Споделена история от Други |
Искам да преодолея комплексите си.
преди: 8 години, 22 дни, прочетена 1168 пъти
Момче на 23 години. Признавам си, че съм голям комплексар и това отдавна се е превърнало в проблем. Добър човек съм, не съм егоист, лицемер или използвач, но страдам от ниско самочувствие. Израстнах в бедно семейство, в училище повечето деца бяха по-добре облечени, имаха по-скъпи телефони, живееха в по-хубави домове, някои бяха по-умни и забавни. Постоянно ми се подиграваха и ме обиждаха. Когато порастнахме родителите им купуваха коли, а аз още нямам шофьорска книжка... направиха скъпи балове, а аз даже не отидох защото нямах пари. Сега съм студент, живея на общежитие, безработен съм и буквално нямам пари да изляза на кафе. Повечето колеги постоянно са по дискотеки, имат коли, а аз си стоя в стаята и втора година ходя с едни и същи дрехи. Другото е, че не съм се родил красив и съм слаб, не мога да си позволя фитнес и скъпи храни, нито скъпи дрехи или прически... на външен вид съм съвсем обикновено момче. Не ме мислете за зубър, защото не съм и някой начетен умник, успехът ми е слаб и не знам дали ще завърша този семестър, ученето не ме влече. И така, да обобщим - не съм красавец, нямам кола, нямам собствено жилище, нямам мускули или висока интелигентност, не съм душата на компанията - все неща които се изискват, за да си привлекателен мъж. Когато си говорим момичетата усещат, че нещо не е наред с мен, отвсякъде лъхам на неувереност. Не съм имал гадже досега и самотата също ми тежи, а ако изглеждам отчаян и нуждаещ се също е отблъскващо. За капак на всичко и пенисът ми е малък, което много ме комплексира, като бях малък гледах порно, а там ги знаете какви са... когато другите си говорят за гаджета и секс аз мълча и се чувствам тъпо, защото съм на 23, а още не съм виждал гола жена, даже по-зле - не съм се целувал и дори не знам как. Май се получи доста тъжна и комплексарска история, но това съм аз, ако не друго поне съм искрен и честен. Винаги съм себе си, но в моя случай това явно е недостатък. Искам да се променя, да съм позитивен и усмихнат, да си живея живота щастливо такъв какъвто съм. Колкото и да съм зле, не съм някой изрод, имам право на щастие. Най-много ми се иска като за начало да си хвана приятелка, харесвам красиви жени и постоянно се заглеждам по хубави момичета, но съм наясно, че с такава имам малки шансове. Май се налага да преглътна гордостта си (може да съм срамежлив, но съм и горделив) и да си търся някоя по-невзрачна и не особено привлекателна мацка, пък да видим какво ще стане... може да добия самочувствие и увереност което да ми помогне да подобря живота си. Но в никакъв случай дебела или грозна - няма как да тръгна с такава, просто не мога да си го представя...
Любопитно ми е да чуя мнения за историята ми, ако някой се излъже да я прочете. Мога да напиша и още, но ще оставя за коментарите, и без това стана дълго.
|
