 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол
Изпепеляваща фанатична мания
преди: 3 месеца, 5 дни, прочетена 595 пъти
Сравняват анорексията с наркоманията. Ние сме т.нар. "рискова група"? Няма бивш анорексик, алкохолик или наркоман. Наркоманите постояно си увеличават дозата, анорексичките колкото и да отслабнат не е достатъчно. Наркоманите не се чувстват добре ако не са надрусани, анорексичките ако ядат. Всички са чували за абстинентните кризи, анорексичките изпадат в криза ако ядат или ако качат някои килограм.
За мен да се "излекувам" ще е едно от най-лошите неща, които могат да ми се случат. Периодите на "подобрение" са все едно съм в черна дупка, в чистилище. Тези периоди на "подобрение" ми пречат да достигна идеалното тегло, провалят ми живота.... Толква ме е страх да не кача свалените кг през зимата..... Незнам какво ще правя, ако пак надебелея.... Ще умра, ако пак стана над 50 кг.... Трябва да продължа да отслабвам....
Не мога да спра сега, когато стигнах толква далеч, когато постигнах толква много просто не мога... А и незнам дали някога ще мога, а и едва ли някога ще искам. Най-много за известно време нещо да отвлече вниманието ми и да последва период на „подобрение”. Не трябва да го допускам за нищо на света.... Прекалено много никога не е достатъчно. Винаги искам повече и повече....
Отслабнала съм 7 – 8 кг, но трябва още.
Имам толква много дрехи, обувки, козметика и вещи, а купувам нови и нови.... Знам как ще се отрази на бюджета ми, но нещо ме тегли към магазините. После с торбите с покупките в казиното. Понякога печеля, но естествено по-често губя. Понякога след казино съм без пари дни наред. А искам да залагам още и още....
Имам един познат, с който много се разбирах. Сега не съм го виждала от много време, защото е задържан за притежание на хероин. Сигурно няма да го осъдят, но и едва ли ще се видим скоро. Напоследък често мисля за него. Доста си приличаме, имаме много общи неща. Не само анорексия/ наркомания. И той ходеше по казина, няма особено желание да се "лекува", не обича обвързването и да му дават тон в живота... А и той все казваше, че изглеждам още по-добре откакто съм отслабнала, всички ми казват, че съм достатъчно слаба и че нямам нужда от отслабване. Това направо ме изкарва от нерви, мразя тази "загриженост".
Едва ли е толква луд и гаден като мен, но все пак, нямаше да е лошо да се сприятелим. Всъщност, не държа чак толква на истинското приятелство. Предпочитам да получавам, отколкото да давам. Да не говорим за любов, обвързване, вярност...
Никога не съм имала връзка. Имам "другарчета за секс". Обичам краткотрайните авантюри, секса за една нощ, флиртовете. Защо ми е обвързаност? За какво ми е сериозна връзка или връзка с цел брак? Това противоречи на всичко, което правя и на всичко, в което вярвам. Не обичам някой да ми се меси в начинанията, да ми дава тон в живота. Как аз ще се съобразявам с някой и ще търпя някой да ме ревнува?! Аз да бъда моногамна и вярна - виц. Имам фобия от обвързване, не искам семейство, понякога едва търпя своето, камо ли да създавам ново, не искам деца, алергична съм към тях. Не искам отговорности и задължения.
За какво ми е истинска любов? Само екстравагантните, предизвикателни дрешки и секси обувките могат да ми послужат за нещо...
Защо да гледам дете като мога всяка вечер да съм по баровските заведения? Алкохол, добавки... А дискотеките.... там всичко е извън контрол...
Аз съм съвършен егоист, живея за себе си и чрез себе си, цинична и брутална съм и винаги получавам това, което искам. Знам, че целите ми са безнравствени. В мигове на равносметка осъзнавам, че естетическите ми пориви са лишени от нравствена база. Обаче не се разкявам, не съжалявам. Не искам да се променя, не искам да стана „нормална”.
Просто при мисълта, да се „излекувам” от анорексията, шопинг манията и хазарта, и след 10 години да съм съпруга и майка, която предпочита тихите вечери вкъщи пред приключенията и бурните купони се сковавам от ужас. Не че ще се случи с мен, но все пак не е излишно да го предотвратя. Профилактиката е най-доброто лекарство....
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Просто един ден, когато останеш съвсем сама на този свят ще съжаляваш!
2. Много си заблудена! Надявам се да не страдаш след време, когато осъзнаеш, че всички тези купони, дискотеки и безразборни връзки са пепел! Животът ни е даден за да направим нещо смислено в него, а не да пропиляваме дните си така! Мъж на 26.
3. Немисля,че си го писата "ти"!?!? Незнам дали се изразявам правилно, но мисля, че си някоя сдухана леличка писнало и да гледа как света около нея потъва?!?! Права ли съм.. НЕЗНАМ !
Аа ако наистина си ти.. по този израз "не искам деца, алергична съм към тях." Ако същото беше казала и майка ти тебе да те няма бе?!?! .. Децата са нашето бъдеще, закъде сме ако след 50 години ние измрем, и нямаме деца.. Погубени сме... света не се върти около теб..
4. Преди около 4 години живеех и аз в илюзия. Единственото, което ме радваше беше да ходя по магазините, да си купувам скъпи дрехи, обувки, козметика, парфюми и прочие. Щастлива бях, когато вечер в бара прекарвах времето си с богати мъже, скъп алкохол и кока. Не исках сериозна връзка, не исках семейство, не исках деца... искаше ми се само този живот да продължава до безкрай. С една приятелка дори се надпреварвахме коя ще си тръгне с най-хубавия и богат мъж от дискотеката... аз си тръгвах, но знаеш ли какво? Сутрин се събуждах (в повечето случаи) сама в хотела. Искаше ми се някой финансово красив мъж да се влюби в мен и да направи живота ми още по лесен... , но това не ставаше. Малко са мъжете, които обичат такива жени.
Една вечер след поредното "търсене", срешнах мъж, който не отговаряше на моите критерии. Беше мил, красив, добър, не беше богаташ..., но аз се влюбих. Ще пропусна начина, по който се развиха нещата, но ще ти кажа едно! Сега след четири години аз все още съм с този мъж, живеем заедно в къщата, която самички си купихме със страшно много труд, работим и двамата и не си изневеряваме, ще се женим и си правим дете, ОБИЧАМЕ СЕ. И повярвай ми, няма по-хубаво нещо на света,от това което ми се случва сега. Живота ми се завъртя на 360 градуса и разбрах, че съм живяла в илюзия. Животът, който съм водила не е бил живот, а е било губене на време. Защото в това е смисъла на живота-да създаваш семейство, дете, дом! Нищо на света не може да се сравни с това!
5. Напротив, може. Невероятните ботуши на 10 см ток и късата поличка, с които ще съм на бар довечера и шотовете, които няма да плащам аз. Няма да съжелявам за нищо и това, което правя ми се струва най-смисленото нещо. За какво са ми някви малки л*** да ми развалят фигурата и да ми пречат да вилнея всяка вечер? За какво ми е няква шибана любов, като мога да съм съм с различен всяка вечер? Авторката.
6. Дали след 10 години ще ставаш за нещо, дали тогава някой ще има желанието да бъде с парцал като тебе. Ти сама си чертаеш бъдещето, което съм сигурна, че ще бъде грозно.
Ти наистина не заслужаваш да бъдеш майка, не заслужаваш едно малко слънчице, което ти е одрало кожата и характера да те нарича "Мамо!" Едва ли заслужаваш това щастие, щом говориш, че 10 см токове и баровете са по-важни от това да създадеш семейство. Заради такива като тебе мъжете говорят, че жените не са хора. Предполагам, че си най-много на 20 години, щом мислиш толкова просташки. Можеш да вземеш пример от коментара написан по горе.
7. Ама много си тъпа... Наистина ли си нямаш друга работа? Стига си си измисляла. Подкрепям напълно номер 3. Ти си няк'ва тъпа скучна лелка, дето, когато е трябвало да живее, е забременяла от "не се знае кой" и сега си отчаяна. Ама защо занимаваш хората?
8. На 20 съм. След десет години искам кариера и голяма заплата. На 30 ще бъда "лакирана светска кукла", не повехнала и преждевремено остаряла домакиня. И ще продължавам с този начин на живот, дори може да живея още по-безобразно от сега и никой няма да може да ме спре. Авторката
9. Номер 7, права си.
10. Номер 6, много си права.
11. И каква кариера искаш, по далече от курва едва ли....
Искам да те питам какво образование имаш че кариера ще правиш ти акъл нямаш ха като позастарееш малко е там на магистралата....
12. Професия курва не ме привлича. Още съм на 20 и имам само средно образование. Искам кариера, която дава власт.
|
|
|
|
|
|
|
