Не мога повече ;(( - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120684)
 Любов и изневяра (29590)
 Секс и интимност (14310)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6439)
 Здраве (9553)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3139)
 Образование (7286)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1731)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Не мога повече ;((
преди: 13 години, 5 месеца, прочетена 3302 пъти
Здравейте, чета от доста време всички истории и най-после реших да споделя част от моята. Имам нужда да напиша това, което не мога да споделя с никоя приятелка, не съм много по споделянето, а и едва ли някой ще ме разбере, понякога и аз самата не мога.

Аз съм на 23г.,м момента уча магистратура, не работя. Това е и единият проблем. Търся си работа, но...нямам опит и не ме взимат. Искам да работя, нещо по специалността си, където да мога да се равивам, а не да продавам или сервирам ( никой не целя да обидя, работила съм и двете неща). Просто винаги съм мечтала за кариера и амбиците ми са били насочени в тази област. В момента нямам възможност да започна някакъв курс, а той би ми бил в полза. Тотално се отчайвам и нямам желание за нищо вече. Край на упоритостта и стремежите ми.

Почти не излизам, нямам настроение за забавление, а и не съм някаква купонджийка, на някое кафенце и това е. А в последно време и то тях не ми е- чувствам се глупаво, когато някой познат ми каже- "Похвали се, какво става около теб?" Какво да става- нищо.
Нямам си и приятел. То и там е една история, но няма да навлизам в подробности. Не съм имала истинска връзка по много причини- на първо място училището, кандидатстването, университета и хоп- на 23г девствена, а вече знам, че това е и причината да се отдръпвам, когато някое момче поиска да е с мен. Срамувам се от това. Знам, че не съм само аз, но като чувам как се говори за една моя колежка, която е като мен. За мен никой не би повярвал, дори някои са оставали с друго впечатление, но само аз си знам каква е истината.

За семейството ми- обичам родителите си, благодарна съм и и съм страшно привързана(особено към майка си)
Но и между тях има проблеми и разногласия, които ми се отразяват доста.

Просто понякога не издържам, опитвам се да мисля положително, да се настройвам оптимистично, да търся хубавото в дадена ситуация, но не ми се получава. В такава депресия съм, не ми се прави нищо, дори и за празниците нямам настроение... дори не ми се живее.
Съжелявам, май се увлякох в писане, а дори има още много. Исках просто да споделя. Благодаря на тези, които са прочели историята ми и се извинявам, ако имам грешки и неточности, защото няма да чета какво съм написала, за да не го изтрия и да се откажа от публикуването.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 13 години, 5 месеца
hash: d5d999f43a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Един ден ще станеш по-уверена,ще натрупаш опит и няма да се самосъжаляваш,не се депресирай!

 
  ...
преди: 13 години, 5 месеца
hash: 9199d3209b
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей, грешката е в това че покрай ученето и кариерата си изоставила личния си живот и приятелите. В името на какво? Кариера в България? Това е глупост. В България най-много да се изгърбиш от работа за едното нищо. Аз разботих 10 години в една частна фирма. В последните 2 години бях стигнал заплата от 2500 лв. Много работа, много притеснения, много нерви, много страх да не се издъниш в нещо. На 10-тата година във фирмата настъпиха промени (заради кризата сещаш се) и аз се озовах на трудовата борса (въпреки че бях ценен кадър и бях от последните освободени). И пак започнах от нулата. Смъкнах се на 800 лв заплата. И знам, че рано или късно пак може да се наложи да почвам от нулата, и да се доказвам пак години наред. Не си заслужава да жерваш приятелите си и личния си живот за това. Съветът ми е да си намериш компания, да си намериш хоби (важно), да си намериш някаква работа и да не изпускаш петък или събота без излизане и нощен живот и забавление. Апетита идва с яденето, не го забравяй.

ПС: В България фирмите които могат да ти предложат истинска кариера са малко. Ако предпочиташ да се бориш за място в тези фирми, се приготви като за война. Също така спри да гледаш телевизия. Тя замъглява съзнанието и ни пречи да виждаме истинските неща в живота. Заложи на комуникацията с хората.

 
  ...
преди: 13 години, 5 месеца
hash: 2f2d9881f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   вече и хората не стават за комуникация за съжаление ...интелектуалното ниво падна доста

 
  ... горе^
преди: 13 години, 5 месеца
hash: 4d4ebf1a8c
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз виждам 2 основни и идентични направления при теб: 1. образование/кариера и тревожност за бъдещето - запитай се дали като се тревожиш ще промениш нещо? Не? Ами тогава просто се настрой така, че да не се тормозиш за глупости - действай, търси си работа и другото остави на съдбата, тя си знае работата и как и какви уроци да ни предаде.

2. Личен живот и срам - пак същото - какво ще промениш като се срамуваш - ами нищо! Само ще се филмираш и въртиш около тези неща, на които обръщаш внимание. Така че спри отбягването и сблъсъка с егото си и срама/страха ще изчезне като го направиш...

Споделянето е хубаво нещо, окей, обаче в интернет може да се завъртиш около много истории като твоята и коментари по тях, че и много по-заплетени и задълбочени преживявания, а това не помага особено, защото те задържа на това ниво по някакъв начин... Търси решение (както казах - много хора и сега, и преди тебе са имали същите проблеми и ще намериш материали по темите, които те вълнуват), но и практически прави нещо - иначе може цял живот да търсиш.

И нещо практично все пак, защото знам че говоря само общи приказки, а и е по-лесно да ги пишеш тия работи, отколкото да ги направиш: Позитивност - следващите 10 дни опитай да бъдеш винаги оптимистично настроена, ако усетиш, че попадаш под негативна мисъл - веднага я гони с позитивни утвърждения, а ако лоша мисъл се задържи за по-дълго - почваш наново 10те дни! Страхотна тренировка е, пробвай, ако я спазваш стриктно ще видиш, че действа чудесно:) Може и повече от 10 дни:D

Утвържденията също биха свършили идеална работа - седни и се замисли за перфектния си и свободен от всички негативи образ - напиши си на листче всичките качества, които искаш - само че все едно в момента ги притежаваш (тоест в сегашно време) - и си ги чети всяка сутрин и/или вечер (систематичността и упоритостта е ключът към успеха тук).

Нещата са такива, каквито ти си ги направиш, пожелавам ти успех, но все пак знай, че тези неща не винаги стават бързо, а и трябва и работа. Но пък понякога една идея/мисъл/мотивация/действие е достатъчно да отключи бързото решение и ход на нещата...Btw пишеш си грамотно - много е приятно да отговаряш на добре написани изповеди:) М20

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker