|
Споделена история от Наркотици и алкохол
В името на живота!
преди: 1 година, 13 дни, прочетена 1137 пъти
Здравейте. Споделям това, за да предпазя повечето хора от белите прахчета, не че и аз не взимам редовно, но вчера за парви път разбрах какво е да видиш и да си докоснеш да смърта.
Винаги съм внимавала какво взимимм и досега не съм имала проблеми с коката. Но онази вечер просто сме уцелили лош човек, и коката се оказа 80% анфетими, но за съжалиение това разбрахме на другият ден, когато се сковахме и двете с моята приятелка. Просто не си усещахме телата, жестоко сърцебиене, конвулсии....в един момент вече неможехме и да се движим, и това става в процес на шофиране. За щастие тя успя да се овладее някакси, забихме се в отсрещната мантинела и спряхме на милиметри от пропаста. Докото се случваше всичко това успях да кажа по телефона къде съм и оттам вече нищо не си спомням.
От уплах и всичко останало сме изпаднали в безсъзнание. Спомените ми от този период са само един тунел и бяла светлина. Когато отворих очи мислех че вече съм на небето но не било писано. Малко по малко започнах да идвам на себе си. Сега вече сме по добре въпреки че не съм спала 56 часа заради въздействието на анфетамините, все още ме боли тялото и разбрах че това което човек сам си причини никой друг неможе.
Никога ама никога през живота си повече няма да докосна наркотик, защото по ценно нещо от живота няма. И това трябва всички да го разберат!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. сериозно ли си видяла белия тунел?
2. Това решение което си взела е най доброто. Дано удържиш на изкушението. Желая ти успех!
3. Браво на теб - някой все пак отгоре ти е показал, че трябва да спреш наркотика докато не е станало прекалено късно.
УСПЕХ!
4. Мацка според мен не са ти дали анфетка а нешто друго аз доста често употребявах анфетки дори по едно време разбирах че не съм спал по 72 часа а не само аз а имои приатели та за тва което ви се е случило е било от нешто друго.
|
