 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Кога риска в живота си заслужава?
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1339 пъти
Здравейте! Много бих искала историята ми да бъде публикувана.
Надявам се да не я предада хаотично, тъй като в момента съм доста емоционална.
Цял живот ми се говори за сигурност и никога за това, че понякога в живота трябва да се рискува. Понеже съм момиче (или/и защото на нашите не им се даваха пари) не ходих много по дискотеки и купони, да им е мирна главата. От време време баща ми ме пускаше, мама не искаше да поеме отговорност и да ми позволи нещо подобно. Не умеех да се забавлявам навън, предпочитах да си пусна музика и да слушам, отколкото да комуникирам с хората около мен. (Луда глава бях, но не го показвах. Може би, защото не растях щастливо в семейството си. И до ден днешен се чувствам неразбрана от близките ми. ) Естествено, не със всички бях така, но с голяма част от хората около мен. Отличничка бях, леко палава на моменти. Занимавах се с музика, която запълваше празнината в сърцето ми. За сега в живота си съм имала две връзки за по месец и половина ( ако могат да се нарекат връзки). Последната ми беше в 10 клас. (Не си падам по спорадични връзки, така че секс не съм видяла от... ) Сега съм четвърти курс и уча за акушерка. По-силна отличничка съм сега в следването отколкото бях в гимназията. Загърбих музиката- нали музикант къща не храни и няма кой да вярва в мечтите ми. Исках да уча медицина, но и за там трябваха пари, а в 12 клас загубих баща си и нямаше как да стане (сякаш няма студентски кредити... ) И избрах друга медицинска специалност. Постигнах много, създадох си име сред преподавателите, загърбих себе си и личния си живот (станах още по-голям интроверт) за да мога да взимам стипендии и част от тях да влизат в семейния бюджет. Естествено не искам да звучи че уча насила, но в момента ми е писнало от учене... По време на следването бях укорявана за глупави неща за да може стипендиите да са ми сигурни - защо да не препиша ако мога, че трябва да препиша и т. н. Не обичам да мамя и не исках да съм такава - няма го личното удовлетворение. И въпреки че понякога нещата не се получаваха по начина, по който майка ми искаше, впоследсвие ставаше ясно, че просто начина по който е станало нещо е бил най-добрия и ме е показвал в добра светлина. Живота ми като цяло е много скучен - не помня от кога не съм ходила на почивка, никога не съм ходила на море.... добре че се занимавах с пеене та видях някои красиви кътчета от света....
Запознах се наскоро с един мъж онлайн - всеки ден ми се обажда, говорим по час, два, разбираме се добре, звучи прекрасно, разменихме фейсбуци, разгледах и там снимки., информация, отношение на хората към него.. искахме да се видим и в града в който той живее е по-голям, повече разнообразие за забавления и решихме аз да ида при него (знам че е налудничево, но може би заради скука и желание за тръпка се навих), но да бъдем в отделни стаи... слушайки го по телефона не ми изглеждаше лош, правеше ми комплименти, разговорите са чудесни и смислени, гласът му спокоен, на моменти емоционален.... Той държеше нашите да знаят къде съм, за да не се чудят и т. н. И майка ми като разбра - получи нервна криза, как съм могла да бъда толкова наивна и ако така постъпвам сега, как утре ще се справям в живота и трябваше да се откажа... той разбра положението в което се намирах....
Мисля си, че ако близките ми не мешаха толкова в живота ми, щях да съм по-обиграна в живота и да знам кога някой риск си заслужава, щях да бъда по-уверена в себе си, по-отворена към света.
И сега отново се върнах към скапаното сиво ежедневие, без капка промяна в живота ми.... Гледам си преддипломния стаж, прибирам се вкъщи, правя каквото има като домашна работа и не излизам, защото най-добрите и готини приятели, които имам отидоха в София, а в момента съм с хора, които хем не те изслушват, хем изчерпват енергията ти... Искам да разбия ледовете между мен и света, а няма как докато имам окови... Вярно е, че от риск човек може да изпати.... но нима не може да спечели? Никаква гаранция няма за доброто, но и за лошото също. Във всяко нещо ли човек трябва да мисли за риска?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 8d960d1008 |
|
1. Не си на 15, че да ти се бърка всеки в живота. Ти сама си го търсиш. Не може на 22, мама да ти каже какво да правиш и ти да слушкаш. Свикнала си другите да са ти виновни и сега продължаваш да бездеействаш. Просто е по-лесно друг да решава какво да правиш. Можеш спокойно да си кажеш, че той е виновен и, че нямаш избор.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: cc91442f64 |
|
2. Рисковано е! Е - аз рискувах по същия начин, но отивайки в чужбина! Не го препоръчвам, но в моя случай имах огромен късмет, а сега имам прекрасно семейство!
И не става дума за въпросния случай, а по принцип - започни да живееш за себе си! Разрешения отдавна не са ти нужни (само не знам кой те издържа). Вдишай дълбоко и покажи, че това е твоят живот!
"В живота най-голямата трагедия е не, че свършва твърде бързо, а че чакаме твърде дълго, за да започнем да живеем истински! "
Късмет!
Ж 29
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 254f938ec3 |
|
3. Ще мине и този период. Като започнеш да работиш, нещата се променят. Ще станеш независима и ще имаш нова среда. Ще започнеш все едно нов живот. За риска в любовта никога няма гаранция, но рано или късно човек се влюбва и наистина ще го разбереш. Не бързай за никъде. Та ти си сигурно на 22-23 год. Разбирам те, че се чувствашнеразбрана. И аз така бях вмоето семейство. Но като се махнах, живея по-добре и по-щастлива.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 7927ee16f4 |
|
4. За всичко е виновна майка ти и близките, които толкова те изолират от света. Трябва да имаш контакти и да общуваш с приятни за теб хора. Нали все пак това е смисъла на живота да се забавляваш, а не да живееш като затворник. Именно с това необщуване с хора и изолиране вместо да се предпазиш от света той става още по-опасен за теб. Човек трябва да опита и да сгреши.
Относно мъжа, с когото искаш да се срещнеш и аз съм на мнение, че не е редно да отидеш в друг град и да спиш в една къща с един човек, когото не познаваш. Той може да не е този, за когото се представя, да те изнасили или дори по-лошо. В този случай не си струва да рискуваш според мен.
Струва си да рискуваш да се запознаеш с някой, но на живо и да не се дърпаш и смущаваш. И тогава ако този някой ти харесва да действаш смело.
Успех!
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: f9bc25806b |
|
5. Момиче, казва ти го човек, чийто родители са същите. Живей! Не споделяй всичко с родителите си. Аз ако казвах всичко сигурно девствена щях да си стоя, а предвид че съм на 30 вече не мисля, че щеше да е добро решение. Просто се научи, че ти взимаш решенията, животът си е твой, отговорността си е твоя. Бъди независима и живей. Аз съм правила тази лудост, за която говориш. Дори съм ходила в чужбина при човек, който не познавах лично. :) Лудост нали? Е да ама ако не бях го направила сега нямаше да живея тук. Рисковано е да, но човек трябва да усети и тази малка лудост в живота си. Само не бъди наивна и преценяй добре ситуациите. Бъди умна и смела! Успех
|
...
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 1566e11d1a |
|
6. Мисля, че ти самата трябва да поставиш граница на роднините си, защото в противен случай те ще продължават да ти се месят до без край...
Помисли как по-скоро да заживееш отделно и не позволявай намеса в личния ти живот. Ти си тази, която трябва да поеме риска да порастне и да решава за себе си. Това е твоят живот и как да живееш определяш само ти.
В момента ти самата си дала власт да ти се месят и да те третират като тийнейджърка.
Най-добрият вариант е да започнеш работа и да се отделиш... Пожелавам ти успех!
Ж27
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 443ac726b3 |
|
7. На това ли казваш умно момиче!?-" (знам че е налудничево, но може би заради скука и желание за тръпка се навих), но да бъдем в отделни стаи... слушайки го по телефона не ми изглеждаше лош," - стаите може да са и пет, но аурите се сливат в една. Много права е майка ти, защото тя знае какъв ще е развоят на срещата, а ти само витаеш в облаците. Правилно те е определила за наивна, " И майка ми като разбра - получи нервна криза, как съм могла да бъда толкова наивна и ако така постъпвам сега, как утре ще се справям в живота и трябваше да се откажа..." Не си малка и вече сама решаваш за живота си, но се показваш недорасла. Умната жена ще предизвика мъжа да отиде при нея и ако й допадне ще го допусне в душата си, а глупавата сама му се сервира, като на тепсия. Не майка ти е виновна, а лековатото ти мислене. "Във всяко нещо ли човек трябва да мисли за риска?" - не, недей да мислиш, давай с рогата напред..., без коментар.
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: d12e24f38b |
|
8. Припознах себе си в Авторката. Също съм интроверт и в момента гоня мечтата си и здраво работя за нея. Изключила съм приятелки, компании, и познати дори, имам връзка но човека до мен е погълнат от собствения си свят също. Много е депресиращо често даже, и аз имам същите страхове като теб Авторке, страхувам се да не ме наранят и затова вътрешно съм се дистанцирала от гаджето ми но външно изглежда че все едно не е така. Кога риска си заслужава? Когато решиш че позитивите за нещо или някой са по големи, доста по големи от негативите. Ще имаш и разочарования. Но ако човека или нещото си струват, ще ги преодоляваш. Авторке не можеш да има само светлата страна от монетата, тя-монетата си има и тъмна страна. Всеки от нас си плаща цената за дадено нещо или човек. Да не избереш и да стоиш сама е също решение, не го забравяй.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
