Успяхте ли да спрете наркотиците
преди: 1 година, 8 месеца, прочетена 1215 пъти
Здравейте!
Тази тема е за тези, които са били пристрастени към наркотици, но са успели да се изчистят и да започнат нов живот.
Бихте ли споделили колко време какви наркотици сте ползвали и как успяхте да се спасите от зависимостта си.

Аз лично досега съм пушила само трева (момиче съм на 20г.), но имам познати, които ползват метаамфетамини и само няколко от тях успяха да спрат.

Мисля, че тази тема ще е от помощ на всички, които искат да спрат наркотиците. Аз от сега им казвам успех!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 8 месеца hash: 5a67520a38

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Не виждам защо е необходимо да се експериментира с наркотиците, дори и с тревата, при условие, че на всеки е ясно, че те не водят към нещо добро за тялото и мозъка на приемащите ги. А напротив - бавно се върви към пропастта. Филмът "Доза щастие" проследява истинската история на наркоманка, която успява макар и много трудно да се измъкне от тази пропаст. Заслужава си да се гледа.

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: b136f6cdcc

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

2.   Момиче съм на 26. От 15 годишна започнах да пуша трева, след това започнах да взимам амфети, кристал, пико, хапчета, гъби, каквото се сетите. Опропастиха си живота, спрях да общувам с родителите си, загубих приятели, изгониха ме от училище в 10ти клас. Но това е нищо, докато не започнах с хероин. Първо пушех, след това започнах да си го инжектирам, и така 7 години. Имах периоди на спиране и започвах пак. Няма по- страшно и гнусно нещо от наркотиците! С адски болки и усилия от 2 години не съм пипала нищо, дори цигара, но ми костваше нечовешки сили. Понякога, когато имам по- сериозни проблеми се сещам как с хероина всички проблеми изчезват и не ти пука за нищо, но след това се сещам какъв беше животът ми с наркотика- АД! Надявам се никога никога повече да не се подведа да взимам, недейте и вие! Дори и трева, каквото и да ви казват, че е безобидно, че е много яко и тем подобни… гаранцията е единствено, че ще си съсипете живота! Историята ми се надявам да е поука и да стресне младите, а не повод за обиди и нападки. :)

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: ae61c2aa9d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Към номер 2-Поздравления за това, че си чиста и най-вече-респект към невероятно силната воля и характер, които си проявила за да се откачиш от всички тези отрови. Добре е, че си писала, за да видят хората, че Изход -има, не е лесно, но не е и безнадеждно. Би ли споделила-тук в България ли се изчисти от хероина или ходи в клиника в чужбина да се лекуваш? В тази държава е отчайващо положението... , повечето зависими са принудени да ходят в чужбина-за лечение. Беше ли на метадонова терапия, ходи ли на Психолог по време на лечението или не ти позволяваха такъв в определен период? Питам, защото в Германия имам позната и са й отказали Психолог, докато е на метадон към програма там. Искам да те попитам и-каква беше причината да започнеш с наркотиците-емоционална драма или просто от любопитство? Ако въпросите ми ти се сторят тежки и не желаеш да се връщаш в спомените си и да разказваш-ще те разбера, няма проблем. Още един въпрос имам-кое беше нещото, което те накара да приключиш освен с всичко друго, а също и с хероина? Давам си сметка, че причината да се спре и да се излезе от порочния кръг, трябва да е много по-силна, от тази-която е била повод да се започне. От Сърце ти желая да си останеш чиста до края на живота и за нищо на света да не се връщаш назад към онези отрови.

 

...

горе^

преди: 1 година, 8 месеца hash: b136f6cdcc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   От номер 2: Причините ми не са оправдателни, от сравнително заможно семейство съм, учила съм в частно училище до 8 клас, след това в държавни. Общо взето в частното у-ще имаше строги правила, не можеш да си ходиш до магазин, лафка, да си тръгнеш когато искаш, не можеш да имаш телефон, лични пари в теб, и като отидох в държавното там знаете, от 2ри клас пушат, пият, бягат от часовете. Започнах да излизам в лоша компания, бягах от часовете, приятелите ми пушеха цигари, трева и заобиколена от такива хора се подлъгах, първо трева, след това ето ти едно хапче много е яко, е тоя прах те вдига в облаците, подхлъзнах се… Започнах всеки ден да взимам, нишите ми даваха пари, когато поискам, лъжех ги, че са за училище, за учебници, за лагери… в 10 клас започнах да пуша хероин, започнах работа на 4 часа преди и след училище, защото имах нужда от все по- големи дози и съответно повече пари. Започнах с иглата, защото ми действаше по- бързо, по- дълго, по- лесно. Започнах да взимам почти постоянно, живеех с родителите ми и нямаше как да не разберат, но не знаеха все още, че вече съм навлязла много надълбоко, а не тепърва започвам с дрогата. Говориха ми денонощно, майка ми плачеше, опитваха се всячески да ми обяснят, но за един наркоман тези думи нямат значение, не могат да те трогнат дори сълзите на майка ти, интересува те само да си намериш още дрога… Изгониха ме от училище преди да завърша 11 клас, защото и директорката разбра. Пратиха ме в комуна “ново начало”, родителите ми никога не се отказаха, идваха всеки ден, майка ми напусна работа, за да е до мен почти постоянно. Спирах за няколко месеца, след това по собствено желание си взимах личната карта и си тръгвах, понеже никой не може насила да те държи там ако искаш да си тръгнеш, връщах се, пак си тръгвах, спирах, почвах. Бях на метадонова програма, да, водеха ме при десетки психолози, най- добрите тогава, баща ми даваше и правеше всичко възможно да ми помогне. Вече към края имам чувството, че тялото ми просто не издържа и се отказа, изпадах в зверски абстиненции, не ставах от леглото по 1 седмица, исках да се самоубия, да умра, да си бия свръхдоза и да се свърши, но никога дозата не беше достатъчна за да ме убие и все нещо ме спасяваше. Това всичко се случваше в много дълъг и мъчителен, болезнен физически и психически период. Малко по малко започнах да виждам света както преди наркотиците, започнах да виждам какво причинявам на майка си и реших каквото и да ми коства да не пипна никога повече. И така до днес :) съжалявам ужасно много, ако мога да върна времето назад, никога не бих опитала дори марихуана, никога! Последствията: Все още се лекувам от хепатит, преди 6 месеца си правих изследвания за ХИВ/СПИН, слава Богу отрицателни, зъбите ми почти се бяха разпаднали, доста време и пари ми отне да оправя и тях, имам белези по краката от иглата за цял живот, недоверието на родителите ми, загубих приятели… но съм на 26, вярвам, че живота е пред мен и щом съм жива има надежда и за мен. ПРИЗОВАВАМ ВСИЧКИ, КОИТО НЯКОГА СА СЕ ЧУДЕЛИ “ДАЛИ ДА НЕ ПРОБВАМ ВЕДНЪЖ” “ЩЕ ВЗЕМА САМО ТАЗИ ВЕЧЕР” И Т. Н. НИКОГА, НИКОГА ДА НЕ ПОСЯГАТ КЪМ КАКЪВТО И ДА Е НАРКОТИК! БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ТАКИВА ХОРА И ВЕЩЕСТВА! ПО- ДОБРЕ СИ ПИЙТЕ И СЕ ЗАБАВЛЯВАЙТЕ, ЗАЩОТО НИКОГА НЕ Е “САМО ВЕДНЪЖ”!

 

...

преди: 1 година, 8 месеца hash: ae61c2aa9d

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Към номер 4-Благодаря ти, че ми отговори на въпросите. Да, животът е пред теб и дори можеш един ден да бъдеш пример за надежда и вяра-за хора, които са в началото на трудния път към изчистването... , много от тях се предават, заради страха от абстиненцията или защото не намират смисъл в живота, като цяло-и не виждат по-добра алтернатива. Хубавото при теб е, че си имала подкрепата на родителите и финансова възможност... , за съжаление много-нямат и това... Миналата година -четох Биографията на Кристиане Ф. -Ние децата от гара Берлин-разтърсваща история... , който иска може да прочете книгата, има и филм направен по историята на момичето...

 

...