Усещам, че имам проблем с алкохола
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 5416 пъти
Здравейте всички!

Ето го и моят тъжен разказ млад мъж на 20 години алкхохолик съм от близо 2 години, животът ми е минал по следният начин, от бедно семейство съм, с баща и майка алкхохолици, тормозен съм психически и физически, но никога не съм се предавал, от бедността недоимъкът постоянното напрежение и вечното неразбиране от страна на родителите ми и високите им изисквания от към страна на всички останали хора включително и аз без да поглеждат себе си искаха от всеки всичко мислеха че всеки е длъжен да им помага финансово и по какъвто и да е друг начин, мислеха че светът има е длъжен за нещо включително и аз собственият им син неблагодарни хора

Те вечно бяха отънали в заеми кредити от банки, хора-вечно се оплакваха че не им стига вечно някои беше длъжен без да разбират че те са проблема.

Още от 7-8 годишен, помня че сме започнали да обикаляме по квартири постоянна смяна на жилища, те не мислеха много много за мен, започнах да крада за да мога да си доставям нужните неща за тази възраст играчки бонбони вафлички любимото помня че ми беше ако успея да събера пари за лъки бои поне хем имаше играчка хем пуканките

С течение на времето те си бяха същите пиеха си безхаберно е и работеха да наистина но за мен никои не го бе грижа, с течение на времето аз станах изпечен крадец можех да извадя на човек от задният джоб парите както е с лице към мен, колкото и чудно да ви звучи и все още го мога и не само това което в случаят не е от никакво значение но за да стигна до съществената част трябва да започна от началото.

Просто трябваше сам да се грижа за себе-си по някакъв начин, и можех само това, крадях където каквото сваря, за да изкарам някакви пари за да мога да съм нормално дете 8-11 годишно поне сито и облечено като другите деца защото след като тръгнах на училище на 8 явно е започнало да ми прави впечатление че другите деца са що годе прилично облечени и чистички а аз съм със скъсаните стари дрехи и без пари за закуска не им оставаха на родителите ми чак пък трябвало да закусвам, продължих с кражбите и успявах имах завидна физиха.

От неспираните обиколки и липсата на много време за почивка бях станал здраво дете, пък и като се сетях че баща ми ме чака с една много здрава гумена джапанка на вратата не ми се и прибираше, сега повечето клефки са от стереупор или китайска синтетйка която не се оприличава нито на гума нито на полиетилен бог знае каква смес, но тогава имаше яка гума много здрава 7 години не се скъса в задника ми но както и да е припечелвах по нещо покривах си нуждите, помагах и на тях защото по някакъв начин се чувствах длъжен че са ми родители бях възпитан добре помагах с каквото мога макар и малък.

В последствие се отказах от кражбите няма крадец които да не е хващан, но животът ми иначе си течеше по същият начин, тормоз, напрежение и пълна липса на кавито и да е чувства от страна на родителите ми дори за дълг, калмо ли да се сетят за нещо друго, в последствие се захванах с далавери измами, и много рядко някоя кражба давах всичко от себе си, за да се опитам да накарам родителите ми да са доволни, хванах се и на работа в една автоморга разглабяхме двигатели по цял ден, товарехме купета на автомобили за по 4 лева но преди 4-5години това бяха пари ако знаеш как да ги използваш една кутия цигари беше 75 стотинки.

Работех мамех копувах продавах крадях, само и само да спечеля нещо, правех всичко. Това продължи до 15-16годишна взраст тогава се опълчих на баща ми сбихме се смотяахме се дадох му да разбере че не това е начина и че вече е безсилен да бие и тормози от тогава не е посягал не смял за да не бъде бит, и що годе 2 години от животът ми за пръв път протекоха нормално, грижех се за себе си но пак нещо ме поттикваше да им помагам, но вече го правех до колкото сметна за добре, успехът в училище ми варираше средно 5-6 не съм глупав, животът ми тръгна към добра посока, видях светлина в тунела, но някак винаги се чувствах непълноценен, недостоен да живея нормален живот, в психиката ми вече беше изградено че съм боклук и не заслужавам нищо хубаво и добро.

Родителите ми бяха положили тези основи, в последствие си намерих приятелка в която бях влюбен, маи тогава единствено усетих какво е това чувство толкова хубаво и несравнимо с нищо друго което съм изпитвал и виждал, и тъкмо мислех че господ наи послесе е смилил над мен и животът ми започва да заприличва като на нормалните хора на моята възраст, и тогава ми се случи нещо което дори за смел човек видял много за малкото си години беше плашещо до смърт.

Отпуснах се гледах си животът обичах приятелката си отделях и всяка свободна минута правех всичко за нея, и чувствата ми бяха споделени такова щастие няма, но започнах да се отпускам да се събираме с компании живеех си животът на пълни обороти, бях щастлив човек обичахме се с нея, ходех си по дискотеки, забавлявах се, и един прекрасен ден малко преди завършването ми, след едно стабилно напиване махмурлук дискомфорт животът не е розов, не ми се случваше много често не пиех и много тогава но този ден.

Събудих се станах пих си кафето с няколко цигари, забравих да споделя че пропуших от 13 годишен поради една или много причини, та този същият ден пих си кафенцето както до преди това пуших си, излязох, прибрах се и както си гледах телевизия, почувствах че краиниците ми изтиват започнаха да изтръпват, главата ми се замая сърцето ми заби лудо, причерня ми и тн. чувството е на умирачка особено ако се случва за пръв път, такъв страх не бях чувствал дори ако трябваше да правя обир на място пълно с хора, мислех че умирам.

Не знаех какво става постепенно състоянието отмина отидох при лекар оказа се некадърен постави ми незнам каквоси нещата продължиха да се повтарят умирачка по 5 на ден явно това бе наказанието, обиколих половината лекари и доценти, и всичките на едно мнение-не говори глупости изследванията са идеални здрав си като бик само дето не се чувствах така, и това продължи половин година, оказа се че е от нервите ми паническо разтроиство бах придобил от начина си на живот, но тогава не можех да го разбера.

В последствие осъзнах каква болка, то порододи нервоно вегетативна дистония сърдечна невроза, с доста други окраси на практика съм, здрав да но по душа и нерви , се превърнах в развалина, вече не се чувствах толкова силен сигурен и здрав, чувствам се разрушен сутрин като стана от леглото ме боли всичко все едно ме е блъснал камион, приятелката ми ме заряза а това заболя много, минах през няколко психиятри казват ми здрав си добре си силен си, но имаш проблеми и ще ти изпишем антидепресанти транквиланти, и не знам какви още лаина, не ми се нравят, но все пак ги послушах започнах да ги пия, ефекта беше нулев махнах ги, от тогава започнах да пия какъвто алкхохол сваря само тои ми помага така и до ден днешен, но усещам че имам проблем.

И така животът ми ме вкара от една дупка в друга, пия от 2 години твърд алкхохол. Как да се измъкна какво да правя ПОМОЩ. Благодаря на всеки прочел моята исория-бъдете здрави.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: e0148eab0f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Незнам какво да ти кажа прочетох всичко, защото аз също имам проблем с алкохола трудно го осъзнах но съм на 22г (момиче) здрава права всичко ми е наред визия си имам (колкото и грозно да зву4и ) осъзнавам че всичко зависи от психиката трябва да си наложиш и да си повтаряш че си алкохолик всеки път като ти се допие... повярвай като си го повтаряш звучи мн гадно... на дали съм помогнало но Успех

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: 07b133fe01

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   знам за какво говориш паническото разтройство много е гадно и трудно ще те разбере някой и аз израстнах в средно семейство нестигаха пари и съчуствах на майка ми не исках прекалено докато сестра ми винаги си искаше нейното и въпреки трудностите и се даваха изучи и т. н Претърпях операция на тестисите и си втълпих че не съм достоен мъж и така се започна със нервите неспях нощно време не изучих а бях добър ученик степендия взимах след казармата дойдох в испания при маика и вече съм десет години тук в началото език трудности търпях всичко защото знаех че връщане назат няма защото всичко е загубено борех се работех език приятели нямах стабилизирах се в един период намерих си приятелка 5 години живяхме заедно аз вътрешно постоянно се чувствах напрегнат не споделях да не показвам слабост беше бразилка предполагах че схте се прибере един ден в бразилия няма да иска в българия така че всеки път когато чувствах паниката а тя беше всеки ден си казвах на ум в българия ще се оправя още малко да събера пари и така в деня когато реших да се пребера разделих се и се започна изкючих тотално започнаха едни вълни нервни от главата до петите затворих се болници текове пари и вече толкова съм нервен че изгубих си идентичноста колеги ми казват и аз незная вече какво да правя никой не искам да слушам да говоря и нещата се влушават не се оправят имам чувството че немога да взимам решения и нищо не ми се прави пуша цигари и се чувствам кръгла нула и ме дразнят всички и всичко и един разговор немога да завържа мисля да потарся помощ от психолог незнам дали съм ти помогнал но всичко зависи от нас успех

 

...

преди: 10 години, 9 месеца hash: b9571170e3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   От автора към №2 ако на-истина имате имате на представа за какво говоря, тогава би трябвало и да знаете че психолог не би свършил това което би направил психиатър, има все още хора който се държат резервирано като чуят тази дума, но при начинът на живот на средно статистическият човек напоследък изпълнен със стрес, напрежение и химични съединения от разнороден тип, горният е стане необходимост за много хора. Но за всеки човек изходът и решенията който трябва да намери и направи са комплексни и индентйчни. Няма общо приета норма. На дадена част от хората помагат психолози, при друга част се налагат посещения при психиатър и медикаменти, на трета част и аз в това число не им помагат нито медикаменти нито специалисти, и посягат към алкохола. Но едно разбрах със сигурност. Нито медикаментите, нито алкохола, нито каквито и да е други седативни, упояващи или подобни средства могат да решат проблемите на когото и да било, могат само да ги задълбочат. Някой медикаменти например са главна упора за спомагане на лечението на подобни състояния като моето но забележете само упора нищо повече. Алкохолът пък дава измамното чувство на спокойствие, и смелост като пийне човек болките изчезват и проблемите избледняват. Но за колко време и на каква цена? Утре пак съм си аз пак със същите проблеми, това е при положение че не съм ги до-усложнил или не съм си създал и някой нов докато съм бил пиян. Алкохола на всеки е известно че в нормални граници е полезен, да но и за нормалните хора има нормална граница. А за хора имащи проблем с пиенето както и аз в това число няма общо приета граница пие де що свари до колкото може. Алкохолът просто създава илюзия но на другият ден си обрано в реалността. Резултатът е тотална деградация, както от физическа така и от психическа, социална, морална и финансова гледна точка. А относно мен, започнал съм някаква борба с алкохола и тютюневите изделия, но все още не ми достига смелост и воля да се откажа напълно от тези навици, За останалите бих казал:Не Започвайте никога с нито 1 от 2 та вредни навици, за третият наркотиците мисля че е излишно въобще да споменавам. Независимо какви са проблемите и болките ви те няма да ви помогнат да ги решите и да се оправите, само ще ги влошат. Който има нужда от съвет, помощ или има някакви въпроси свързани с Паническо Разтройство и Вегетативно съдова дистония нека пише тук.

 

...

горе^

преди: 10 години, 7 месеца hash: 5ae482be5a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Гледай сега, значи от алкохола полза няма. Напротив, само вреда. Аз лично бях стигнал до такова състояние, че не смеех трезвен да отида на работа, защото първата ми паническа атака бе точно на работа. И стана страшно. Също бях на психиатър. Изписа ми едно коктейлче, което си пиех редовно, но си пиех и алкохолец още по-редовно. А комбинацията е убийствена. Най-накрая си реших за себе си- спирам лекарствата, но намалявам алкохола драстично. Така и направих. От тогава не ми се е налагало да пия каквито и да е било медикаменти, НО пия само бира. Е, по някой път и по малко повечко, но всичко е в главата. А бях много зле. Просто алкохолът действа на хора с такова състояние като катализатор. Усилва го многократно и атаките са страшно гадни. Но все още си държа по едно хапченце под ръка, ей така - за всеки случай.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 32b1d7eb64

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

8.   Здравейте, аз съм на 29 години и имам проблем с алкохола. До сега го отричах или намирах оправдания с които да намаля след алкохолната депресия, израстнал съм в добра среда и в последствие успях да се реализирам и да подредя финансово живота си повече от добре. Започвам да мисля, че натоварената ми работа заедно с няколко неуспешни връзки доведоха до някакъв мои психически крах. Около мен се завъртяха освен пияници и хора които взимат и други опияти, като наркотици, удобен съм тъй като мога да платя за тях. В живота ми това се случва по веднъж в седмицата, но понякога и два пъти. Стигаме до моменти в които не спим по 24 часа. Усещам че губя здравето си и контрола върху себе си и живота си. Не знам какво да правя, вече ме е страх че това ще става по лошо, а то вече е твърде лошо. Мисля да потърся помощ от професионалист, вече споделих всичко на родителите си с молба да приемат състоянието ми като болест а не като някаква недораснала моя прищявка. Получих разбиране въпреки че се притеснявах от реакцията им, но вече не мога така не харесвам себе си и хората с които се събирам след старта на всеки запой. Ако някой познава или има контакт на човек които е в състояние да помогне моля да ми го каже.

 

...