Паническо разтройство и не само това - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (74807)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16570)
 Секс и интимност (9216)
 Тинейджърски (17438)
 Семейство (3437)
 Здраве (6183)
 Спорт и красота (3302)
 На работното място (1320)
 Образование (3948)
 В чужбина (871)
 Наркотици и алкохол (781)
 Измислени истории (674)
 Проза, литература (1197)
 Други (9799)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Паническо разтройство и не само това
преди: 4 години, 11 месеца, прочетена 3688 пъти
Последно време развих паническо разтройство. Първите атаки бяха със сърцебиене до и над 150, след като бях при доктори отхвърлихме заболявания на сърцето, направих и други изследвания, но явно всичко е от стрес.

Но по-късно и то, когато беше най-жега ме хванаха безсъние и безпокойство, симптомите се измениха и когато се засили страха от това, че може да ми стане нещо лошо, инфаркт и т. н. освен укорен пулс усещам и гадното чувство, че всеки момент мога да изгубя контрол и да припадна, имам чувството едва ли не, че ще блокирам.
На 23 съм и студент, но още по лошото е, че почти нямам приятели, а след някой ден имам РД и това, че съм сам ме убива и не знам какво да правя. Тези ужасни симптоми на ПР ми съсипаха психиката и живея в постоянен страх да не получа ПА, които си ги правя сам, просто този страх е ужасен, неконтролируем ( успявам да го спирам много често алкохол и заради едното ПР ще стана алкохолик). Този страх ми пречи да си живея живота нормално до колкото мога, направо ме осакатява. И сега с този алкохол дето пия в много големи количества става по лошо- направо ще си съсипя черния дроб с тези 500 грама ракия на ден дето пия или пък, когато ракията е по малко пия бира например 200 грама ракия и 2-3 литра бира. Гадно ми става, когато трябва да пия алкохол, но единствено това отпуска нервната система и блокира пристъпа, дори пия превантивно. Дори сутринта вместо кафе започнах да си пия бирата за добро утро, просто от страх. Имало е моменти стискал съм зъби и нося алкохол без да пия, но някои страхови състояние ме стресират и пак почвам да пия повече. ПР ми причини и агорафобия и алкохола е пак нещото, което блокира неща. Всичко дойде от страха от болести и ето какво се получи. Вместо сега да си живея нормално, да си търся работа и да не се притеснявам от това оставих страха да завладее тялото ми. Студент съм, но не съм казал на никой, за да не ме избягват, така или иначе нямам много приятели, да не говорим за приятелки, а с това ПР и този алкохол никой няма да ме хареса за съжаление. Дори хората от курса ме видяха да пийвам алкохол в тоалетната по никое време и направо ги лъжа. Казвам им, че поради семейни проблеми пия, за да ми отпуска нервите. Много искам да живея нормално като останалите, но просто някои неща не зависят от мен. Симптомите бяха толкова ужасни, че на моменти моменти предпочитам да скоча от 7 етаж вместо да преживявам отново тези симптоми. От друга страна е и самотата и направо не знам какво да правя. Вярвам в нещо, въпреки, че след всичко това няма причина да съм оптимист. Още повече, че в махалата няма нормални хора, с които да си отговориш нормално.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 11 месеца
hash: fbd736254d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

1.   Слушай, с алкохол няма да стане. Аз също имах леки пристъпи на ПР, агорафобия и се справих доста трудно, но се справих. Знам какво е да не можеш да отидеш на 50 метра до магазина, а и в него, ако е голям - направо откачах сред хора. Най-добре е да посетиш психиатър. При мен обаче се оказа и проблем с щитовидната жлеза, която дава сходни симптоми. Така че трябва да си изследваш хормоните на щитовидната жлеза. Аз пиех хомеопатични, малки дози лексотан за около година, защото той ми действаше добре. Все нещо трябва да го е отключило това ПР, не може да се появи от нищото. Ендкринолог и психиатър ще свършат донякъде работата и оттам нататък си ти. Процесът е бавен, ще ти отнеме поне година, на прави нещо, защото ще дойде момент, в който няма да можеш да вършиш ежедневните неща, свързани с излизане, защото ще умираш от страх при мисълта за излизане. Действай и зарежи алкохола, няма да ти помогне.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 89c48b100d
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

2.   Психиатър задължително, терапия, и лекарства под лекарски контрол обаче. Това вместо алкохол, трябва да ти помогне, също кажи на някой приятел или роднина поговори с някой и се успокой. Задължително спорт и по точно бягане или каране на колело. С този алкохол може да станеш алкохолик или най малко пияница и ще влезеш в депресия, така че спри, замести го с лекарства за нервната система временно, но само под набл0дение от лекар за да не се пристрастиш. Мисли позитивно и насочвай енергията си към някаква твоя цел. Физическата работа също ще ти помогне за адреналина при ПР. Това е от мен дано съм ти помогнала)))Лина

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: e0cb5e63ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   автора: за алкохола мие ясно, че до никъде няма да стигна. Но на момента съм опитвал и с други неща, пийнах лексотан, който не ме успокои и ме държеше под напрежение от ПА, но като пийнах една чаша бира ме отпусна и все така. Имало е моменти съм излизал извън къщи надалеко и извън алкохол, но най малкото си нося в чантата такъв, защото ако ме хване ПА и нямам друго нещо не знам какво ще правя. Преди, когато ПА се изразяваше само със сърцебиене и учестено дишане, просто пийвах малко вода и веднага ми минаваше, но сега не знам как по друг начин може да ми мине. Бил съм и при психиатър имам изписан от преди 2 месеца антидепресант, но заради този алкохол не смея да го почвам, защото знам, че не трябва да се пият заедно. Пия само неолексан. Физическата работа е добре, но поради това, че ми се ускоряваше пулса правих ПА преди и от дългофиическо натоварване и преди да отида на Спорт задължително пия една бира. А в друг случай, когато пък писах реферат три часа без спиране просто прегрях, просто когато правя нещо много се напрягам.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: e8cd03b360
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

4.   Задължително на лекар! Спешно! Не че си нещо тежко болен, напротив, в тялото ти всичко е наред, проблемът е в главата, но той е много голям. Ако държиш на бъдещето си и НАИСТИНА искаш да се оправиш, хващай пътя за София и намери добър специалист. Има толкова форуми, където ще ти дадат съвет. Казвам София, защото съм напълно сигурна, че там са най-добрите специалисти. Разбира се, никой не може да те накара насила да се лекуваш. Ако си решил да се погубиш окончателно, продължавай да давиш проблема в алкохол, това е правилния път към тази цел. Много са хората, които са имали подобни проблеми, със сигурност много от тях ще ти пишат тук, но истината е, че всеки случай е индивидуален, всеки човек реагира различно. Не търси съвети тук, а отивай да се лекуваш, млад човек си. Тези неща се лекуват, но колкото повече чакаш, толкова по-голям става проблемът и по-трудно лечението. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: e0cb5e63ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   автора: Искам да се лекувам, но всичко това е свързано с пари- с повече пари. Да отидеш на психотерапевт например трябват пари, иначе бил съм при психиатър, ако отида пак няма да ми каже нищо по различно от това, което ми каза първия път, ще ми каже да пия антидепресанти и нищо ново. Гадното, че около мен не чувствам никаква подкрепа, карат ме да се чувствам все едно аз съм виновен, все едно съм убил човек. Повечето хора си имат приятели, има кой да ги подкрепи, има хора, с които са израсли, а аз нямам нищо- няма как да съм спокоен.

 
  ...


...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: e8cd03b360
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Аз съм № 4. Парите, които даваш за алкохол, можеш да събираш за психотерапевт. Разбирам, парите са проблем на нормалните хора в България, вярвам ти, че е така. Но малко са тези, които наистина умират от глад. Намери начин, това касае здравето ти, млад човек си. Търси начини да идеш на добър лекар, не си повтаряй, че няма такива. Ако истински търсиш, ще намериш. Съветвам те и да отидеш в някоя от големите евангелски църкви. Постой малко, виж как ще се почувстваш, поговори с пастора. Там са съвсем нормални хора, има голяма вероятност да намериш разбиране. Ти сам ще прецениш, но не подценявай идеята ми. Бори се за себе си. Проблемът ти е напълно преодолим. Просто иска да положиш усилия. А не да търсиш причини защо не може да стане.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: e0cb5e63ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

7.   от автора :

"""Парите, които даваш за алкохол, можеш да събираш за психотерапевт. """


Лесно е да го каже човек, който не преживял такова нещо. Някой ако мисли, че направо обичам алкохола ще кажа, че не е така. Като се сетя направо ми се повдига. Но какво да направя, седя сам в къщи получавам нещо като страх и трябва да го спра, защото имам усещането, че ще припадна, че ще си глътна езика или ще направя инфаркт. Това, че няма с кой да изляза навън още повече ме нервира и също от това получавам и нерви.


"Намери начин, това касае здравето ти, млад човек си. "


Бих искал да има начин, но в този момент не откривам. Психиатърът най-много да ти изпише лекарства- антидепресанти, да седя сам в къщи и да ги пия като затворник, при положения, че няма с кого да отида където и да било. И друго преди да получа първата ПА, търсих усилено нож и ден работа не успях да намеря, и това, че поради тези ПА не се чувствам пълноценен ме е страх и работа да търся вече ( не че ще намеря, но все пак) и не знам какво да правя.
Преди малко пак получих пристъп - сложих си пръста на лявата ръка, където се мери пулса, усетих, че едвам се долавя и се стреснах и получих ПА.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: a9874a44ec
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

8.   Пак съм 4. Виж, мило момче, аз съм човек, преминал през това. Жена съм на 51. Едва в последното десетилетие от живота си мога да кажа, че живея спокойно и свободно. Много, наистина много години от живота ми минаха с ръка на пулса. Е, не умрях. И инфаркт не получих, поне до този момент. Хиляди пъти ми се струваше, че смъртта диша в ухото ми, че в следващия момент ще се строполя и няма да има кой да ми помогне. Яд ме беше на хората, които се смеят. Дишах на пресекулки, мъкнех със себе си чантичка с лекарства, за всеки случай, уж на майтап обяснявах на близките си основните мерки за реанимация, та като ме хване пак кризата и почна да умирам, да знаят какво да правят. Нямаше кардиолог в града ни, който да не ме познава, дори и вчера да съм била на преглед, аз пак умирах и бях сигурна, че те просто не могат да разберат колко сериозно съм зле. Изобщо нямах сетива за онова, което четях и всички ми казваха - че никой на света още не е умрял от паническа атака и вероятността аз да съм първата е практически нула. Уверявам те, че знам за какво говориш. Зная, че представите ти сега са изкривени. Но тъй ми се иска да прочетеш писанията си с моите очи. Да можеше да видиш как с всяка дума освобождаваш себе си от отговорност за състоянието си. Да, да намериш работа не е лесно, но не виждаш ли, че даже и от това си се отказал. Иска ми се да можех да те накарам да разбереш, че основната работа е САМО ТВОЯ. Ти живееш в това тяло, теб тормозят проблемите му, дори и най-близките ти няма как да размахат вълшебна пръчица. Та значи: работа няма, приятели нямам, самотен съм, страдам, пия, пари нямам, не ме разбират, никой не може да ми помогне... и т. н. Е, сложи ръка на сърцето си и кажи, ти би ли искал такъв приятел, който да ти говори такива неща? Нямам намерение да те насилвам да правиш каквото и да било, нито пък да споря с теб, но отстрани се вижда много по-добре. Ако ТИ САМ не пожелаеш да си пълноценен човек и не започнеш неистово да се бориш за това, ако продължиш да търсиш виновници в лошата съдба, неразбиращите хора, ако не спреш да пееш тази песен за невъзможността да промениш нещо, то каквото търсиш, това и ще намериш, т. е., действително нищо няма да се промени. Само ти избираш какво да правиш. Аз се справих, когато истински го пожелах. МНОГО силно. И ти можеш. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 3d29f1f5f2
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

9.   Инфаркт на такава възраст без никакви вродени заболявания е невъзможен. Отиди на психолог или психиатър. Вариантите да се оправиш са два. Единия е сам да се пребориш с това, а другия е да отидеш на психиатър и той да ти изпише хапчета. От хапчетата има много странични ефекти, затова не са много за препоръчване, но ако не можеш сам това е варианта.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: ce05493273
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

10.   Автора "Та значи: работа няма, приятели нямам, самотен съм, страдам, пия, пари нямам, не ме разбират, никой не може да ми помогне... и т. н. Е, сложи ръка на сърцето си и кажи, ти би ли искал такъв приятел, който да ти говори такива неща? """


Така е, преди не бях така, но при тези обстоятелства знам, че никой няма да иска да е с мен. Лесно е да се каже, че аз съм виновен, че не съм направил това, онова, друго, трето. На мен просто ми писна да ме лъжат, като че ли съм говедо, цял живот го търпя това. Когато си блъскан от 4 страни, просто не знаеш какво да направиш. На теория избор може да има. На хартия изход може да име, но някоя обстоятелства са сложни. К'во да обяснявам, като пак аз ще съм виновния, а не наркоманите дето сеят наркотици по учениците на вън.

 
  ...

...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 690384f410
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

11.   """Да, да намериш работа не е лесно, но не виждаш ли, че даже и от това си се отказал. """

Преди търсих много и постоянно. Но не знам как ще реагират хората на това ПР. Някои като чуят ПР или подобно психично състояние си правят асоциации, че това са опасни хора. Но това, което ми се случи вчера е, че баща ми остана без работа. Последната студентска година ще я добутам, но не знам как ще се справя с другото- постоянно съм под напрежение, пия алкохол, за да не направя нервна криза. Но най-лошото, че ще се изолирам още повече от хората. Надеждата ми беше някой да ме изкара от тази дупка, но сега положението е по сложно, днес дори не ми е ставаше от леглото. Млад мъж съм, който е в разцвета на силите си, но поради тези причини не знам как да се нареча. Вместо да се развивам - пия и се ядосвам постоянно. Дори оня ден вдигнах кръвното от нерви за кратко.

 
  ...
преди: 4 години, 11 месеца
hash: 894d2d6641
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

12.   Здравей. Аз съм на почти 19 години и още от 14 годишна имам ПР. Никой, който не е преминал през това, не може да ти даде достатъчно адекватен съвет, така че не слушай мнението на хора, които не са имали пряк досег с този проблем, защото не знаят за какво всъщност става въпрос.
За тези 4 години съм преминавала през всякакви психични състояния, имало е моменти, в които съм се чувствала много добре, имало е и моменти, когато съм имала натрапливи мисли, желание за самоубийство. Голяма мъка е това ПР...
В днешно време хората търсят помощта на психолози и психиатри и при най-малкия проблем. Те могат да ти дадат насоки как да си помогнеш сам, но не могат да те 'излекуват' от проблемите ти. Защото 2-3-4 сеанса при психолог няма да ти помогнат - тепърва ще научаваш причините за състоянието ти, а те не са тези, които нагледно изглеждат, т. е. всичко се крие дълбоко в теб - характер, възпитание, влияние на родители и т. н.
Можеш и сам да си помогнеш. Защо се чувстваш потиснат? Прекалено критичен към себе си ли си, приемаш ли се такъв, какъвто си? Приемаш ли околните такива каквито са, или търсиш вината в тях? и т. н.
ПА получават хората, които са чувствителни, но задържат емоциите в себе си, независимо дали са позитивни или негативни. Нали все пак тези емоции и чувства трябва да избият по някакъв начин, така се стига до ПА. Изразявай себе си - смей се, когато ти се смее неудържимо, плачи, когато си тъжен, не сдържай гнева си. Не трябва да ти пука за мнението на околните - колкото и трудно да изглежда - свиква се с времето. Споделяй всичко, което изпитваш с родителите или роднините си. Много е мъчително да криеш всичко в себе си и да носиш такъв товар, знам какво е :( Всеки човек има нужда от емоционално освобождение, така че споделяй и говори.
Моето мнение е да не посещаваш психиатър в никакъв случай, защото най-много ще замениш алкохола с лекарства, които няма да ти помогнат, само ще ти навредят допълнително. Аз съм обиколила повечето психиатри в града си, както и някои в близките градове 'уж' най-добрите в столицата. Пила съм всякакви антидепресанти и куп лекарства със зелени рецепти. За психическата зависимост направо няма смисъл да говоря - толкова трудно е да се откъснеш от тая гад и да разбереш, че нямаш нужда от нея. Има такива, които предизвикват физическа зависимост - това си е чист наркотик, откъсване няма. Лекарствата те правят неспособен да общуваш с околните и да се държиш адекватно. По- ли е добре да нямаш ПА, но да си със забавени реакции, да не можеш да си вържеш думите в една проста приказка, да не можеш да се концентрираш над елементарен текст? При мен беше така, че всеки път, когато се опитвах да спра лекарствата /постепенно; рязко; заменяне с др. по-леки/, всичко ми се връщаше отново и положението ми ставаше по-зле. Тъкмо си мислиш, че нищо ти няма и вече си се излекувал и изведнъж получаваш ПА, и се сриваш допълнително, защото си разочарован от себе си. На всички им е много лесно да предписват и назначават каквито лекарства им падне без да са изпитали последиците от тях. Нужно ли е един млад организъм да се трови с тия гадории? Помисли над това, защото по всички форуми масово се пропагандират разни хапчета и т. н. и то от хора, които не разбират грам от тая работа. Само ще си навредиш повече.
Много дълъг ми стана поста... най-важното е да повярваш в себе си и да не се отчайваш. И аз загубих много 'приятели' покрай цялата работа, но всъщност не е чак толкова трудно да се запознаеш с нови хора. Просто бъди уверен, отдай време на хобитата си, прави това, което ти харесва. Важно е да спортуваш и да се движиш, за да изразходиш излишната енергия /това все пак си е някакъв вид проява на агресия, всеки човек има нужда от това/. Бъди усмихнат, върви уверено, излизай някой път по клубове, ходи по кафета. Постепенно ще се социализираш. Тези неща имат по-голямо значение, отколкото си мислиш. И не чакай да се промениш и проблемите ти да изчезнат за месец-два. Панацея няма. Този процес на 'самоусъвършенстване' отнема много дълго време - предстои ти да се променяш много. Ако си запълваш деня с достатъчно ангажименти, няма да ти остава време да мислиш да проблемите си и за алкохола. Постепенно ще видиш, че нямаш такава нужда от него и сам ще спреш да пиеш.
Много е трудно, знам, но просто промени нагласите си за света и хората около себе си - нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат. Настройвай се позитивно и ще се почувстваш по-добре.
Успех!

 
  ... горе^
преди: 4 години, 11 месеца
hash: ad1d55ae25
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

13.   автора до номер 12:

'''тепърва ще научаваш причините за състоянието ти, а те не са тези, които нагледно изглеждат, т. е. всичко се крие дълбоко в теб - характер, възпитание, влияние на родители и т. н. """

Ще отговоря това, което мисля, дори с цената някой да ми каже, че обвинявам всичко около себе си и света, защото съм слушал и такива неща, " че на такива като мен света им бил виновен". Характер- бил съм винаги по затворен, възпитанието ми е добро, дори заради това да съм по различен от хората около мен, мога да правя смях, но просто не съм непукист като много хора. И лошото, че като дете се влиаех от родителите, и дори ако има кого да обвинявам днес си изкарвам яда на майка ми, защото ми писна от нейните критики. Просто тя винаги може да ме ядоса и представа си няма от ПР ( за нея това са лигавещини). Тя доказа, че от нея подкрепа няма да дойде, защото винаги гледа да ме ядоса, сега след като баща ми отана без работа и скоро ще се прибере от чужбина - знам, че го разочаровам, но поне очаквам по адекватна реакция. Докато майка ми оня ден започна да ми дрънка, че ( забележете)-" не съм си бил взел един изпит". Нека си дава примери с нея и какви били студентите през комунизма може да са си взимали всичко, но сега просто няма студент, който да си е взел всички изпити, дори някои карат с доста повече невзети изпити, да не говорим, че когато премина последната сесия ми започнаха проблемите със ПР.


"""Защо се чувстваш потиснат? Прекалено критичен към себе си ли си, приемаш ли се такъв, какъвто си? Приемаш ли околните такива каквито са, или търсиш вината в тях? и т. н. """
Винаги съм бил потиснат заради на първо място самота и липса на приятели и компания и поради тази причина ниско самочувствие. Чак толкова критичен към себе си не съм бил- не и преди, сега поради някои причини съм повече критичен към себе си. Приемам околните такива каквито са, но си мисля, че те не ме приемат толкова или да бъда по точен в много от случаите съм бил изолиран и през училище и сега. Не знам какво толкова плаша хората- добре изглеждам, но повечето говорят глупости за мен и това ме отблъскваше. Говориха неща, които не са истина, а в условията на малък град, когато нещо се каже и повечето слушат този, който е казал тези неща. Така като отговарям мога да звуча, че обвинявам другите, но не истина това, че "света ми е виновен", просто живея в наркомански квартал дори и град.

Мога да говоря и много и много, но просто не знам как мога да српя тези нерви, особено вечер, когато спя. Безсънието не е едно просто безсъние, а усещаш болки тук, там и направо не знам. Най-лошото, което ми направи ПР е агорафобията. Знам, че не е страшно да седиш сам в къщи или да ходиш навсякъде сам, но в определени ситуации ми става зле и безпокойно имам чувството, че ще припадна. Например оня ден бях на наблюдение в училищата и това е училище няма как да пиеш алкохол там, още повече пък да поискаш да излезеш от стаята стисках, седях, 30 минути изържах след това пийнах. Понякога, когато вървя с някой и ми е приятно издържам и повече време и дори забравям за проблема.

Сега нови проблеми- баща ми ми помагаше преди, но кризата го остави без работа и трябва да си търся такава, но при тези фобии как, като ме видят, че пия още на втория ден съм изхърчал, ако си намеря работа и направо изпадам в безизходица има сутрини, които направо не ми се ставя от леглото. Мога да говоря много и много, но като се сетя, че например преди 6-7 месеца живеех по друг начин и искам да се върна как беше тогава. Да не си и помислям, че може да е страшно да спиеш сам в квартирата. Да излизам навън, когато си искам и то най-вече с кафе, не с бира. Преди пиех сутрин кафе, обяд кафе, дори по-късно може пак да пийна кафе, защото ми харесва, а сега ме е страх да го пия, за да не ме отрезвее. Сега за закуска алкохол. Знам, че нищо добро не ме чака, но колкото и да стискам симптомите са ужасни. Вече на моята възраст трябва да си имам приятелка, но всичко това, което имам сега ме прави непълноценен и трудно бих намерил приятелка. Аз преди не успявах а камо ли с ПР и още повече пияница.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: fd88ee5f69
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Стига! Всичко е плод на страха на твоето съзнание. Пределно ясна ми е болката, която изпитваш от самотата и най-вече самоизолацията, носталгията по миналото време и т. н. Знам и какво е да си пристрастен към определени вещества - в частност алкохола и тревата. Обаче това не е важното в случая. И ти много добре го знаеш. Толкова много те е страх да не вземеш да умреш от тия атаки - ми давай, то това живот ли е? Постави на маса ценностите си - твоята чест, вярата ти, амбицията ти за справяне с живота. Най-малкото осъзнай колко е смешно и жалко да се оплакваш от подобни проблеми в един свят, където хиляди хора умират от глад, истински нелечими болести, или просто от нещастно стечение на дадени обстоятелства. Замисли се дали Твоята помощ към другите няма да е по-важна за цялото от твоята морална деградация и алкохолизъм. Замисли се за това, че споделената любов е най-великото чувство на света и ако не се вземеш в ръце НИКОГА няма да я изпиташ. И ако нищо от дотук казаното не повлияе на твоето съзнание и не те подтикне поне малко да започнеш борбата със страха, то по-добре си тегли куршума. Какъв е смисъла от бавна алкохолишка смърт, щом може да стане и по бързо, а? Не съжалявам за грубия тон, не те познавам, но знам как се чувстваш и знам, че това е единствения път към спасението. Пожелавам ти искрено да се пребориш.

 
  ...
преди: 1 месец, 21 дни
hash: 69f6b4046b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Как си авторе след толкова години? Мой познат страда от същото - психиатър не беше скъпи 20 лв на посещение и то защото не беше здравно осигурен. Лечението, което му предписа не беше ефективно. Спаси го смяната на средата и спокойствието и едно лекарство- транксен. До 10 мин. действа и отпуска схващанията да ги наречем. И не е чак толкова пагубен за психиката, либидото, . ерекцията и т. н. в Бг струва 2. 5 и личният лекар може да ти го предпише. Моят познат взимаше 10 мг по едно хапче когато почувства че се започва

 
  ... горе^

...
преди: 10 дни, 20 часа
hash: 6e2ddfa227
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Гледай сега, ПР-то е много гадно. И аз имам такова от години, но се научих да го овладявам. Просто като започне се отпускам, затварям очи и се оставям на течението. Действа. Е, отделно си нося и по 1 таблетка ксанакс за критични ситуации, но не се е налагало скоро да го взимам. От алкохол файда няма. И аз бях като теб, сутрин с бирата, но това само влошава нещата. Спри кафето, повишава ти пулса и е предпоставка за ПА. Като я усетиш, даже се научи да се наслаждаваш, защото при ПА се отделя голямо количество адреналин. След като премине знай, че ще изпитваш блажено спокойствие. Не се бори с нея, приеми я като дар, защото само по-фините душевно хора са благословени с това. Поинтересуват се и ще разбереш, че от древни времена само най-висшите представители на духовенството, ако мога така да се изразя, умишлено чрез прием на различни субстанции са предизвиквали върху себе си реакции близки до ПА. На останалите е било строго забранено, защото не са били достатъчно духовно извисени.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker