Когато чувстваш, че за теб никъде няма място - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (79689)
 Избор на редактора (68)
 Любов и изневяра (17896)
 Секс и интимност (9587)
 Тинейджърски (18204)
 Семейство (3752)
 Здраве (6558)
 Спорт и красота (3491)
 На работното място (1483)
 Образование (4367)
 В чужбина (968)
 Наркотици и алкохол (812)
 Измислени истории (693)
 Проза, литература (1265)
 Други (10537)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Други

Когато чувстваш, че за теб никъде няма място
преди: 1 година, 10 месеца, прочетена 855 пъти
Здравейте, читатели. Днес ще ви споделя много обобщено историята си. Винаги съм била аутсайдер, дори да не съм искала. Никога не успях да се впиша никъде. Още като дете може да се каже, че не бях така контактна и нахална, както е типично за повечето деца. В началното училище също - все си стоях сама в ъгъла и дори когато опитвах да се сприятеля помня, че децата изсипваха нещата от чантата ми в тоалетната или просто не се вписвах, разбира се. През основното образование - същото. Все сама, изолирана. Е, разбира се тогава се случваше поне да говоря с някой. В гимназията - е, предполагам че се сещате. Затворен човек съм. Явно съм дефектна по рождение. Та, в гимназията - общо взето бях любимка на някои учители защото бях стриктна, учех си, старателна и т. н. Приятели почти нямах, но се случваше да излизам със съученички понякога и беше весело. Общо взето обаче - аутсайдер през повечето време. Казвах си: "Спокойно, студентските години са най-запомнящите се, най-забавните". Е, през последната година в гимназията се запознах с едно момче онлайн и почнахме да излизаме. Мислех, че най-накрая това е моята награда за цялата изолация и тъжни моменти, които съм имала и за които няма сега да разказвам. Уж всичко вървеше добре и бум.... малко след като започнах следването си той ме заряза. Каза ми: "Не те обичам вече. " За мен това беше не плесник, а ритник в лицето. Що се отнася до колегите ми - така и не ме харесаха. Разликата между студентските и ученическите години беше единствено, че вече и професорите не ме харесваха и съучениците ми. Всеки трябва да е контактен, приказлив, лъчезарен, да се смее като луд нон стоп, защото иначе е темерут, сдухан и т. н. Аз не съм фалшива и не умея да фълшивея до степен, че да се смея и усмихвам без причина, да се натрапвам за да ме харесат. Опитвам се да се сприятеля и повярвайте - помагам, чак ме използват. Е, помагах, уж намерих колеги, с които да говоря. Година след първата връзка срещнах друго момче и си казах - какво пък, може това да е моят втори шанс, който така и нямах. Оп, грешка. Излязохме два пъти, след което бум... пак плесник. Той не просто ме заряза, а просто изчезна - без обяснение, без да каже нищо, скри се като мишка. Години след това ми писа за да облекчи гузната си съвест, но отговор така и не получи. Явно когато човек се раздава, другите просто го изсмукват и захвърлят като изяден банан - остава обелката, а съдържанието взимат до последната капка. Та.. така минаха още 4 години от живота ми и нищо не се промени - не срещнах любов, нито намерих приятели. А тези, които имам просто ме предадоха и ме забравиха, както аз не ги забравих когато имаха нужда от подкрепа. Казах си - може би магистратурата и времето прекарано там ще ме промени - ще стана самоуверена, образованието ще ми даде криле. Да, но не.... завърших и магистратура и започнах да ходя по интервюта. Едно, две, три... Последното беше ад. Макар с образование, интервюиращия се държа с мен като с пълна невежа. И ето ме сега, на възраст която и сами може да се досетите. Няма на кого да пиша, дори за да попиша. Няма с кого да изляза, защото не ми остана никой. Имам рожден ден, а дори няма кой да поканя - колко жалко, нали? Това време и младостта ми са безвъзвратно изгубени. Може би сама съм си виновна, но всъщност има ли такова нещо изобщо? Че кой би искал да е такъв, какъвто е, когато не е такъв, какъвто иска да е? Кой би искал да е самотник, тъжен, отблъснах, винаги зарязван, предаван. Кой би искал? Дори собственият ми баща не дава пет пари за мен - не съм го чувала от години. Преди звънеше поне на празници, сега и това не прави. Вероятно за някои историята ми е глупава и не е кой знае какво, но тези от вас, които са чувствали какво е да си наистина нежелан, да знаех, че никъде не можеш да се впишеш, да не намираш смисъл в нищо - ще ме разберат. Не знам дали можете да ми дадете съвет, надявам се да можете, но истината е, че просто имах нужда да споделя болката си. Пожелавам си на следващия рожден ден наистина да не бъда така тъжна и самотна и да не се самосъжалявам за пропиляното време. Пожелавам си да намеря човекът, който би ме приел с всичките ми недостатъци и би искал да е до мен въпреки това. Пожелавам си следващата година да е една по-добра година за мен и за тези, които се чувстват като мен.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 1 година, 9 месеца
hash: b6992f3969
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Припознавам себе си в част от описаното. Какво да ти кажа- бремето е тежко. Но поне си честна пред себе си, за да бъдеш харесван често трябва да си лицемер, а ти не искаш, това не е лошо. Ще е така винаги може би, ако искаш да се промениш- няма да е така, но само не върви срещу природата си.

 
  ...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 1bbfec4e81
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

2.   Здрасти. Наистина кофти. Но спокойно. Живота не е само шумни купони и партита. Живота е това, което ти харесва да правиш. А не налаганите от обществото разбирания, че трябва да се живее, докато може. Това са глупости. Намери си работа, цел, това което обичаш да правиш и го следвай!!!

 
  ...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: e893672040
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Здравей, прочетох разказа ти докрай и все едно го бях написала аз за себе си.. Не се отчайвай и не губи надежда, а се опитай да вярваш повече в себе си и в качествата, които притежаваш и с които се отличаваш от другите. Именно те те правят уникален човек за това бъди себе си и бъди по-уверена - несъмнено ще срещнеш правилният човек за теб, който ще те оцени. А до тогава не се самосъжалявай и не го мисли толкова, а се съсреоточи върху нещата които обичаш да правиш или започни нещо ново. Направи някаква промяна в живота си дали ще се запишеш на някакъв спорт, ще смениш работата или просто нещо, което ще те направи щастлива например малко смяна на обстановката, разходка или почивка някъде - все пак е лято, отдели си време за себе си да разпуснеш, не си струва да тъжиш! И най-вече се опитай да забравиш несполуките от миналото и се фокусирай върху това, което можеш да промениш за в бъдеще! Въпреки всичко продължавай да се бориш в живота и да търсиш лично щастие. Пожелавам ти го и на теб, и на себе си защото моят рожден ден също е скоро! Ако искаш да поговориш с някого можеш да ми пишеш на имейл " хризантема " на латиница в абв. Иначе това мога да те посъветвам аз от личен опит. Поздрави! :)

 
  ... горе^
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 7a9dba5c30
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

4.   Виж, момиче, рожденият ти ден вече е минал, но все пак: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Хм, част от проблема ти е, че си прекалено пасивна, настройката ти е като на жертва, нещата "ти се случват на тебе", вместо ти до ги движиш и режисираш. Пасивна си! И недей да търсиш оправданието в това, че си възпитана, естествена, не си нахална, не можеш да си фалшива и да се усмихваш на сила... Разбери, че усмихнатите и доволните от живота си хора не се усмихват на сила, те не са като тебе но просто да се насилват да се правят на други, на тях им идва отвътре.
ЧАКАШ, нещо/някой да ти дойде отвън и да ти промени живота. Чакала си по време на средното си образование, по време на висшето си образование, на магистратурата, сега пак чакаш - следващия си рожден ден, любовта, приятелите... С ЧАКАНЕ НЕ СТАВА, СТАВА С ДЕЙСТВИЕ! С планиране, с мечти, със стъпки към реализацията им. Естествено не всяко действие се възнаграждава с успех, но за да имаш приемлив успех трябва да имаш 10 пъти повече действия. Казваш - раздавала си се, ами по този начин ти си се съгласила доброволно да станеш част от ДЕЙСТВИЯТА на другите, да работиш в техен интерес, но не очаквай награда за това, или поне не директна. Човек трябва да има баланс - доколко да дава, доколко да взима, или както ти се изразяваш - доколко да използва и доколко да бъде използван. Ако не може да си позволи лукса да бъде използван - изобщо да не се захваща да помага на другите или да върши работата им.
Да причината е у теб, не е у баща ти, нито у гаджетата ти, не можеш да се оплакваш, но можеш да го промениш - полека, лека...
Знаеш ли, идва ми да потърся тук някакъв дискретен контакт с тебе, да дойда и да избърша сълзите ти, да те направя най-щастливата жена на света, но повярвай ми, по този начин ще ти направя мечешка услуга. Няма значение какъв съм и що съм - за теб ще съм човекът, обърнал ти полагащото ти се внимание, и заради това ти ще се влюбиш до безумие. Няколко месеца, а може би и години ще летиш в облаците, ще си мислиш, че животът е прекрасен, че всичко се е наредило както трябва, но после? Защото всяко нещо си има начало, но си има и край. Ако ти не се активизираш и не започнеш да строиш с мен, да рискуваш, да поемаш отговорности за съдбата си - до никъде няма да я докараме.
Всичко това е хипотетично, разбира се, но си заслужава да се замислиш в тази посока.
Живееш с усещането, че заслужаваш това и онова, нещо по-добро, или поне нормалното за един човек. Няма такова нещо! НИЩО НЕ ЗАСЛУЖАВАШ! Заслужаваш точно това, което сама си изкараш, което успееш да си откопчиш от живота! Много ли е постигнатото до момента? И не чакай някой друг да ти го направи/достави. Има държави с развита социална система, където можеш да съществуваш и да си живуркаш цял живот на социални помощи, без грам да пипнеш работа, бизнес или нещо такова. Но дори и в тези държави никой не може да ти гарантира добрите взаимоотношения с хората, приятелството, любовта - при тези неща няма доставка на екзистенс-минимум, гарантиран ти от социалната система...
Започвай, с малки стъпчици да променяш нещата в своя полза: да общуваш с хората, но не да ги смяташ за използвачи, лицемери, а за равнопоставени партньори, да си търсиш хубава работа, хобита, да посещаваш танци, йога, планинарство и катерачество, литературни сбирки и въобще всичко, което ти е по вкуса. Действай по посока да си намериш гадже, но не се вкопчвай в него и да очакваш от него да ти достави в живота всичко, което ти сама не можеш или не искаш да си доставиш - покажи му, че можеш и без него, но ти е 300 пъти по-приятно и ползотворно с него. Запомни - никой не бяга от хубавото! И ако някой се е "спасил" от тебе, то трябва внимателно да анализираш себе си, поведението си, и да разбереш кое го е прогонило. А не да лежиш на тая кълка, че той бил такъв и онъкъв, мишок, с гузна съвест и затова си отишъл... А ти каква си - идеалната? Оправяй си един по един бъговете.
Със здраве и успех.

 
  ...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 6e0ac89a7a
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Тежък аутизъм те тресе. Как ще "фълшивеят" хората като се усмихват един на друг?

 
  ...


...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: a87f3a3f82
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Ако можеш да си позволиш виж се с психолог, аз имам подобен проблем, но причината се корени в детството ми. Ти не пишеш нищо за него. Как порасна? От там тръгва всичко.

 
  ... горе^
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 10d9ad2d48
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Пишеш хубаво, донякъде имам същия проблем и те разбирам. Човек, за да те хареса трябва да те опознае. С възрастта хората намират все по малко време и желание да опознаят някого на по-дълбоко ниво. Затова екстровертите се котират толкова добре. Дори и да прозвучи глупаво съвета ми е да обърнеш внимание на външният вид, след това ще е по лесно, бъди себе си.
М

 
  ...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: be85066e47
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Поздравявам те за смелостта да го разкажеш и на мен чувство ми е познато. Винаги намираха съучениците до ми се подиграват за нещо което и другите го правеха. Всъщност не съм най-умниат от класа по ученки но може да се каже че съм най-интелигентен и знам за много неща който учениците му не са чували. На 15 съм сега съм 9 клас аз говорех за миналите години а не за тая която мина но и тая беше подобна. Но реших да се стегна започнах да се грижа повече за външният си вид и започнаха момичета да ме забелязват до ри тея който бяха нови тая година. Реших вече да не правя едни и същи грешки показах на учениците ми че не се поддавам на тяхните глупости и те спряха да ме закачат. Даже се държат много по-добре от преди с мен също много тренирах и станах доста по силен. Тва е моята история до сега и продържава

 
  ...
преди: 1 година, 9 месеца
hash: 255c307572
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Ти го чувстваш, аз го знам... И въпреки това се опитвам да измисля за себе си "някакво" мое място. В крайна сметка, това е общовалидна истина - човек трябва сам да си го вземе това място и то с борба. Да не мислиш че това лицемерие, интриги и пози са без борба? Напротив. Повечето хора го осъзнават, но въпреки това са в тази игра, защото нямат смелостта и доблестта да я прекъснат и променят. Така че, един вид, единственият им избор е да я играят. Та така, и за различните, единственият им избор е да създадат своята игра. Това че ти е отнето в една област, обикновено значи, че ти е дадено в друга. Аз имах късмета отрано да се ориентирам каква е тя за мен. Каква е за теб? Пишеш прекалено дефанзивно за да си проличи. Дефанзивно в смисъл, никъде не се прокрадва дори въпрос като "защо? ". Защо някой те е оставил, защо ти си такава, дали не искаш да си друга, какво значи всичко това? Примерно, 99% от жените щяха някъде да коментират външният си вид в цялото нещо, независимо в положителна или негативна светлина, просто защото го смятат като важен фактор за успехът им с момчетата. Ти - нищо в никоя област. Моят талант е точно в това "защо? " и просто ми направи впечатление колко много липсва при теб. Като не искаш да си самотна, ей ти, пиши дори тук, разни хора са се заинтересували от теб. Не изпадай в състояние просто да се самосъжаляваш, за всичко в тоя живто си има причина, та дори за тези които никъде нямат място тук...

 
  ... горе^
преди: 18 дни, 20 часа
hash: 30bf84e07a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Здравей,авторке!Отлично разбирам как се чувстваш.Аз изживявам същото вече 30-та поредна година и е АД!Винаги съм била тормозена,обиждана,отхвърляна(дори родителите ми ме отвърлиха),подигравали са се с мен всякак и никога не усетих плинадлежност,каквато и да е,никъде!И всеки ми повтаря:"Защо си такава,а не такава и такава,дръж се еди как си,бъди еди каква си",и когато видят,че не могат да ме променят,просто започват да ме избягват.Защо е толкова трудно да приемем човека насреща такъв,какъвто е,вместо да се опитваме да го променим!Резултатът от всичкото това за мен е социалната фобия,която отключих.Виждам,че темата е стара,но ако вторката чете отговорите може да се свърже с мен. Gerii.markova(във абв)
П.С:Авторке,пожелавам ти най-искрено да бъдеш щастлива и обичана, да намериш свое място под слънцето.Успех!
Гери

 
  ...

...
преди: 16 дни, 4 часа
hash: 0b2efe18e8
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Вие сте прекрасен човек. Не тъжете, защото това е дадено на малцина. Не сте виновна, че светът е такъв.

Бог да Ви благослови.

 
  ...
преди: 12 дни, 5 часа
hash: 68e57bcaa9
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Ти изрази в думи това, което и аз чувствам. Особено напоследък това усещане у мен е по-силно от всякога. Околните все ме поучават и наставляват и сякаш никой не ме приема каквато съм. Животът ми се оказа низ от грешки и неудачи, а едва ли за всичко, което ни се случва, само ние носим вина. Тежко е да си дадеш сметка, че си пропилял години от живота си за нищо, а животът не спира, всеки е нанякъде си. Опитвам се да придам някакъв, макар и малък смисъл на живота си, да правя нещо.
Но понякога натрапчиво чувствам, че съм закъсняла много и занапред вече няма надежда. Трудно е да заглушиш този отровен глас, да не се сравняваш на моменти с другите и да ти се струва, че ти си най-зле.

 
  ... горе^
преди: 10 дни, 8 часа
hash: 9ad6353473
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Дадените съвети са правилни, но положението на авторката е много по-сложно, отколкото иглежда на пръв поглед. Тя е интроверт и това означава не само затвореност, но и една съвсем различна нервна система, предполагаща наистина много по-специфичен поглед върху света. Сигурна съм, че тя не еднократно се е опитвала да се социализира, да създава контакти и да иска да е 'като другите'. Усилията в тази посока ще доведат до незадоволителни резултати, защото е объркана самата представа за 'всичко друго'. Знам, че тя е изхвърлена от т. нар. лицемерна игра между хората, защото някога някой така я е изиграл, така дълбоко я е шокирал, че тя е ОТКАЗАЛА да участва в играта. И ето, имаме една млада жена, която не може и не желае да участва в света.
Решение има, но то не е просто в намиране на хобита, мъж, дори деца. Това е цял един процес на осъзнаване, разбиране, премисляне, бдителност към всяка поднесена ситуация, честен поглед върху себе си. Толкова е многоаспетно цялото превръщане от човек, чувстваш изолацията си по този начин, до човек, намерил себе си и съответно мястото си в света. Срещата със Сянката, преодоляване на страховете, търсене на смисъла на възраст, в която трябва да е намерен и осъществен поне някакъв смисъл и цели. А междувременно в такава личност се развива дребнавост, търсене на сметка на съдбата, въобще проблемите се задълбочават. Мисля, че малцина успяват в този процес, който отнема поне няколко години и се изискват голяма смелост и воля. Всичко останало са козметични поправки, но ботокс за душата няма.

Soul

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker