Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много за четене има.

7.   Ех приятел, приятел... Тежка мъка носиш. Тази жена е убила живеца в тебе, а ти се самозаблуждаваш, че я обичаш... Чувствата, които изпитваш не са любов, а по-скоро болка, че не си оставил силен отпечатък в нея, такъв, какъвто си искал. Осъзнал си, че не те е обичала, както ти си я обичал. Най-малкото каза, че ти е изневерила с голямата си любов. След като си спрял контакт с нея не е трябвало да я търсиш. Да си припомняш всичко това. За съжаление жените са такива, ако не те обичат в никакъв случай няма да направят някаква саможертва или компромис със себе си. Примерно да не идва с друго момче в квартирата ви, която е една стая... Това е зверски унизително. До някаква степен знам за омразата, която чувстваш, за всичи негативни и отвратителни чувства, които са се родили в теб, които никога не си предполагал, че можеш да притежаваш и да бъдеш зависим от тях. Та ти си си представял как ще живеете заедно, как ще се борите един за друг с всички сили, как ще горите един за друг... Много мъка е това. Силно ти е повлияло. Иначе за комара какво да ти кажа... Направо мога да ти напиша моята изповед, но честно казано ако съм крайно точен, толкова точен, че да разбереш как съм се чувствал, чувствам, какво изпитвам, как това нещо разруши живота ми, как всичката гама от чувства преминва през мен и дори като ти го пиша това нещо, може би съм в най-лошия период в живота ми...
Не искам да мисля за всичко, което изпитвам, което преживях, за цялата болка от това дяволско нещо, та това е болест, обсебване, ако се поддам на тези мисли ще полудея, просто го знам, просто усещам напрежението, което е в мен в момента и борбата на духа ми с това зло, което иска да ме превземе. Ужасно е това напрежение... Дишаш тежко и с всеки следващ дъх поемаш поредната доза живот, която всъщност тежи и боли толкова много...

Е започнах 2013 края... Най-голямата грешка в живота ми! Нещото, което ме беляза за цял живот. Не знам как ще мога да гозабравя и да усетя нормалния живот отново.
Та, работех на 22 години бях, взимах добри пари и си спестявах, учех, бях 2ра година в университета. Септември 2013 започнах да ходя с един приятел в казиното в квартала. Аз не играе, защото 2 години преди това се бях опарил. Той играеше рулетка, 3 дни подред каквото му казвах, това падаше. 8 нейърс - цък 8. Влазен - директно влазен. Както и да е. На 4тия ден се излъгах и пуснах 40 лева... Изгубих ги. Директно се ядосах много ( а при комара това е най-голямата грешка), ако не можеш да преимаш загубата по-добре не играй комар. Аз съм непреклонен и не се отказвам и заради това ми качество си изпатих и продължавам да си патя и научавам едни от най-гадните житейски уроци и то по лошия начин. Както каза и аз знам, че не съм най-изтрадалия, но всяка болка, която преживява човек, за него, в момента, в който я преживява е най-силната и унищожителна, която може да съществува.
Та върнах се аз в къщи и взех още 200 лева, разбира се, ядосан ги изгубих, направо полудях зверски. Като се прибрах изпуших 2-3 треви, но дори като се успокойш чувството, че което оства след това не минава за ден- два... На другия ден продължих и общо взето до края на седмицата загубих всички 5к, които си бях събирал в продължение на 1 година, в която не играех комар. Тогава се чувствах най-добре в живота си... Учех, бях адски социален, момичетата ми се кефеха. Не бях от тези момчета, които са готови да си легнат с всяка, която малко ги привлича. Уважавах жените или поне се стараех, дори тези, които не заслужават уважение.
Та прекъснах аз ученето, просто спрях да ходя. Смисъл, загубил си 600 лв, чувстваш се като болен и няма как да ходиш на лекции. Знаеш, че трябва и е правилно, но просто отказваш. Не можеш, не ти се занимава с такива работи, които са маловажни в този момент. На последно място. Очакваш, че ще изпуснеш 1=2=3-4 седмици и после ще наваксаш, защото ще си управил нещата, но съдбата има други планове... Много грозни планове... Ако някой ми ги беше казал преди да се случи всичко това, щях да му кажа, че това не е никак лош сценарий за филм. Но както и да е, всеки с шибания си кръст.
Работех, та реших, че няма как да оставя нещата така, цяла сигурност, която си грядах и успявах да живея в някаква хармония изчезна. Изтеглих 2 бързи кредита. И тях ги проиграх. Взех пари от майка ми, и тях ги проиграх. Най-голямата грешка, която направих не знам дали съм готов да я напиша, просто ме е адски срам от себе си, сърцето ме заболява, корема ми се обръща, очите ми се пълнят със сълзи, просто не мога да я кажа директно, защото няма как да разберат хората, а аз нямам думи да опиша всички фактори, довели до целия микс от случки, чувства, подсъзнателни решения и какво ли още не, всичко, което ме докара всъщност до тук. Та попадни ми 5 цифрена сума... повече от 1, нечетно число. До момента бях изиграл към 9-10 хил. лв. , заборчнял към бързи кредити, с разбира психика до някаква степен, но като се замисля, това беше просто детска игра, като се сетя за нещата, които си мислех тогава и ми става невинно, смешно, даже ако можех да се върна - щях. Та запознах се с един много лош човек покрай тия казина, усещах, че е лош. Егоист, самовлюбен, използвач, нагаждач. Знаех си го всичко това, но не знам защо излизахме и играехме комар, ходиме напред-назад и тн. Та общо взето той ме отвори на живата рулетка на по-големи залози... Доста ми е връзвало, но основния проблем при комара е, че не можеш да си тръгнеш и дори огромни суми не ти се струват чак толкоа големи, а не че не се печели иначе. Но за това трябва желязна психика, по-скоро даже някакъв вид смирение... Та тая 5 цифрена сума си замина за няколко месеца, и то не защото съм си харчил и не съм мислил за последствия, а просто вярвах в съдбата. Вярвах в Господ и все още вярвам, колкото и да съм го мразил, колкото и да съм го проклинал за цялата мъка, още усещам малка частица в мен, малко вяра... там е. Тия пари заминаха, защото исках да управя нещата 1 път завинаги, исках да се свърши с това и да затворя тази страница, но не избрах смирението, а предизвиках съдбата. Казах си " нали фортуна обича смелите", е нека пробвам моята фортуна. Играех на все по-големи залози, докато не стигнах това да губя по 4-5 хил. лв. на вечер и това да не ми прави впечатление, поради шока и това, че като загубиш на комар, ти осъзнаваш какво си сътворил и направил след час - два - три, СЛЕД КАТО СПРЕДШ да играеш, а не като ходиш и взимаш пари да се връщаш. Та като предизвиках съдбата си тя си направи най-голямата гавра с мен. Ако играеш рулетка... 90 лв. в 36, пада ми 13 ( което е до него) с 20 лева и другата врътка пада 36. Това е на жива игра и залога ти остава в числото, а аз надали щях да го мръдна. И това е само един от десетките примери на огромни залози, с които просто целях да имам късмет и топки 1 час, само 1 час, че да мога да приключа с това, да върна парите, които не бяха точно мой... Цялото това нещо го преживявах изключително тежко, защото беше ново за мен. И някак си, момче, за което 100-200 лв не беше малка сума, се оказах с огромни дългове, които да погася трябваше да работя 4-5 години със заплата над 1500... Но не се спрях, отказвах да приема поражението, знаех, че колелото се върти, че има момент на падание и възход. Е възхода винаги беше мимолетен. Не е като да не съм печелил по 3-4 хиляди лева с по 100-200-300, но винаги се връщат обратно, а през това време се трупат нови дългове. Та стигнах до лятото на 2014. Равносметката беше следната :
-прекъснат университет
-загубени социални контакти поради липса на време за тях (неприоритетни)
-загуба на емоции, дори като видех чевек с когото сме преживяло толкова много, аз не изпитвах нищо. Усмихвах се изкуствено, но вътре в мен не се събуждаше нищо. Нямах желанието да си говоря за ежедневието, за пътивания, за спорт, за политика. Нямах никакво желание. Само исках да си върна заемите и да се спре с тази простотия. Но трябваше да мисля как да изкарам толкова много пари, че да успея да върна огромната сума преди хората, които не трябва да забележат, а това нещо изпива всичките ти жизнени сили.
-апатия към всичко.
-бях спрял с хобитата си, а бях момче, което тренира редовно. Играех футол на и бях в убийствена форма. Топката и аз бяхме едно. Набирах се на лостове. Имах атлетично тяло, даже напомпано. 1. 78 - 75 кила.
- започнах да усещам работата си като нещо досадно, парите, които изкарвах бяха нищо на фона, на това, което пропилях за 7 месеца. За бога, аз работех с хора, които не са виждали толкова, а бях длъжен да им търпя глупостите.
Промених се емоционално... Преди никога не бях давал път на чувства като гняв, омраза, завист и тн. Бях адски балансиран, но всичката тази болка и цялата тази глупост. която сътворих, оставиха траен отпечатък в мен.
За Бога, та аз бях само едно момче на 23 години, изплюто в живота все едно вчера, борещо се и издигащо се само преди година, а сега, сега огромният шамар на живота ме удари, толкова силно, колкото не бях и предполагал. Беше ме ударил така, че се чувствах алпинист, изправен пред К2 най-опасния връх, екипиран само с въже и провизии, които нямаш идея до къде биха ти стигнали. С две думи започнах да живя ден за ден. Стараещ се да се боря и да мисля начини да продължа, но беше много трудно, нямаше на кой да споделиш цялата си болка, , кой да те разбере... Затънах още повече, кредити от банки... 2 на брой, рефинансиращи бързите кредити.
След това изтеглих още 5-6 бързи кредита... Всичко замина за 2 месеца. Пак по същия начин. Но с двойно по-голяма болка. Даже като пиша това усещам, че гледам с омраза, омраза към себе си, омраза към това, което направих, а по-лошото е, че знам, че това не съм аз, а допуснах да предам себе си след като се поддох на това... Предавах себе си, казвах си повече няма, пак предавах себе си. Просто като печелиш все едно болката, която си прежиял изчезва, все едно я няма. Не се сещаш за нея, а това е най-голямата грешка.
Та дойдох до кулминацията на моята история, макар и доста съкратена, защото си спомням всичките пъти, в които съм губил, в, които съм предавал себе си. Мога да ти напиша книга с всичко, което премина през мен като чувства и преживявания... о леле, какви преживявания, точно като за някакъв филм.

Появи се тя... насълзяват ми се очите като го пиша, найстина... Не, още сме заедно, не сме се разделили, поне за сега. Обичам я безкрайно много, тя мен също. Въпреки, че знам, че не го заслужавам. Защото в момента не съм човека, който знам, че всъщност съм, защото всичките проблеми, които имам в момента ми влияят изключително лошо.
Та както и да е, важно е да се фокусираме върху нея. Най-важното нещо в живота ми, което се е случвало. Познавах я, беше ми симпатична. Започна работа при мен. Отначало се закачах съвсем невинно и тя не отвръщаше. Аз не съм от нахалните и уважавам мнението на една жена и когато видя, че не желае физически контакт, не я притискам по никакъв начин. Мина известно време и тя направи първата крачка... Боже все едно беше вчера когато ми прати този смс, този смс, който отключо пеперудите в корема ми за секунди, стотни... Като, че ли всичко си беше там и просто чакаше да изплува, всичко, което усещах към нея, всичко, което виждах в нея. Просто си седеше там, в стомаха и сърцето ми и чакаше лекия сигнал, който ще изключо защитните механизми на мозъка ми и ще позволя на пеперудките да полетят, толкова високо, че направо ме е страх. Тази нежна и красива жена, толкова силна, а в същия момент невинна, сладка, огромните й очи, перфектната и усмивка, детското излъчване, което приливаше в страстна и истинска жена. Слабия й дух търсещ закрила, който в следващия момент беше толкова силен, че се чудих какво е това създание за Бога? Та аз като я видех и като се сетех за нея, първото нещо беше, чувството колко е невинна, нежна, сладка, малка, просто исках да я гушна, да толкова детски, толкова чисто... Така разбрах, че съм лудо влюбен. Това беше първото момиче, което като видех и нейният образ беше толкова чист, че си мислех за нея сексуално чак като й се нарадвам. Секса беше на второ място. Можех просто да седя до нея и да й се радвам. Да щеше да е мъчение, но... Това е любов. Започнах сериозно с нея...
Разказах й всичко, като й спестих част от сумата, защото ме беше изключително срам. Не исках да си направи грешни изводи за мен, защото всеки прави грешки, а не съм лош човек. Напротив. Мисля се за лош към себе си, към нея, към семейството ми, но не и към хората. НИкога не съм правил нещо, което ще нарани някого, умишлено. Помагал съм на който с каквото мога, винаги когато мога! Състрадателен съм. Исках да променя света. Не харесвах това, в което живеем. В това, което се превръщаха хората. Ох... Нямам сили да пиша повече, довечера ще се опитам да довърша... Много работи спестявам, трябва да систематизирам всичко, че да се получи нещо найстина смислено и поучително. Просто от толкова проблеми не съм спал 20 часа, изпушил съм няколко треви и се опитвам да избягам от проблеми, които идват след няколко часа, защото само през нощта е спокойно и мога да си почина психически. Без да те товарят хората, без да те търсят всякакви. БЕз дасе опитваш да предотвратиш проблемите. БЕз да имаш всички неизказани болки и мъки в теб, носещ този товар.... Е пичага, дано поне те мотивирам малко. Махнах си всички икони от стаята, но колкото и да съм се сърдил на Бог, знам, че е до мен, вярвай. Все пак това е живота мамка му! Както е казал един човек, на когот дължа адски много, възпитанието ми, възгледите ми, душевността ми... Животът е изпълнен с бури, страдания, краткотрайни лъчи. Нека кажем като Ламартин: "О време, спри своя полет и вие, щастливи часове, бързия си ход. " Умението да се радваш на живота е най-голямото изкуство

8.   До автора: Пич, трябва и е време да я превъзмогнеш, живота е пред теб и трябва да зарежеш всички форми на боклуци-наркотици и хора, за да се промени живота ти :( Няма такава любов, в която има място трети човек, освен ако не е детето. Съжалявам, че си минал през всичко това, но ако аз знаех, че съм причинила всичко това на приятеля си нямаше да имам очи да продължавам да живея с него въпреки всичко... Не й прави чест.
А на мен ми беше интересна историята на момчето от коментар 7: има ли продължение, какви са нещата в момента, успя ли да излезеш от блатото на дълговете и приятелката как е...

9.   До автора: Аз смятах да направя нещо подобно - мислех да отида да живея в чужбина с моя приятел, но не се получи. Той казва, че нищо не се е променило за времето, в което е в чужбина, но истината е, че много неща се промениха за кратко време. Той все пак иска да отида, аз също... Той вече има друг живот. Разбирам те относно това, че ти и приятелката ти сте се променили много.