Омръзна ми да го виждам всяка седмица в такова състояние преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 1915 пъти
Здравейте !!! Виждам, че доста хора споделят тъгата си тук и реших, и аз да опитам.
Непълнолетно момиче съм и живея с средно голям град. Уча добре, тренирам волейбол изобщо до тук всичко е ОК.
Проблемът е в баща ми - всяка седмица се налива с алкохол. Още, когато бях малка се напиваше прад очите ми и още от тогава всеки път щом го видя в токова състояние ми иде да заплача. Говорих с него. Обясних му, че изобщо не ми е приятно да го гледам така и, че по този начин се излага. Но той нейска и да чуе, даже ми налита на бой. Веднъж толкова се бях ядосала като го видях полу- мъртав от дозата, която бе приел, че му се изкрещях в лицето "спри да пиеш като свиня, това е всяка седмица, ти нямаш ли семейство , нямаш ли деца??? Той млъкна и на другия ден ми отгавори с думите "виж кво изобщо не си ма на акъла, и на възраста да ми говориш по този начин".
Дори и след тази случка той продължава да пие, дори и в момента. Очите отново са ми пълни със сълзи чувам неясните му думи чак на 2-я етаж, а той е на двора. Немога да живея повече така дайте ми съвет моля ви, ако това продължи още малко.... незнам какво ще се случи с мен, незнам как ще живея и в какви грижи" ще израстна.....! Не издържам повече, това напрежение ме съсипва...;( ;( ;(
2. До № 1. Е да и аз бих постъпила по същия начин, но още нямам 16 години и просто е невъзможно. Пък и немога да го направя, защото ще ми жал за него, и най вече за майка ми ! ;(
Благодаря все пак: (автора)
3. От алкохола няма спасение. Каквото и да правиш тои няма да престане.Знам го от личен опит. Мъжът ми е алкохолик, боря се с алкохола вече 18г, но тои винаги печели. Единствено баща ти трябва да реши да се откаже, никои друг не може да му помогне.
Всичко е до осъзнаването, че вреди на другите, но алкохолиците рядко го признават. Когато стане въпрос за алкохола, те се затварят в себе си и отричат яросно. Има една поговорка която е съвсем на място тук
"Курвалъка е до време, пиянството цял живот".
Така, че миличка стои до маика си и я поткрепяи колкото можеш, тя има голяма нужда от това. За съжаление нищо друго не ножеш да направиш. Опитвала съм всичко, повярваи. Но дано все пак да греша и ти да успееш по някакъв начин.
4. Значи как да започна не знам при мен беше същото с единственото различно, че майка ми пиеше всеки ден се прибираше пияна биеше ме аз бях само на 15, и аз пробвах да говоря с нея заплаших я, че ще избягам от нас ако не престане, но уви нищо не помагаше сега майка ми не е сред живите - причина тъпия алкохол, желая ти от все сърце да се справиш и да дадеш малко акъл на баща си и той да се спре преди да е станало твърде късно.
Успех мила и имай сили ще ти трябват много надявам се майка ти да те подкрепя, понеже е трудно да се бориш сама срещо това, знам от опит аз нямах подкрепата от баща ми и още я нямам но живота ме научи да съм силна и ти ще се научиш и какъвто и да е края (надявам се добър) помни, че живота продължава. Целуфки и късмет.
f-16
6. Баща ми е същия, имал е проблеми с алкохола от много млад - даже някой от приятелите му ми казаха че това от части е провалило спортната му кариера ...
След работа ми казва - отивам да пия една бира, и после изчезва за 2-3 дни... Звънят му от работата, незнам какво да им кажа ...
Ако не беше само този проклет алкохол, щеше да е най-печения и добър баща - сигурен съм...
Та, за твоя проблем - това не може да се игнорира и да не му се обръща внимание - ТО ИЛИ ГО ИМА ИЛИ ГО НЯМА ...
Или човек има самоконтрол или няма...
Пробвай да го игнорираш от приятелите с които се събира, да отидете на почивка, просто незнам какъв съвет да ти дам, това е болест и пристрастеност :(
Надявам се да намериш сили, докато станеш достатъчно силна да тръгнеш по своя собсвен житейски път...
8. Здравей мила, аз имах същия проблем с баща си, само че при мен не беше всеки ден, но когато се напиеше, имало е случаи в които е удрял майка ми, било ми е мн гадно, разбих си нервите, опитах се да го намразя, но не стана...
Единственият съвет които ще ти дам е-стой до майка си и когато завършиш училище, замини някъде да учиш или да работиш, далеч от баща си, аз направих така и се чуствам мн добре, е вече този проблем го няма, явно щото пораснахме, не знам но ти пощелавам и при теб да отмине:) мн успехчета и целувки от мен, и ще се радвам ако съм помогнала:) сиси
9. приателко... кво се оплакваш моят баща се напива до безпаметност от както сам се родил.. винаги ме е излагал пред приателите ми, гледал сам домашни побоишта скандали всекидневни, полицаи в къщи, ножове тигани падане ставане.. голям пастет.. в общи линии, а ти от една случка си се психясала не те ли е срам?
