Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Не си, само ти приятелю. Аз съм в подобен случай след 1000 опита, да стана атрактивен с добри приятели и с истински любяща приятелка. От малък, не бях схватлив бях мега срамежливия, децата ме тормозеха и нямах почти приятели с изключение на един, които дори не беше истински. В училище много трудно се справях от първи клас имах слаби отценки, много пъти са ме обиждали, че съм бавно развиващ и че съм с големи очи, имитира ли са ме, защото говоря по-бавно сравнение с другите, като флегматик. Освен това движенията са ми също по-бавни от останалите. Това ме докара до много депресии от 6ти клас до сега всяко лято почти изпадам в такива. Захванах се с фитнес в 6ти клас видиму бях заякнал, но социалния проблем остана. Забравих да кажа, че се срамувам страшно много страх ме е да правя, това което искам. Заради това и бях станал метъл, големи подигравки отнисах, пуснах си дълга коса и ходех, като типичен метъл с черни дрехи предимно. Почнах да пия, надуших се с един друг метъл и тренирах, но пак не беше достатъчно. Намерих си 2 приятелки в 9ти клас с едната едва до целувка с език стигнах, поради страха си, да не ме отхвърлят, а можеше поне с едната, да се получи. Имах и други два успеха, че се сбих с 2ма и победих. После и още един първо той ми пукна устната, след това го хванах неподготвен и го насиних на няколко места. Направих си няколко татуйровки един ръкав и една на крака. Като започнах, да тренирам в 9ти клас бях 60 кг за 2г и половина станах 92, но това ппа, не ми даваше достатъчно самоувереност и реших, да се изчистя и да приключа с метълските историй. За 4 месеца с диета и доста тренировки успях, да се изчистя на 64кг, като изглеждах доста обемен за тях поради натрупаната мускулна маса и зарязах единственият ми приятел, но той беше лицемер и затова го направих. Бях сам без абсолютна никаква подкрепа и успях, може би единственият ми успех. След това отрязах косата взех да се обличам добре, оставих металските дрехи. До средата на 12ти клас вече реших, че трябва да се състезавам за това и махнах косата, а и искам мега много да си имам приятелка. Забравих да кажа, че в края на 10ти клас спах с една компаньонка, защото не бях правил секс, а толкова исках и беше всъщност едно нищо цялото преживяване, даже не успях да свърша. Та реших, да ставам културист и трябваше да намеря за кой клуб, да се състезавам. Намерих, но не издържах накрая се отказах и депресията започна с пълна сила, да ме убива. Докато не си намерих работа, като промоутър, там станах малко социален вършех си отлично работата, Преодолявах и част от страховете си, но след два месеца свърши работата и пак попаднах под ножа на депресията. Това се случи след завършването на 12ти клас и след това до декември месец бях в депресия. По това време пробвах много различни работни места от бензанджия до барман и продавач консултант и от всички напусках, още от началото на обучението, заради това, че не схващах повечето от нещатата, да правя правилно и страхът ми непозната обстановка и хора, може би. Едва се оправих и треньора ми който беше ме уреди в фитнеса инструктор през края на декември. Въпреки, че от лятото до тогава бях изгубил тотално форма. Там ме използваха, защото бях прекалено добричък бях чел някаква книга на Луиз Хей, че трябва, приемаме всичко положително Излекувай Живота си и бях, като пионка се програмирал. 6 месеца се задържах там и се махнах, защото и с пари ме прецакаха и ми писна от тях. Оказа се, че и съм взимал по-малко от останалите и ми кипна. През тва време се опитах, да се сближа с колегите и колежките. Влюбих се в 2 от тях, но нищо, не можа да стане, щот не съм алфа. Почнах и да друсам от време на време постепенно с трева преди тва бях само пробвал. Записах се на курс за ш. книжка и неможах да взема, защото като чета много трудно запомням. Отидох в друг град да уча више, докато бях в депресия неможах да се адаптирам и се отказах. Исках да се самоубия няколко пъти правех опити и днес включително, не ми стигна смелоста. Ходих на състезание по мма и нищо не направих и на тренировки не схващах и затова ме победоха и то с нокаут. Имам приятелка от 8 месеца, а тя е по луда и от мен, само дето има акъл да учи, ама в не разбира, че може да постигне много неща, ако не се страхува. Доста е немърлива и не мисли за външният си вид. Днес разбрах, че си пише с някав Турчин от София и полудявам. Омръзна ми от провали, имах заделени пари за кола и ги изхарчих. Тая моята хем я обичам, хем ме дразни и ся ще ходи в София, да учи на общежитие и там каквато е всичките ще я пробват. Пак аз и бях първия и такива глупости. Признавам глупав съм, не съм грамотен и каквото се сетите. До автора, ако имаш достатъчно здрава психика, ще успееш. Аз я нямам затова съм на дъното...

7.   Потърси си строга господарка. Млже и платена про домина.

8.   Мислиш си, че си единствения, който се чувства по този начин, а идея си нямаш колко хора са се затворили като теб и търсят смисъл. Обаче запитай се едно: искаш ли след време да се обърнеш и да видиш, че си проспал години? Или е по- добре да опитваш, да се проваляш понякога, пак да опитваш... Страх те е от провала ли? А не е ли по- страшно, живота ти да се свежда до спане, лежане, кибик в интернет и пак спсне? Имаш един живот, опитвай! Никога не е лесно, но си длъжен да опиташ! Живота ти има смисъл. Това, че още не си го открил, не значи нищо!

9.   Животът няма да ти поднесе нищо хубаво, защото тъй или иначе, ти ще го отхвърлиш. Забрави миналото. Утре е нов ден- идеален за ново начало. Започни от себе си. Не изведнъж. Малко по малко. Дълъг път е самоусъвършенстването и не лесен. Търпение и вяра. Не гледай навън. Не гледай другите. Погледни вътре в себе си. Имаш толкова много потенциал. Имаш и какво да дадеш на света около теб. Ти не си това, за което се описваш, сигурна съм на 100% Ще се справиш.

10.   В отчаяние и самота,
не чувстващ себе си, като човек
отхвърлен още по рождение,
несретник - от съдбата той проклет.

За глупав смятаха го те,
гадина - най-нисшо земно същество.
Уверен той смъртта прие,
за решение - единствено, добро.

Тъмнина погълна светлината -
завист, злоба туй роди
и всичко зарад обществото свято
от самопровъзгласили се светци

Но откри, че по рождение човек е,
правото за всички е едно,
слънцето - и за червяк, и за делфин -
еднакво сгрява тялото едно.

Разбра тогава същността си,
събуди се от сън дълбок, и
видя, дори във червея побратим,
а пред себе си остана във поклон дълбок.

11.   Мисля, че имаш здравословен проблем, най-вероятно хормонален, който се е отключил по време на тийнейджърските ти години. Направи и едно изчистване от паразити за всеки случай. Те предизвикват подобни състояния на психиката. Също така включи и спорт. Може лицето ти да не е привлекателно, но стегнато и мускулесто тяло винаги можеш да направиш, което ще ти даде и повечко самочувствие. Вземи си и витамини. Според мен наистина имаш някакъв конкретен физиологичен проблем, който ти влияе върху психиката. Недостиг на минерали също. Всички симптоми, които си описал, показват по-скоро физиологични проблеми и оттам психически. Но в малкия град няма да има адекватни специалисти. Също така се погрижи за духовното си израстване. Прочети повечко за преражданията и смисъла на живота. Съветът ми е да си четеш молитви против лоши енергийни влияния, ще ги видиш в нета кои са. Но спортът и здравето да са ти първата грижа. И запомни, че всичко си зависи от теб. Не бъди мързелив спрямо себе си.

12.   Не, не си прав. Според мен си интелигентен и никак даже не си тъп, не знам кой те кара да си мислиш така или пък може и ти да си го втълпил това за себе си. Не, не си глупав, даже напротив. Не мога да ти изброя други твои хубави качества, тъй като не те познавам, но със сигурност има и други такива, но ти просто не можеш да ги откриеш или отказваш да ги приемеш. Аз съм точно като теб и последното, което си написал в историята си е много вярно. Аз също постоянно чета книги, истории, гледам филми и все едно преживявам всичко, което се случва с героите. Знам, че е тъпо и детско, но откривам смисъл в това. Да, всичко е измислица и много често съм се запитвала какво ще е, ако наистина имах такъв живот като в книгите. Е, уви, това не е така и мога да ти кажа, че съм същата като теб. Всичко започна като станах на 14 или пък да е било 15. Преди това все си мислех какво ще правя като стана по-голяма, как ще ми се развие живота и други подобни. Като влязох в тази фаза и измъкване нямаше. Сега мога да кажа, че е по-зле от всякога. Сега съм на 18 и се разбира, че трябва да мисля позитивно, да гледам към бъдещето или други такива простотии, но не. Не мога да изляза от дупката, всеки ден става по-зле. Минават ми хиляди глупави мисли като повечето са за самоубийство, но истината е, че съм една страхливка, за да го направя. Не ме интересува кой ще страда след това(тъй като на никой не му пука за мен, даже и на семейството ми), но просто нямам смелост. Понякога си мисля, че само мислите ми ще ме убият. Свикнах на това да съм пренебрегвана, защото всички ме мислят за надменна и чувам как го коментират зад гърба ми, а просто на мен те не са ми приятни, тъй като имам други разбирания за всичко и нямаме нищо общо. Да, аз съм по-виновна за това,че страня от тях, но е кофти да те обсъждат без реална причина и то без да си им направил нещо. Е, вече свикнах да не ми обръщат внимание, не е толкова лошо да си сам, даже вече не ми пречи. Говоря така сякаш съм на 60 и чак сега осъзнавам, че живота ми е минал в самота :Д така де, всеки ден за мен е един и същ. Не виждам смисъл да правя каквото и да е било, защото си казвам, че все някога ще умра и тогава защо да го правя? Знам, че мисленето ми не е правилно, но не мога да си помогна. На мен също ми казват, че съм глупава и съм чувала неща от сорта, че нищо не става от мен, което реално според мен е така, но някак си не се засягам. Преди имах мечти, цели.. сега вече не е така. Винаги съм си мислела какво да уча като завърша, какво ще работя и т.н, а стана така, че сега записах специалност без даже да се информирам за нея достатъчно, просто защото ми е безразлично. Знам, че в университета ще е като в гимназията. Просто всички ще имат свой си живот, а аз пак няма да имам нищо и никой няма да ми обръща внимание. И работа мислех да почвам лятото, но и от това се отказах. То кой ли ще ме вземе де.. Това настрана. Наистина разбирам как се чувствам, в момента го преживявам, всъщност от 4-5 години насам знам какво е да си в депресия, да не виждаш смисъл в нищо и едва ли не да завиждаш на някой. Да, хората се забавляват с такива като нас, виждайки ни жалки и се сравняват с живота ни като натрапват това колко е хубав техния, но живота нямаше да е интересен, ако нямаше такива като нас, нали? Някой трябва все пак да е прецакан. Според мен не трябва да се съжаляваш, а да продължаваш напред. Всъщност винаги мога да дам съвет на някого и да му напиша цял роман за това как не трябва да се предава, но не мога да помогна на себе си. Винаги съм искала да бъда психолог, но какъв психолог от мен като дори не мога да дам съвет на себе си и и да се вслушам в него... Според мен всичко при теб идва от това, че ти липсва самочувствие. Не трябва да гледаш на себе си по този начин, просто намери хубавите си качества и ги доразвий. Да, трудно е, но кое е лесно? Сега в университета се постарай да създадеш добро впечатление и да видят, че не си глупав, защото ти НЕ си такъв. Запиши дори някакъв спорт, общувай повече с хората, намери си такива като теб. Те ще те разберат, защото знаят какво е. Не е нужно да дружиш с някакъв лицемер или с онези "известните" дето ще ти се подиграват. А относно момичето.. и аз не вярвам на глупости като "за всеки влак си има пътник" Истината е, че има и товарни влакове, а за тях пътници няма. Не всеки трябва пък да е обвързан, да си има семейство и т.н. Някои са самотни, а аз даже вече се примирих, не ме интересува, че живота тепърва започва. Но според мен ще си намериш. Има и свестни момичета, нищо, че са твърде малко. Все ще си допаднете с някоя. Недей да мислиш за самоубийство, защото е безсмислено. А относно там другите проблеми- главоболие, умора и липса на сън.. ами и при мен е така и то напоследък. Мислех си за антидепресанти, но нали трябва да се предпишат от лекар, а не ми се занимава да обикалям като лудите и един вид да ги карам да ми ги предписват. Не знам колко биха помогнали, може и пък да стане по-зле. Това е по-скоро от стрес, депресия. Но не се тревожи, горе главата. От една страна се радвам, че не съм единствената с такива проблеми, но е наистина кофти да се чувстваш по този начин. Наистина не знам как бих могла да ти помогна. Трябва да се мисли позитивно, но и то е трудно за постигане. Просто като попаднеш в такова положение и някога няма измъкване. Но щом има желание, има и начин, нали? :)

13.   Здравей, непознато момче! С внимание и съчувствие прочетох твоята изповед и напълно те разбирам, защото и аз съм като теб, само дето не се вписвам във възрастовата категория на сайта. И аз съм отчаяна и напълно изолирана от света, само дето не мисля, че съм тъпа. Ние сме такива, каквито сме създадени и ако не се харесваме, вината не е наша. Всеки млад човек очаква от живота щастие, успех и хубави емоции, но като че ли замисълът на земния живот не е такъв. По скоро е борба за оцеляване, развитие, поука от грешките, справяне с проблеми, болести и други предизвикателства. Когато си чул обидното изказване по твой адрес, това те е потресло и пречупило. Когато ума е притеснен и потиснат е трудно да запомниш и най-простото нещо. Бил си наранен и отблъснат от хората и не очакваш нищо добро от тях. За съжаление сега живеем в такова време, където ако си по-различен от всички останали, не чакай някой да ти подаде ръка. Хората обичат да тъпчат и мачкат тези, които считат за по-слаби, не да им помагат. Ще ти бъдат приятели само ако очакват нещо от теб, щом не можеш да им го дадеш, не се интересуват от теб. Ти си интелигентно момче, то си личи. Има много хора тук, които нито могат свързано да се изразят, нито знаят нов ред, запетая, главна буква. Но не са с такова смазано самочувствие като нас. Ние сме чувствителни и много страдаме от отхвърлянето. И не е вярно, че нямаш въображение, сам пишеш как на ден стотици мрачни картини минават през ума ти. Не се подвеждай към трева и наркотици, знаеш, че ефекта е само временен, а ще си докараш големи неприятности. Положи усилие да си вземеш изпитите, защото не всеки може да си ги купи. Желая ти много сили и кураж. Много хора има като теб, това е нашето изпитание в живота. Млад си и това е голяма ценност, не знаеш какво тепърва ти предстои. Ако оправиш психиката, ще се подобри и физическото ти състояние, те са свързани. Вземи си куче или друго животно, така ще има кого да обичаш и за кого да се грижиш. Отправям към теб силни мисли за здраве и успех!

14.   Най-добрият съвет който мога да ти дам е да започнеш да четеш Библията, да се обърнеш към Бога и Той ще ти даде покой и мир.

15.   Да ти кажа повечето свестни хора в тая държава се чувстват така. Проблемът е в това което си писал - не знаеш в какво си добър. Пробвай да разрешиш първо него. Всеки е добър все в нещо. Не знам дали си даваш сметка, но едно 80% от хората на твоята възраст не могат да напишат такова есе. Първо защото са неграмотни, и второ, защото не могат да вържат една завършена мисъл. Провалите които имаш в придобиването на някакви знания идват от това че се чувстваш зле. Не можеш да очакваш при това положение, умът ти да работи адекватно. Първо, спри да ти пука, второ намери това за което ти пука. Няма да те лъжа, че останалото после ще си "дойде на мястото". Изначално много неща не са си на мястото, особено в тая държава. Но постигането на нещо в някаква област дава самочувствие и насока. И да не ти идва нищо от самосебе си, най-просто е да се замилиш кой от предметите които си изучавал ти е бил най-интересен. Като трябва упорствай, но стани добър в някаква област която те привлича. Живеем в информационният век, при желание, няма как да не я откриеш тая област.