Синът ми... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90414)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21007)
 Секс и интимност (10564)
 Тинейджърски (19518)
 Семейство (4431)
 Здраве (7375)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1902)
 Образование (5316)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12069)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Синът ми...
преди: 6 месеца, 21 дни, прочетена 1629 пъти
Мили хора,
В момента синът ми, който е на 31 години е в сдружение за наркозависими в Бургас. Там отиде по собствено желание, след дълги години, когато осъзна проблема си. Помогна ни една юристка от града, която ми се обади по телефона... Но накратко предисторията.
Синът ми завърши езикова гимназия в града. След девети клас започна рязко да намалява успеха си. Разчиташе на интелекта си, както казваха преподавателите му, докато в дванадесети клас почти престана да чете. През това време се опитвахме да разговаряме приятелски с него, но никакъв резултат. Мълчеше и се беше затворил в себеси. Но още от малък си беше такъв - затворен в себе си, но много добър, състрадателен, чувствителен и обичлив. Ние, аз и съпругът ми, го обичахме, понякога до болка, защото сами си го отгледахме. С родителите си не се разбирахме особено, защото не искаха да се грижат за него. Точно преди абитурентския му бал претърпях операция. Лекарите не знаеха дали ще оживея-канцером на шийката на матката. Той идваше при мен и ми казваше-"мамо не искам да умреш". Същата година кандидатства и го приеха да учи в Бургас. Но само един семестър. Нямаше желание да продължи. На въпроса "защо", отговорът отново беше- мълчание и "оставете ме на мира". И така се остави на течението - не искаше да работи и постепенно започна да ни тормози за пари, стана избухлив, да се къпе десет и повече пъти на ден. Скандалите за пари зачестиха, защото исканите суми набъбваха. След пореден скандал ни изгони от дома. Обадихме се в полицията, но отговорът им бе-това си е "ваш е проблем". Отидохме при свекърва ми, но и там дойде и искаше само пари. Разговаряше неадекватно и ни заплаши че ако отидем в дома си ни чака много лошо. Подадохме молба до прокуратурата да бъде отведен до психото, защото това поведение на детето ни не беше адекватно-това като че ли не беше нашата рожба. В психото отидох само аз, защото той беше повече беше озлобен към баща си, че не му дава пари. В психодиспансера споделих своите опасения че синът ми взема наркотични вещества, но те ми казаха че халюцинирам и разговаряха само с него. Той говореше несвързано, но в последствие в епикризата му бе написано-шизофрения /наследствена/. Там се лекува един месец, като постепенно започна само мен да допуска до себе си. През това време се върнахме в дома си, външната врата беше разбита, а част от мебелите изпотрошени. Съседите неискаха да разговарят с нас-отношението им беше като към прокажени. Възстановихме погромите и след изписването му заживяхме, все едно че нищо не се е случило. Това беше препоръката от психиатрите. Но и синът ни като че ли нищо не си спомняше. Вземаше редовно предписаните лекарства, посещавахме на частен прием психиатър, но детето ни не беше същото. Не се отделяше от нас - вечерно време спеше между нас двамата, а мен ме галеше и казваше-"мамо много те обичам, не искам да се развеждате заради мен". Ние никога не бяхме говорили за развод и помежду ни е нямало скандали. Психиатърът казваше, че е много добре и му предписа по-слаби медикаменти. Кандидатства за работа и беше приет като продавач-консултант на техника. Всичко вървеше много добре. Щастието се завърна в дома ни. Но само за три години-докато един ден не ни звъннаха от магазина-от една седмица не беше ходил на работа, беше представил фалшив болничен лист, уведомиха ни, че е теглил два кредита и че не ги погасявал. Същия ден от дома ни изчезнаха-телевизор, видио и др. вещи, за които вече не си спомням. Вечерта той не се прибра. Не отговаряше на телефона си. Сутринта в дома ни дойде полиция-синът ни бе задържан с наркотици. Преобърнаха дома ни и нищо не откриха. Освободиха го, но след две три седмици пристигнаха призовки. Обвинението бе за откраднат телефон и за една или две дози наркотици, с които бе заловен. Платихме телефона, но той получи условна присъда. Преди присъдата той си бе намерил нова работа. Но чувствах, че нещо не е наред и се случи. Той изчезна. Уведомихме полицията, но нищо... докато не го срещнах в морската градина. Ние си го търсехме сами, бродехме по улиците и разпитвахме негови познати, но никой нищо не знаеше. Когато го попитах къде е и защо не ни се обажда ми каза че живее на квартира, но няма пари да си плати наема и че не иска да ни забърква в неговия живот и с лица които могат да ни посегнат-"мамо те са страшилища и могат и да те убият, вие нищо не знаете, но не мога на никой да кажа, дори и на полицията, защото и те са с тях". Помолих го със сълзи на очи да се върне. Вечерта дойде-опърпан, мръсен, със следи от бой-но не искаше да отидем в полицията. Платихме задълженията към хазайката му. Призна си, че е взел от касата на последния си работодател 400 лева, защото имал да връща пари. И отново ад и дори по-голям от преди. Помолих го да сподели всичко с мен и че на никой нищо няма да кажа и съвсем спокойно му обясних, че има начин да спре наркотиците. Отговорът бе-"ти си луда и кой ти говори за наркотици". И отново всичко започна-полицаите през ден бяха в дома ни и отново и отново полиция, психо, скандали за пари... и всичките казваха той не взема наркотици и докато един ден пристигна нова призовка за откраднат телефон на момиче. Момичето се оказа дъщеря на адвокатка. Платихме отново телелефона и докато ние мислехме че всичко ще се размине с това, полицаите го убеждават да подпише че е нанесъл и удар на момичето при грабежа и че те ще му помогнат. И той подписва. Но беше късно, както адвокатът каза че не е трябвало да си слага подписа на нещо з акоето няма доказателства и медицинско. При отвеждането му в психото-заключението на психиатъра бе-"той е добре психически, но има престъпно мислене". Последва ново наказание и тъй като условната му присъда не бе изтекла-затвор с присъда за три години. Излежа си присъдата и след две години и половина, ние отново го посрещнахме-все едно че нищо не се е случило. Докато беше в затвора изплатихме всичките му задължения към банки и други кредитни институции, направихме основен ремонт в дома ни, купихме нови мебели. И той се върна-на мама момчето. Психиатъра от затвора ни посъветва да не говорим за миналото и ние така направихме. Един месец след излизането от затвора той пожела да започне работа, но не можеше без свидетелство за съдимост и тогава решихме отново да започне да учи. Получи се-кандидатства с приемен изпит и го приеха. Бяхме толкова щастливи-потушили болката, мъката само надеждата ни крепеше. И се получи-първата година приключи и дори с отличен успех. Преподавателите бяха доволни от него. Той също беше доволен от себе си-след всеки изпит веднага ми се обаждаше и плачеше от радост. Но дойде лятото и е нормално един мъж на 29-30 години да работи, за да излиза с приятели. И отново пречка-свидетелството за съдимост. Почуствах как започна отново да се затваря в себе си и да става мрачен. А ние не можехме да му осигуряваме повече от десет лева за харчене. Всички други потребности плащахме и копувахме, това са нашите възможности. Не всички са богати, а ние сме обикновени хора. И двамата с висше образование, но всичко сме постигнали сами в живота си- без протекции, защото е нямало кой да ни ги даде може би, а и нямаме роднини. Сами сме и винаги сме разчитали само на себе си, а в нашия случай е почти не възмоно да разчиташ на някой. И как да споделиш-опитвали сме, но никой не иска да разговаря с теб и дори не искат повече да те познават.
След затвора му купихме нов телефон-може би поредния десети, но този път телефона и планът за разговори бяха на мое име. Един ден получих потресаваща сметкаот телефонни разговори за 300 лева. Когато попитах сина си какво става ми обясни, че е дал телефона си на свой приятел и той след двадесет дни щял да му възстанови сумата. Връщайки се вкъщи започнах да забелязвам, че започват да изчезват дребни на пръв поглед, но стойностни предмети. Започнах да се притеснявам отново. В началото не смеех да кажа на съпруга си, защото и той се беше успокоил, но това не продължи за дълго. Синът ми почна да ми се обажда в работата за пари-днес за двеста, а следващия ден за петдесет лева-пари за рожден ден, за дискотека, за подарък и т. н. и докато следващата сметка на телефона не пристигна-2 900 лв. Мобилните оператори ми отговориха, че това са презареждания, разговарях и с полицията. Но никой не можеше да ми даде обяснение, защо и кои са телефонните номера. Когато разговарях със сина си, но този път доста рязко той започна да ми крещи и да ме обижда, че съм некадърница и че и баща му е некадърник. Разказах всичко на мъжа си с риск да му се случи нещо. Ние нямахме парите. Помолихме за отложено плащане и теглихме поредния кредит за изплащане сметките на сина ни. И кошмарът започна наново-но този път нервите не ни издържаха -той пак искаше пари и само пари и при отказ крещеше, буйнстваше и отново полиция, но вече се намесваха и съседите, защото и ние не издържахме. Но полицията го пускаше и ни казваха, че по закон не могат да направят нищо защото няма пострадали, а пък им трябвали и свидетели. Поискахме помощ и от прокуратурата, когата дойдоха полицаите при поредното ни обажданете се обърнаха към сина ни с думите-"майка ти баща ти казват, че си наркоман", а към нас беше отправен пред него дори и упрек, че той не е единствения-"и какво да правим в къщи ли да си го заведем". Един ден когато почувствах, че е адекватен му казах-"сине ако имаш проблем с нещо сподели, а от наркотиците има и спасение, има наркокомуни, но нямаме повече пари и ако това продължава ти ще ни загубиш". И той обеща да си помисли, но нищо не се случи, вечерта се върна и поиска 450 лв. за квартира. Дадохме последните си пари и тогава аз казах на съпруга си-"мили мой, много ми е мъчно, до болка обичам сина ни и виждам, че майчината любов ни унищожава и че предчуствам нещо много лошо да се случи и че ако продължаваме така, може да се стигне и до убийство и че трябва двамата да избягаме от този кошмар, защото няма кой да ни помогне в Бургас. Сутринта се обадих на изпълнителния директор в София-работех в държавна служба и го помолих за премесването ми на работа в друга служба по семейни причини, извън Бургас и колкото се може по-далеч от Бургас. Мъжът ми си подаде документите за напускане-унизително, това беше нашето спасение. Директорът ми се обади и ми каза-"веднага идваш в София, ти си добър специалист и имаме нужда от теб". Когато синът ни се върна беше адекватен и аз му казах, че напускаме Бургас с баща му и че щом ние му пречим да живее и сме некадърници, заминаваме в едно село, както той иска. Реакцията му бе-"ти сериозно ли, а какво ще правя аз". Оставих му 300 лв. от последните ни заплати и му казах да си търси работа, да пази жилището и че ние ще се върнем и че ако той не е взел решение дотогава какво ще прави ще мислим друг вариант. С два сака, в края на ноември 2016 г. тръгнахме за София. Оставихме всичко. В София си намерихме квартира в едно таванско помещение. Аз започнах работа, но мъжът ми неможеше да си търси работа по специалността, като инженер и два дни след пристигането ни по обява от вестника започна работа в строителството. И така синът ни не знаеше къде сме. Понякога се обаждаше по телефона и искаше пари. Изпращахме му по 300 лв. и плащахме сметките му за вода, ток, интернет... Докато един ден не ни се обади един съсед от блока в Бургас и ни каза че от жилището се изнасят мебели, че външните тела на климатиците ги няма. Веднага тръгнахме за Бургас, но неможахме да влезем в жилището си. Разбрахме, че е отдадено на руска фирма под наем. Обадихме се в полицията, наехме адвокат, но се оказа че без прокурорско решение неможем да влезем в жилището си. Подадохме документи за разследване на случая и какво се случи-договорът е сключен за девет месеца, като синът ни е получил 200 лв. за първия месец и още 200 лв. за последния. Това установява прокуратурата и по съпругът ми, който е собственик на наследствен имот от родителите си няма право да влезе в жилището си, тъй като синът му е сключил договора, а той имал право да отдава под наем, макар и да не е собственик. Прокуратурата и полицията неможаха да открият собствениците, които имаха малък хотел в центъра на Бургас и дори от полицията и адвоката, който наехме ни казаха, че ако предприемем действия за влизане със взлом попадаме под ударите на закона. Върнахме се в София. Нямахме пари за друг адвокат, защото изплащахме и кредит. Престанахме да плащаме пари на сина си. Въпреки, че той продължаваше да ми се обажда по телефона и непрекъснато да ме заплашва и да иска пари. След няколко месеца, започнаха да ми се обаждат по телефона от психото и да ме обвиняват, от полицията че е призован за свидетел или че е откраднал нещо, но всички бяха груби и ме обиждаха. Никой не го интересуваше какво се е случило. Понякога ми се обаждаше и той и казваше-"мамо аз съм на улицата, нямам дори и лична карта и всичките ми документи изчезнаха и незнам къде са". Сърцето ми се късаше. След изтичането на договора с руснаците отидохме в Бургас и ужас-напълно разбит и празен апартамент, дори паркета беше разбит. Тогава дойде и синът ни, но съпругът ми беше категоричен-"махни се". А той дори не ни каза извинявайте, сгреших и пак беше дрогиран. Това се случи през месец септември 2017 г. През това време ние обявихме жилището за продан. Продадохме тристаен апартамент в центъра на Бургас на безценица, защото неможехме да издържаме да живеем с абсолютни лишения под наем в София. Наскоро си купихме гарсониера в крайните квартали на София и си го обзаведохме, защото нямахме дори вилици и лъжици. Синът ни незнае, че сме си купили жилище, но знае че жилището в Бургас е продадено.
В момента той е в сдружение за наркомани в Бургас. В края на миналата година го откриват в морската градина почти изпаднал в колабс. И един ден ми се обади една жена, която ми каза че е адвокат и ми разказа за сдружението за наркомани в Бургас. Даде ми тяхните координати. През това време синът ми започна да ми се обажда от болницата по телефона. Аз го попитах иска ли да отиде в сдружението и той ми каза-" да". Дадох му координатите и той вече почти от една година е там. На всеки 15 дена в събота или неделя имам право да му се обаждам. Но искам да споделя болката си-обажданията ми са тайно от съпруга, който не иска в семейството ни да се споменава името на 31-годишния ни син. Не че не го обича, но не може да приеме това което се случи с нас-с обичливия ни син и с три почти унищожени живота. От три месеца съм пенсионерка и съм сама вкъщи и не минава и ден да не си мисля какво ще се случи в бъдеще. А той не може вечно да бъде в сдружението и когато излезе от там ще бъде пак на улицата в този град, в който всички знаят за него. А той е променен, така казва и ръководителят на сдружението. Но като излезе накъде. Но не познавам никой и не знам към кой да се обърна, защото синът ми к иска да почне наново, но не и Бургас, защото там е лошото минало. Той иска да започне да работи, но няма и къде да живее-няма подслон.

Помогнете! Той не е лош човек, но това което се случи с него и с нас родителите му не го пожелавам на никого.
Обичам го и много ме боли, но как да му помогна... Явно някъде съм сгрешила. Но надеждата все още ме крепи.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 6 месеца, 21 дни
hash: 7988f096c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Не си ти виновна! Не си ти сгрешила! Направили сте всичко, което можете за него, извадили сте го безброй много пъти от калта и сте вярвали в него. Той е на 31 години вече няма мама и тати, от дълго време не е трябвало да има. В деня след моя 18ти рожден ден на вечеря моите родители ми казаха, че тяхната отговорност към мен е свършила, джобни нняма да получавам повече, но ако слудвам те ще се радват да ми помогнат, като живея при тях и се храня с каквото има вкъщи безплатно. Дори два пъти ми заеха пари за таксата на университета. Ако не бях избрала да уча трябваше да се изнеса. А няшите имат доста големи финансови възможности.
Не мисля, че ти и мъжът си сте длъжни да продължавате да се жертвате за него. Не трябвало е да спрете още преди повече от 10 години. И НЕ, синът ти не трябва да знае за жилището в София. Какво искаш ти той дойде и след някоя и нруга година целият кошмар да започне отначало? Да ви бие, за да ви вземе пенсиите, а на следващия ден отново, защото е забравил, че ви ги е взел. Ти колко мислиш, че ще живеете още 20-30 години, ако имате късмет, помисли за качеството на този живот! Знам че си майка и се надяваш, благодаря ти че сподели цялата болка с нас, но синът ти е мъж, а не дете. Не сте длъжни цял живот след него да ходите и да плащате. А не казвам, че детето ти е лошо, просто го остави, не му пращайте повече пари. Плюс това има доста деца от домове без родители, които излизат на улицата бе нищо и успяват, да имат дом и да създадът семейство.

 
  ...
преди: 6 месеца, 21 дни
hash: 1dff7dcbeb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Боже мили, по-потресаваща история не съм чела скоро време тук. Много сте си напатили с мъжа Ви, разбирам че Ви е дете, но сте го оставила да ви се качи на главата. Трагична история, но ви разбирам, аз като майка същи бих умирала от болка. Проблема е идвал в това, че не сте му спрели кранчето за пари, подхранвали сте това поведение като сте давали всеки път като е искал. Абсолютно нищо не можете да направите, той е над 30 годишен и явно неконтролируем, подкрепяйте го емоционално, но не и финансово... жалко, това е страшно когато някой се забърка с наркотици...

 
  ...
преди: 6 месеца, 20 дни
hash: d7e763646a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Като човек, който работи с такива хора ще ти кажа да не го приемаш у вас и да не му казваш къде сте. Знам че ти е болно, но трябва сам да поеме в живота. Нека отиде в друг град, където не го познават и да започне на чисто. Но не бързайте! Битката с нарко зависимостта е много трудна и малцина с много силен дух и воля успяват да я спечелят. Повечето след излизане от комуната пак се връщат при старите приятели и дрогото започва наново. Трябва да го откъснете от тази среда.

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 20 дни
hash: 948edf3163
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

4.   Прочетох историята Ви, аз съм мъж на 33 год. и много добре знам за какво става въпрос, защото съм минал през тази простотия. Искрено Ви съчувствам и Ви желая всичко да се оправи.

 
  ...
преди: 6 месеца, 20 дни
hash: c6f267e685
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Да се премести в друг град, но да не му пращате повече пари за издръжка. Разбирам, че го обичаш, но и мъжът ти е в правото си - момчето е срутило и вашия живот и е добре в един момент да отговаря за съдбата си.

 
  ...


...
преди: 6 месеца, 19 дни
hash: 12ccd19b81
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

7.   Здравей, майко! Обръщам се към теб, защото и аз имам всеотдайна майка, като теб! На 36 съм вече, но никога не съм взимал дрога! В училище нямах никакви събирания с когото и да било! И у нас не идваше никого! Знаех за дрогата колко е вредна, по Канал 1 тогава имаше предаване "Дневникът"-там имаше истории на ученици, влезли в света на дрогата! Имаше история за едно момче, което се лекуваше, но избяга от клиниката и се върна при наркоманите! Иначе сега нямаше да имаме жилище, а кой знае дали изобщо щях да оцелея! Ти много време си го търпяла, жалко за апартамента ти в Бургас! Синът ти е допуснал голяма грешка-крал е, лежал е в затвора, но не се е поправил! Не е трябвало да се събира с тези пройдохи! Но той не се е осъзнал! Жалко за него-щом и затвора не го е превъзпитал, положението е отчайващо! Добре, че ти и съпругът ти сте имали пари, да плащате за откраднатите телефони на хората! Жалко, че вече не си в Бургас, но и синът ти не се е осъзнал, но явно е вече късно! Не знам къде ще живее занапред! Ако се вземе в ръце и започне работа, ще може да си намери и квартира! Но това съответно зависи от самия него! Не знам как ще протече животът му занапред, но пак казвам-от него зависи! А ти и съпругът ти бъдете живи и здрави!

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 19 дни
hash: cb9230cbc5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Намерте си приятели и приятелки. Заживейте си живота. Ако вие нямате собствен живот... няма как да давате пример.
Синът ви е поел по някакъв път по един или друг начин. Не сте авторитет. Вариант е да потърсите някой авторитет, мъдрец, гуру, шаман, който да му избие от главата всичко преживяно от училище досега.
Времето за действия е минало, когато е бил 8ми-9ти-12ти клас. Няма какво да направите лично вие вече. Провалът е неприятна работа, но е урок. Изяснете си какъв е вашия урок. И тогава вече можете примерно да го споделите с други хора...
ЗА вас най-важното е вече да заживеете вие нормално. Човек трябва първо себе си да излекува, за да може да се грижи за други.

 
  ...
преди: 6 месеца, 19 дни
hash: c71ca3ac36
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Според мен му помогнете за последно. Шанс да покаже че е нов човек. Не го прибирайте у Вас, дайте му пари да си дири късмета сам. Сума, достатъчна да си наеме квартира и за храна докато започне работа. За удостоверението за съдимост не е трагедия голяма, сигурно сте чувала за термина “реабилитация” От историята останах с убеждението, че след излежаването на присъдата е минало доста години без да е осъждан, така че най-вероятно според закона е автоматично реабилитиран. Трябва да се провери. Говерете с мъжа си за това като дойде момента, не правете нищо зад гърба му. Не е редно. Но да знаете зависимият човек си остава зависим. Имам познат който успя да се откаже от наркотиците, в последствие се пристрасти към успокоителните лекарства, а сега към пиенето. Така, че имайте го предвид и не го допускайте бързо отново до Вас, да не пострадате фатално. Нека докаже, че може да му се има доверие и заслужи прошка Ви. Късмет

 
  ...
преди: 6 месеца, 16 дни
hash: 511949a4c6
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Брат ми е същия, най-голямата грешка е да му се помага фанансово. Наркоманите са най-големите егоисти и манипулатори, общо взето обичат само себе си. Парите които в началото му давах уж за храна, дрехи и т. н. отиваха директно в циганите за наркотици. Дрехите и храната, които в последствие му купувах за да не му давам кеш, подаряваше или разменяше за дрога. Даже наскоро разбрах, че е раздавал храната на приятелите си наркомани, а аз си правех труда да му нося кутии и да се опитвам да се грижа за него. Не е възможно тези хора в някакъв момент на просветление да не разбират какво причиняват на близките си. За съжаление на тях просто им харесва да живеят по този начин и не им пука, гледат да вземат каквото може и това е. Моя съвет е да само и единствено е да го чуваш по телефона. Не му давай пари, не му давайте и адреса си. Ако наистина се е променил ще те разбере и няма да те упреква. Мъжа Ви е прав, с такива хора трябва да се действа строго и последователно. И вие имате право на живот, не сте длъжни да му търпите глупостите. Успех и бъди силна!

 
  ... горе^
преди: 6 месеца, 8 дни
hash: a8f913427c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Трябвало е още от малък да се водят разговорили с него! Той се е затворил в себе си, не е трябвало да му давате толкова много пари. Той се е хващал на работа не за да работи, а за да изнудва шефовете си за пари. Вие сте голяма жена умна сте трябвало е да спрете да му давате пари, крадял е телефони нека той си ги плаща. Не вие сте ги откраднали така той е видял, че може да си прави квото иска. Казвате му ''ти си го откраднал работи за да го платиш'. Не вие сте виновна за случилото се, но прекалено много време сте му давали пари на готово и той се е възползвал!

 
  ...

...
преди: 6 месеца, 3 дни
hash: fdc7728375
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Много, много тъжна история! И най-вече поучителна до къде стигаш като посегнеш към наркотиците.
За съжаление, авторке, вече нищо не можете да направите. Синът ви е на 31, отдавна е станал пълнолетен, а и вие толкова много пъти сте му помагали, че просто няма смисъл пак да попадате в този омагьосан кръг. Ако искаш, чувай се с него по телефона, но за нищо на света не му изпращай пари и не му давай адреса си. Ако иска да се промени, достатъчно голям е да го направи сам, ако не иска, колкото и пари да му изпратиш, каквато и помощ да му предложиш той пак ще свърши надрусан и с куп проблеми. Сега е в специално сдружение, тези хора там са за това, да му помогнат да си стъпи на краката. От нега зависи дали ще се възползва от шансът, който му предлагат или не. Ако и те не успеят да му повлияят, ти нямаш никакъв шанс. така, че можеш само да се надяваш този пък всичко да е ок и да успее да се измъкне от този капан окончателно. А ако някой ден, след години, ти докаже, че е чист и е подредил живота си, е тогава вече можеш да му дадеш адреса, но докато нещата са на кантар, по-добре недей, че да не се окаже някой ден и новият ви апартамент разбит и без половината мебели.
Безумно трудно е, да изоставиш детето си, но реално той е дете само за теб и за съпругът ти. За обществото отдавна е мъж и като такъв следва да носи отговорност за действията си. Не можете вие до безкрай да оправяте и да плащате за неговите грешки.

 
  ...
преди: 6 месеца, 13 часа
hash: 9319338364
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Благодаря, че сподели история си, помогна на 25 годишен младеж да се отврати от наркотиците. Ще се моля за Вас. Бог да Ви е на помощ. Амин!

 
  ... горе^
преди: 5 месеца, 23 дни
hash: 2f0bc8da18
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

15.   Съчувствам ви. Според мен е трябвало още в 9 клас, когато си е намалил успеха да действат радикално-да го премести те, ако трябва да замине те за чужбина и пр. И сега, според мен, е добре да действат радикално-прекъснете изобщо връзката си с него. Не му се обаждане, не му давайте пари. Той трябва да се стрес не и да разбере, че всичко е загубил. С половинчати мерки само удължаване тази ситуация. Живейте си Живота. Сега всичко е в неговите ръце.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker