Носталгия по тийнейджърските години
преди: 8 години, 2 месеца, прочетена 1725 пъти
Здравейте. Пише ви мъж 81-ви набор, на 34 години. Смятам, че имам донякъде сериозен проблем, защото постоянно живея в миналото и не мога да се съсредоточа в настоящето.
Най-хубавите ми години бяха 1997-2003. Това бяха годините на неспирни купони, истинско забавление. В края на гимназията особено беше страхотно, 2000 - най-прекрасната година. Правех най-яките купони в цялата ми гимназия, само чаках нашите да не са вкъщи и канех целия випуск у нас. Как сме се събирали не е истина, случвало се е нашите да си дойдат и да ни изхвърлят. Голям смях падаше. Имахме и една вила на село, далеч от родния ми град (Ловеч), за която с коли се събирахме съучениците, пък си доведем и братовчеди и други приятели, цяла тумба и падаше истинският купон там вече. Изживявах се като някакъв сваляч, не съм бил гадняр или нещо такова, но много обичах да поканя по няколко момичета на срещи, да си правя бъзици с тях. Да, забравих и да спомена, бях най-големия шегаджия. Бях нещо като звезда на гимназията, но не заради успехи, а заради моя шантав характер.
И имам чувство, че това време отлетя. Сякаш буквално беше вчера. В ден днешен вече си имам успешна кариера, сериозна приятелка, но нищо не е същото. На външен вид съм си същият. Но някак си пак не съм доволен, не е това, което беше като последните години в гимназията и началото на университета. Може би, защото съм си купонджия по характер, това ми липсва, сега ходя на друг тип забави, особено работни банкети, но не е като някога. А и няма как да е, вече съм зрял мъж. Но не самите неща, а като цяло младежките години много ми липсват. Музиката, филмите, приятелите от тогава.
2010-та за последно си правихме среща с класа, всички са успели и щастливи с живота си, аз също би трябвало да съм, защото де факто изпълних мечтите и целите си, но в мен вместо това има огромна носталгия. Най-добре се чувствам като разказвам за случки от доброто старо време, но ми става и много мъчно, че няма да се върне. И направо не мога да си представя какво ли ще е през 2020-2025! Дори приятелката ми е казвала да престана да живея в миналото и да гледам настоящето, но аз не знам как да стане това. Моят апогей беше тогава... Какво да правя, хора? Знам, че въпросът ми е глупав, но не сте ли имали сходен проблем?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 2 месеца hash: 634c818d1d

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Жена съм, но съм на твоите години и ако това ще те успокои, чувствам се по абсолютно същия начин. Само, че при мен най-хубавите купони не бяха в гимназията, а в университета. Обаче свърши. И така като се замисля, май всички на нашата възраст се чувстват по подобен начин. Хем от нас се очаква да се държим като зрели хора, хем още не сме достатъчно улегнали, че да се примирим с ежедневието и все нещо ни тегли към миналото и към безкрайните купони. А в същото време знаем, че няма как онова време да се върне. Тъжна работа! Обаче явно това си е част от порастването и превръщането ни от купонджии в сериозни хора. Блааак! Като ми каже някой "вече си над 30, време е да се държиш отговорно" и направо ми иде да му извия врата! Ама АЗ НЕ ИСКАМ ДА СЕ ДЪРЖА ОТГОВОРНО!!! Искам да купонясвам по цяла нощ и после да се появявам на работа директно от купона, иска да правя щуротии и цял уикенд да обикалям нагоре надолу с тайфата... ама не може, трябвало да не ходя недоспала на работа, да изглеждам професионално, да не се държа като 15 годишна... бла бла бла... Така, че много ти съчувствам! Защото се чувствам по абсолютно същия начин! И съм напълно убедена, че масово хората около 30 се чувстват така, е сигурно има и изключения, защото като се замисля, още в университета имах 20-годишни колеги, които се държаха като лелки и чичковци, така че на тях явно не им е проблем да са сериозни през цялото време, ама за мен е. ИСКАМ ПАК ДА СЪМ НА 20!!!

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: c4df3bd7b3

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Аз съм на 23 и изпитвам същата зверска носталгия за юношеските ми години, а не беше толкова отдавна - десетина години. При теб нещата се засилват и от това, че си прехвърлил критичните 30 години. Не виждам нищо лошо в това, всеки човек има такива моменти. Въпросът е да не се вглъбиш прекалено и да пречи на сегашния ти живот.

 

...

преди: 8 години, 2 месеца hash: 80f76d659d

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Аз съм на 28 жена и също се чувствам така. Според мен само тези, които са били задръстеняци като по - малки им приляга перфектно Ролята на "зрелия човек". Ми да, точно си е роля това за над 90% от хората. А на супер заспалите фирмените партита се забавляват само точно тези задръстеняци. Иначе точно най - забавните ми приятели се пръснаха по света, а тези, които останаха се превърнаха в пълни лелки и старци и за това предпочитам да ги виждам 2-3 пъти годишно. Иначе наблягам на хобитата ми предимно и така.

 

...

горе^