Какъв е изходът?
преди: 8 години, 12 дни, прочетена 1235 пъти
Здравейте!
Не знам откъде да започна тази история, защото считам, че повечето детайли, които се съдържат в нея, са с доста проблемен характер(поне за мен)..
Аз съм момче на 22 години, студент в голям град и в престижен университет(за последното не съм много сигурен, но това сочат данните в ранглистата на МОН).. Първите 2-ве години на следването си изкарах с отличен успех, базиран на много четене/учене, непрекъснато залягане над академичните тухли…Но това беше само повърхността.. Това е видимата част, но има и друга, която не е видима с просто око, но и изисква много по-внимателно наблюдение, за да бъде преценена(Има една теория, според която всяко нещо е като айсберг, чиято видима част е с много по-малки размери от невидимата).. Университетът е мястото, което свързвам с много положителни и отрицателни страни:социални контакти;запознаване с интелигентни хора;научаване на много теоретически и практически неща, както и възможност за възприемане/виждане на част действителността в сложната й картина(положителни неща, ама все тая)…Но го свързвам и с много неприятни явления:преподаватели, използващи нецензурирани изрази по време на лекции;преподаватели, отсъстващи от лекции;преподаватели, казващи по време на изпит „колеги, можете да извадите учебниците и да си препишете съответните теми, всички имате 6-ци и тн. н…. (Може пък да е нормално, не знам.. )..
Ако изключим университета, без да е от значение, че той заемаше около 90 процента от времето ми(лекции, учене и тн. н…), имах и други проблеми.... Загубих близък човек при много неприятни, но и много съмнителни обстоятелства(в случая се касае за подозрение за тежко криминално престъпление), което направо ме разби…Толкова съм плакал на погребението, толкова ми се плачеше през цялото време, а от друга страна, не осъзнавах защо се е случило всичко това, защо се е случило в моето семейство…Постоянно си задавах този въпрос, но отговор не намирах, колкото и да го търсех…И к‘во? За моите близки нямаше значение моето състояние в този, а и в други периоди.. Веднага след погребението на моя близък (мир на праха му! ) ми казаха да си налагам парцалите и да се връщам да уча в Големия град, защото това е най-важното, а другото нямало значение.. Персонално за себе си знам, че направо не издържах..
След смъртта на баба ми станах свидетел и на много грозни сцени между роднините(изпокараха се за наследство, имоти, от една страна, а от друга страна, изпокараха се за пари, но не защото ги нямат, а защото акъл не им достига-колкото и грозно да звучи)..
Имах проблеми и с органи на реда, но не поради криминални прояви, а защото лице в правоохранителна институция реши да ме изнудва/ заплашва, че ако не му предоставям наркотици, ще ми се случи случка(не съм в криминалните среди)… и тн. н.. подробности, свързани с този случай, които не желая да споделям…

И сегааа???

Сега се чувствам сринат както емоционално, така и психически…Не виждам посока в живота си, нито знам как ще продължавам така… Чувствам се рухнал, а и много ми се плаче… Понякога ми идва да стигна до самоубийство, но не съм убеден, че това е правилният подход, ама не знам, не знам…

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 12 дни hash: fc106b1649

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо искам да ти изкажа съболезнования за загубата. Знам какво ти е, защото аз загубих майка си когато бях студентка втори курс и минах през деветте кръга на ада. Това, което бих те посъветвала е да не се отдаваш на мъката и самосъжалението, защото няма никаква полза от тях. Ще мине вереме и сам ще стигнеш до извода, че ние нямаме контрол върху част от нещата които ни се слуват и единствения начин да продължим напред е да ги приемем. Хората които сме загубили тук във физичесия свят, винаги ще бъдат с нас и ще ни помагат. Това ти го казвам от личен опит, а не само за успокоение. Успокой се, дай си време и не мисли, че всико е загубено. Не се отказвай от ученето, защото точно това ще ти помогне в момента. Стегни се и продължи живота си, защото си интелигентно момче и ще разбереш след време, че всяка рана, която ни нанася живота крие дълбок замисъл. Искрено ти пожелавам да перодолееш по-бързо този труден период от живота си и да продължиш смело напред!

 

...

преди: 8 години, 12 дни hash: 1962aa9247

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Aми ти в същност нaй- трудното вече си го минaл. В смисъл, че е ред нa aсимилирaне, приемaне и извеждaне нa положителното (пренaсочвaне фокусa). Винaги имa положителнa стрaнa, поне урок/ извод и със сигурност втори път дори дa се случи нещо подобно, ще си по-силен емоционaлно. Плaче ти се... aми чудесно- плaчи. Кaзвaм го сериозно. Нaмери си някой пaрк или друго подходящо място и крещи, крещи си нa воля докaто се рaзревеш с цяло гърло. Знaеш ли кaк пречиствa и зaреждa? ! Петият енергиен център в човешкото тяло се нaмирa където е щитовиднaтa жлезa. Имaме нуждa дa изведем нaвън нaтрупaните емоции, инaче боледувaме. С говорене зa проблемa, крещене или рев aмa с цяло гърло, ние пречиствaме този енергиен център от негaтивното. Изкaрaй нaвън кaвото си нaтрупaл. Сaмо от товa имaш нуждa...

 

...

преди: 8 години, 12 дни hash: 19cf0b7055

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   "заплашва, че ако не му предоставям наркотици, ще ми се случи случка(не съм в криминалните среди)… и тн. н.. подробности, свързани с този случай, които не желая да споделям…" - защо ни показваш само видимата част на айсберга си, тя си е видима. Защо не споделяш най съществената, която искаш да потулиш. Има ли в една история думата наркотици, работата става съмнителна. Щом до тука спираш, само ти си знаеш в какво си се забъркал. Тук никой не може да ти даде съвет, защото не казваш истината. Питаш "какъв е изхода"? При подобни ситуации, изходите са няколко, или затвор, или комуна, или гроба. От тебе зависи, личи си, че си умно момче, ако се измъкнеш от тази каша и заживееш нормален живот, може и по добро бъдеще да имаш.

 

...

горе^

преди: 8 години, 12 дни hash: ba1136caf6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От автора.. към номер 3: Моите уважения, но считам, че не си прочел всичко... Първо, искам да подчертая, че не взимам, не употребявам, не продавам наркотици, но и не комуникирам с лица от криминалния контингент.. :) Второ, ситуацията беше следната: полицай:стой, стой, ела тука.. имаш ли наркотици в себе си.. трябва да ми предоставиш наркотиците, които имаш(аз нямам наркотици) и ще те оставя да избягаш... Аз:Добър ден! Нямам наркотици, не употребявам наркотици, какво искате от мен? Полицай:Провежда се полицейска операция.. Трябва да ми предоставиш наркотиците си и ще те оставя да избягаш.. Всичко трябва да стане много бързо. Аз:(в този момент вече бях много объркан от тази шокираща ситуация) започнах да изваждам всичките си вещи, за да му покажа, че нямам наркотици.. Аз:Никога не съм взимал наркотични вещества.. Искам да ми направите тест за наркотици, за да се уверите, че Ви казвам истината.. Полицай:Добре, добре... Изглеждаш притеснен.. И побягна в неизвестна посока... Така представената ситуация ме шокира по 2-ва-3-ри пункта: -лице с униформа, на която пише "Охранителна полиция" ми казва, че ако му предоставя наркотиците, с които "разполагам", ще ме остави да избягам... Ами ако бях от криминалния контингент, ако имах наркотици, ако бях дилър, действително ли щеше да ме остави да избягам... Минути след случката реших, че е редно да се обадя на телефон 112, след което ме свързаха със служител на МВР, който ми каза, че "това, което обяснявате е странно.. ако желаете можете да дойдете в съответното РУ-МВР, за да обясните по-подробно, както и направих.. Към 17:00 в този ден отидох в РУ-МВР, където обяснявах ситуацията на компетентното лице, което ми каза да напиша жалба, в която се съмнявам, че това лице, което е искало наркотици от мен, е служител на МВР(което е пълен абсурд, защото не се и съмнявам, че беше, а причината за сигнала, който подавах, беше, че имам съмнения, че това лице буди подозрение за правонарушение(как така ще ми казва, че ако му дам наркотици, ще ме остави да избягам... би трябвало да ме арестува, ама странно нещо, не знам).. 30 минути след като подадох жалбата срещу това лице(неизвестно) получих обаждане от Инспектор, който ми каза, че всичко е проверено, истински професионалисти(wtf? ) и трябва да оттегля жалбата(в този момент разбрах, че нещо не е както трябва и за моята лична сигурност ще е по-добре да оттегля жалбата... Инспекторът ми каза, че ще дойде да ме вземе с патрулка от мястото, където се намирам, за да оттегля жалбата, след което отново с патрулка ще ме върнат на мястото, откъдето са ме взели.. Това беше... Единственото обяснение, което ми дадоха, е, че съм късоподстриган и с черни дънки, което създавало подозрения за принадлежност към престъпния свят.. (голяма логика)... Обобщавам: моят живот(аз) и думата наркотици са две взаимноизключващи се понятия.. Единствената логика, която намирам е, че немалкачаст от курса ми(в университета) взима наркотични вещества, поради което може да са поставени под оперативно наблюдение, ама не знам.. Шокът дойде от това, че полицай вместо да ми извърши проверка за наркотици, ми каза "дай си наркотиците и ще те оставя да избягаш.. " Що за глупост..

 

...