Пропадам много рязко... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72616)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16040)
 Секс и интимност (9060)
 Тинейджърски (17135)
 Семейство (3302)
 Здраве (5961)
 Спорт и красота (3191)
 На работното място (1249)
 Образование (3729)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (759)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1165)
 Други (9492)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Пропадам много рязко...
преди: 4 месеца, 16 дни, прочетена 1234 пъти
Здравейте! Предварително ви благодаря за отделеното време.
На 15 години съм, от сравнително голям град и от добро семейство. Уча в елитна гимназия, заобиколена съм от приятели и близки хора, чиято подкрепа и любов никога не ми е липсвала, правя нещато, които обичам, но живота ми стремглаво полетя надолу а заедно с него и личността ми. Всичко започна през май месец тази година, когато за пръв път опитах марихуана. Още в детска възраст имах огромен интерес към наркотиците, но никога до онзи момент не се бях осмелявала да опитам. Не пия, ненавиждам алкохола и гледката на пияни хора, но дрогата ме завладя изцяло... Та, първият ми допир до марихуаната беше по мое осмотрение уникален. Чувствах се спокойна, отпусната, изпълнена с чувство на безгрижие и щастие. Марихуаната ми даваше способността да отворя съзнанието си за различни и нови неща. Отлична ученичка съм, самочувствието да знаеш и можеш повече неща те кара да се чувстваш по-зрял, интелигентен и способен. Марихуаната отваряше ума ми за нови идеи, чувствах се по-продуктивна, но най-вече по-забавна и щастлива от преди. Започнах да пуша често, по-точно при всеки удобен случай, всеки ден... Като цяло се имам за амбициозен и волев човек и точно затова се присмивах на онези, които нямаха силата и мотивацията да се откажат. Усещах как така любимата ми трева започваше сериозно да пречи на умствените ми способности -забравях бързо, схващах трудно и често ми се губеха дни. Обещах си да спра, не заради друг, а заради самата себе си. Прекарах едно незабравимо лято без да съм под влиянието на тревата и се чувствах значително по-добре, докато не дойде по-голямото зло... Покрай ежедневните ми напушвания си създадох "прекрасна" компания -бях заобиколена от наркомани ( основно момчета), които не прекарваха и един вен от своя живот без да са на "нещо". От контактите с тези момчета научих и видях доста неща, които ми се искаше да не разбирам. Запознавах се с нови и нови наркомани, дилъри, дори "готвачи". Научих всички тънкости-продаването, разпределянето, готвенето, схемите, местата, кои са шанаджиите, кои от момчетата ги чакалят, кой от кой взима, на кой дава... Ежедневните обиколки с тези момчета ме превърнаха в част от тях-наркотиците бяха основна тема на разговор, където и да съм, с когото и да съм. Така до мен достигнаха амфетамините - мощни стимуланти, които променят характера ти до неузнаваемост. Септември месец опитах за пръв път, а усещането беше върховно-енергия, еуфория а умствения ми капацитет работеше на макс, при това с изключетелна точност, ими поне така беше в моите изкривени представи.. Една седмица след първия път вече се чертаех така скъпопоценните за мен линиийки през 3-4 дена.. Амфетите се превърнаха в основния ми стремеж и употребяването им се превърнаха в част от мен. Не мога да изброя пътите, в които съм употребявала за 2-3 месеца, за да настъпят такива промени в характера ми. Приятелките ми са коренно различни от мен и ненавиждат, а и с право такива боклуци, затова предпочетох да им спестя любимото ми занимание и споделих единствено с най-добрата ми приятелка и най-добрия ми приятел, с който впоследствие тръгнахме. Както се очаква реагираха ужасени, но също и изплашени и се опитаха, и все още се опитват да ме откажат. Най-добрият ми приятел беше момче от моя клас, кото за много кратко време спечели доверието и симпатиията ми. Имахме много общи черти и се разбирахме отлично. Изпитвах много силни чувства към него, които се оказаха взаимни и се събрахме. През цялата ни връзка, която трая половин година той не ме остави, подкрепяше ме и ме обичаше, но това като че ли никога не ми беше достатъчно... След като почнах с амфетите станах злобна, агресивна и груба, но най-вече към него. Постоянно му дигах скандали, обиждах го, търсех вина в него, бях мнителна и недоверчива, докато един ден не реших да го зарежа, не за друго, а защото не ми дава нужната свобода.. Свобода за какво се питам и до ден днешен? Да се друсам? Жестоко съжалявам за постъпките си спрямо него, но вече е твърде късно.. Въпреки малоумното ми държание, той не се отказа от мен и продължи да ме обича и да ме налива акъл в главата, но без успех. Озлобявах се още повече, на моменти изпадах в разрушителен гняв и изричах невероятно гллупави неща. Накрая и на него му писна и ме изостави, в момента дори не говорим, а сме на метър един от друг.. Разбирам го и напълно го оправдавам, защото всяко нещо си има граници. Не му се сърдя макар ме толкова искам да е до мен, защото той е единствения, който ме разбира изцяло. Ефекта от амфетамините се изразяваше не само върху въпросното момче, но и всеки човек, който имаше дързостта да ми каже дума наопаки. Избухвам вендага, не мога да контролирам яростта си и изпадам в крйности. Освен, че съм импулсивна се превърнах в изключително заядлив и злобен човек, който излива гнева си върху всичко, което му се изпречи пред очите. Промяна в характера ми беше очевидна и за околните - хората, които ме познаваха от години ме смятаха за неузнаваема. Постоянно бях уморена и нервна, разбира се в резултат на неколкодневните ми безсънни серии.. Въртях се и се още съм в един омагьосан кръг, от който не знам дали има изход. Скоро се появиха и слуховете за мен - хората вече знаеха колко съм зарибена и кое е любимото ми нещо.. Хората се отдръпваха от мен и загубих доста от светните хора, които познавам, които бяха заменени от наркоманчета.. Чувствах се зле, не защото хората говореха, а защото загубих толкова много и се превърнах в човека, който не искам. Най- странното, дори трагикомично в цялата ситуация е, ча успехът ми в училище не се понижи. Учех усилено, все още го правя. Химията, Физиката, та дори Психологията са превърнахя в едни от най-лесните и любимите ми предмети. Започнах да чета книги, като цяло винаги четенето е било голямата ми страст, независимо какво чета, а желанието ми да научавам нови неща и незнайно как се увеличи дори при честия прием на наркотици. Винаги се заблуждавах от факта, че щом нямам проблем в училище, нямам и проблем с амфетите, но със всяка изшмъркана линия проблемите се увеличаваха многократно. Училището си вървеше, успеха ми беше все така отличен, а амфетамините бяха вече като закуска за организма ми. Още през лятото се запознах с дилър, който работеше с доста по-големи хора от него, но той самият беше учеше в моето училище. Момчето ми харесваше много, разбира се, защото и той посягаше към наркотиците при всеки удобен случай. От него разбрах още повече неща, отколкото знаех и скоро бях завладяна от нов вид наркотик - кокаина. Първият път, когато опитах беше с въпросното момче и изпитах неуописуема еуфория, несравнима с тази на амфетаните. Чувствах са прекалено щастлива, разговорлива и енергична. Същия ден, в който опитах бях на дискотека и от следобяд до вечерта бях ударила вече 5 линии.. Чувствах се върховно, но следващия ден беше пагубен - ужасни болки в сърцето, параноя.. Но това не ме спря. До ден днешен употребявам през ден, като спрях амфетамините и ги замених със същата смъртоносна гадост. Чертаех навсякъде, по всяко време.. От няколко седмици с момчетата, които употребяват в улилището взимаме и през междучасията зад кафето в училище.. Все по-често се улавям как ходя дрогирана на училище, иле още по-зле друсам се там.. Наркотиците нямат никакво вляние върху оценките ми, но знам, че съвсем скоро ще дойде момента, в който това ще се промени.. Имам много проблеми и всичките до един, свързани с наркотиците, а наистина няма с кого да споделя, защото приятелите не биха ме разбрали. Чувствам се самотня, неразбрана, отхвърлена, а само наркотиците ми доставят усещането за пълноценност и разбиране, а те в никой случай не са решение на проблемите. Искам да имам и да постигна толкова много неща, да имам бъдеще, но дрогата ми отнемя всички възможности. За точно половин година се превърнах в пълен боклук, без никакви нраствени добродетели, ценностна система и чувство за самосъзнание и самоконтрол. Моля ви, помогнете ми да се върна към предишния си живот!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 месеца, 14 дни
hash: 329af6168f
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   И къде са твоите родители? Не виждат ли, че се променяш и саморазрушаваш? Откъде имаш пари за всички тези неща? Спри да се самоубиваш и саморазрушаваш. Искаш ли да станеш някога майка и да имаш семейство? Едва ли ще успееш, щом си тръгнала по този път. Чака те самота, болести и деградация. Изглеждаш интелигентно момиче. Замисли се за бъдещето си.

 
  ...
преди: 4 месеца, 13 дни
hash: d0d1a1b55d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   И си на 15? ! Къде са родителите ти, момиче, откъде намираш пари- за проституиране не пишеш, не си дилър- КОЙ ти дава пари? ! Не ми го побира мозъкът, силно се надявам тази история да е измислена!

 
  ...
преди: 4 месеца, 13 дни
hash: 7310e1f9b5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Хей, прочетох историята ти, но виждам, че ти самата не искаш да си помогнеш явно. Казваш, че искаш да си върнеш стария живот, но какво правиш всъщност? Виж, аз също преминах за много кратко през такъв период, но далеч не като теб. Запознах се с грешен човек и той беше дилър, разказа ми как стоят работите с тези неща, той постоянно беше неадекватен и покрай него съм пробвала само трева, но не видях някаква разлика както ти казваш, че човек се чувства по-добре, има енергия и едва ли не всичко е перфектно. Та така де, това момче постоянно ми предлагаше и амфети, тъй като той правеше линии всеки ден и по няколко пъти, въпреки че казваше че не е зависим всъщност си беше. Аз пък изобщо не се вързах на това, защото не искам да си вредя допълнително, а и загубих приятелка, която ги употребяваше. Видях какво стана с нея и това още повече ме отказа от това някога да вземам каквито и да било наркотици. Просто имах воля, това е. С него бяхме един месец, но за този месец разбрах толкова ужасни неща колкото не бях научила за толкова години. Даже не съм се и замисляла, че може да има хора, които реално не могат да живеят без това. Както и да е, успях да се спася от него и не се поддадох. В момента дори не си говорим, но си казах, че с наркоман работа няма да си имам. Нямам нищо против тези хора, но просто видях той в какво положение беше и си казах, че никога няма да стана такава. Опитах от може би най-лекото така да го кажем и до там. Всичко зависи от волята. Не може само да казваш, че искаш, а да не се опитваш. Кажи си, че можеш и ще видиш как сама ще се откажеш.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 13 дни
hash: 678d15551e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Браво, почти сега и хероин, така или иначе оценките ти няма как да паднат. Нищо не ти пречи :). Момиче и да кажа спри, няма смисъл. И да кажа зарежи компанията пак няма смисъл. Просто какво да ти кажа.... не знам. Освен да си шмъркаш до кръв или да отидеш да се лекуваш друго не знам.
Може би твоят житейски път е да живееш по този начин! Ако искаш се примири, ако ли не... Бали го. 1 от 5ти е тревоман. Не знам защо го правите. Всеки изпитва стрес от ежедневието, означава ли всеки да започне да взима опиати?
Просто ти казвам късмет, ти си капитана на твоя живот и никой няма право да те съди, стига да не пречиш на останалите хора да живеят нормално. :)

 
  ...
преди: 4 месеца, 12 дни
hash: f83675424c
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Виж по начина ти на писане виждам, че мозъчният ти капацитет е на доста високо ниво и си супер готин човек. Аз по същия начин преди 2 години започнах да пуша трева, след това започнах да друсам, после да ям хапчета, но в един момент когато изгубих всичко- приятели, родители, успехът ми в училище се понижи се замислих много сериозно над нещата и просто спрях да излизам с всички тези хора, всичко зависи от компанията с която излизаш, иска се и воля, но просто повярвай в себе си и си дай сметка какво ще стане в бъдеще. Късмет.

 
  ...


...
преди: 4 месеца, 12 дни
hash: 5e924900db
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

7.   Доста си затънала. Истина е, но все още имаш шанс да си върнеш живота, който си имала преди. Едва на 15 си. Ще ти бъде трудно да спреш, но замисли се, наистина ли няма за какво да се хванеш? Намери опора и се отдръпни от новите си "приятели". Знам, че има някой, който те обича и страда от това, което си причиняваш. Сподели на близък човек. Успех! С теб съм!

 
  ... горе^
преди: 3 месеца, 26 дни
hash: 8dcd82a7db
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Има два варианта: или ще затънеш, или ще се измъкнеш. Друго няма какво да стане.
Не те съжалявам. Зряло дете си, решението е изцяло твое.
Буквално съм минала по този път. С тази разлика, че нашата наркоманска дружинка си бяхме много добри приятели. Въпреки че наркотиците ни събраха, до последен дъх се търсехме и се виждахме. Правихме много лудории заедно, много свестни неща също. Не съжалявам, че тийнейджърските ми години минаха с тях и в тази среда, защото изпатих много, научих много, пропилях и спечелих много, но най-важното: все пак се измъкнах. Никой друг освен мен от тази ми компания не спря с наркотиците никога. Аз съм на 23 години, те трябваше да бъдат между 25 и 30-годишни в момента. Но не са. Защото всичките вече не са сред живите.
За мен стимула да се измъкна беше външен. Осъзнавам, че не ценя себе си особено. Но ценя други хора и определено ценя целите си.
Да кажа честно - първите години завиждах на всеки, който се друсаше и не бе спрял да го прави въпреки всичко. Завиждах на наркоманите... Исках да бъда част от тях, да се забавлявам, да не ми пука, да си "отворя съзнанието" за много повече материал за научаване и т.н. И много ме мъчеше. При всяка трудност, болежка, проблемче от каквото и да е естество първата ми реакция бе да набера номер на някой дилър или приятел. Но се спирах. Премислях. Отлагах. Забравях. И пак отначало. Да не кажа всеки ден, но през ден-два си мечтаех да взема една магистралка. Мислех, че цял живот ще е така. И се примирих с това. По някое време явно съм спряла да мечтая за наркотици, защото вчера по стечение на обстоятелствата попаднах на наркоманско парти. Просто не знаех, че мой познат друса и че е в такава компания. Честно, с ръка на сърцето мога да кажа, че се отвратих. В мен възникна недоумението как може така да си пропиляват живота, как може да ги забавлява това да се правят на зомбита или клоуни, как може да живеят със себе си... И мисля че явно идва един момент, в който и тялото, и ума, и душата забравят красотата на наркотика. В момента не виждам нищо хубаво в тези вещества, а само отровата, само чернилката.
Ако решиш някога да ги откажеш, надявам се, че ще се сетиш, че все пак някога ще отмине жаждата да се надрусаш и това ще те стимулира да продължаваш напред. Аз нямах тази надежда и въпреки това стигнах до светлината.

 
  ...
преди: 3 месеца, 22 дни
hash: a4c6b8bc51
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

11.   Въобще даже не си затънала. Хората друсат от хилядолетия. Щом ти е кеф, не виждам защо искаш да спираш. Все пак не употребяваш хероин. Само се поинтересувай какъв процент от хората, които са известни смъркат. Нормално си е всичко, което пишеш.

 
  ...
преди: 3 месеца, 16 дни
hash: ef3656bf08
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

12.   Трябва да минеш на хероин за да може да си понижиш оценките. С такава диплома никой няма да те вземе. Вземи дръпни още две линии за лягане и кажи на вашите да не плащат повече интернета, че е загуба на пари и време......

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker