Моята история - Докъде може да ни докара депресията? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75485)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16718)
 Секс и интимност (9296)
 Тинейджърски (17565)
 Семейство (3462)
 Здраве (6234)
 Спорт и красота (3320)
 На работното място (1341)
 Образование (4003)
 В чужбина (893)
 Наркотици и алкохол (788)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9908)
 
 
 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Моята история - Докъде може да ни докара депресията?
преди: 7 месеца, 3 дни, прочетена 912 пъти
Здравейте! Мъж, на 28 години съм. Пускал съм някои теми и аз, но по-често обичам да чета. Забелязвам, че напоследък се появяват доста теми, свързани с депресия. Повечето хора имат склонността да подценяват тази болест и да се отнасят доста пренебрежително към хората, които страдат от нея. Но това през, което аз минах и все още минавам, показва точно обратното.

Роден съм в семейство на обикновени, трудещи се хора. Не бяхме бедни, но в никакъв случай не бяхме и с възможности. Като малък моите родители се караха доста често, а баща ми пиеше. Всяка нощ имаше скандали. Накрая се разделиха и аз го приех много тежко. Случиха се още някои неприятни неща в семейството ми, за които не искам да говоря. Загубих близки хора, общо взето. Вследствие на всичко това се затворих в себе си. В училище бях един от първите, винаги ме даваха за пример, когато бях дете. Когато пораснах, дисциплината и оценките ми се влошиха. В гимназията бягах от часове, оставах на поправки. Едвам завърших средното си, с две думи. Нашите ми се караха за всичко - бил съм мързелив, бил съм затворен, бил съм неконтактен, и т. н. Усещах, че съм по-различен, и това ме караше да се чувствам зле.

Първо опитах да избягам в света на езотериката. После се прехвърлих към религията - православно християнство. Минах и през будизма. Нищо не ми помагаше. В гимназията пиех като смок, защото това ме отпускаше от напрежението и тревожността. Имаше период, в който не излизах от нас без да съм се почерпил порядъчно. Всичко това завърши с престой в токсикология. Пропуших за кратко, но повече наблягах на тревата. Караше ме да се чувствам весело. Всичко беше до един момент, защото тревата започна да ми действа параноично и напрягащо. Общо взето, нито тя, нито алкохола ми вършеха работа.

Тръгнах на психолог. Тогава мислех за самоубийство и се самонаранявах - режех си ръцете с нож, бодях се с игли, и т. н. Изпратиха ме на психиатър, който ми изписва нелек антидепресант. Започнах да го пия и нещата лека-полека се наредиха. Отново, до един момент. Всъщност, успях да си наложа контрол - без алкохол, треви и такива работи. Този самоконтрол беше с цената на абсолютна самоизолация. След като завърших и записах висше, се преместих в по-голям град, където спрях да посещавам психолог. Спрях и антидепресантите, защото бях решил, че съм излекуван. Но не би...

В началото излизах и се забавлявах като млад човек, намерих си работа като продавач, изкарвах си пари и дори се сближих с едно момиче. С течение на времето депресията ми се върна. Основната причина, че момичето реши да бъдем "само приятели", връщайки се при бившия си. Самоконтролът ми се срина. Бързо прескочих фазата с алкохола и тревата, директно минавайки на амфетамини. Не беше далеч и денят, в който дръпнах и първата си "магистралка". Започнах да го правя редовно. Първият път, когато пробвах амфети в една дискотека, не можах да спя три дена. Сърцето ми биеше като локомотив - ту-туп, ту-туп, ту-туп. Едвам издържах в работата... А от кокаина(първият път) ми се зави свят. Вторият и третият път пак леко ми се зави свят, но чувството беше много по-добре. Казах си, че това е по-велико от всеки антидепресант, които някога съм пил - Серопрам, Оропрам, Лексотан, Деанксит(това ми беше слабо и не го усещах). Започнах амфети и кокаин по дискотеките редовно. В един момент спестяванията ми се стопиха, а парите от заплата не ми стигаха дори само за квартирата, в която бях. А да не говорим и за дрога...

Предложиха ми да предам някакви пакети с кокаин на някакви пичове, като аз щях да взема комисионна като куриер. Готово. А какво направих с парите? Профуках ги за дрога. Просто липсата на наркотици ме беше смачкала. Бях изпаднал в най-гъстата депресия. Чувството на напрежение избиваше - потни длани, учестен пулс, пребледняване, потене, виене на свят. Само кокаина ме отпускаше. Разбира се, предложиха ми да стане някакъв редовен куриер на подобни пакети и пратки. Получавах много пари, скоро напуснах и работата си. Интересното е, че ченгетата не ни правеха никакви проблеми, въпреки че знаеха много добре с какво се занимаваме. С други думи, станах дистрибутор на наркотици. Бях лоялен, внимателен, и никога не отделях нещо повече за себе си. Държах се супер професионално. Колкото и особено да звучи, това се цени в тези среди, защото е много рядко срещано.

Веднъж ме извикаха да се срещна с един високопоставен мъж, който ми предложи да ме вземе под крилото си. Той не искал повече да бъде замесен в съмнителни сделки и искал някой, който да върти бизнеса му с проститутки. Съгласих се. В началото беше купон. Изнесох се от квартирата си, защото ме настаниха в много просторен апартамент(не го бях купил, нито наем плащах, а само сметките по него). Купих си голям телевизор последен модел, система за домашни кино, уредба и прочие. Взех си и луксозна кола на лизинг. Всяка нощ беше едно и също - проститутки и наркотици на корем. Точно тогава на пазара навлизаше нов вид амфетамин - най-доброто нещо, което бях пробвал. В началото беше много забавно - наркотици, оргии, музика до дупка. Излишно е да казвам, че тотално заразях университета. Привързах се повечко към едно момиче от проститутките. Смисъл, че с нея не беше само секс, а имаше и нещо като приятелство. Говорихме си за родните си места, за бъдещето си, за мечтите си. Направи ми впечатление, че тя казваше, че не искала да се занимава с това, но и трябвали пари, за да може да си купува луксозни неща като колежките й от университета(а тя учеше в престижен университет, и то доста сериозна специалност, в която родителите й имаха връзки). Обещах й, че ще й помогна да излезне от тази дупка.

Тогава се случи онова, което промени отношението ми към всичко това. Стреляха по мен. Бях в колата си, точно палех, исках да закарам момичето, за което споменах, до университета й. Тя беше заспала на задната седалка. Един мъж с качулка изникна от един ъгъл. Насочи пистолета си към мен и стреля. Аз си бях здраво надрусан, но успях да обърна колата и да изчезна. После, след като избягах на сигурно място, проверих, но не намерих следи от куршуми. Или стрелецът не ме беше улучил изобщо, или съм си въобразил нещо от дрогата. Интересното е, че дори не попитах момичето нещо, за да се убедя какво се беше случило. Пренощувахме в колата сред пустошта. На сутринта, след като се събудих, момичето си беше тръгнало. Уплаших се, че може да ме издаде и спал-недоспал запалих колата и потеглих. Та тогава се покрих за доста дълго време. Зарязах всичко - наркотици, проститутки, и т. н.

Върнах се в родния си град, отново се записах в университета и в момента следвам дистанционно, намерих си работа. Най-важното е, че отидох на психиатър и отново започнах терапията. В началото ме гонеше доста здрава параноя и оглеждах всички хора, които ходеха с качулки. Веднъж изпитах толкова силна тревога, че с юмрук съборих на земята един човек с качулка, който вървеше до мен, и побягнах. Нощем държах старинна ловджийска пушка под леглото си. Стремях се майка ми да не усети нищо, за да не ме панира допълнително. Не смеех да отида в полицията, защото и те бяха замесени. Веднъж, минавайки през университета на момичето, което избяга от мен, успях да я мерна. Говореше с някакви други момичета. Човек, ако не е познава, изобщо не би познал, че е проститутка. Беше неузнаваема - приличаше на изискана бизнесдама. Някакъв пич се почесваше сконфузно, докато я заговаряше, явно подбирайки думите си. Сигурно искаше да я впечатли. Тогава погледите ни - моят и на момичето - се срещнаха. Тя ме загледа, на 100% ме позна, познах по погледа й. Тогава си сложих слънчевите очила и потеглих. Не съм я виждал повече.

Все пак, лека-полека всичко се нареди. Все още пия антидепресантите и не смея да ги спра. Намерих си приятелка, на 24, която е жена-мечта - красива, нежна, много ме подкрепя и поддържа във всичко, което правя. Винаги съм искал момиче като нея до себе си. Мога да разчитам за всичко на нея. Тя знае за проблемите ми и ме подкрепя. Двамата ходим на планина, на палатка, на хижа, на море. Излизаме понякога из Европа, макар и все още да не разполагаме с много средства. Аз започнах някакъв мой си бизнес(в селското стопанство), заедно с още двама-трима приятели, и засега върви някак си. Страх ме е, обаче, че мога да изгубя всичко. В момента изпитвам много голям страх от това. Страх ме е, че момичето може да ми изневери и да се насочи към някой по-богат и силен от мен(както правеха проститутките и жените, около които се въртях преди години). Все още не съм говорил с нея за това, но може би е време да го направя. :)

Та, може би моята история е малко дълга за четене, но е това общо взето. Депресията не е шега работа и може да вкара човек в големи бели, да го накара да прави неща, за които би могъл да съжалява впоследствие. Все още ме е страх, че може да ме намерят онези психопати(не съм дава много лична информация, но знаеха в кой университет и може да ме издирят оттам). Затова мога да посъветвам хората да си решават проблемите навреме, а да не ги отлагат. Защото така само ще задълбочат нещата. А понякога може и да е твърдо късно да се поправят...

Все още си мисля за обещанието, което дадох на онова момиче. Дали да не я потърся? Може би е твърде рисковано, не знам...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 месеца, 2 дни
hash: 4dcef38907
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Измислено. То така се излиза от наркомафията. Те изобщо няма да са притеснени от това, което знаеш и няма да те закачат.

 
  ...
преди: 7 месеца, 2 дни
hash: 9bef6afa56
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Не се свързвай отново с това момиче. Като нищо да те дръпне отново назад и да се окажеш в същата дупка, в която си бил Миналото си е минало. Не случайно хората гледат напред, към бъдещето. Не се връщай назад, Мога да си представя какво ти е коствало да се измъкнеш веднъж от тези среди, и ти казвам, че не си струва да загърбиш новия си живот, заради нея. Сега имаш приятелка до себе си, приятели, семейство, свой бизнес. Оцени ги, преди да е станало прекалено късно. Това момиче, което искаш да потърсиш, съм сигурна, че изобщо не иска помощта ти. Тя е станала проститутка, за да може да си позволява скъпи вещи, да не остане по-назад от приятелките си... Гнусно е от където и да го погледнеш. Повярвай ми, избор е имала, и тя е избрала този живот. Това и харесва. Това я влече. Не си прави живота сложен повече, отколкото е.

Що се отнася до съмненията ти за приятелката ти, че може да те напусне, те не са неоснователни. Може да те напусне. Може ти да я напуснеш някой ден. Всичко може да се случи. Но, това не бива да те спира да живееш, да се радваш на това, което имаш, защото сам си видял от 1-во лице какво е да нямаш истински приятели до себе си (а дилъри и мутри), какво е да нямаш любов и ласка (а да бъдеш заобиколен от проститутки и евтина плът), да нямаш подкрепа, добра среда... Не се вманичавай в това, че може да те напусне някой ден. Можеш единствено да бъдеш човек, когото тя да не иска да напусне никога. И бъди такъв, заради себе си, не заради някой друг. Другото е неестествено.

Имаш моята подкрепа! Вероятно ще има моменти, в които ще се чувстваш зле, и ще искаш да направиш нещо неосмислено, но не се поддавай, моля те. Тогава депресията говори вместо теб. Много малко хора са се иамъкняли от този живот. Повярвай ми, познавам не един или двама, така че трябва да знаеш, че имаш големи възможности, щом си се откъснал от тази среда. Имам си някакво понятие какво ти е коствало. Също, продължавай с терапията, и хапчетата. Действат ти добре. Ако някога поискаш да поговриш с някого, пиши тук, и аз бих ти отговорила. Взимам такива истории, присърце.

Успех!

Depravity

 
  ...
преди: 7 месеца, 2 дни
hash: 80307e0f38
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   След като си имаш приятелка защо не си и разказал за проститутките е защо все още си мислиш за оная проститутка? Бъди умен, за да не загубиш всичко.

 
  ... горе^
преди: 7 месеца, 1 ден
hash: 2d5e657e2a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Автора: Точно това ме е страх - че мога да загубя всичко, което постигнах. Има едни въпроси, които ме теглят назад - 1. Кой и защо стреля по мен? 2. Опит за убийство ли беше това или просто сплашване(както се е случвало при други хора, за да се разкарат)? 3. Какво можеше да се случи, ако бях продължил? Докъде можеше да стигна в пирамидата? 4. Какво се случва с онова момиче? Можеше ли наистина да я изкарам от тези среди и можеше ли между нас да се получи нещо? 5. Приятелката ми в момента е момичето-мечта. Всичко, което някога съм искал, от човека до себе си. И ме е страх, че ако нещо се случи с нея, или просто ме напусне по някаква причина, ще се срина? Напоследък имам чувството, че ме следят... Страх ме е, че онези психопати може да й направят нещо. Номер 1 е прав - от тези среди много трудно се излиза жив. Замислям се дали да не се укрием в чужбина за известно време. Бизнеса ще го движа от дистанция.

 
  ...
преди: 7 месеца, 1 ден
hash: 329a867fc7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   аз ще ти кажа следното- депресията още от гимназията ми донесе тревожно отклонение, от там дереализация- това е да живееш в сън и да ти се струва, че всета е нереален. додри сега докато пиша не знам дали наистина пиша на някого, или е някакъв сън или филм. И всичко от депресия тръгна.

Ж22

 
  ...


...
преди: 7 месеца, 12 часа
hash: 4dcef38907
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Който се вързал, вързал. Честито на печелившите.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker