За наркозависимите бащи
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 2132 пъти
Здравейте, пише Ви момиче на 16 от голям град. Баща ми е наркозависим от както се помня. В отрасването ми от 1 до 11 години е имало периоди, в които е спирал за 2 години например и след още толкова пак е почвал. Още от тийнейджърските му години е употребявал, но предполагам някакви по-леки и явно така и не е можал да спре. Но наистина не мисля, че е било просто нуждата да вземе следващата доза. Все пак, имал е прекрасна жена, добри пари е изкарвал, даже доста, всеки го е подкрепял, очаквал е с нетърпение първата си дъщеря/аз/.... Спрял е да контактува с неговите приятели, същите с които се е дрогирвал. Но дали всъщност не е бил дълбоко в себе си тъжен, депресиран, измъчен от нещо? Когато аз съм се родила и съм била на месец, по-малкият му брат е бил на 17 и се е обесил в двора на къщата си/в която е живеел със семейството си/ и знам само, че за всички било много тежко, защото е бил много добър човек, а обесването му се е дължало на това, че собствения му баща го тормозел психически или нещо от сорта. Дали може и това да го е мъчило толкова години? Някак си не ми се струва логично да се предаваш всеки път пред някаква тъпа бяла прах, да я гледаш без да мислиш какво ще причиниш на близките си, при положение, че имаш дете което обичаш с цялото си сърце и като цяло ``на практика`` нищо да не ти липсва.. На практика. Ходил е в клиники за лечение но нищо не помага а и излиза от там с пари. Написах от 1 до 11 години защото вече не живее с нас и са разведени с майка ми, само ми се обажда от време на време, но не е спрял с дрогата. Вие какво мислите? Знам, че не го познавате лично и няма какво толкова да кажете, но все пак това ме ''чопли'' от известно време. Когато не е употребявал нищо е бил уникален, баща мечта, буквално. Всичко е правил винаги за мен.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 5 месеца hash: c743cad0df

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Добре , че не живеете заедно. Той е възрастен човек, който сам взима решенията си в живота. Ти няма какво да направиш. Гледай си своя живот, своят път и не се занимавай с него.

 

...

преди: 3 години, 5 месеца hash: 76400fb03e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   напълно те разбирам,но аз лично познавам много големи учени които живеят напълно спокоен живот и си работят на хубави места и хората се друсат но не защото имат някво лошо минало или проблеми и така на татък,а просто защото им харесва и винаги са възпитани големи хора със семейства с деца та дори и по улицата да ги видиш никога няма да кажеш че са наркомани а те дори и алкохол и цигари не употребяват и както казах са учени и сподобни на хубави места работят и никога не са създавали проблеми и децата дори са им на по 12/14г а те дори и незнаят какво правят бащатите им,но хората си ги знаят но не ги мислят за някви лоши и страшни хора или нещо подобно просто ги приемат като напълно нормални хора и просто искам да ти кажа че има и много добри хора които употрбяват само наркотици и неказвам че е нормално но те сами си избират как да живеят живота си и не трябва да те интересува много какво казват хората а просто трябва да знаеш че и те могат да бъдят добри но всико си е до човек като има и такива които употребяват и го ползват да се съсипят защото се отказват много лесно от живота и забравят за най важното в живота а просто се филмират и нищо друго не правят освен това и да се наливат с алкохол такаче и ти сама каза ние него познаваме лично човека и аз затова искам да ти обясна просто как седят нещата и че трябва сама да помислиш той от кай хора е и малко по малко ще разбереш сама отговорите на твойте въпроси но просто трябва да помсилиш и прецениш човека

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: b80fcdb784

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Номер 2 е типичното мнение написано от надрусан човек - всичко е едно изречение, няма препинателни знаци и само малки букви. Едно време в дир. бг имаше форум за наркотици и там половината от пишещите имаха точно такъв стил. А и освен това разпространява другия наркомански мит - как видиш ли имало хора, които друсали, но всичко им било наред и не им пречело. Е, аз такива хора не съм виждал.

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: 53d49934ef

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И колко време е бил баща-мечта знаеш ли? Да не е било за по 2-3 дни от време на време когато е в еуфория - я от доза кока, а от добра сделка (с кока). Това наркоман да е добре с парите е повече от съмнително. Или не е така, защото е сводник?

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 83e96b5e9c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Стана ми много тъжно като прочетох историята. Звучиш като умно и добро момиче. Не знам какво да ти кажа. Според моят опит и впечатления повечето наркомани са тъжни хора, които не са се научили да се справят по друг начин с проблемите и емоциите си. Казвали са ми, че зависимостите се появяват, когато има нещо, което човек не може да приеме. После начина на мислене се променя. Разбирам колко нелогично ти изглежда, аз също редовно се учудвам как зависимите нараняват най-близките си без да мислят. Но това е истината - те не мислят. За тях най-важното е наркотика. Най-важното. Няма значение баща ти колко те обича и колко прекрасна дъщеря си. Нищо не е по-важно от наркотиците. Могат да се излекуват, но за това се изисква доста сериозна и дълга работа. И най-важното - решително желание. А това е което повечето нямат. Дори и да твърдят, че имат желание - само залъгват себе си и околните. Това е като да седиш вкъщи и да си мислиш, че искаш да започнеш да бягаш сутрин в парка. Мислиш си колко ще е хубаво и полезно, ще отслабнеш, ще се чувстваш добре. Убеждаваш се, че имаш истинско желание да го направиш, но седиш вкъщи и не си мърдаш пръста. Решаваш, че е станало късно и ще започнеш от утре. После се сещаш, че нямаш подходящи обувки и ще започнеш след седмица като си ги купиш. Или по-добре другия месец след заплата, че те са скъпи. Разбираш ли - това е тяхното желание. Няма я решимостта, че този път каквото и да стане, ти ще го направиш. Да станеш и да започнеш да тичаш, пък ако ще и бос. Не знам баща ти в какви клиники е бил, но ще е добре да започне работа с психотерапевт. И за наркотиците, и за случката с брат му и като цяло за начина по който се справя с проблемите и емоциите си. Но ако един човек няма желанието, няма как да спре. И друго - когато един наркоман има семейство, добра работа, пари, приятели, много е лесно да се самозаблуждава, че всичко му е наред и това, че от време на време се друса - е, какво пък толкова, не е проблем. Това че майка ти го е напуснала - може пък да му светне лампичка, че нещата не са добре и трябва да спре наркотиците. Но вероятно ще е нужно още доста да пропадне за да му светне някаква лампичка. Съжалявам, че звуча черногледо. Дано твоята история има хепи енд!

 

...