Емоционална травма и депресия...
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1582 пъти
Чувствам се много зле... млад мъж на 21 години съм (като чета темите из сайта, май 90 % са пуснати от 21-годишни мъже :D явно е трудна възраст). Супер самотен и депресиран, май започвам да се отчайвам... нямам приятели, от време на време излизам с познати, но те си се знаят от много време и си споделят всичко, а аз се чувствам чужд и излишен. Преди се движех в една компания наркомани, друсах се и се напивах постоянно, защото така убивах мъката и болката. А за краткия си живот успях да събера много мъка и болка в сърцето си. Израстнах в бедно семейство от малък град селски тип, баща ми почина като бях малък, но си го спомням докато беше жив - алкохолик, постоянно беше пиян, постоянно псуваше и заплашваше мен и майка ми, и ни обвиняваше за всички провали в живота си. Майка ми беше много студена и безчувствена, никога не ме е прегръщала или обичала. Постоянно ми се караше и ми казваше какво да правя, а едно дете 3-4 клас как да се противопостави на родителите си? Тя като е забременяла с мен е била още ученичка, ясно е, че съм нежелано дете... но тогава е нямало хапчета, а абортите са били табу и така съм се появил - още от първия си ден нежелан и отблъснат. Примерно ако на училище получех оценка 5, тя ми се караше защо не съм изкарал 6... Бях много слабичък тогава и на училище бях мишена за по-големите - почти всяко междучасие ме биеха и тормозеха, доставяше им удоволствие. В моя град българите сме малцинство, и в училището където учех тогава повечето бяха турчета и циганчета, говореха си на турски и се обединяваха срещу нас. Имах чувството, че ме мразят заради произхода ми... в собствената ми държава - нямате си представа за какво унижение става въпрос. В 6 клас баща ми почина, а в 7 с майка ми се преместихме в по-голям град. Новите ми съученици бяха българчета, но и те се отнасяха с мен по същия начин, макар и не така злобно. Въпреки всичко, все още бях добро момче и помагах на всеки ако има нужда от нещо, бях най-умния и начетения в класа, учителите ме хвалеха колко съм умен... а съучениците ми се отблагодаряваха с юмруци и псувни. Затова в 8 клас започнах да пия, да пуша, да взимам наркотици. До тогава даже цигара не бях държал в ръката си, но не издържах, просто много ми се насъбра, а дрогата ме караше да се чувствам по-добре, енергичен и щастлив, забравях всичките си проблеми, поне докато траеше ефекта... после бях същия депресант. Не е изненада, че се пристрастих, давах си сметка, че не мога вечно да бягам от проблемите и да се друсам, но исках просто да се отпусна, да живея за момента и поне за малко да съм щастлив и усмихнат, поне за малко да се чувствам като нормален човек. Насълзяват ми се очите като пиша това, но е самата истина (Като споменах сълзи, напоследък доста често плача, просто има моменти когато ми се насъбират много негативни емоции и не мога да се сдържа. А и така май се успокоявам малко)... Към 11-12 клас малко се съвзех и спряха да се подиграват с мен, освен за наркотиците, защото рядко бях трезвен и си личеше, вече и учителите гледаха на мен с други очи... вече не бях онова умно и интелигентно момче. Станах пълна отрепка, майка ми виждаше как пропадам, знаеше, че съм станал наркоман, но не правеше нищо освен да ми се кара още повече и да излиза по цяла вечер с различни мъже. Нямам други роднини. И до днес където и да отида се чувствам като чужденец, все едно съм излишен за другите и тайно искат да се махна. Аз съм скромен и тих, мълчалив съм, а другите това го приемат като някаква слабост, все едно е дефект или недостатък. Все още съм добър и честен човек, това е част от характера ми и сигурно завинаги ще си остана такъв. Осъзнавам, че имам тежка емоционална травма, но не знам как да я преодолея. Никога не съм имал приятелка, заради което ми става още по-тежко и самотно. Имало е много момичета които са ме харесвали, излизали сме на срещи, но аз се държа като пълно дърво... чувствителен съм и като си харесам някоя започвам да мисля само за нея, а и ми липсва увереност и самочувствие, заради което не съм стигал дори до целувка. И така за 1-2 срещи интересът на мацките към мен изчезва... понякога може би преувеличавам малко с лошото детство и лошите неща които са ми се случили, за да оправдая с това самотата и депресията си. Слаб характер съм и имам лабилна психика... но все пак и аз съм човек, нали? Друго лошо нещо е, че все още не съм решил каква професия искам да имам, с какво да се занимавам, парите за мен са просто хартийки - може 5 лева да имам в джоба, но ще почерпя една бира човека с мен, даже ей сега да сме се запознали. Добряк съм по душа... или може би съм загубеняк, но го бъркам с добрина... не знам.
Не искам да ми давате съвети и препоръки какво да правя, защото какво толкова може да ми напишете? С какво ще се промени живота ми като прочета някой друг коментар - с нищо. Просто искам да споделя мъката и тъгата си с някой... нали уж това е първата крачка към решаване на проблема - да си признаеш, че имаш проблем. Решил съм като за начало да спра с наркотиците. Често съм мислил за самоубийство, веднъж даже направих опит, но не ми стигна смелост и се отказах. Да знаете - не е лесно. Често наричат самоубийците страхливци, но за да направиш такова нещо се иска голяма смелост. Е, веднъж да спечеля от това, че съм страхлив :D Не знам дали бих повторил... мисля си как сега съм в най-хубавата си възраст, а съм сам като куче и даже не знам кой съм и какво ще правя утре, чувствам се като пълен провал... провалих най-хубавите години от живота на човек, някои на 21 вече работят и са самостоятелни, а аз се събирам с наркоманите по пейките в парковете... не знам, накрая може и да сложа край, веднъж завинаги. Жалко за мен... каквото и да се е случило, най-голяма вина за дупката в която съм имам аз.
Ако някой случайно прояви интерес, и при мен се случи някакво чудо и нещата потръгнат към по-добро, може да споделя. Ако сте прочели историята докрай - благодаря за вниманието, или може би трябва да се извиня за натоварващата история... не знам. Със сигурност има неща за които в момента не се сещам, ако има някой който се чувства като мен - супер, нека заедно се подкрепим.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: 19441d9727

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   И аз съм имала проблеми с наркотиците, знам как се чувстваш. Сякаш можеш да бъдеш човека който искаш да бъдеш само когато се надрусаш и задръжките ти паднат. И аз съм на 21 и точно като теб не знам какво да правя с живота си. Бях шастлива само с хората с които се друсахме и пиехме-разговорите бяха безкрайни, дните преминаваха в нощи и пак в дни и така сякаш можеше завинаги. Без наркотици нямах увереност в себе си, затварях се, не можех да говоря дори с приятелите си... сякаш белия прах вадеше най-доброто от мен.. с. тавах човека който искам да бъда-весела, уверена, купонджийка, социална... В историята ти има толкова много познати за мен неща. Свободата която имахме беше най-прекрасното нещо в живота ми. Да бъдем-различни беше общия ни път и вече не беше лошо... На 21 и аз не знам какво да правя с живота си-нещата ту се получават, ту не. В един миг всичко е прекрасно, в следващия всичко е руини. Сякаш не мога да се справя с живота и напоследък ми се върти един цитат който намерих в интернет:, , След година терапия, психиатърът ми каза:може би животът не е за всеки. " може би и за мен не е. Като дете се възхищавах на момичетата които успяваха хем да са различни хем да са популярни. Всеки влизаше в своя кръг от приятели, а за мен никога нямаше място никъде. Ние-аз и ти, хората като нас... ние сме тези които не пасваме никъде. Парчета от пъзели разнесени от вятъра... не можем да се комбинираме с нищо, никгоа няма да станем част от някаква картина, никога няма да паснем... От декемри съм напълно чиста и няма да те лъжа, че не искам да се върна към онзи свят... там където пасвах идеално. Напук на всичко и всички не мисля за самоубийство и няма и да помисля... каквото и да стане, няма да се откажа от живота, нищо, че той се е отказал от мен. Не се отказвай и ти. Ако, умреш животът ти ще бъде напъхна в едно тъпо тире на евтина надгробна плоча. Ще станеш част от, , тъжната статистика на самоубийствата в България". Струва ми се, че си много повече от това. Опитай да намериш цел-дори да е малка. Аз гледам котки и знам, че ако не стана от компютъра те ще останат гладни и с мръсна тоалетна, ако неработя няма аз да гладувам, а те... безумно глупаво е, но на мен ми помага. Те са моя спасителен пояс когато се депресирам. Желая ти успех. Врвам, че можеш... не те познавам, но прочетох думите ти и вярвам в теб.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: c07236c9cf

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ох, момче. Чета и донякъде откривам себе си, донякъде не. Като цяло ще ти разкажа за мен (дано да ти е интересно). Аз съм момиче на 18 и като цяло имах и аз проблеми в училище, развиката е, че аз съм от големия град и винаги съм си била с българчета като мен, но винаги виждаха, че съм по-знаеща, по-можеща и ме мразеха. Била съм желано дете, но с баща ми не се разбирам, а майка ми винаги е подценявала проблемите ми. След тормозенето от страна на съучениците ми, в 8 клас си намерих и аз една компания наркомани, тогава за първи път открих това велико откритие наречено трева, започнах да пуша, понякога и цигари. Взимала съм кратко и други неща, но и аз точно като теб, за да убия болката в душата си. Никога не съм се чувствала разбрана. По това си приличаме, но се различаваме в това, че аз съм излизала на срещи и съм имала първа целувка и още други целувки и като цяло имам по-добър любовен живот от твоя, но някак си ако човека до мен не приема пушенето на трева, не взима дрога и някак си се дръпвам от него, хората остават с впечатление, че съм наркоманка, макар че далече не е така, няколко пъти пушене не ме прави такава. Просто според мен хората които не го правят не са страдали колкото аз и нямат място до мен. Иначе отностно самоубийството, и аз съм се пробвала, но все нещо ме е спирало вътрешно. Като гледам имаме доста общо. Интересен си ми. Надявам се като коментар да напишеш от кой град си и да оставиш ймейл за връзка или скайп или нещо, искам да се опознаем, ако и ти искаш.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 25b669dd48

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Кофти ми стана за тебе, но едно нещо е най-гадното от всичко - циганите, айде турците в момента са кротички, ама циганетата се размножават и то за лошо. В моя град в махалата такава изненада ще им спретна на всичките и ще покажа КОЙ живее и КОЙ командва в тая държава. Нагли и необразовани същества. С още няколко човека от военната служба сме си направили запаси за някой ден и да - скоро този ден ще дойде. Имаме C4, AK-47, гранати. Ще ги унищожим всичките, цялата им раса да гние дано, това не са хора, ТОВА СА САПУНИ и Хитлер де да беше жив. Това, което каза, че са те тормозили и били заради произхода ти в родната държава... ТОВА Е УЖАСНО. И мене са ме били циганчета като бях малък, сега всички ще си платят. Другата седмица няма да ги има на тоя свят окончателно. Досега ги бих жестоко, но ги оставях да живеят, за да се поправят, но явно това не се случва, затова и минавам към радикални мерки, засягащи и бъдещето на родината ни. Нека всички избием тази сган и започнем нов живот. Не ме интересува дали бъркат по кофите или са с тъжни физиономии - те са стигнали сами дотам, те са си виновни! Ще ги убия всичките с дружинката, скоро и къртечница се поръчва за тази цел! Цялата махала ще им разруша и това ще стане нормален квартал ЗА НОРМАЛНИ ХОРА, а не сапуни да ми се правят на хора отсреща. Извинявай, че се отклоних от темата, но просто това ми е в главата и нямам търпение да се случи след седмица. А колкото до теб, не знам.... бъди силен и не се отказвай, друго засега не мога да те посъветвам освен това. Може би бог ти праща повече изпитания, отколкото обратното, за съжаление. А ти доколкото разбрахме си преживял доста. Избягай някъде, ако трябва започни нов живот. Успех! :) И за щастие и адреналин, отиди да убиваш цигани.

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: 014783d727

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Не си провалил най-хубавите години от живота си. Те тъкмо започват. Така че точно на време си се осъзнал и имаш шанс да не ги провалиш! Няма да пиша съвети, понеже не искаш, а и не се имам за достатъчно мъдра, за да давам акъл на хората. Само ще ти повторя още веднаж, че не си провалил нищо... все още. Не го и прави нататък. Успех! Пожелавам ти щастие!

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 0864733632

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Умолявам те не прави втори опит, умолявам те! Както сам казваш, животът е пред теб, предстоят ти тепърва тоооооолкова прекрасни и истински неща! Не можеш да се откажеш от тях! Трудно е, мислиш си, че е невъзможно, но ти си безкрайно силен човек и си достоен да будиш вдъхновение у другите с твоята сила, защото един човек, способен да преживее това, което ти си преживял, трябва да притежава огромна сила! Именно трудните неща в живота ни карат да бъдем по-осъзнати; Като за начало-спри да се събираш с тази компания, тя само те влече надолу, запиши нещо, което ти се струва интересно, ти си умно и интелигентно момче, сигурна съм, че ще се справиш, след това, ако не ти е много натоварена програмата в университета-започни някаква работа, да си имаш парички за джобни, пък след това, ако искаш и по-сериозна. Ако живееш с майка си-премести се, тази жена, ако досега не ти е дала това, от което имаш нужда-едва ли ще го направи скоро, ако не те кара да се чувстваш желан и обичан-тръгни си. Бъди ВИНАГИ настроен положително към каквото и да е, дори и към най-миниатюрното нещо.. всичко ще започне да се нарежда лека-полека, убедена съм! Ти си умен, ти си добър и си възпитан. НЕ позволявай съдбата да те управлява - Never let your fear decide your fate :) Мислено съм с теб!

 

...