Имам чувството че всичко около мен се обръща наопаки и върви към дъното
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1809 пъти
Здравейте, пуша трева от 4 години, уча в друг град, но когато се прибрах преди месец в родния си, започнах да си взимам всеки ден по три пъти от месец и нещо насам. От толкова употреба неадекватното състояние се превръща в обичайното ми. Не ми харесва накъде отиват нещата изобщо - тази вечер имах 2 ключа, единия го хвърлих в коша в едната стая заедно с 2 кутии от цигари, без да го осъзная (а дори го виждам с очите си, после даже го забравих на момента и ги търсих още 15 минути), другите ми ключове пък са били до колата ми през цялото време... на земята.. за 3 часа. С няколко думи станал съм много лекомислен, за нищо не ми пука, искам само да се напуша, защото живота стана прекалено странен, а покрай него и хората сякаш. Парите ми отиват за това, движа с едно момче, той ми е доста добър приятел от училище, той е дилър и постоянно ми вади някви 10-ки и 20-ки. Парите за Коледа отидоха за това, даже и на Бъдни Вечер след вечерята пуших. И двамата си пафкаме всеки ден. Излизам постоянно, иначе в нас ще полудея. Повечето даже и не излизат толкова.
Вече нищо не е като преди. Когато ми говорят нещо, аз се чувствам напрегнат и ми е странно все едно съм в друга реалност. Те ми обясняват някакви неща, които ги чувам, но не мога да ги осмисля, прекалено ми е забавено и доста лесно се разсейвам. Чувствам се отдалечен от останалите, имам чувството, че скоро ще ми се случи много лошо нещо. От една страна заради лекомислието ми, от друга заради състоянието ми на неадекватност, с което просто съм почнал да отегчавам другите. Нищо не ми се прави, всичко ми създава кофти усещания, не ми е приятно. Почнах и да получавам паник атаки като излизам навън, с хора, които не са познати или приятелите ми, нямам никакво желание да се занимавам. Просто тревата ми дава едно чувство на вцепененост, което е гадно, но понякога ми действа успокояващо. Когато съм с хора се държа окей, но нищо не ми идва на ум да кажа или да предложа, чувствам се като амеба. Преди не съм бил чак така, вярно имал съм моменти, в които не се кефя, но не съм изпитвал чак такива проблеми да комуникирам с хора. Просто когато изляза навън и видя някой, дотогава в главата ми винаги си правя готино очакване на моите реплики в първия разговор за деня, който ще проведа, но когато се видим - изведнъж мозъкът ми изключва, почвам да се чувствам много зле, не мога 2 приказки да свържа.. не знам дали реално изглеждам неловко отстрани или просто това са обсесивни мисли, но не се чувствам изобщо добре вътрешно. Принципно гледам да не говоря за такива неща, но толкова странно никога не съм се чувствал. Почвам да си мисля, че всичко е от българския коз.
Лошото е че дори когато не пуша толкова често, ами примерно веднъж/два пъти в месеца, после ми става още по-зле. Почвам да си губя самочувствието, че не мога да се справя с елементарни неща, просто защото нямам сили и желание да се занимавам с различни дейности. Едвам си закърпих семестъра, сега съм 2-ри курс, а предната година се справих в пъти по-добре. Даже и стипендия успях да хвана, но тогава си учих редовно, мотивацията беше налице, а надеждата се върна обратно, сега пак я няма. В момента дори нямам желание да завърша уни. Не знам какво правя с живота си, просто не спирам да се лутам, а нямам никаква насока от никой.
Приятели имам, но тези от родния ми край са се променили доста и то не за много добро. Единия ми реагира като баща, кара ми се за всякакви неща, тропа ме постоянно, а преди не се държеше така. Може би е от възрастовата разлика, той вече се дипломира и си работи. Другия почти не излиза, защото му се счупи много тежко ръката преди 8 месеца и още е с пирони. Третия е събрал всички утайки около себе си и запада още повече (това е дилъра). Той е с двойно повече проблеми, за него ще се напише цял ферман.
От другите ми приятели съм се отдалечил, защото те не са мръднали в никакво развитие, не че аз съм процъфтял де, но поне ментално да имаха някаква промяна. Някои са на по 22 и се държат като деца, и аз бях преди лигаве, ама като бях на даскало още. Сега е друго - трябва да се ангажирам с различни неща, за да стане някакъв човек от мене. В другия град хората, с които дружа са ми адски странни на моменти, но нямам с кой да излизам иначе. Малка специалност сме и не можах да се запозная с хора от други курсове, а и то с тая пандемия шанса беше още по-малък.
Понякога имам чувството, че не си прекъсвам пътя само аз, но и обстоятелствата. Случват ми се неща, които по никакъв начин не са предизвикани от мен и не са ми от полза, кофти са. Все едно нещо тегне над мене. Имам много кофти усещане, че скоро ще ми се случи голям филм, затова пуша всеки ден да се успокоя и да не го мисля, че в момента, в който остана насаме с мислите си, почвам да полудявам. На моменти даже си говоря сам, дори човека да е отишъл в другата стая за 2 минути. Някво дафък.
Единственото ми любимо занимание в момента, когато съм сам е да слушам музика нон-стоп и да я миксирам. Има един сайт, в него си правя диджейски миксове. Обичам всякакви стилове, но електронната музика (елементарно направена, без излишни изгъзици, просто да има замисъл зад инструментала) ми допада повече напоследък. Нещата за университета най-много да погледна и то в последния момент. Тази седмица предадох по една дисциплина 1 курсова задача и есе 3 минути преди крайния срок. Направих ги за 3/4 часа. Кърпене, кърпене, ама докога? !
Нямам никакъв допамин, единствено ми го отдели мисълта за едно момиче, тя завърши в моето училище, но е останала в родния град, а аз не. Запознах се с нея чрез една позната. Та въпросното момиче ми се стори бая свястно, комуникирали сме само тогава, а това се случи този месец началото. Момичета бая рядко ме впечатляват, в повечето случаи приятелите и близки са ми били на първо място, но точно тя ме впечатли донякъде. Изглежда ми сериозен човек. Каза ми дори някои неща, които донякъде си бяха лично нейни и то без да я питам. Също като мене няма точна посока, накъдето да се движи. Много бих искал нещо да стане, но има една подробност, която е следната - тя е от 2 години във връзка, въпреки че не била стабилна за момента, приятеля й я пренебрегвал и т. н. Естествено аз не искам да скъсат, за да мога аз да тръгна с нея, но пък бих искал нещо общо да имам с такъв човек, пък и е доста красива, без излишни гримове, устни и всякакви глупости от сорта. Минаха 2 седмици оттогава, момичето което ме запозна с нея, се прибра в Западна Европа, а не искам само да я използвам за връзка между двама ни. Даже и песен си написах за нея (правя аматьорски рапчета, без да ги качвам никъде). Дори тя да не ме хареса, няма да се откажа толкова лесно, ако имам възможността да направя нещо де, засега липсва такава..
Общо взето сега съм в много гаден период, полудял съм тотално, станал съм невменяем и лежерен. Получава се нещо като Placebo effect - колкото повече вярвам вътрешно, че съм зле, толкова по-зле ставам реално. Затова тревата ми е начин да избягам от негативни мисли, които ме преследват напоследъка. Лятото ми беше много по-добре, работих в хотел като барман. Работното време не ме удовлетворяваше, защото към края на сезона изкарах 10 дни без почивка, от които един беше 16-часов. От друга страна аз се забавлявах там, запознах се с доста купонджии и свежи чужденци/ки. Тогава ми светна много, струваше ми се по-уникална обстановката на курорта, в града беше едно гадно, селско и застояло, та поне с работата ми минаваше времето. Аз я започнах, тъй като нямаше много с кой да излизам, тогава всички бяха - кой на работа, кой със счупена ръка, кой с 200 проблема, кой еди-къде си и т. н., затова реших да си запълня времето с труд за по-малко от 1000 лева, но без да скучая и да мисля за глупости. В момента за работа няма голям избор (особено ако си неквалифициран).
Много малко неща ми харесват да ги правя, повечето дори ги отбягвам, фиксирам се върху едни места, едни хора, едни дейности. Всичко друго ме изкарва прекалено много от периметъра на познатото ми и не се чувствам окей изобщо.
В другия град, където уча е двойно по-готино от родния ми:
1-во има доста повече хора, 2-ро перспективата е по-голяма и 3-то имам анонимност. Проблемът е че там живея в общежитие, а на това място не съм попадал на много читави хора, отделно и условията не са задоволяващи, затова често се прибирам в родния. Ако живеех на квартира щеше да е друго, но нямам достатъчно финанси за такава. Не очаквам помощ, но просто нещо да чуя насреща, било то негативно или положително, за да се замисля по някакъв начин, иначе съм тотално объркан как да действам.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 3bbb62f5d1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Брат, филмирал си се яко, но не се отчайвай. Наивно ще ти прозвучи, но мога да ти кажа, че това, което изпитваш ми е до болка познато. Бил съм в същата яма, чувствал съм се по същия начин. Мога да ти кажа няколко неща: 1. Не е краят на света, не са толкова фатални нещата, колкото си ги представяш. Приятелитети западат, по твои думи, но ще се оправят. Нищо няма да е все така. 2. Много пушиш, това ти набива филмите и ти изпива енергията. От една страна те предразполага обкръжението, трябва да се изолираш от него, сега това е лесно. От друга си студент и ти е скучно. Без усилия можеш да избуташ цялото си следване, но от сега се замисли: "После какво? " Не може да си караш айляк в живота до края му... не това е целта. - аз бях в този филм в четвърти курс, беше преди време, но това, което ще те събуди е самоосъзнаването. Рефлектирай върху себе си, сега осъзнаваш, че ти влияе обкръжението, навиците ти, че не ти е ок. Замисли се след години това ли са спомените, към които искаш да се връщаш, поглеждайки назад. Сега ще ти покажа и светлата страна, какво проработи при мен да се изровя. Уловката е, че всичко зависи изцяло от теб самия. Ти си изцяло отговорен за състоянието си сега, за мотивацията си, настроението си и успехите си. С това казано имаш пълната сила и правомощия да завъртиш живота си (към каквото си пожелаеш)! Можеш и трябва винаги постоянно да си даваш равносметка за действията си, настроенията си, мислите си. Щом пишеш тук, значи искаш нещо да се промени. Промяната идва отвътре. 3. Ще ти кажа какво проработи за мен - повече активност, тренировки, движение най-вече. Адски много ми помогнаха разходките сред природата, на спокойствие на чист въздух. Без пафкане, без преосмисляне, просто си почиваш. Природата има много добър ефект. Другото е хоби, при мен това беше четенето. Нахъсах се да чета всякакви книги - от автобиографии на известни личности, научни статии, книги за мотивация и самопомощ (всички са булшит, но идеята е много лесно усвоима). Четенето ми помогна доста, развиваше ми мисленето и мотивацията. Активността и природата ме разтоварваше, когато се чувствах напрегнат. Предпоследното нещо е водене на дневник, по скоро документиране на мислите си - може да го пробваш. Писането помага да изразиш ясно (пред себе си) как се чувстваш, какво искаш, какво правиш, за да постигнеш промяна. След време можеш да прочетеш записките си и да рефлектираш над себе си и това дали си се променил така както искаш. Не на последно място е подкрепата от приятели, не говоря за тези, които поддържат навиците ти, а истински приятели, които те изслушват, подкрепят и са до теб независимо какво. Всеки има. Това е, всичко зависи от теб! И помни - няма да е все така!

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: da066a07d0

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Прави това което те радва. Всички имаме тежки моменти в живота. Идеята е да не се предаваме. Поне от написаното звучиш като нормален млад човек. Съвета ми към теб е да не прекаляваш със тревата. Като ти стане тегаво излез навън и се разходи. Казал си за хобито си. Много е хубаво да имаш нещо което да те крепи. Желая ти Успех!

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 28c7292c2d

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   На първо време бих те посъветвала да спреш тревата. Явно те вкарва в / задълбочава състояние на летаргия. При някои хора отключва и паник атаки. Започни да тренираш нещо. Направи си график на деня и го следвай, така че да има някаква структура. Задължително включи и време за университета. Не излизай много с този приятел, който пуши, защото ще те повлича обратно. Хвани се да учиш нов език, има толкова възможности за това в интернет. Един вид, първо започни да действаш, като мотивацията да ти е да се почувстваш по-добре, а в един момент желанието да живееш, учиш и се развиваш, ще се върне само. Покрай пандемията животът за мнозина стана свръх еднообразен и много хора са в подобни състояния. Чувството, че нещо лошо ще се случи, според мен, идва от интоицията ти (подсъзнанието); предупреждава те, че вървиш по лош път, но ако се захванеш здраво да работиш по въпроса, ще избегнеш това.

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 1530b00c66

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Искам да ти кажа че пуших трева 7 години,като теб не знаех къде се намирам постоянно се чувствах нереално и не правех нищо с живота си,но започнах да правя песни както ти казваш че това те влече започнах да изкарвам пари от това и от тогава като видях че нещо което обичам ми донася и доходи спрях треви,амфети и всякви наркотици даже и кристали взимах спри докато можеш,и започни да се занимаваш с нещо което те влече наистина явно това е музиката,изтегли си сериозна програма и започни да правиш музика наистина,с това си запълвай времето вместо да пушиш трева и да се филмираш,много по добре може да си отделиш времето за нещо смислено от колкото да пушиш.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: eaf8c6a5ac

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Спри да пушиш, почни спорт и здравословен начин на живот и си намери хоби, с което да се занимаваш!!!

 

...