Зависимост... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121120)
 Любов и изневяра (29688)
 Секс и интимност (14354)
 Тинейджърски (21889)
 Семейство (6466)
 Здраве (9593)
 Спорт и красота (4696)
 На работното място (3174)
 Образование (7299)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18505)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Зависимост...
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 4632 пъти
Страдам от любовна зависимост. Тежка и мъчителна. Знам, че звучи странно, но го съпоставям с алкохолизъм или нещо такова. Нямам желание за нищо вече. Единственото, за което мога да мисля е за него. Днес си обещах да не му се обаждам. Да не си пускам чата, където мога да си пиша с него. И да не го виждам няколко дни. Толкова се надявам да се справя.

Иска ми се пак да се науча да съм щастлива, когато съм сама. Животът ми се върти около него, около реакциите му, започнах да го мъча с досадни и непрестанни въпроси. Превръщам се в ужасен човек. Не мога да се понасям.

Съзнавам, че може би се дължи на това, че в момента съм в много несигурен период на живота си. Но някакси не искам връзката ми да го отнася. Знам, че ако продължава така, ако не той, аз ще прекратя нещата, защото е мъчително за мен. И знам, че той няма да има много против, след начина, по който се държа в последно време.

Просто не излиза от мозъка ми, сутрин когато стана той е първата ми мисъл, забравям задължения и всичко останало, ако мога да се видя с него, сънувам го нощем в какви ли не сценарии, ревнувам го болезнено. Това вече не е нормална любов. Усещам, че в същото време съм по-скоро агресивно настроена към него, сякаш той не ме обича, сякаш напълно съм загубила доверието си в него. Знам, че проблемът е само в главата ми.

Но съм толкова изплашена в момента. Той е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Един от най-прекрасните, търпеливите и милите хора, които познавам. Всичко вървеше толкова добре.

Моля ви дайте ми съвет. Някой, който е преживял това. На мен единственото, което ми хрумва е да се опитам да се откъсна от него за известно време, да се опитам да се науча да дишам без него. Да си дам време докато не се почувствам пак пълноценна.

Знам, че всичко се дължи на вътрешната ми несигурност, но не знам защо съм такава. Толкова ми се иска да можеше той да не ме вижда такава, каквато съм сега.

Опитвам се да изтрезнея, да се превърна пак във волевият човек, който всъщност съм. Но всичко се е изпарило.
Това не ми е първият такъв трагичен опит, но преди бях в тийнейджърска възраст и смятах, че с времето е отшумяла тази моя склонност. И наистина всичко вървеше добре месеци наред, а аз отново се чувствам така както се чувствах на 16. Зависима, слаба, необичана с непреодолимата нужда да се вкопча в него и да го накарам да запълни дупките ми...
Но аз съм единствената, която може...Просто вече не знам как.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 14 години, 4 месеца
hash: 01ad3712d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Толкова си била погълната от мислите, които со изляла, че не си забелязала нещо съществено измежду написаното: споделяш, че се чувстваш необичана.

Имала съм период от живота си, в който съм се чувствала точно като теб и трябва да ти кажа, че не съм търсила вината единствено у себе си. По принцип, в една хармонична връзка хората се отдават един на друг по такъв начин, че да не се чувстват необичани. Ако и двамата се обичате и държите един на друг еднакво, никой няма да има повод да се чувства застрашен или уязвим. Мисля, че приятелят ти пропуска нещо или се държи по начин, който създава у теб чувство за празнота. При мен рутината и навикът го бяха направили инертен. Той вярваше, че аз ще съм с него завинаги и по дифолт, т.е. не се чувстваше мотивиран да поддържа интереса и пламъка на чувствата жив. Все пак ние сме хора, а не машини, програмирани да изпитват определени чувства за предварително зададен период от време.

Чувствата са променлива величина и зависят от много обстоятелства...той явно не споделяше моята теория. Затова имах чувставото, че връзката се крепи едностранно и ме беше страх, че ако се отпусна като него, тя ще се разруши. Голяма отговорност е да изнасяш една връзка сам на собствен гръб, не е приятно, а напротив, затормозяващо е. Поговорете, но най-вече замисли се какво е провокирало страха ти, от кога се чувстваш необичана...не вини единствено себе си. Връзките се градят и рушат от двама души, защото и за едното и за другото се иска воля и от двете страни.

 
  ...
преди: 12 години, 9 месеца
hash: 141a4fee53
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Прочети "Параноя на страстта" има я в Спиралата. Там ще разбереш, че любовната зависимост е болест.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker