 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Нуждая се от ПОМОЩ! Не знам какво се случва с мен.
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 2165 пъти
Накратко, аз съм момче на 19 години с много странен и ужасен проблем.
Та накратко, преди около 2 години спрях наркотиците, употребявал съм амфетамини, метамфетамини, чай.
Не съм се закачал на нищичко като цяло, макар че съм употребявал стабилни количества, но в един момент от чая почнах да получавам някакви абстиненции (пушейки го редовно в период на 3 седмици, а преди това също съм пушил но по-рядко) а стимулантите не съм ги употрябвал толкова редовно но всеки път е било стабилничко. Оттогава аз си казах стоп. Мина месец-два бях по-добре, продължих да си пуша мара също пиех и бира, бях започнал тежко-физическа работа през лятото, и за да компенсирам липсата на сън приемах доста кофеин (4-5 кафета на работа и 1 енергийна сутринта), бях забелязал че това буквално ме,, надрусваше" чувствах се като под влиянието на стимулантите по-горе, вечер естествено за да можех да поспя пиех бира или пушех коз, всичко беше наред докато един ден не се събудих с някакви ужасни пристъпи (напрежение, обилно потене, страх, паника, сърцебиене и тн.)
И така до ден днешен, тогава спрях да пия кафе, лека полека спрях да пия и алкохол, единственото което ми помагаше да ги спра беше пушенето на коз. До този момент някак си се справях с този проблем, но от няколко дни имам един много по сериозен и не знам какво да правя. Преди не знам колко време установих че е достатъчно само да съм около прахообразни наркотици за да се надрусам, колкото и микроскопично да е количеството във въздуха, тялото ми реагира и се надрусвам някак си (и не е никак приятно) ефекта при мен тряа не с часове ами с дни плюс пристъпите които споменах, преди 2 седмици се наложи да направя услуга на,, приятел" да взема някакво друго момче и да ги закарам някъде с колата ми, той ми каза че няма да има наркотици в никой от тях но това се оказа лъжа, оставих ги и се прибрах и повече не съм се качвал в колата. 2 дни по-късно реших да отидя да се видя с едно приятелче от друг град, отидох видяхме се и като се прибрах осъзнах че съм надрусан (предполагам са ми подхвърлили нещо в колата), около 3 4 дни не бях на себе си, справих се някак. И така преди около седмица отидох на училище и същата работа прибрах се вкъщи и осъзнах че пак съм надрусан и оттогава насам не мога да се оправя (и в двата пъти нито съм виждал нито съм докосвал наркотици плюс имам съмнения че и двата пъти са били да ми направят мръсно). Моля ви помогнете ми ако знаете нещо по въпроса. Невъзможно е да живея страхувайки се дори от въздуха. Ходих до спешното, казах на наще но нищичко, сякаш никой не ми вярва и съм отчаян. Как е възможно да се надрусвам без дори да съм докоснал наркотик а ей така просто от въздуха (случвало ми се е и преди, като съм бил на някакви места като клубове и тн.), какво се случва с мен? Дори сънят ми не е наред, а в последните две седмици не съм на себе си. Почти не съм излизал от стаята си в последния месец а сега съм още повече като в някакъв капан в нея.. Какво да правя? :(
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 75a68986e8 |
|
1. Защо си употребявал коз, за да спреш кафето??? Кафе можеш да пиеш по 4 -5 на ден, но спри наркотиците. Вероятно този ефект ще отммине. И си смени веднага и категорично приятелите.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 9180c9a243 |
|
2. Започни да ставаш рано, малко преди изгрев- пий чаша топла вода с една лъжица ябълков оцет и веднага навън да тичаш! В началото ще ти е трудно, вероятно ще тичаш 10-15 мин и ще се задъхваш и измаряш. Без да спираш напълно, минавай в ходене 2-3 мин и хващай тичешком пътя обратно към в къщи. Постепенно ще увеличаваш, след почивката- ходене ще тичаш още една отсечка, после две и така. Вече у дома пий чай или само едно кафе- НЕ повече! След това докато още си загрял и в настроение, започни с някакви леки упражнения - разтягане, табла т. н.
Идеята е малко по малко да препрограмираш мозъка си в позитивна посока.
След всяко ядене излизай за 10-15 мин ходене!
Ако нямаш такова свободно време, поне след вечеря излизай и походи малко!
С малко време ще започнеш да увеличаваш тичане, тренировка, полезни и здравословни дейности- съответно мозъкът ти ще приеме новата рутина, ще се "настрои" на новата вълна- ще изчезнат паник атаки, състояния на "дрогиран" без да си.
Проблемът ги вече е ментален, но НЯМАШ нужда от психолози, психиатри т. н. НЕ- нямаш нужда да те зомбират с хапчета, само да се препрограмираш! Но трябва да го искаш, да си го наложиш в началото, после че е удоволствие от което пък няма да искаш да се лишиш.
Приеми го като предизвикателство за един месец на първо време и предупреди най-близките си приятели да не те занимават през това време, другите въобще ги разкарай преди да са те вкарали в беля която може и до затвор да те отведе!
Месец само за теб и предизвикателството!
Ако премеш предизвикателството, ще чакам да пишеш след месец на къде си и да си поговорим за следващото!
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: af8aed09f9 |
|
3. Проблемът с наркотиците от ранна възраст е, че защото не пзонаваш себе си достаътъчно добре, не осъзнаваш, че лвиянието им не е просот е момента на взимане и докато те "държи". Същото е и с алкохола. Имаш проблеми, има стрес, но вместо да се опиташ да ги приеме и да си решиш проблемите, алкохолоът и наркотиците просто премахват притесненията ти и ти дава чувството, че всичко е наред. Което щеше да е добре, ако беше перманенто и ти помагаше, да не се притесняваш за неща, които не мжоеш да промениш... Ама иситната е, че стресът се връща и става по-силен и по-силен.
Предлагам ти, да скъсаш ВСЯКАКВИ връзки със старата си среда. Повярвай ми, на тях не им пука за теб и не са способни, да ти помогнат с нищо. Гледйа да си възможно най-далеч от всякакви хора и ситуации, които биха могли да завършат с консумация.
И другото е, да потърсиш специализирана помощ. Дали ще са срещи, дали ще е психолог - потърси помощ! Ако се оставиш сега, ще си мислиш, че "котролираш нещата", но от това което съм видял през годините, 9 от 10 се връщат към старите си навици само след седмици и си рушат живота.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 1f6ae0b2c8 |
|
5. Оказва голямо влияние след време... Пушила съм 3 4 години като се чувствах странно, отпаднало, изолирано и спрях преди няколко месеца. Лесно ми беше с това,обаче почнах работа в дискотека и се обърнах към нещо по-тежко. Никакви гадни или неприятни състояния, бях си наред и да, сега като прочетох твоя проблем, стигам до извода, че след време оказва огромно влияние. От месец не мога да спя, събуждам се с чувство за страх, безпокойство,често съм крива, рева много и мърдам само за фитнес. През цялото време лежа и яко се депресирам. Според мен не се надрусваш, ами е заради стари неблагоприятни ефекти, показват се по-късно. Трябва да намериш хора да общувате добре, да те правят щастлив, да се разсейваш и също си направи времето така да правиш само неща, които те удовлетворяват.
Вариант за лекарства, психолози, родители - категорично ти казвам, че не помагат.. Случайно ако чуеш!
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 76b02f3341 |
|
6. Всичко ти идва от главата и мислите. Така както си го описал проблема със надрусването ми идва да ти кажа, че си хипохондрик и си внушаваш разни неща. Ще се оправиш споко.
|
...
| преди: 2 години, 5 месеца hash: c4c3f682a9 |
|
7. Психолог съм, според мен трябва да посетиш психиатър. Получаваш паник атаки, имаш параноидни мисли (не се друсаме от въздуха), затваряш се вкъщи. Динамиката на състоянието е такава, че все повече ще се отделяш от живота и реалността. В момента може би развиваш агорафобия, следва социална тревожност, тази динамика е много типична за "крехкото поколение ". Има изключително много млади хора като теб, които не напускат дома си, дори стаята си. Те са жертва на омагьосан кръг- паник атаки, които ги държат затворени и отдалечени, заради страха, че може да се случи например навън, внезапно и т. н., но това са прогресиращи състояния и именно това затваряне спомага тревожността да расте, атаките да се увеличават и страховете да стават фобии. С прости думи, колкото повече време се оставиш затворен и отбягващ толкова по-трудно ще става отново да се включиш в живота адекватно. Това е първото, което обяснявам на клиентите си, защото хората се надяват, че като се откъснат от живота ще се успокоят, или че от само се си тревожността ще изчезне- това не е реалистично, не се случва. Случва се точно обратното. Човекът с агора фобия стига от страх от големи открити пространства до страх да излезе от стаята си, когато се подчини на тревожността си. Сам прецени има ли как чрез седене вкъщи човек да става по-уверен и по-спокоен навън.
Следващото, което е добре да знаеш, е че всъщност, когато си под напрежение, кръвното е повишено и си в тревожност няма как ка получиш паник атака. Може би си забелязал, че се случва когато си в спокойна обстановка, при ниско кръвно обикновено. Марийка е гаранция за паник атаки при теб, ако още не си се отказал, направи го.
Аз на твое място бих се замислила дали всъщност не се надрусвам, не от прах във въздуха (това е параноя), а от присъствието на надрусани хора. Защото има такъв термин психологическо заразяване - да сме ядосани, около ядосани хора, да ни се приспива, като гледаме как друг клепа и му се спи. Особено крехкото поколение сте толкова сензитивни, че... подбора на обкръжението е ключов.
Ако я нямаше параноя, щях да ти кажа да спреш Марийката, да направиш една детоксикация, да пиеш хр добавки, да си създадеш режим, щяхме да работим да вътрешна сила и самодисциплина и да търсим защо (според мен, на прима виста) те е страх да спреш да си надрусан, кое от реалния ти свят те плаши. Какво е това нещо, което ще трябва да започнеш да правиш, когато в живота ти вече няма наркотици, и когато си стабилен психически. Защото зад всяка зависимост, фобия и тн се крие някаква полза и тя е разковничето. В моята практика с твоето поколение ползата най-често е в бягството от отговорност за собствения живот. Страхувате се от живота, че не сте достатъчно добри, че няма да се справите, че няма да сте успешни, няма да ви харесва всичко живо, няма да сте добри родители, няма да се справите с работата и чакате да станете такиваза да навлезете в живота. Кво да кажа, съжалявам че ви възпитахме във вълната на перфекционизма, ние бяхме убедени, че такова нещо съществува. Вашата работа е да преодолее те този вреден перфекционизъм, защото няма да дойде момент, в който сте готови да започнете да живеете, няма да станете достатъчно добри, достатъчно компетентни, достатъчно уверени и тогава да се престашите. Няма такъв момент, не го чакай, като много други млади хора. Първо се престрашаваш, нахлуваш в живота и после ставаш по-добър, по-уверен, по-компетентен, не обратното. Не чакаш да стане лесно да се спрат наркотиците, да се откъснеш от вредните хора, да излизаш и да се развиваш, а започваш и тогава започва да става все по-лесно във процеса се учим и растем, не в отлагането му.
|
| преди: 2 години, 5 месеца hash: 01a066da63 |
|
8. [Атвора] Здравейте, много ви благодаря за отделеното време и за съветите. Нека поясня ситуацията си малко по-добре, откопчих се от химиите още през края на 2019, малко след което се влюбих зверски в едно момиче с което бяхме близки, но нямахме бъдеще заедно. Тогава за пръв път изпитах подобно нещо, дали от тръпката дали от чистенето ама си беше непоносимо, след известно време всичко спря. И от началото на 2020 до юни-юли бях що-годе добре (лъгал съм се покрай разни хора да употребя пак няколко пъти) но бях доста депресиран поради самота и неразбиране, работех тежко-физическа работа и колегите ми бяха научили за миналото ми и като цяло всички ме мислеха за отрепка и чувах лоши неща за себе си и тн. Това доста негативно ми влияеше тъй като прекарвах по голямата част от деня си с тях и както казах също бях на прекалено количество кофеин което още повече го изостряше, а след работа просто нямах приятели с които да се видя и да разпусна и просто си седях вкъщи, търсейки някой коз или взимайки си 2л бира за да правя същото и на утрешния ден. И така една вечер в период в който просто нямаше откъде да се напиша си бях пиел биричка, изнервен, депресиран до колкото помня но с надежда за по светло бъдеще си седях пред компютъра, гледайки разни туториали (занимавам се с музика от няколко години) съм се унесъл не в леглото а директно на бюрото си и в момента в който съм изпаднал в сън съм изпаднал в сумнамбулство (единствено и само след бира ми се е случвало). Започнал съм да разхвърлям стаята си и съм събудил баща ми, като е дошъл при мен аз съм бил с отворени очи по негови думи и дори сме си говорили, но изнервен от събуждането ми е скочил на бой (спокойно, не съм жертва на насилие) след което се е събудила майка ми и в опитите да ни, , разтърве" тримата падаме на земята и чак тогава се събудих, объркан, разтревожен, нямайки ни най малка представа какво се случва, както и да е. Ударил съм си ръката и ме болеше зверски, трябваше да чакам чак до 9-10 сутринта (тогава беше 4:00) за да ида на лекар, към 7 станах да се изкъпя и преждевременно пих 2 кафета и като цяло бях окей. Отидох на лекар, прибрах се към 10:30 и легнах да спя, събудих се към 14:30 и оттогава насам получавам тези пристъпи, от този ден нататък осъзнах че организма ми не понася кофеин, алкохол и наркотици, и така лека полека спрях и тях. Всичко се промени просто в рамките на ден. Нека върна лентата още малко по-назад, израстнал съм в чужбина и от малък съм бил тормозен и жертва на разсизъм (имаше си и хубавите страни там), нямам социални проблеми, просто нямах среда в която да се социалиризам честно казано, бях отхвърлен. Надявах се че като се прибера в България това ще се промени, че ще си намеря мястото тук и ще съм по-добре но уви. Открих само разни хора които друсат и готови да те прецакат стига да е в тяхна полза (дори тези които не друсат). Естествено след време ми сложиха етикет наркоман и ме отхвърлиха и тук. Наркоманите - защото спрях да друсам и да съм удобен.
Останалите - защото за тях съм си наркоман (странен парадокс а? )
Други причини - ами израстнал съм с друг манталитет, в друга култура а тук хората не обичат много, , различното".
Извинявам се ако сте се объркали до тук, просто пиша каквото мисля и се сетя на момента, но накратко е това.
Буквално спрях да имам контакт със цялото градче, но в крайна сметка доста хора ме ненавиждат поради някакви си техни причини, повечето с които дори нямам общо, но това е друга тема. Случвали са ми се доста гадни неща (депресиращи) от както съм тук, и всичкото се е натрупало явно, просто вече не мога да бягам с наркотици и алкохол. Преди месеци бях започнал да тренирам, лека полека почнах да се откъсвам и от тревата, но това сякаш само влоши нещата, буквално сякаш нервната ми система изпада в някаква криза, която освен че е стресираща е и болезнена. Нищо друго не ми е помагало толкова колкото марихуаната в дадения момент. А лекарствата напротив.. Нито една цигара не ми е прецаквала здравето както лекарствата до които прибегнах в последните 2 седмици, до такава степен ме прецакаха че в момента съня ми никак не е наред, лягам да спя когато тялото ми си реши че му се спи и в голяма част от случаите спя по 2 3 часа и когато се събудя не съм на себе си, изпитвам огромно напрежение и се чувствам така сякаш имам нещо вътре в главата си което ми притиска мозъка, отвратително е. Това май стана прекалено дълго, смятам да го приключа тук, за последно искам само да кажа, нямам нужда от помощ за наркотиците, а за това което дори не знам какво е, и никой лекар при който съм ходил досега няма представа, спрях да приемам медикаменти (а и също рядко съм прибягвал до такива, само в спешни случаи, но само влошават нещата), психически съм и физически съм способен да не пуша мара, въобще не ми и пука като цяло, но с това нещо каквото и да е то не успявам да се преборя и това ми пречи ужасно много.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
