 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
За последно..
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 2701 пъти
Здравейте!
Историята ми е по-дълга и моля, ако няма да ми давате съвет да не си губите времето с излишни коментари.
Не знам как да започна..
Тренирах, имах приятели, имах си сериозен приятел, разбирах се със семейството си. Имах добър успех в училище, разбирах се с учителите, и всичко си беше добре. Винаги съм била против наркотиците, мразех цигарите дори.
Един ден просто реших, че искам да пробвам марихуана.. не ме хвана и аз си казах, че това е безсмислено. Реших да пробвам втори път, и така до петия път в които ме хвана. Отново си казах, че е безсмислено и не ми харесва, просто това не е моето нещо. Обожавах да тренирам и нищо друго не ме вълнуваше.
Накрая разбрах, че приятелят ми ми изневерява, след 2 годишна връзка.. в началото бях готова да му простя, молих се.. той ми заяви, че иска да е с въпросното момиче, и аз вече нямаше какво да направя... реших отново да пуша, реших, че искам промяна в живота си. Излязох с момче, което познавам от доста години, но той е наркоман. Започнахме да излизаме двамата, след месец запознах да пуша марихуана с него все по-често. И си мислих, че това няма да даде отражение на нищо. Спрях да тренирам, започнах да се храня с гадна храна, да слушам гадна музика. Не знам какво се случи, с приятелите ми.. просто спрях да поддържам връзка с всички, около мен. Минаха се 2-3 месеца, спрях да търся и това момче. Бившият ми ми липсваше все повече и повече, и търсех всевъзможен начин да го забравя. Мина се месец, в които отказвах да правя каквото и да е. Не исках да излизам, да чета, да ходя на училище. Тук започнаха скандали с майка ми, успеха ми падна, отсъствията ми растяха. Отново започнах да се занимавам с въпросното момче. Продължихме да пушим, да излизаме. Града е малък, хората го знаят с лошо, понеже е наркоман и дилър и започнаха клюките. Карах се с майка, докато една вечер не се скарах с нея и избягах от нас. Около 5 дни бях с него в тях.. Прибрах се, не си говорих с нея.
Една вечер той ми предложи да вземем пико и аз се съгласих.
Пушихме го.. вечерта се чувствах добре, но сутринта той си тръгна, а аз още бях под въздействието и аз излезнах някъде, не помня какво се случи, той ме намери да спя на някакви люлки. И така втори, трети, пети път.
Започнахме да пушим и чай.. първия път ме излъга, че е трева. Не помня нищо, освен, че наистина си мислих, че ще умра. Той каза, че е закачен на чай. Започнах да пуша с него. Всеки път се чувствах ужасно, и си мислих, че ще умра, и че ми е за последно, но винаги не беше за последно. Като го виждах как изглежда отстрани се отвращавах още повече от себе си.
По едно време просто спря да ми пука, кой как изглежда и кой какво говори за нас.
Дадоха ни чай отново, пушихме, но този път беше различно.. той беше най-ужасната гледка, която някога съм виждала, а аз не знаех какво се случва и къде се намирам. Всички хора на центъра ни гледаха, той трепереше, ходеше с изпънати ръце напред и със затворени очи. Аз бях прекалено уплашена и напушена, и просто вървях напред. Отпусна ни и двамата, той каза, че не помни нищо. Вечерта бяхме в нас, пак пушихме от същото. Сърцето ми започна да бие прекалено силно, но не можех да мръдна и да реагирам на каквото и да е. Реших, че умирам и се молех да умирам, за да спре това. Чух някакъв смях и когато се обърнах, той просто лежеше на земята, свит на кълбо, смееше се много високо и не реагираше, когато му виках. Опитах се да го вдигна, но просто 10 минути не реагираше, освен да се смее все по-високо. Сърцето ми просто биеше все по-силно и за миг, си помислих, че ще умре. Започна да кашля някаква бяла пяна, не знаеше къде се намира. Негов приятел разбра за този чай и каза, че в него има хероин. След този момент му казах, че повече не искам да пушим каквото и да е. Исках просто да бъдем заедно и да не се занимаваме с глупости. Съгласи се, обеща да спре... той запозна да получава абстиненции, постоянно се карахме. В един момент просто всичко си беше наред. Той работеше, аз започнах все по-често да ходя на училище и си мислих, че всичко ще е добре.
Една вечер го намерих много зле, с доста голямо количество чай. Каза, че е само за продажба и няма да пуши от него. Малко след това се разделихме, понеже не му вярвах. Изпитвах желание отново да пуша, но не исках, след онази гледка. Имах силни чувства към него, но осъзнавах, че ще се закача и реших да се отдръпна. Месец-два след това той замина извън България. Аз останах изцяло сама. Реших да се запозная с нови хора и да започна всичко отново. В крайна сметка всички около мен се оказаха отново наркомани.. запознах пак да пуша трева, започнах да търся чай, пико.. майка заподозря, че взимам наркотици и аз казах, че е по-добре да си наркоман и се махнах от нас. Нямаше къде да спя, бях като клошар. Започнаха проблеми с полицията, след като разбраха с кого съм била, започнаха разпити. Изцяло спрях да ходя на училище, бях пред изгонване, криех се от полицията. Започнах да продавам трева, след което изядох доста голям бой, дължах пари. Лятото започна и аз реших да напусна града, отидох да работя на морето. Мислих, че там всичко ще е наред и ще се отърся от тези глупости. Не познавах никого, нямаше от кого да взимам, но.. колегата ми се оказа наркоман. Предложи ми амфет и аз реших да пробвам. Не ми хареса. Търсих чай, но не намирах. Започнах отново с пикото и тревата. Напуснах тази работа, отидох в друг град. Започнах работа в едно кафе, като барман. Всичко беше наред, около мен нямаше дрога. Около месец не бях пушила и взимала нищо, и започнах да тракам зъби. Намерих си трева, пико. Започнах да продавам и да пуша. Една вечер отново амфет, след което кокаин. Няколко дни не знаех къде съм, просто бях на нещо постоянно. След като ме отпусна, бях ужасна гледка. Бях като болна на работа. След това отново. Една вечер просто едно момче ми каза, че се нуждая от комун. Замислих се, че е прав. Спрях отново, за 10-ти път, надявам се и последен.
От тогава ме гони депресия. Върнах се в родния си град, живея отново в нас, но някак ми е странно. Нямам с кого да излизам, нямам приятел, нямам хоби, нищо не ме влече, с нищо не ми се занимава. В главата ми е само дрогата. Не ми се чете, не ми се слуша музика, на моменти не ми се яде, на моменти преяждам, не знам какво се случва, получавам дежавю понякога, постоянно ми се реве. Искам да сложа край на живота си. Понякога се чувствам празна, защото не съм под влиянието на нищо. Не знам как да започна живота си отново, моля за съвет.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: d986c84606 |
|
1. Уникален психолог и човек. Прочети двете статии, ключов подход за отказване на зависимост и практика и слушай медитацията, то е по скоро хипнотерапия.
http://orlinbaev.blogspot.com/p/blog-page_9454.html?m=1
Аз още след като прочетох статиите, просто спрях с глупостите, след повече от 2 месеца попаднах в състоянието, за което говори Орлин Баев. Почувствах, че отказването е лесно, вече не съм зависима, и че мога да пуша от време на време, но вече бях подготвена за този "капан" и започнах да си правя медитацията. Успех и пиши как върви.
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 6947ac0560 |
|
2. Извинявай , но какъв съвет ? Живота толкова шансове ти е давал. Колко пъти трябва да си близко до смъртта и пак да продължаваш с глупостите. Решението е лесно. Просто почни пак да тренираш като преди. Гнуси се от наркоманите и така. Партита , музики и наркотици не. О
Това което си направила е просто много тъпо. След първия ти приятел си казала майната му на всичко. Как може... Ти си го поискала. Почвай да живееш като преди.
Ти си знаеш какво да правиш. Знаеш че спорта разтоварва и че от него се чувстваш по добре.
Доказано е че от спорта се покачва нивото на хормона на щастието.
Намери си работа за да се запознаеш с нови хора . Ако трябва се премести в друг град.
НИКАКЪВ КОНТАКТ С БИВШИТЕ ДРУЖКИ
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 6947ac0560 |
|
3. Не, не! Кой колкото и каквито и съвети да ти дава, ако ти не решиш да се промениш няма да стане. То си личи че ти със свободната си воля и съгласие си се докарала дотук.
Чак ме е яд. Има, винаги има надежда. Почни тренировките пак. Спирай тая гнусна музика която те вкарва във филмите и те подсеща за наркоманските случки. Изгори всичко свързано с миналото. Снимки, дрехи, Абе въобще всичко което ти напомня. Почни да живееш
Ето как се взима контрол над ВСИЧКИ зависимости.
Пост и молитва. Един ден само на вода. Работи, защото тялото отслабва като е без храна и не иска своето. Аз лично съм усетил.
Гледам в Ютюб всеки четвъртък на живо Пламен Петров. Християнски проповедник. Гледат го още 1000 човека и има обща молитва. Самата молитва е към края от 22:00 часа.
В четвъртък не яж цял ден и напиши Пламен Петров и гледай на живо. От опит говоря. Аз бях освободен от една зависимост но ме е срам да я кажа.. именно като гледах неговото предаване и молитвите
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 6947ac0560 |
|
4. Има два пътя. Единия надолу през който вече си минала, другия е нагоре през който трябва да се върнеш за да си както преди. Каквото си правила за да се провалиш, сега не го прави, за да се оправиш.
Като знаеш че си слама не ходи там където можеш да изгориш. Ако седиш близо до пропастта не се чуди като паднеш в нея. Затова надалеч от нея.
Смени си телефона, , изтрий си фбто. Никакви контакти с предишните хора
Малко квас заквасва цялото тесто. Една капка е чиста вода и тя вече няма да е същата.
Смени си средата.
Задължително спорт. Имай цел мечти следвай ги стреми се
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 85b7915eb7 |
|
5. Училището завърши ли го?
|
...
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 391e26c39f |
|
6. Защо не се обичаш?
Ти си млада, животът с всичките му възможности е пред теб. Не се отказвай толкова рано.
Според мен ти трябва професионална помощ, потърси я.
Вслушай се и във вътрешния си диалог. Какво си казваш? Как се отнасяш със себе си? Защо се наказваш?
Това е, което правиш, наказваш се. Отнемаш си бъдещето, щастието, здравето. Ако има нещо, за което се виниш, прости си. Както би простила на близък и скъп човек.
Животът е пред теб, всички правим грешки. Важното е, че си осъзнала нуждата от промяна и имаш готовност да търсиш решение.
Бъди упорита в решението си, няма да стане от днес за утре. Но започни днес. Дори да не се чувстваш добре в момента, помни, че най-тъмно е винаги преди утрото!
|
| преди: 4 години, 8 месеца hash: 28b48bdb48 |
|
8. Няма да се правя, че разбирам идеално състоянието ти. Аз съм имала ментални проблеми, а не проблеми с наркотиците. Но познавам хора, които са били пристрастени и са минали целия този филм с отказването, абстиненцията и депресията. Двама от тях са пълни антиподи. Първият вече има жена и дете, работи много и дава признаци, че отново взима. Вероятно е така, на никого не му е ясно как издържа с ежедневно пътуване на голямо разсояние, дълги смени и гледане на бебе през вечерите. Защото той го гледа вечер, а не жена му. Вторият е мой близък, той не е взимал нищо от 2-3 години, защото си е изпатил жестоко. Спал е в районното, бил е оставен от приятели и родители, наложило му се е да премисли отново състоянието и навиците си. След това е потърсил помощ и повече не е погледнал назад. Със същия човек бяхме на едно събиране преди няколко месеца, много от присъстващите започнаха да пушат трева, чай, не се знае какво още. Той стоя, докато тях не ги хвана. Наблюдаваше ги известно време, после стана и излезе от стаята. Извика ме след малко. Сподели ми, че му е трудно да гледа как хората се съсипват и се дрогират, защото се връща назад и осъзнава, че той е бил дори по-зле, а не му харесва картинката.
Съветите ми се базират точно на тези неща: моят опит с менталните проблеми и опитът на мои познати с наркотиците. Държа да го отбележа сега, за да прецениш ти дали да продължиш да четеш.
Съветвам те да говориш за проблема си. Колкото повече разкриваш тези твои затруднения, толкова по-лесно ще ти е сама да ги приемеш и направиш по-малки. Ясно е, че трудно ще започнеш да споделяш за това на родителите си или на твоите приятели. Запиши си час за психолог, разпитай за някой добър в родния ти град и действай. Лесно е да си искрен пред непознат, за когото знаеш, че не може да те съди и да разправя наляво-надясно за абстиненцията и депресията ти. При теб е притеснително, че се влияеш много от компанията. Това ми направи силно впечатление в историята ти. Когато си имала възможност да пушиш, ти си го правила и това е било дори в началото, когато не те е хващало и не си усещала нищо по-особено. Потърси старите ти приятели. Поговори с тях, кажи им, че преминаваш през нещо и съжаляваш за грешките, които си допуснала преди. Такива прости неща те карат да оценяваш, осъзнаваш и продължаваш напред. Предвид обстоятелствата, изобщо не е препоръчително да движиш с наркомани. На твое място щях да бягам от такива като дявол от тамян. Какво друго? Върни се към живота, който преди си имала. В началото няма да е лесно и приятно, ще го правиш почти насила, но започни отново да тренираш, да учиш, да бъдеш редовна. Понякога човек пада ниско, но това не означава, че не може да се изправи отново. По-лесно е да запазиш равновесие, отколкото да паднеш и да станеш, но ти си видяла много и от двата свята. Сама осъзнаваш кое е по-здравословно за теб и тези неща трябва да те мотивират. Когато ти предложат трева, чай или друго, опитай се да си спомниш за твоя приятел, свит на кълбо на пода, как се смее, как получава гърч и колко те е било страх, че той ще умре. Онзи път е бил той, другия може да си ти. Един вид си видяла как изглеждаш отстрани, какво причиняваш на близките си. Може и да ти е травма за цял живот, но ти го използвай за лош пример, който да се стремиш да не следваш. Мотивацията и страхът са големи чувства, защото и двете са като двигател за твоите действия. Ако те е страх достатъчно от това, което си видяла в другите наркомани, то точно този страх може да е клона, който да те измъкне от блатото. Стига да си го запомнила добре. Мотивацията ти няма да дойде сама, тя ще се върне тогава, когато се освободиш малко от случващото се и започнеш да се връщаш към себе си. Пътят ти не е лесен, труно ще се справиш сама. Задължително потърси помощ- психолози, комуни, родители, приятели, бивши наркомани, който и да е.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
