Аз се отървах от хероина! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90325)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20980)
 Секс и интимност (10556)
 Тинейджърски (19507)
 Семейство (4427)
 Здраве (7369)
 Спорт и красота (3855)
 На работното място (1899)
 Образование (5310)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (875)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12055)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Аз се отървах от хероина!
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 3984 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 16 години. Искам да споделя историята си с вас, объркани деца, родители и приятели на наркомани, които от незнание могат да допуснат големи грешки.
Когато бях на 15, баш на рождения ми ден, с приятелят ми пушихме трева за първи път. Беше много приятно, всичко беше ОК. Малко по-късно усетих, че той е абсолютен безделник и го зарязах. Но вече имах навик да пуша. Купувах си трева тайно от приятелите ми(те бяха против всякакви "наркотици") и си пушех самичка преди да заспя. Беше невероятна емоция... особено поради факта, че никой не знаеше. В един момент ми писна, все едно и също беше. В училище се запознах с едно момиче, което взимаше амфети и на мен ми беше много любопитно. Купувах си от нея, харесваше ми да играя двоен живот. В часовете отличничката на класа, а в междучасията - дръпвам по една линия в тоалетната. И никой не ме подозираше! Беше върха... но от амфетите ме удари яко депресията. Не можех да спя, мислех си само гадости. Чувствах се отхвърлена от всички (а всъщност аз отхвърлях всички, защото не можех да споделям с никого това, което ме вълнуваше). В един такъв тежък период едно момиче, което употребяваше какво ли не, ме попита дали бих пробвала нещо по-силно. А казах, че с удоволствие и душата ми за секунда отново се изпълни с щастие и надежда за нови приключения. Уговорихме се за ден и час, аз си взех извинителна бележка за целия ден и сутринта отидохме у тях. Хвана ме шубето, когато видях иглите. Но тя ме успокои, че боли съвсем малко и после било много яко. Първо тя се направи, после започна да ми стиска ръката. Треперех цялата. Не можех да дишам от вълнение. Мислех за майка си, за брат си. Но при всяко малко колебание, което очите ми издаваха, тя ме убеждаваше, че няма да съжалявам, че е добре да знам какво е и още куп глупости... Беше ме страх, но повече ме беше срам да откажа в онзи момент. Вената ми вече се беше подула и "приятелката ми" ме прободе... не усетих болка от превъзбуда. Като видях кръвта ми стана лошо, затова си затворих очите. И след малко, съвсем неочаквано, го усетих. Да, беше хубаво. Неповторимо. После сме се катерели по покриви, нищо не помня. Плакала съм за всичко и това не помня. Както и да е, мина известно време, пак го направихме. Един ден разбрах, че тя не го прави като мен - от време на време, ами всеки ден! Почувствах се измамена, изостанала, поисках и аз да се друсам повече. Така стана ежедневие... както ходех на училище с удоволствие, изведнъж изгубих представа докъде сме, кой месец сме, кой срок сме... да не говорим за дни от седмицата. Затворих се, спях да общувам с нашите повече от минималното. Но най-лошото настъпи, когато усетих, че с онова момиче говорим само и единствено за дрога, пари, тайни и кражби. Много зле ми стана. Та тя е толкова под интелектуалното ми ниво, не знае една книга от тези, които аз харесвам. Не е гледала качествен филм, освен Трейнспотинг и като цяло е заядлива и дребнава. Но тя беше единственото, което можех да имам, след като спрях да се виждам със старите приятели.
Минаха 7 месеца, в които аз бях зависима. Нека не си припомням ужасът, през който аз и семейството ми преминахме. То не беше побой, не беше крадене, лъжене, омраза! Ужасна картинка! И неадекватно поведение нито от мен(разбира се), нито от учителите ми, нито от родителите ми. Както и да е, една "прекрасна" вечер си бях взела успокоителни и една голяма доза за по-силен ефект. Събудих се в пирогов. Беше най-кошмарният ден в краткия ми живот... след 3 седмици по болници се прибрах вкъщи. Започнах психотерапия, не излизах никъде другаде, бях в пълна изолация. Нашите хем правеха всичко за мен, хем от време на време изпадаха в страхотни кризи и не се траеше. Мускулите ми бяха толкова отслабнали, че не можех да ходя нормално... бях в количка известно време. Без интернет, телефон, ключ за вратата.. и не ме оставяха сама а секунда. Даже детегледачка си имах. Много жалка история, знам. Искам само хората, които в момента преживяват нещо подобно да знаят, че е съвсем нормално да не се разкайват особено много. Аз приех ситуацията прекалено спокойно и майка ми щеше да откачи. В крайна сметка тя беше тази, която поемаше цялата тежест... аз само си лежах в леглото и я пращах за това, за онова.. тя ми разхождаше кучето, хранеше го, грижеше се за малкия ми брат и ходеше на работа. И през цялото време ме мислеше и ми звънеше. А аз сякаш не го оценявах... ето сега го оценявам страшно много и се надявам да го усеща, защото не мога да говоря за това... Така че, родители, бъдете търпеливи, предпазливи и не обвинявайте децата си. Те знаят, че са сбъркали и са толкова отчаяни, че им се струва по-лесно да си продължават по стария път. Страх ги е да направят промяна... да изоставят старото си ежедневие и да започнат напълно нов живот. Затова покажете че сте с тях! И то не само физически! След време ще се гордеете с тях!
Аз съм чиста от 8 месеца и все още ми е трудно понякога. Но веднага се сещам за мама и дяволът моментално изхвръква от главата ми... Нека Господ бъде с вас в таи нелека битка! Изполвайте случая да си дадете сметка какво се е объркало в отношенията ви, че да се стигне до тук. ащото, каквото и да си говорим, всичко идва от семейството. Не искам съвет или помощ от вас, на този етап се чувствам сигурна в себе си. Исках да знаете, че колкото и трудно да ви се струва, в един момент вече няма да помните болките, а животът си е тук, слънцето си грее и само чака да му се усмихнем :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 1 месец
hash: 7393c0ed66
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

1.   Уаааааау не знаех, че хероина се отказва ТОЛКОВА лесно.. Дай и ние да пробваме 7 месеца на помпа и после ей така да се откажем. Вярно, че за щастие е било доста късо време, но все пак.. Херцата не прощава!

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 0501717bbf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Ако можех, щях да ти дам 5*. Въпреки тревогите които си причинила на родителите си, това е помогнало на ТЕБ да порастнеш като личност. Оцени го, като възмойност...

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: fc69d8102e
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Честита победа над завизимостта.
Представям си какво й е било на майка ти и си представям с каква мъка е ходила на работа, сигурно й се е искало изобщо да не се откъсва от теб. Рботила е цял ден и е мислила само за теб. майка ти е герой.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 1 месец
hash: ac46f730bc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   100% fake! Запознай се НАИСТИНА с нещата, преди да пишеш за тях...

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 14807b14fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Да, мама е страхотна.. и скъпи 4, усмихнах се, когато ти видях коментара :)

 
  ...


...
преди: 7 години, 1 месец
hash: 2798d73465
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   :Тема: Аз се отървах от хероина! :

Ако взимаш за първи път няма да ти е толкова хубаво колкото описваш, първия път ще мине с гадене и повръщане, в последствие го преоткриваш. Щеше ми се наистина да си пробвала.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 1 месец
hash: 14807b14fc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   О боже мой.... не знам какво да ти кажа..... все тая, обаче си много тъп, 4

 
  ...
преди: 6 години, 4 месеца
hash: be43a30af8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Защо въобще пробвате такива работи? Аз съм на мнение, че историята е измислена, защото хероина е много по-пристрастяващ от кокаина, с който лично съм се друсал и ще ти дам един съвет - ако искаш, плямпай наляво и надясно измислици, но не посягай към твърди наркотици.

 
  ...
преди: 7 месеца, 17 дни
hash: be24223490
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Честно казано и аз не знам защо пиша тук. Може би искам просто да пиша някъде за това. Даже дали ще чете някой не знам. Но ето и това, което ми се случи:
На 15 за пръв път се напих, пушех трева, а на 16 вече си пушех сериозно цигари. Наблягах си сериозно на алкохола. Ожених се и родих. Когато бях бременна не пиех изобщо, а цигарите спрях чак в 4 месец. Но скоро след раждането, започнах пак да пия и пропуших отново. Още от малка си имах слабост към хероина, когато в училище и от приятели научих за него някак знаех, че един ден ще пробвам. Не знам защо. Дълги години се преструвах пред приятели и познати, че съм наркоманка. Лъжех, че се друсам. Мислех, че съм много интересна. Даже лъжех семейството си. Затварях се в тоалетните и се бавех нарочно, за да се преструвам, че се боцкам вътре. След като от доста малка се запознах с наркомани и се влюбих в един исках да съм като тях и да живея техния живот. Даже ходих по улиците като тях, преструвах се, че съм друсана. Копирах ги. Всичко беше игра. Но това момче не ме искаше. Аз непрекъснато го търсех, бях направо луда по него. Но в крайна сметка го оставих, като не ме иска... Преместихме се с мъжа ми в неговия квартал след няколко години. И подновихме контактите си с него. След като го видях отново, чувствата в мен направо избухнаха. Сякаш като бомба. Влюбих се като малко дете. Малко по малко оставих мъжа си, накрая заради него. Но той си продължаваше с наркотиците. Исках да спре, но той не искаше. И съдбовния ми ден, срещата ми с хероина. Беше ме страх. Напих се и добих смелост. Шмърках... Беше нещо невероятно. Веднага се пристрастих. Всичко започна като приказка. Накрая минах венозно. Бях на 25 години. Нищо друго не ми харесваше. Пробвах и кока и амфети МСТ, метадон, трева, нищо не ми харесваше. Даже момчето харесваше повече амфета от колкото хероин. Но купувахме хероин, защото е по евтин. Загубих работата си. Никъде вече не ме искаха на работа. Загубих връзка със сина ми. Без пари за наркотика, започнах да правя секс за пари. Имах си сутеньор. Чичко познаващ други чичковци с дебели пачки и скъпи коли. Беше отвратително. Крепеше ме мисълта, че после с приятеля ми, ще се надрусаме и ще забравя. Не издържах дълго на това, беше гадно. Мразех се. Исках да прекарам живота ми с това момче. Обичах го от 15 години. От които само 2 или 3, бяхме заедно, защото на 8 януари 2013 се надрусахме отново, аз съм колабирала. Когато след 4 часа в безсъзнание се събудих, го видях на земята с отворени очи в нечовешка поза, починал. Сякаш небето се стовари върху мен. Беше ужасно. Болеше. Много. Тогава живота ми свърши сякаш. Вече нямаше за какво да живея. Исках да умра. Друсах и пиех вече не ми пукаше. Детето живееше при баща му, но закон за грижа на детето, казаха, че с полиция ще вземат детето. Майка веднага дойде от чужбина и ни взе, мен и малкия. Аз продължих да пия. Тъй като тук където сме, хероин се намира много, много трудно започнах да взимам пико и да пуша трева. Взимах и хапчета ривотрил. Но не след дълго, организма ми започна да се претоварва от този начин на живот. Липсата на хероин ме убиваше. Много исках. Една нощ с мен се случи нещо. Получих сърцебиене и се почувствах много зле. Легнах на легло. Спрях да ям. Отидох на лекар и диагнозата беше страхова невроза. Спрях алкохола, цигарите и вече 5 години съм така. Върнах си живота. Детео е до мен. Имам нова любов. Престои ми развод и може би нова сватба. Имам работа. Живея. И обичам живота си.
Хора, недейте. Живота е кратък. Хероина отнема всичко. Просто живейте. Без хероин. Аз умирам от страх детето ми да не започне с някакви наркотици. Забранила съм в къщи не се пие алкохол и приятеля ми само пуши. Не понасям цигарения дим. И не искам да чуя за алкохол, или камо ли за хероин. Просто недейте наистина. Не си заслужава.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker