 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол
Брат ми е алкохолик
преди: 2 месеца, 20 дни, прочетена 304 пъти
Здравейте!
Реших и аз да споделя болката си - не знам да ли ще ми помогнете, но поне ще ми поолекне малко (уж).
Брат ми, когото много обичам, има сериозен проблем с алкохола. Той е само на 30 години, а вече се буди с мисълта за чашката. Сутрин вместо кафе консумира бира, а първата чашка твърд алкохол може да я изпие още преди 12 на обед.
Съответно до вечерта вече не е адекватен, а което е по-лошо след консумация на алкохол става изключително избухлив и налита да се бие. Не са единични случаите, в които е изкарвал родителите ми от леглото, за да им вдигне скандал за "нещо" си, а напоследък дори ги удря. Аз не живея с тях. Дори не живея в същото населено място и това още повече ме притеснява. Преди поне можех да се намеся и да го изхвърля (мен все още ме слушаше), но сега това ми е невъзможно. Ето защо към притесненията, че той си проваля живота се прибавят и тези за родителите ми...
Говорила съм хиляди пъти с него - още когато проблемът не беше толкова сериозен, т.е. още когато беше тийнейджър и правеше отвреме навреме "бели" под въздействие на алкохола. По-малка съм с 4 години от него, но той винаги се е вслушвал в това, което имам да му кажа. Преди имаше някакъв ефект, но както казах вече не живеем заедно, а и той си има съпруга, която се предполага, че трябва да му помага (дали е така точно в това отношение малко се съмнявам).
Проблемът е, че вече и говоренето не помага. когато го съветвам да се консултира с лекар и да пробва да се лекува вече срещам само ярост и насмесшка. Алкохолът го съсипва не само психически, но и здравословно - на 30 дробът му вече е тотално и необратимо повреден - но него това не го вълнува - дори не прави опит да пие хапчета или да се лекува.
А когато той не иска да си помогне сам и което е по-лошо, когато отрича, че има проблем, аз се чувставм безсилна да помогна...
Болно ми е и ми е мъчно - обичам и него и родителите си, а не могада направя нищо нито за единия, нито за другите...
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Това е една от малкото истории, в които не мога да намеря най-малкото коментар който може да послужи като съвет.:(
Бих ти пожелал само... ТЪРПЕНИЕ!!! :) Успех!
2. Няма лек за алкохолизма. Баща ми беше алкохолик - бог да го прости. По какви ли не клиники лежа, 2 месеца ок, и после пак се започваше. Тормозът е за близките. Побоища, скандали, това съм го преживяла, но и ме трамвира за цял живот.
3. Много те съжалявам! Дано това, което си мисля да ти помогне до някаква степен. Накарай жена му да постави някакъв ултиматум (ако му пука за нея). Ако има резултат той ще сподели с теб. Ако ли не-макар, че ти е брат, с родителите ти се откъснете от него - или ще помогне, или ще спре да ви тормози. Знам, че го обичаш ама това е на хоризонта! Дано да ти помогна!
|
|
|
|
|
|
|
