 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Да носиш чужд кръст
преди: 6 години, 6 месеца, прочетена 3431 пъти
Здравейте, моята история е дълга. Всичко започна преди 20 години.
Моят брат който е с 4 години по-голям от мен кривна по лошия път още има няма 12-13 годишна вързраст. На 14 години вече беше осъден условно за притежание на наркотик. Разправии, караници, бягане от вкъщи, търсене в студените зимни нощи по стъпките му аз на 10 години и мама плачейки по улиците.... За благодарност за дадения му живот от мама, той започна да я бие за да му дава пари. Ние сме бедно семейство, тати работеше като пазач в една фирма и доста често заместваше негови колеги. Боищата продължаваха докато в един прекрасен момент ръката на мама беше синя и подута и вече нямаше как да я скрие от татко(за да не го притеснява). На същия ден татко почина от инфаркт в моите ръце. Брат ми се прибра докато ние с мама се опитахме да го съживим. Попита "Какво му правите? "Мама му каза, че тати почина. Брат ми само се изсмя и отиде в кухнята да вечеря(не дойде на погребението му, нито пък досега е стъпвал на гроба му). Не ми се иска да опиша шока и ужаса на едно 14 годишно момиче....
Мама е пенсионер по болест-почти не вижда. Започна работа в една детска градина като готвачка нощно време. Каквото изкарваше, заплата, пенсия, моята пенсия от татко, всичко биваше откраднато от милия ми брат. Дни, месеци на глад(буквално), тормоз, заплахи, полиция, районни, жалби...
Аз започнах да работя, тук там по кафетата, да уча. Пораснах бързо и неусетно се превърнах в стълба вкъщи. Станах закрилница на мама от собствения и син. Колкото и да влагах всичко за да бъдем добре-той го опропастяваше.
Години в стрес, заплахи, бой, кражби, изнудване от страна на брат ми за пустия му наркотик.
Живот на ръба на бедността.
Отминало време, без детство, без спокойствие, без нормален живот за едно подрастващо момиче.
Ето ме сега на 32 години, учеща третото си вишо с една прекрасна рожбичка на година и половина и съшия ад като от преди години. Моят брат вече е на 37 години, цял живот не знаещ що е това работа, що е то нормален живот. Окраде за пореден път всичко златно на детето ми(подаръци за кръщене, рожден ден.. )
Не смогвахме с парите, кога ли пък сме могли. Миналото лято беше предозирал с херойн и беше изпаднал в кома. Шок за мама която го е намерила. Хайде пак теглене на заем за да му се платят осигуровките Една седмица беше добре. И наседмия ден-бам друсан и пиян.
Това лято обаче преля капката. На 02. 06. 2017 г забелязах как малкия гледа нещо в банята, а то какво-брат ми се боцка. Подивях, разкрещях се и го изкарах насила от там. Изгоних го! Незнам как но го изгоних!
Последваха два месеца на телефонни заплахи за убийство(на това вече бяхме свикнали) и самоубийство. И след два месеца той се настани в двора ни като клошар. Нито аз, нито майка ми искаме да го пуснем вътре в къщата. Край! Просто Край! През всички тези години на тормоз, след всички методи да му помогнем(абсолютно всичко което може да се направи), ние се изчерпахме. Не искам вече нито аз, нито мама да носим неговия кръст!!!
Когато разговарям се него, единственното нещо което чувам е"Искам да се друсам, аз какво толкова ви правя? "Комшиите пропищяха, направи им поразии, изпокраде ги.
От Септември е в двора ни, лежи и спи на земята. Аз и майка по цяла нощ плачем гушнати тихичко в хола. Сутрин сълзите също не спират. Но вече се чудя защо плача. За неосъществените ми мечти, за отминалите ми години в които не съм видяла бял ден, за брат ми, за срама който ме изгаря от вътре, за дълбоката и неутешима болка на майка ми? Вече не знам. Не мога да спа от кошмари в който сънувам, че брат ми убива майка и аз не мога да я спася. Сама не искам да спя, как така? Аз си лежана топло а той навън на студа! Вече не се храня, как така брат ми е гладен! Ходя като зомби. Не мога да уча вече, а съм последна година. Не мога да работя, нямам сили и желание за нищо. Таткото на детето ми ми помага, работим заедно, плаща курсове, той самия ме обучава. Когато съм си при мъжа ми, не мога да спя, тревожа се за майка ми а и детето остава понякога при нея(малкия и действа като лекарство, като жива сила за живот). Страхувам се да не съсипя новото си семейство. Постоянно съм на телефона, изпитвам ужас ако телефона ми звънне в някой по-късен час и докато не видя кои е-сърцето ми спира.
След последните изцепки на брат ми, които се описват с влизане свзлом, чупене на прозорци, блъскане на майка ми и един откраднат лаптоп, подадох жалба в съда. Е след един месец издействах ограничителна заповед. Брат ми като по чудо, явно му писна да лежи на открито и студено отиде в комуна. Алилуя!!! Миг на щастие, миг на надежда, миг на уморена, тъжна усмивка на нашите лица. До днес, когато от полицията ми звъннаха, че той отново е излязал. Прибрах се веднага и го заварих в задния си двор. Попитах го"защо си дойде"а той отвърна"там не е за мен, искам да се друсам и да живея на свобода, само ми трябва подслон" Онемях, все едно за първи път чувах това.
Казах му да си върви където иска и че ще викна полиция. Той излезе проклинайки ме и заплашвайки ме, че ще ме убие.
И сега какво. Той навън избрал неговия начин на живот. Майка ми разбита, съкрушенаи едвам жива. Аз продължавайки да нося кръста който не е мой. Затворен кръг на отчаяние, страх, слабост. Горкото ми дете, няма да мога да му дам майката коята заслужава, защото аз вече не съм човек. Наказана, но незнам с какво?
.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 784089c28f |
|
1. Ваша си работа, оправйте се както искате. Само не си рискувай живота на детето! Да, и на него може да посегне, когато е друсан. Аман, мечешка услуга сте му правили през всичките години.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: a3bbd1f457 |
|
2. Имате нужда от психолог и терапевт с майка ти, защото е явно че сте привързани към някой, който няма никакво отношение към вас освен да ви използва. Изобщо нямате никаква отговорност към този мъж, защото нито се е показал като брат, нито като син. Тежеста идва от това което причинява за да си набави наркотика, не от глупавите му оправдания че не пречел на никой като друса. Недей да заплашваш а директно викай полиция ако ограничителната заповед все още е в сила. В противен случай изкарай нова. При всяко незаконно действие го рапортувайте, съдействайте на съседи, познати или който и да било да му повдигат обвинение. Простия факт е че за него вече е прекалено късно, той няма да се промени и най-доброто което можете да направите е да предпазите себе си и останалите от него. Защото единственото което той може да прави е да разрушава.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4fe1bfcfc8 |
|
3. Според мен единственото спасение е да се изнесете с майка ти при мъжа ти и да не казвате на брат ти къде сте. В по-краен случай заминете за чужбина. Твоето дете , а и ти не заслужавате този живот. Бягайте от брат ти! Продайте жилището, в което живеете и бягайте от него.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 78958cf527 |
|
4. Aз ще се изкaжa супер крaйно, но бих го поръчaлa....
Поредното докaзaтелство, че Бългaрия нямa aдеквaтни зaкони! Зaконa действa когaто влaст имaщи имaт мaтериaлнa облaгa.
Ужaсих се до кaто те четох, не могa дa си се предстaвя в подобен кошмaр. Но е aбсурд дa търпя всичко товa, aбсурд е!
Дaно нaмери някъде отровни гъби и дa се нaяде обилно.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 241286e191 |
|
6. Имате големи сърца. Възхищавам ви се. Но като страничен наблюдател казвам - време е да се освободите емоционално от него. Не мус остават много години живот, очевидно няма как да му се помогне. Просто се въоръжете буквално, и помолете господ да си го прибере по лек и спокоен начин. Това е животът. Ако в него имаше малко чувство към вас отдавна щеше да ви е освободил от присъствието си.
Ще настъпят по добри времена, както за вас така и за него в друг живот.
|
...
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 29a69e56f9 |
|
7. Спокойно, авторке.
Но чуй сега: вземи си мерки за защита. Това не е шега.
Какво ти трябва: лютив спрей и електрошок (ако можеш да си го позволиш). Спреят е евтин, в порядъка на 5-20 лв. Другото е по-скъпо, трябва ти поне 300 000 V, за да е ефективно. Питай, има ги във всеки оръжеен магазин.
Ако пак започне да лежи в двора, звъниш в полицията. Много ще се подобри държанието като види униформените - гарантирам ти, че стоманена палка и куршум оправят мръсните наркоманчета.
Но... разбери едно - цял живот ви е малтретирал, знае колко безпомощна е майка ти. Ще се опита пак. И сега си го мисли, гарантирам. Бъди готова да се опита пак с взлом да влезе. Сега е сложната за тебе част.
Влезе ли с взлом, използваш спрея - целиш се в очите. После (или ако успее да те грабне) забиваш електрошока и не пускаш докато не се срине на земята (в магазина могат да те инструктират как се ползва). Когато е вече на земята - електрошок директо в гръкляна. После е ясно - ритник директно в слабините.
Това е животно и ти вече ще го третираш като мръсното помиярче, каквото е. Не показваш милост, защото знаеш колко ти ще получиш (и си получавала) от него. Пак - в гърлото и очите. Показваш какво правиш с тъпи животни - жестокост, безмилостна агресия, перманентни и необратими телесни повреди. Когато му покажеш, че всъщност хич не си беззащитна, мръсният мелез подчовешки сам ще отиде в някоя канавка да мре.
Това че споделяте кръв не значи, че сте брат и сестра. Това е животно, ти не си. Наркоманчетата нямат място сред хората.
Справила си се отлично досега и скоро нещата ще се оправят. Но, както ти казах, трябва да поемеш самозащитата в твои ръце. Патрулката не може да стои ден и нощ пред вратата. Ти ще трябва да научиш помияра на уважение.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 33f24b5cef |
|
8. Съжелявам за това което ти се случва и най-вече на това което преживява детето ти. Трудно ми е да ти кажа всичко което искам, защото и аз имам проблем с наркотиците и знам какво му е на него, но знам, че и на вас не ви е лесно.
Разликата между мен и брат ти е, че аз имам пари да потдържам нуждите си. Не правя проблеми, не крада, не преча на никого, близките ми дори не знаят за това. Имала съм гадни момент в които бих направила всичко, за да се снабдя с дрогата си, но никога не бих отишла при родителите си. Просто не бих причинила това, което преживявате вие. И все пак, колкото е и да е страшно няма много общо между коката и хероина. Не се самозалъгвам, че мога да спра стига да реша, но на брат ти му е стотици пъти по-трудно. И това, че не иска да промени нищо не помага. Разбирам го. Знам че му е добре така, докато има дозите си, но и знам, че каквото и да говори дълбоко в себе си, никой човек, който търси свобода не иска да е роб на дрогата. Едновремено боли, но и е хубаво. Знам напълно какво му е.
Но, така не може да продължава.
Не и във вашия случай.
Направила си каквото можеш, за да му помогнеш. От тук на сетне, ако той не се опита да спре сам, няма кой да му помогне. На сила хубост не става, не и с дрогата! Опитай се да го изхвърлиш от двора ви, ако трябва заминете някъде вие и започнете на чисто. С толкова образование не можеш да не си намериш хубава работа. Възможно е, стига да си повярваш. Трудно ми е да ти го кажа, но трябва да го оставиш да върви по пътя си, а ти тръгнеш по своя. Мисли за сина си, какво ще стане с него, виждайки теб-беззащитна и вечно плачеща, виждайки вуйчо си в това състояние...
Време е да мислиш за семейството си!
Разкарай котвата, която те дърпа надолу. Намери начин да се махнеш от там.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 45cff4cba9 |
|
9. Ако историята не е измислена или преувеличена - значи си страшно глупава и си успяла да потиснеш инстинкта си за самосъхранение напълно. Помисли обаче за детето си - това ли е средата, в която искаш да израстне? Нека да те 'светна' за едно нещо - това, че този човек ти е биологичен брат, не означава абсолютно нищо! По никакъв начин не си задължена да правиш каквото и да е за него и да изпитваш чувства, различни от ненавист, разбира се. Ако аз бях на твое място, този човек отдавна нямаше да е сред живите, това при него така или иначе е въпрос на (да се надяваме кратък период от) време.
|
| преди: 6 години, 6 месеца hash: 4c55a64cf3 |
|
10. Миличка, вкарайте го принудително в психиатрия. Следващата стъпка е да заживеете там, където той няма да ви намери. Опасно е подобен човек да е около теб и детето ти. Друг начин не виждам.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
