :( Няма такава любов, в която има място трети човек, освен ако не е детето. Съжалявам, че си минал през всичко това, но ако аз знаех, че съм причинила всичко това на приятеля си нямаше да имам очи да продължавам да живея с него въпреки всичко... Не й прави чест.
А на мен ми беше интересна историята на момчето от коментар 7: има ли продължение, какви са нещата в момента, успя ли да излезеш от блатото на дълговете и приятелката как е...

 
  ...
преди: 7 месеца, 16 дни
hash: dde62712be
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   До автора: Аз смятах да направя нещо подобно - мислех да отида да живея в чужбина с моя приятел, но не се получи. Той казва, че нищо не се е променило за времето, в което е в чужбина, но истината е, че много неща се промениха за кратко време. Той все пак иска да отида, аз също... Той вече има друг живот. Разбирам те относно това, че ти и приятелката ти сте се променили много.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker