 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Страхувам се от хората. Трябват ми съвети
преди: 8 години, 7 дни, прочетена 1755 пъти
Здравейте! Аз съм на 19 години и съм абитуриент тази година. От Бургас съм и ще уча във Пловдив. А ето го и проблемът ми: Не само че съм много зле в общуването с хората, ами изпитвам и много силен страх от тях. И не знам този страх оправдан ли е.
Ще бъда студент във Пловдив от тази есен и затова имам около 5 месеца да реша поне донякъде този проблем. Но как? Нямам никакви приятели и всички извън семейното и роднинското ми обкръжение ме мислят за луд. Принципно ситуацията се утежнява и от следното обстоятелство: спазвам една много строга диета, което съм сигурен ме прави доста по-различен на пръв поглед. Диетата включва и това и че друго освен вода не пия. Но разбира се това е само една от странните ми черти. Някои от нещата бих променил но други като горе посоченото не. Това си мисля че би било проблем защото ще трябва да си отстоявам позицията, да изразявам несъгласие и вероятно някой ще се обиди. А не знам дали има опасност тези, обидените, да ме набият. Имам чувството че при мен вероятността това да се случи е по-голяма отколкото при някой друг на мое място, защото аз не знам как да изляза от подобна ситуация. Това е само една от странностите ми. По оношение на други черти просто не съм в състояние да направя нищо на този етап. Например страха и притеснението ми дават отражение както на изражението така и на движенията ми, което също е огромен минус. И да подчертая, че това не е незабележимо – доста се нобива на очи.
Мислел съм си за едно възможно решение: Като за начало мога да говоря с непознати:Например в градския транспорт, в някои магазини и пр. (Хора, които по всяка вероятност няма да видя повече, понеже дори и да направя някои неизбежни грешки, те няма да имат последствия както би се случило ако ги допусна при познати или пък при такива, с които ми предстои да прекарам дълго време. ) за да придобия накакъв опит. Мислех като мине така известно време ще започна да правя нещо друго по този въпрос и т. н. Обаче ми се струва, че може би и така има голяма опасност някой да ми налети на бой. Голяма ли е вероятността да ме сполети това при тези обстоятелства? Възможно ли е всъщност един значителен процент от хората да се сбият с мене просто защото съм им задал някакви въпроси примерно. Възможно ли е след един такъв разговор някой да тръгне да ме следи и да ме набие на някое не толкова публично място. Или да започне системно да ми създава неприятности за в бъдеще. Усещам, че някои от изброените неща (те са малка част от всичко за което съм мислил и всъщност не са много опасенията, за които съм способен да си направя преценка) са пълни глупости но въпреки всичко ми изглежда разумно да действам по най-безопасния начин. Това ли е истината или не? И добро решение ли е като цяло?
Друг проблем:Както вече се убедихте, не мога да разпознавам опасните хора и ситуации. От една страна съм чувал, че няма как да попадна в сбиване освен ако аз самият не отговоря агресивно на някакво предизвикателство (заяждане) или пък освен ако аз не се заям (ясно ми е че става въпрос за 90-95% от случаите а не за 100%). Но навсякъде се чува и обратното (логиката ми подсказва, че това са спекулации на медиите, както и на отделните хора като целта е да се привлече вниманието на отсрещната страна по-ефективно) или по-точно много примери как за някаква дреболия директно се преминава към бой или дори до убийството на едната страна в конфликта. Това поражда съмнения в мен и затова ми се иска да прочета и мнения на други по тези въпроси защото не съм видял достатъчно на практика за да мога да съм категоричен.
Сега стигнахме и до един друг проблем, който в случая не е първостепенен, но все пак го има и все пак в комбинация с липсата ми на опит влошава нещата-не искам да се сближавам прекалено много с някой или пък с прекалено много хора. Има много неща, към които се стремя и от които в дългосрочен план идеята е цялото общество да спечели. В тази връзка на този етап такова „прекалено сближаване“ ЩЕ бъде целесъобразно, но ще мине известно време и вече няма да бъде. И може би няма да имам време да работя за всичко, което искам да постигна. А дали ще мога да се отдръпна без да пострадам? Това не мога да кажа и затова го оставям на вас. При всички положения този параграф звучи страшно егоистично и в известна степен това си е така. Наистина в момента ме вълнува само това да ставам по-силен, по-образован, по-можещ и т. н. от останалите. Обаче кажете ми как бих могъл наистина да помогна и наистина да направя нещо значимо за обществото като цяло ако не съм оправил себе си преди това? Поправете ме ако греша.
Последно, но не на последно място: като не мога да преценя обкръжението си, има ли голяма опасност да попадна в лоша компания и без да се усетя да си навлека неприятности? Като четете това, струва ли ви се, че има такава повишена опасност за мен заради специфичните ми особености? Сигурно това наистина звучи страшно глупаво обаче просто не съм наясно каква е реалната вероятност точно това да се случи. Считам че съм много внимателен и предпазлив но може да стана жертва на някаква манипулация и когато се усетя вече да е късно. Какви ли не сценарии ми минават през главата, даже не мога да формулирам или дори да запомня повечето от тях. И всички ми изглеждат логични и никой от тях не мога да опровергая. Може би и това е глупаво от моя страна, не знам. Просто тук ми трябва някакъв съвет придружен с подробно становище на какви основания казаното е казано (последното изречение важи за всички параграфи).
Ето го и накратко главното ми питане във връзка с цялата история: Как мога да преценя кога има опасност за мен при изредените обстоятелства, безпочвени ли са притесненията ми, има ли някакъв начин да си реша проблема без да се излагам на риск? С две думи всичко се върти около опасностите, тяхното избягване и/или развенчаване. Другото е сложено за пояснение.
Ще бъда много благодарен за всички съвети, които получа от вас. Отворен съм и към всякаква критика.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 6 дни hash: 348910f0be |
|
1. Ами прав си, наистина имаш психични проблеми. Параноята ти е симптом за това, например. Потърси психолог или психиатър. Надявам се знаеш разликата.
|
| преди: 8 години, 5 дни hash: 97f51fcf0a |
|
2. Едвам изчетох написаното. Защо си мислиш, че ти ще си център на вниманието на всички? Просто като не можеш да се сближиш с хората, те ще те избягват. Иначе да не е хубаво да се заяждаш с никой. Бъди позитивен, поздравявай колегите си, не им мрънкай и не им досаждай, не се прави на многознайко, освен, когато не е необходимо(да вземаш участие, на изпит и т. н. ). Никой няма да те пита защо пиеш само вода, а не пиеш сокове, бира(или др. алкохол) или газирани напитки... Просто не се натрапвай с това и всичко ще бъде ок
|
| преди: 8 години, 5 дни hash: 3ffbe15b64 |
|
3. Ще ти отговоря накратко: единствената опасност за теб е в главата ти. Преживяваш много, но само в съзнанието си. Разбирам те, и аз съм притеснителен човек без кой знае какви социални умения.
В твоя случай обаче нещата стигат доста далеч. Ти гледаш на другите като на хищници, които само чакат да те разкъсат. А всички са хора, също като теб. Всеки има странности. Не е нужно да се оправдаваш за хранени или поведение..
Най-добре потърси психолог, който да ти помогне да извървиш пътя, по който искаш да поемеш. (Но не взимай лекарства. )
Успех!
|
| преди: 8 години, 5 дни hash: cdd684d2bd |
|
4. И аз се боях, да излизам. Но като имам проблем гледам да се сблъскам с него. Страх ме е от тълпа - тогава ще отида насред тълпата, да видим какво ще стане. Ще искам да избягам, но няма да го направя.
Първият проблем който ти пречи, е че можеш да обидиш някой и той да те набие.
Ако се отнасяш с уважение към хората, това е малко вероятно. Естествено ако те настъпят ще се отстояваш. Инак ще те смачкат.
Може да се стигне до бой - голяма работа, не му мисли толкова. Ако се стигне до там, ще се сбиеш. Ако те набият поне ще си се защитил.
Няма да отстъпваш, ще стоиш и ще се отстояваш. Вторият път е много по - лесно от първият.
Да там е проблемът хората виждат страхът и притеснението ти, мислят те за слаб - но ще придобиеш сила, ако въпреки страхът си, продължаваш да си на страшното място.
Разговор с непознати - помага ама много малко, по - добре говори с познати.
Голяма ли е вероятността да ме сполети това при тези обстоятелства? - Прекалено много мислиш за тези работи. Мисли по положително.
Ако започне някой да те следи - ще се защитиш.
И добро решение ли е като цяло? - Не - ей го затваряш се.
Не мога да разпознавам опасните хора и ситуации - защо да не можеш, лесно се разпознава, кога някой е враждебен и дали е твоят размер.
Да убийствата са по - малко от 1% най - вероятно няма да се стигне до там.
Ти казваш, не мога да общувам с тях - а се притесняваш, че ще се сближиш. Първо се научи да общуваш нормално, без страх, после ще мислиш, за интереси и сближавания.
Не мисли толкова бе - не играеш шах.
Има ли голяма опасност да попадна в лоша компания и без да се усетя да си навлека неприятности? - Не ти знаеш кое е редно и допустимо за теб и ако компанията не ти допада - ще се оттеглиш от нея.
Като четете това, струва ли ви се, че има такава повишена опасност за мен заради специфичните ми особености? - Твоята слабост би подразнила някой по - агресивни хора - но да си гледат работата. Ако стане нещо - ще им покажеш, че не си толкова страхлив.
Прекалено ти пука за физическото ти здраве - не го мисли толкова.
И без ама ако....
Сигурно това наистина звучи страшно глупаво обаче просто не съм наясно каква е реалната вероятност точно това да се случи? - под 1% значи 99% няма да стане така, както го мислиш.
Може да стана жертва на някаква манипулация - Ти си умно момче, можеш да разсъдиш дали това което ти казвате добре за теб.
Какви ли не сценарии ми минават през главата - да там ти е проблема - прекалено се замисляш, нормалните хора не се замислят толкова.
Просто тук ми трябва някакъв съвет придружен с подробно становище на какви основания казаното е казано - Какви аргументи бе човек. Казвам ти го, че е тъй - приеми го на доверие.
Видиш ли колко много мислиш - а не трябва.
Кеф ми е - и ще го направя толкоз. Това е правилно мислене.
Не питай защо? Защото ако не започнеш да мислиш така - ще си останеш свит в черупката. Пък хората сме социални същества.
Как мога да преценя кога има опасност за мен - Значи ако повиша тон, навра се в теб, блъсна те, свия ръка в юмрук и ти говоря през зъби, няма да разпознеш, че съм агресивен и има опасност. Хайде стига бе.
Нямам време за повече обяснения, или за редакция. Трябва да обърна внимание на приятелката си.
|
| преди: 8 години, 5 дни hash: 3eba1d9f22 |
|
5. За да общуваш с хора не е нужно да ги търсиш в магазина или градският транспорт, помисли за място, където се събират добри хора и целта име не е да те цакнат и са малко по-особени в положителнят смисъл го казвам, като теб. Например благотворителност, хора, които помаган на други, там е мястото да се очупиш, не в градският транспорт, някакви групови занимания или нещо друго, помисли в тази посока.
|
...
| преди: 8 години, 5 дни hash: 001d8c2299 |
|
6. Здравей! :)
От прочетенето мога да твърдя, че може би това отхвърляне от обществото е породило някаква несигурност и трудност при общуване у теб. Но това естествено отминава.
До близо година бях в същото положение като теб. Хомосексуален съм и съм получавал множество нападки от мои съученици, главно от момчета. Когато смених училището бях развил фобия от момчетата- странно, но факт. Когато някое момче ме доближеше имах чувството, че идва с цел да ме обиди, удари и прочее. Не общувах с никого, бях се затворил в предпазен „пашкул" с цел да се предпазя от това, което ми се беше случило. Месеци напред стоях сам на последния чин, изолиран от всички. Беше ме страх да общувам с хора.
Но знаеш ли какво? Реших да излезна от черупката и да пробвам да бъда просто себе си. Намерих си за близо месец приятели, с които сме близки и до днес. Получавам разбиране от околните, дори и от момчетата, от които толкова се страхувах, с някои даже си споделяме и имаме добре изградено приятелство,
Това, което искам да ти кажа, че това което е било в Бургас, си остава там. Отиваш в нов град (моят град :) ), без да имаш познати и прочее. Започваш от нулата да градиш отношения- това е твоят шанс да пребориш този ти, така да го наречем, страх от хората. Предполагам ще си в студентско общежитие, с твои връстници. А и в университета като цяло си е друго- болшинството от твоята група ще споделят твоите интереси, все пак сте една специалност, а и не само, кой знае? :)
Даже не мисля, че тези версии с градския транспорт ще са ни нужни, а и като цяло не ти го препоръчвам- голяма част от хората, които ще заговориш биха си помислили, че нещо ти е сбъркано и най-много да се разминеш с някоя подигравка, което ще те обърка още повече.
Така че най-добрият вариант си е да гледаш да се сприятелиш с колегите ти- не сте повече от 7-8 човека в група и всеки остава забелязан по един или друг начин, не е както училището да сте по 20-30 и да има аутсайдери. Можеш да намериш нещо общо във всекиго, стига да поискаш. :) Ето например аз откривам доста общи неща с теб, четейки историята ти. Даже ме е леко яд, че размяната на лична информация не е позволена, с радост бих станал твой приятел. Мога да кажа, че си една по-особено личност, което те прави по-различен от другите и така ще можеш да се откроиш, а не да се сливаш с останалите и да останеш незабелязан, Трябва просто да си себе си! :)
Пожелавам ти успех в това, силно надявам се успешно, начинание да пребориш страха си от околните и да излезнеш от черупката. Нямаш си и на представа какъв хубав град е Пловдив, няма как да не се почувстваш по-комфортно, ха-ха.
На добър час! :))
|
| преди: 8 години, 4 дни hash: 55f8ccff34 |
|
7. Ами какво да ти кажа прятелю и аз съм в същата ситуация, само че аз съм много по голям от теб, поради този страх загубих работата си бях попаднал на лоши колеги после ме махнаха от работа, бях на изпитателен срок от тогава получих някаква фобия и страх че винаги ще е така и поради тази причина съм отказвал предложения за работа, сякаш ми е направена магия и където и да отида всички ме мразят. Дано нещата при теб се оправят, отиди на психолог, на мен той ми е последната надежда, защото стигнах дъното и не мога да се измъкна от там!
|
| преди: 8 години, 4 дни hash: b9960742e3 |
|
9. Като спреш порното страхът параноята се заменя със самочувствие и увереност. Изтрай шест месеца . Лекарствата не помагат. Даже ще усложнят положението.
|
| преди: 8 години, 3 дни hash: 207c170ca9 |
|
10. Животът е борба! Бъди смел и смелостта ще ти се отблагодари!!!
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 664d3ac756 |
|
11. Все едно слушам себе си. Поздравления, на 19 си.. но си надраснал многократно възрастта си. Хич не им се вързваи на посредствените дето ти казват че си психиатрия и тн, или ти цитират пауло коелю или там какъвто е. Ти си един от редките случай: индивид, който има значително задълбочена аналитична мисъл, критичност и предпазливост. За съжаление това върви в комплект с тревожност и страх. Ще ти кажа според мен какво трябва да осъвършенстваш в себе си:
1. Мъдрост - научи се на кое трябва и на кое не трябва да обръщаш внимание. Да, много вероятности са възможни за дадена ситуация, НО с времето и опита ще се научиш да наблягаш на най-важните такива. Човешкият живот не е достаъчно дълготраен за да поемеш всичката съществуваща информация или да изживееш всички възможни вероятности.
2. Самоконтрол - Аз самата се уча в момента. Най-трудната част от градацията ми. Да се опитвам да контролирам върпиятията си, респективно и последващото ми поведение.
3. Смелост, увереност, сила - Това по трудност е като самоконтрола, даже бих казала част от него. За да се справиш с даден проблем, трябва да притежаваш тези качества, иначе само ще го подминеш или задълбочиш.
4. Опознай се повече.
Бих могла да ти кажа много неща.. Толкова много.. Но всичко в главата ми е подредено и формулирано с години, и ми е трудно да изпиша този обем от информация, в кратък словоред.
Искам да те помоля за обратна връзка, когато прочетеш коментара ми да ми отговори дали си ме разбрал и дали съм ти била полезна.
Пише ти момиче, което всеки ден се бори с недостатъците си, стреми се към истината и вижда всичко в невероятни детайли. Знам, че и ти си такъв и е адски жалко че не може да се запознаем.
Продължавай да анализираш, да си задаваш въпроси и да търсиш отговори. Рано или късно те идват.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
