Не мога да се откажа от алкохола - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (73037)
 Избор на редактора (63)
 Любов и изневяра (16148)
 Секс и интимност (9089)
 Тинейджърски (17179)
 Семейство (3335)
 Здраве (6015)
 Спорт и красота (3217)
 На работното място (1261)
 Образование (3767)
 В чужбина (803)
 Наркотици и алкохол (760)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1175)
 Други (9550)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Не мога да се откажа от алкохола
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 5190 пъти
Здравейте!
Искам да споделя нещо с вас, понеже се срамувам да говоря с другите. Или по-скоро говорих с тях, но не ми харесаха мненията им. Та реших да питам вас, безпристрастните...

Проблемът е в това, че пия доста алкохол. Напоследък имам доста проблеми, не знам как да ги реша, не намирам никакъв начин. Не мога да спя вечер, сънувам кошмари-трудно се справям. Затова единствената ми алтернатива е да пийна някакво солидно количество-като приспивателно.
Пробвах да спра, обаче не се получи-като видя някой около мен с чашка и веднага ми се приисква и на мен...

Като се ядосам или разтревожа от нещо, положението става страшно-наливам се като за последно.
Знам, че всичко това няма да реши проблемите ми, но просто търся някакъв начин за временно спокойствие.
Между другото жена съм...

Имам ли сериозно основание за притеснение и трябва ли според вас да потърся някакъв вид помощ.... Все още съм млада и ме е страх това да не се отрази върху живота ми занапред!
Благодаря!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 9 месеца
hash: fce2263d7b
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Хей хей мила :) Открих себе си в тази история, поради простата причина, че аз съм същата. На двадесет и една години съм и последните години от живота си пия твърде често. Иначе не мога да заспя и бодувам до сутринта. Също така пия, когато съм сред хора или когато се притеснявам да направя нещо. Твърде чувствителна съм и реакциите на хората ме натоварват и това ми създава сякаш някаква защитна бариера против попиването на тяхната енергия. Знам, че може да звучи глупаво но е така. Не всеки път когато пия си личи... понякога никой не разбира, че съм пила но аз така се чувствам по-добре със себе си. Иначе мисля прекалено много, склонна съм да изпадам в депресии и на всичкото отгоре имам страхова невроза, която се състои в напрежение в слънчевия сплит, все едно някой ме притиска... ужасно е! Алкохола е моя начин да се справям с това... знам че няма да продължи завинаги и един ден ще се справя, но за момента не намирам тези сили в себе си! Мислела съм си да посещавам сбирки на анонимни алкохолици, но се отказах... та аз съм на двадесет и една! Не те съветвам да ходиш на психолози или психиатри, по скоро се обърни към книги и такива с по езотерична тематика. Опитай се сама да разбереш себе си и да се приемеш такава каквато си, анализирай се. Помисли кое е това което ти липсва в живота и дали си доволна от това което се случва с него сега... остави пиенето на страна. Не мисли редно ли е или не а просто се обърни към останалите аспекти в живота си! Не се мъчи и да се отказваш на сила... това трябва да е нещо което да се случи естествено поради факта на осъзнаването! Осъзнаването това коя си и как да бъдеш щастлива!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 3fc01c4bea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Ако не спреш навреме после ще съжаляваш ужасно. Кошмарите и лошото качество на живот ще бъдат реванша. Така че избирай...!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: d5ad75c0fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

3.   И аз съм имал такива моменти, в които съм съсипан емоционално и сякаш 3-4 чаши ракия оправяха всичко и живота ставаше розов, докато се събудиш на следващият ден и всичко е отново по старо му!
Сигурен съм, че си наясно колко грешен и вреден подход е това, затова сама се опитай като за начало да го намалиш малко! Постепенно се опитвай да намаляш намаляш и ще дойде ден в който ще го спреш!
Това което правиш с алкохола е аналогично на "решението" на проблемите, към което се насочват наркозависимите!
Дано съобщението ми ти е било полезно!
УСПЕХ

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: db4499e3e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Към авторката и №1. Сега ще ви разкаже една алкохоличка.
Пиете не защото имате проблеми, а защото ви се пие. Аз бях така дълги години и не вярвах, че ще се измъкна някога. Въртях се в порочен кръг: само и днес, а утре вече няма да пия... и така всеки ден в продължение на 20 години! Първо в компания, после от липса на компания - все чашата в ръката ми. В началото никой не забелязваше, даже собствената ми майка. А повод да се налива човек винаги ще си намери, повярвайте ми. В началото - всяка вечер, след това събота и неделя - и на обяд, накрая - по няколко глътки сутрин за да ми се наместят чарковете в главата и да ми се избистри погледа. Стигнах до там, че не можех да мисля, да работя, да шофирама(!!! ) ако не пийна нещо. Благодаря на Бог, че е опазил мен и тези наоколо!
Стягането в слънчевия сплит и тревожността са признаците на пристрастяване, това е абстинентен симптом. Забелязали ли сте, че като пийнете ви отпуска? Мога да ви пиша с часове...
През цялото време си мислех, че владея процеса, че ей сега да кажа - сега ще спра. Да, ама не! То е болка, и то психическа, докато не стане и физическа. Ако искате мога да ви разкажа как се спасих, бях с увредени органи и два пъти по-увредена психика, на косъм от ковчега!!!

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 19d9a6e906
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Номер 4 разкажи как си се отървала от този порок

 
  ...


...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: db4499e3e0
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Добре, №4 съм.
Първо трябва да започна с това, че се появи много силен мотив в живота ми - след купища разборни и безразборни връзки срещнах един мъж - на външен вид нищо особено, без кой знае какво образование, пари - колкото всички нас от българския народ, но ЧОВЕК! Влюбихме се! Харесах всичко в него, толкова, че да искам до съм с него още дълги-дълги години.
1 година след като заживяхме заедно започнаха големите болки в корема, високото кръвно, стягане в областта на черния дроб, отвратителното стомашно растройство, губенето на цели чесове от съзнанието и онова постоянно безпокойство.. А той... той беше до мен - с добрина, с обич, с нежност, въпреки жалкото ми състояние. Една нощ болките в корема станаха нечовешки и право в Пирогов - остър хроничен панкреатит уголемен и почти съсипан черен дроб! Не знам дали сте чели, но ракът на панкреаса най- не се лекува, а при мен имаха в началото такива съмнения; отвсякъде от мен стърчаха маркучи на системи... ТОЙ не се отделяше от леглото ми; разплака се и каза, че каквото и да е - никога няма да ме изостави, че дори в момента ме обича още повече. Между другото от изследванията на кръвта ми на лекарите им стана абсолютно ясно, че съм алкохоличка, там не можеш да шикълкавиш - има стойности за временно препиване и стойности за дългогодишна злоупотреба с алкохол - с натрупване. Та истината лъсна!
Тогава реших да му разкажа, реших, че има право да знае, пък ако ще да ме зареже (аз и не очаквах друго). Една нощ както ме беше гушнал с ръка на корема ми за да ме боли по-малко, простичко му казак: Мили, не мога да те лъжа повече, истината е, че имам проблем с алкохола. От дълго време знам, крия се от всички и пия, сипвам си в шишетата от минерална вода водка, самолекувам се някакви лекарства за корем, кръвно, капки за очи (за да не приличам на таласъм); срам ме да кажа на когото и да било, още по-малко на приятели, роднини или пък личен лекар, ужас! Знам много добре, че веднъж влезеш ли в медицинските регистри като АЛКОХОЛИК - няма излизане от там! Затова не съм прибегнала до лекарска помощ, не че не съм опитвала - безумно скъпи са сеансите, престоя по клиники или комуни и лекарствата, а всичко това не можех да си позволя! И най-вече ме е страх да не се разчуе! Ами работата ми? Чувствам се като някаква грешница, престъпница, слаба и безволева! Ако сега си тръгнеш от мен - няма да ти се сърдя, напротив, благодарна съм за всяка минута, прекарана заедно. А той каза: ИСКАШ ЛИ ДА ОПИТАМЕ ЗАЕДНО? Каза още: не мога да остана с теб и да те гледам как се разпадаш пред очите ми, защото безумно те обичам; ако ме обичаш и ти - махни тази гадост от живота ни; не може да е толкова трудно, нали ще съм с теб? ! (В момента ми текат сълзите неудържимо, ще продължа после, ако не ви досадих... )

 
  ... горе^
преди: 4 години, 8 месеца
hash: 46f723dc15
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

7.   Аз съм номер 5 чакам продължението. И ти благодаря за отделеното време.

 
  ...
преди: 4 години, 8 месеца
hash: ebb528cd9c
гласове:
1 2 3 4 5
  (7 гласа)

8.   Към №5 от №4/6
И така най-важната крачка я бях на правила. Казах, т. е. признах на някого на глас че съм алкохоличка. Минах курса на лечение на черния черния дроб и на панкреаса (около 2 месеца), през които принудително не пиех, защото лекарствата не си ходеха с алкохол. Интересно, защо на никой доктор не му хрумна да ми кажа: момиче, ти си зависима, трябва да започнеш първо от там, останалото е следствие. Сама го осъзнах.
Първия път не ми се получи. Веднаха след като спрях лекарствата, при първото по-сериозно препятствие в живота ми - пак посегнах. Отначало малко, после малко повече.. Но все пак имах едно наум и не се заливах. Лошото е, че като спреш и пак започнеш - не ставаш постепенно зависим, а почти веднага, т. е. след 1 седмица пак започваш да трепериш и всички останали екстри. ТОЙ нямаше очи да ме упрекне, защото страхотните проблеми дойдоха от дъщеря му от първия брак, просто ни постави на колене и двамата, но това е друга история. Та усетих отново леки пробождания в стомаха, все си виках - това, не е онова! За всеки случай от страх пак спирах да пия за известно време (20-30 дни например), после пак си намирах повод да се хвана за чашата. Междувременно събрах сили да споделя с най-близката си приятелка, после с още една... По-късно разбрах, че всички са виждали, че имам роблем, но им е било неудобно да го коментират с мен. В един момент вече не ме беше срам да говоря за това, просто поисках помощ и разбиране от най-близките си хора. Мисля, че това беше прелома в случващото се с мен. Осъзнах, че не съм пропаднала, грешница или престъпница, а просто болен човек... Между временно с НЕГО подготвяхве сватба, въпреки всичко. Бях твърдо решена - сложа ли ред в личния си живот (нещото, заради което се пропих) - СПИРАМ! Този човек го бях търсила през целия си съзнателен живот. Казах си: Господ ди подава ръка, ако се провалиш и този път, втори шанс няма да имаш!
Бях го планирала предварително. След сватбата - 1 месец отпуска, няма да съм на работа, т. е. ще мога да се гърча в абстиненция (зловеща дума, но това е истината) и никой освен мъжа ми няма да е покрай мен.
Започнах 2-3 дни след това. На обяд пих нещо малко, след обях като се събудих - вече се тресях. Болка в тила и във всички стави и кости - ужасни! Корема ти трепери, хем ти се повръща, хем ти се пие. Пот - на реки! И като знаеш, че 50 грама ще те направят отново човек... Ей, устисках! Виках си: че от водката ще умра е сигурно, я да видим дали без нея ще умра? Свих се на кълбо и се завих презглава, мъжа ми идваше от време на време да ме пита искам ли нещо, а аз мразех и него, и обещанието което съм му дала и целия свят! Стана 12 часа вечерта и пих 1 атаракс, после спах до 3-4 часа през нощта, събудих се в пот и пак тресяща се - още един атаракс (знаех, че повече от два на денонощие не бива). Едва на другия ден дочаках да стане обяд (същите нечовешки болки и гърчене) - пак хапче, малко сън.. и така 1 семица, най-трудната. На 3-4 ден вече не треперех, на 5 ден пропуснах следобедните хапчета, останаха само вечерните. След 10 дни вече бях друг човек. Заминахме на почивка, което много ми помогна -дълги разходки по плажа, после отидохме на планина - дълги разходки по гората (по леки пътечки, не да си натовариш сърцето), ама толкова дълги, че да се скапеш от умора и да заспиш след тях като труп. След месец пиех само по половин хапче вечер, а след още един - нито едно. Това ми беше медикаметозното лечение, което си назначих сама. Останалото е сила на волята и психиката. Разбрах, че мога. Просто се заинатих, обявих война на живот и смърт на пустото пиене и я печеля вече 4-та година.
Много ми помогнаха мъжа ми и приятелите. Веднъж като си споделиш проблема и заявиш пред всички решението си е много тъпо да се отметнеш. А аз съм горд човек, не исках да се излагам и да се оправдявам пред тях защо не съм успяла. Всички вече ме следяха как изглеждам, какво правя, аз сама направих да е така, сама си наложих този контрол... В началото това ме натоварваше, после разбрах интуитивно колко правилно съм постъпила. Като си споделиш, никой не ти казва "а бе я си сипи едно малко, нищо няма да ти стане", никой не те пита "ти защо не пиеш" и да се налага да обясняваш, напротив - всички ми се радваха и казваха колко се гордеят с мен. А едно такова доверие от страна на близките хора е много задължаващо и ангажиращо, не исках за нищо на света да ги разочаровам.
И това е моята рецепта:
1. Осъзнаваш си проблема и го изричаш на глас пред себе си;
2. Разказваш за това на човека до теб и на най-близките ти приятели. Много е трудно, но в крайна сметка те го виждат и знаят кой повече, кой по-малко;
3. Започваш през време на отпуска, когато не трябва да ходиш на работа, да готвиш, да переш и чистиш и когато не се срещаш с други хора, защото стоянието ти е жалко;
4. Успокоителни - слаби, само преди сън и постепенно намаляваш дозата;
5. Най-важното - намразваш, отвращаваш се от алкохола; отрова е това, отрова, отрова; гледаш на него като на убиец!
6. Като другите пият ти си казваш: щом не им вреди и могат да владеят процеса - ОК, само че при мен не е така. И други хора със специфични заболявания си налагат ограничения (напр. диабетиците), но се справят. Щом могат те - мога и аз.
7. Осъзнаваш свободата! Каква свобода е да не си зависим! Изглеждаш по друг начин, няма я подутата подпухнала физиономия, чувстваш се здрав и пълен с енергия; нямаш кръвно, стомашни болки и растройство; няма го разбития сън, спиш нормално, човешки; няма го гнусното изпотяване и онова непрестанно чувство за несигурност, онази вечна тревожност, страх, неувереност... Настава едно спокойствие и равновесие в нервната ти система, което не си подозирал, че съществува. А колко бистър ти става ума - не е истина! Възприемаш света по друг начин, с други очи виждаш и най-дребните неща, на които не си обръщал внимание (бил си много зает да пиеш! ).
Когато осъзнаеш и оцениш свободата, няма пак да ти се връща под робство!
Това е от мен. Малко стана дълго, но съм сигурна, че хората с проблем като моя са имали търпение да го изчетат. Успех на всички! Има начин, има спасение, повярвайте ми, а лекарството е във вашия джоб - бръкнете и си го вземете. Не доктори, не психиатри, не психоаналитици и тем подобни бирници. Вие сте лекари на Вашата болест.
Желая на всички любов, като моята - без НЕГО, не бих се справила...

 
  ...
преди: 3 години, 9 месеца
hash: dadd9e7d8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

9.   Браво!!! 100% съгласен!!! Виждам себе си. Само, че при мен най-големия проблем е детенцето. Още милото е на 3 годинки и не разбира. А не искам и да започне да разбира, та твърдо съм решил да не му го показвам този ад. За 1 година - 3 пъти в болница - стомашно-чревни проблеми и то много сериозни. Въпреки това - пиене до откат. Много зле. Осъзнах, че всичките ми ядове - 100% горенаписаното ми идват от алкохола. На мисля вече да близна. Няма смисъл да съсипвам прекрасното си семейство - любяща съпруга и най-красивото детенце на света. Алкохолът е убиец. А без него мога, но пийна ли 1 - край, става страшно - със седмици не мога да изтрезнея. Чак, когато усетя болка в черния дроб, тогава спирам за ден, максимум два. Стига толкова мъка за мен и за останалите. На всички на този хал горещо го препоръчвам - вие САМИ го осъзнайте. Никой друг не може да ви помогне.

 
  ... горе^
преди: 4 месеца, 27 дни
hash: 950ad615f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Нека аз също да разкажа своята алкохолна история, тъй като е леко по-различна от горните. (дано този форум все още се чете и получа някакво мнение по проблема)

На 31 съм(мъж) и съм IT и от доста години пия системно всяка вечер не малки количества. Имам стратегия за кратко време да изпивам голямо количество алкохол след работа и след това да спя до следващата ми смяна, което ми позволява да работя сравнително нормално. Напоследак обаче треморът в ръцете ми стана толкова силен че не мога да ям супа или да си напиша молбата за отпуск и карам други хора да ми помагат което е унизително. Ако се налага да попълвам някакъв формуляр пред служител изпадам в неистова паника, главата ме заболява и се изпотявам и в крайна сметка не успявам, Поради тази причина станах асоциален защото ме е страх че някой ще забележи че треперя и ще ме пита защо. Вече не ходя никъде освен на работа и от там вкъщи. Изключение правят случаите когато съм пиян и тогава единствено мога да изляза с хора. Нямам проблеми със стомаха и черния дроб ме боли 2 пъти в годината когато се отпусна повече. Храня се разнообразно и здравословно и взимам магнезий и Б комплекс, тъй като проблемът ми е породен от нерви. Хората по-горе казват че имат бизки, които ги подкрепят, а аз нямам. Не се виждам с приятелите си, а родителите не ме подкрепят а обвиняват.

Моля дайте мнение, защото наистина искам да стана нормален човек.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker