 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Наркотици и алкохол |
Жалкия живот на една отрепка
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 8793 пъти
Родих се във Варна в една малка къща в бедно семейство. Детството ми беше ужасно, без приятели.
На детска градина не ходих. В училище съм социално слаб и винаги другите ученици събират пари за мен
, когато ходим някаде на екскурзия. Цялото ми съществуване е една глупава грешка. В момента съм 3ти клас.
Децата в училище ми се подиграват почти за всичко. Имам слаби оценки и започвам да мразя училището. Всеки
ден ми е по противен от предходния. Вече съм черната овца в класа. Учителите се държат грубо. В къщи обста-
новката също е лоша. Това започна да ме подтиква към поемане по лесния път.
Днес за първи път избягах от училище. Усещането е страхотно просто. Цял ден се мотаех. От начало ме беше
обзело чувство за страх от това което направих, но в последствие осазнах неща което нито едно момче на моята
възръст осъзнава. Започнах да уча само това което ме интересува започнах да загърбвам останалите предмети.
Въпреки, че си бях слаб ученик.
Вече съм 4ти клас. Влизам в час от време на време през останалото време ходя из квартала в който живея и си
играя с децата. Днес учителката ми се обади в къщи и каза на родителите ми, че не съм бил на училище. По
време на разговора не съм бил вкъщи, но още докато влизах видях как едно шише водка лети към главата ми. Това още повече ме накара да не стъпвам повече в училище. Днес попаднах също за първи път на еротичен канал. Не знаех дали трябва да се отвратя или да ми харесва. Може би просто съм гледал нещо "модерно" което не разбирам все още.
След няколко дни от обаждането вкъщи, учителката ми предизвика изключването ми от училище. Почувствах се
от една страна добре от друга бях ужасен, че трябва да отида в ново училище където никого не познавам. Да премина отново през всичко това. Надявах се само да бъда по-добър в контактуването. Баща ми започна да пие по повече алкохол и започна да ме бие по често. Понякога ми оставяше синини за които комшийката ме питаше. Беше ме страх да казвам, защото знаех какво може да стане и ако баща ми разбере, че се оплаквам на хората.
Вече съм 5ти клас. Нищо особенно не стана освен, че си намерих приятел с който бягам от училище и обичам да харча парите му. Родителите му, му дават по доста пари на ден.
Вече съм 6ти клас. Започнах да крада на майка ми бижутата и да ги продавам за да мога да харча пари. Започнах да обичам парите и това се превърна в много голям проблем за мен. Всеки ден имах нужда от пари. Усещах миризмата на пари. В главата ми се въртят само пари и как и от къде мога да имам. В края на 6ти клас ме изключиха отново и ме преместиха в нещо като
пансион. Ходих там от Понеделник до петък и оставах там да спя.
Вече съм 7ми клас. Намерих си доста приятели в пансиона. Разбираме се чудесно въпреки, че са големи кретени... От както уча тук започнах да псувам започнах да пуша цигари и станах ужасно... Непослушен? Незнам дали това е думата защото нямах родители които да ме наставляват и да ми казват какво да правя следователно мисля, че правя каквото трябва. Днес с едни
приятели видяхме една къща в която не живеят хора и решихме да я разбием. Хванах едно желязо и ударих прозореца със всичка сила. След което нахлухме вкъщата. Беше наистина хубава обстановката и започнах да си фантазирам, че може някой ден да живея в такава къща. Изнесахме всичко което преценихме за ценно и го продадахме на черния пазар ( битака ). В къщата имаше
бутилка уйски от което пих и за първи път усетих действието от алкохола. Беше прекрасно.
В същия ден научих, че съм осиновен което напълно ме съкруши. Бях в училище и плаках 1 час поне като момиче докато не се сетих за уйскито и за всички предупреждения
за алкохола колко е вреден. Имах желанието да си навредя по някакъв начин. Да си приченя болка, но единственото което стана след втората чашка беше повръщане и лазене по земята. След няколко седмици докато вървях от магазина към пансиона ми казаха,
че директорката ме вика. Отначало се чудих закакво и какво съм направил, но след като наближих двора видях мъже в кустюми.
За момент се сетих за Мъже в черно и дори ми беше смешно. Влязох в коридора и продължих към дирекцията. След като влязох вътре имаше 4 човека. Те ме погледнаха и след това погледнаха директорката и тя каза "Това е той"... В момента който чух това сърцето
ми започна да тупти 5 пъти по-бързо. Мускулите ми се втвърдиха и започнах да заеквам. Един от мажете ме хвана грубо за раката и попита директорката "Къде може да си поговорим? ". Тя ни заведи в хранилището. Влязахме само аз и още двама от мъжете след което главния който беше сред тях затвори врата на хранилището. Тогава той ме попита "Искаш ли да ми разкажеш нещо? ". Отговорих
"Какво да разкажа? " в това време видях само как ръката му летеше със всичка сила към лицето ми. Дланта му обхващаше цялата ми глава почти. Заведаха ме в полицията и ядох толкова бой от този полицай, че неможех да говоря два дена. НЕ за друго ами защото заеквах и спрях да говоря напълно. Бях в полицията заради вилата която разбих. В последствие разбрах, че е липсвала
стока от къщата и вещи за около 100-150 лева. След тази изява започнах да мразя полицията и започнах да правя незаконни неща.
Вече съм 10 клас. На 16 години съм. Започнах да се друсам с трева и лепило. Вече нищо нямаше значение за мене всичко беше на заден план освен поредната цигара джойнт или тубичка лепило. Започнах да нападам хората по пътя. Подигравах се на една възрастна жена цели 30 минути докато тя не се разплака. Запонах да крадъ чантите на възрастни жени и да си купувам наркотици.
В една "розова нощ" когато се прибирах при противното си семейство и се лашках по пътя от силния джойнт който пуших видях някакъв тип.
Целия беше блед, буквално побелял ( може от тревата която пуших да си мисля така ). Вървях зад него когато видях една възрастна жена.
Той се нахвърли на жената и започна да повтяра само "Кучка! Кучка! " и я биеше със юмруци в лицето. След това побягна. Приближих се към жената, а тя лижеше вече напълно безжизнена на пътя. В този човек който наби жената до смърт пред мен видях себе си. Разбрах какъв
ще стана и какъв ще е живота ми. Точно в тази вечер нещо в мен се разпали. Малко по-малко спрях да употребявам наркотици.
Вече съм на 19 и тъкмо завърших. Работих като общ работник и се скапвах от работа след което си купих лаптоп. Започнах да чета и да уча всякакви работи из интернет докато не се запалих по програмирането и по правенето на сайтове. В този момент това беше за мене
най-интересното на света. Започнах да уча и да чета из интернет всичко свързано с програмирането на PHP ( за сайтове ) и всякакви
други програмни езици.
Минаха цели 3 години и реших да публикувам части от стари дневници и стари записки. Разбира се малко по изчистих всичко, защото беше на места много неграмотно. Може и сега да е неграмотно защото преписвах всичко в 4 часа сутринта понеже бях вдъхновен от една
история в този сайт. И така вече съм на 22 и имам работа от която печеля по 1500 лева на месец. Допълнително имам собствен сайт от който печеля също по 250-300 лева на месец. Купих си жилище и кола. Живея със най-прекрасното момиче в България и я обичам невероятно много!
...
...
...
А сега истината... Все още съм същия наркоман и се друсам с хероин вече. Вчера разбрах, че имам рак на белите дробове. Посрещнах диагнозата си с усмивка защото това тук тази реалност е мъчението. Смърта - спасението. Най-страхотното е, че съм човек който почти
да не казвам вобще, не пуши цигари, а имам рак на белите дробове. Е... Това е. Доста от вас сигурно ще ми пишат и
ще кажат сам си си виновен и напълно съм съгласен от сега. Незнам вобще защо написах това. Дали търся утеха или просто трябваше да го споделя...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: a240775f49 |
|
1. Хм, нямам какво да кажа потемата, но за човек, чийто живот е минал по гореописания начин се изразяваш доста грамотно.
$g_;
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 222092ae71 |
|
2. Може и да не си пушил цигари ма си дишал лепило, не хероина, не цигарите, а гадното лепило ти е докарало рак на белите дробове да позная ли имаш дупки в тях и те се разрастват бавно. Да кажа че не си виновен за това в което си се превърнал... НЕ животът е поредица от избори и ти си направил своят избор.
Rebel
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 49259ea8d6 |
|
3. Мерси, че сподели историята си. Надявам се да публикуваш и дневниците си под истинското си име и да дадеш надежда на много млади хора.
Колкото до заболяването ти - потърси второ, трето... лекарско мнение. Има два вида такъв рак - единият се лекува. Може и да е грешка.
Причината - лепилото, не знаеш и майка ти, какво е пушила, докато е била бременна с теб, гени - но ти не си виновен, определено.
Ангажирай се, напиши едно есе (много добре пишеш) и по отношение на осиновяването.
Аз съм против сегашната процедура по осиновяване, твоята съдба е пример, че имам до някъде право.
Нека Бог да е с теб, определено е добре, че не си мълчиш, а оставяш ярка следа след себе си
Лаура
П. П. Дядо ми е починал от този вид рак. Дано, дано ти да успееш да го пребориш - в противен случай, дано имаш достатачно хероин...
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: d028f3c5fd |
|
4. Остава всичко това да е истина. Ако е аъжалявам много приятел дано се оправиш въпреки злибите които си сторил. БОГ може са прости
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: f099bc1524 |
|
5. Много кофти човече ама защо си продължил на хероин
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 8e4e64c612 |
|
6. Много е несправедлив тоя живот многооо повечето не получават това което заслужават... :(
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 8149e6b7b1 |
|
7. Аз, аз мисля, че животът ти наистина не е бил лесен, най-малко приятен. Не те обвинявам, защото четейки това, виждам колко съжаляваш и колко ти се иска това да не беше наистина твоя живот... Колкото до бъдеще, дори и да не пребориш рака, можеш да направиш нещо, с което света да те запомни, като например да напишеш книга на живота ти. Смятам, че ще бъде особено поучителна за младото поколение!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 7710cbd3d9 |
|
8. http://www.oktavabg.com/oktava.html
ТЕРАПЕВТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА ЖЕНИ
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 241379cf24 |
|
9. До автора:
Ако всичко това е истинска история, а си мисля, че е истинска, ще ти кажа, че ти имаш шанс, както всички други хора, да се справиш с целия този ужас, който описваш. Реален шанс, а не просто хипотетичен. Мисля така, защото фактът, че си написал тази своя изповед говори, че ти първо търсиш помощ и второ - имаш потенциал. А за да търсиш помощ надеждата я има в теб.
Не се учудвам, че си я докарал до тук, заради обстоятелствата в живота ти. Да, доста хора биха казали, че е имало и други варианти на твоя живот и са прави. Но ето, че ти си в своя кошмарен вариант, обаче трябва да знаеш, че колкото по-голяма рана носи в себе си човек, толкова по-голяма възможност има да постигне много. Сигурно ти звучи налудничаво, но всяко нещастие е дар за нас, защото то сочи някои дефекти на душата, които ние трябва да отработим. Такива дефекти може да са самосъжаление, страхливост, недоверие в самия живот, липса на вяра в доброто и т. н.
Разбирам, че когато никога не си изживявал топлина и подкрепа за теб това са само идеи, но, повярвай ми, тях ги има. Бих могла да напиша огромен пост, но не знам дали още четеш и доколко си склонен да възприемаш. Затова поне се разрови из нета за Нова германска медицина (за рака) и виж една интересна книга на Робин Норууд - 'Защо на мен? Защо това? Защо сега? ', която можеш да изтеглиш от 'Спиралата'.
Късмет!
Soul
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 5d6c6e8380 |
|
10. Мило момче, наистина животът ти не е бил лек... даже изобщо. Много се радвам, че си успял да си намериш работа и да печелиш добре от нея.... да се измъкнеш от наркотиците е наистина голямо постижение. Грешката ти, според мен, е че отново си започнал. А колкото до рака на белите ти дробове... такъв е животът, а именно гаден и несправедлив :)))
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: da2df83f8c |
|
11. Незнам какво да кажа-много тъжно. И като чета виждам, че не си някой галфон. Имам позната-наркоманка на херо от както аз я познавам-3години. Тя си знае, че неможе да спре и знае какво следва. Всеки път се заричам, че няма да чета, слушам и т. н такива съдби. Много се натъжавам, защото сме безсилни пред отровата.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: d6de071c43 |
|
12. Човек единственото нещо което мога да ти кажа е... че те подкрепям и то силно... колкото и да не чувстваш подкрепата ми... аз те подкрепям... Най искрено ти пожелавам, да се оправиш и да спреш/намалиш жълтото.... от един град сме, може и да се познаваме... никога не съм вземал жълто но съм ходил по пости много пъти, много приятели (познати) загинаха.... доста от тях имаха сходна с твоята съдба... Човек, не се предавай... виждам че си талант... чети надъхваща/мотивираща литература (по възможност с действителни лица/събития).
Знам, в момента си мислиш... тоя балък кво разбира, като не е преминал през това което съм минал аз. Прав си, адски си прав... но аз те подкрепям.
Пожелавам ти искренно късмет, здраве и повече хора да те подкрепят, имаш нужда от това... вижда се че си характер.... дано превъзмогнеш всичко и накрая да победиш
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 33cb0417cd |
|
13. Не знам защо, но ти ме вдъхнови да се променя. Но нямам сили и няма ад се променя. Може би след няколко години, преди да хвана рак, ще спра да пуша, но аз пия всеки ден и се превръщам в жалка утрепка. Спри, знам, че е късно, но изживей остатъка от живота си както трябва. Влез в клиника излекувай се, не се съсипвай повече!
|
| преди: 12 години, 13 дни hash: 4ea107d30d |
|
14. Не си сам. Много хора са били в твоето положение, както и аз.. Родителите ми не са се грижили за мен, когато е трябвало. Това ме направи самостоятелна. До 7 клас сама съм се подготвяла за изпити, за да вляза в желаното училлище. Не срещах подкрепа вкъщи и все повече исках да се махна от там. Докато караха средното си образование работех, за да имам пари за висше. Майка ми не се прибираше, а когато го правеше трябваше, да й търпя нервните изблици. И ето, карам си висше и имам човек до себе си.
Искам да ти кажа, че можеш да се промениш. Можеш го! Спри тези боклуци, започни да учиш и животът ще ти се усмихне. Имаше една песен.. Това което не те убива те прави по-силен (: Не позволявай това да те убие
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: adea62bf66 |
|
15. Мястото на тази история не е ли в измислени истории? Много ми беше интересна, но на места просто е твърде нелогична за да е истинска! Ако все пак е истина- пожелавам ти много късмет и упоритост и не спирай да се бориш. За всеки има шанс и никога не е късно да се промениш!
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 05eb959697 |
|
16. Искрено се надявам историята да е измислена. Чак аз се натъжиш, че един човек, който е имал възможност да има страхотен живот, си го е провалил.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 62345136e5 |
|
17. брат, ако историята е истинска, с теб съм бих искал да ти помогна по някакъв начин, ако знам как...
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 885040e16f |
|
18. Според мен ти въобще не си виновен в сучая, трябва да си много силна личност да изтърпиш всичко това и нищо чудно, че си прибягнал към тези вещества
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: fc668381d2 |
|
19. Здравейте, аз съм автора след повече от година и половина живота ми се обърна с краката на горе. Всичко е 6 и просто това което съм искал стана факт. Незнам как излязах от тази яма която си бях изкопал сам, но вече е факт :) Искам всеки който е чел историята ми и е бил в подобно положение да знай, че винаги има изход. Разбира се случиха се куп други неприятни глупости, но високо изправен и с добри мисли всичко е постижимо. Най-невероятното е диагнозата. Диагнозата която ми бе поставена беше смъртоносно, а след няколко нестандартни методи за "мислене" и "лекуване" се оказа, че съм подходящ за операция. Разбира се в момента се водя инвалид, но целия ми живот се преобърна. Вярвам с цялото си сърце, че това се дължи на хората които бяха позетивно настроени покрай мен. Прегръдки за всички и ви пожелавам всичко най-добро.
<-- За редакторите -->
Много ще се радвам ако някой от редакторите добави написаното от мен сега. Понеже няма пароли и т. н. при публикуването мога единствено да кажа IP адреса от който е написана историята. Ако ли не, просто изтрийте последните редове.
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 772e117920 |
|
21. Здравей. Никак не ти е било леко... Личи си, че съвсем сам си се преборил с тези трудности. Знаеш ли - възхищавам ти се! И се радвам, че си се излекувал.
Има малко хора, силни като теб. Въпреки всяка трудност, ти не си се отказал да се бориш. Дори и да падаш, се изправяш!
Не пуши и не се дрогирай повече. Тези неща не ти трябват.
Заслужаваш най-доброто!
|
...
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 4f90033b8d |
|
22. И това ще мине
Ще го забравиш.
Разхождай се. Дръж се като гамен.
Ти си хищник. Бъди кат другите.
Пич.
Помогни с нещо
С бачкане. Охрана. 400 лева ще свършат работа.
И обясни всичко на учителката
Нищо няма да стане
Веднъж си дете.
Живей си живота.
Ти си малко пиле още.
А учителите са си курви.
Учи си. Да завършиш - а те си остават и ще си останат все същите прости даскали. Как може учител да се пише уцител. Те са необразовани. А после пишат двойки.
Необразавани със средно образование завършили Софийския университет катедра педагогика за даскал.
А после си свободен.
И до известно време ти казвам, че баща ти ще те извика да свършите нещо заедно негови работи.
И така.
Аз познавам такива хора.
Те са така.
Човек не си избира семейството.
Е при мен нито веднъж майка ми и обратно баща ми не е обидил пък камо ли ударил майка ми и тя него както и сестра ми, която е на 14 и мен като аз съм на 23.
Просто ние сме добри хора.
Но има хора, който не са стока. Да не мислиш че не те хванах. Двоики или слаб успех постоянно.
Той иска тройки.
Учи основното
Ето ще ти кажа как
Подчертавай с молив, основното в учебника, това го знам от баща ми и майка ми, който така са правели като са били ученици и студенти.
Основното
Есенцията.
И аз както правя две изречения едно към едно както от учебника
Иначе преди това със твой думи.
Както ти разбираш.
Както знаеш училището е до 12 клас.
Е аз съм випуск 2008 година
От 6 месеца съм охранител
Тука до нас
Колко взех минали месец 488 лв, а преди това 588 лв
Взимал съм 300 и 200
И това е
Така че горе главата
Искам да ти кажа да не се притесняваш
Това са семейни работи
Ще се оправят
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: fb52c13289 |
|
23. Вярвам, че животът ти ще се подреди и операцията ще бъде успешна. Просто евалата, че си изтърпял всичко това, наистина си изключително силен човек. Пожелавам ти всичко най-хубаво, определено го заслужаваш.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
