Защо хората бягат от мен?
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1436 пъти
Здравейте читатели! От отдавна чета този сайт и днес реших да споделя моя проблем, надявам се да ми помогнете! Винаги са ме подигравали. През целия си живот не съм попаднала сред хора, с които да се чувствам добре. В основното училище ми се подиграваха и ме биеха, защото бях кротка и свита. Както и да е, изтормозиха ме, но свърши основното и отидох в гимназия. Мислех си, че тук като никой не ме познава ще се чувствам по-добре и няма да ме закачат. Но още в първите дни, като че ли ме надушиха или ми прочетоха мислите, и ето пак започнаха подигравките. Веднъж в междучасието се бяха събрали няколко момичета и момчета, говореха си нещо и се смееха. И аз реших да се присъединя към тях, отидох и седнах. Като разбрах за какво си говорят се опитах и аз да се включа някак в разговора, а не само да мълча, но едно момиче и едно момче веднага побързаха да ме засекат, а останалите започнаха да ми се смеят и да ги поздравяват как ме били затапили. На мен ми стана много обидно и просто се махнах от тях. Както и да е, завърших и гимназия и дойде време за университет. Тогава си бях помислила, че може би понеже ходя с наведена глава и увиснали рамене и ме виждат каква съм неуверена, та затова ми се подиграват. Казах си "Сега отивам в нов град, където никой не ме познава, ново училище, нови хора, аз също ще съм нов човек". Започнах да се опитвам да изглеждам уверена и със самочувствие. Обръщах повече внимание на външния си вид и си мислех, че като създавам впечатление за по-нахакана, хората ще изпитват достатъчно респект към мен, че да не ме подиграват. Но отново не ми се получи. Започнах да чувам приказки за себе си, че самочувствието ми е до небесата, защото главата вечно ми била вирната нагоре. И това от момичета с къде къде по-високо самочувствие от моето. Вече не ми се подиграват така открито, както в тийнеджърските ми години, но не желаят да общуват с мен. Държа се дружелюбно и приятелски, но някак не успях да се впиша никъде. Не съм грозна, тъпа или нечистоплътна, нищо подобно. Малко съм консервативна. Просто не проумявам защо хората не ме искат край себе си. Какво ми е? Може би излъчването ми не е добро? Но как да разбера дали в него е проблема и как да го поправя? Мога да говоря на различни теми, но ми е трудно да ги започна. Не знам как да заговарям непознат човек първа. Все се притеснявам, че може да съм му неприятна, и се чувствам като натрапник. Освен това когато един човек е непознат и започна тема на разговор, как да знам, че не му досаждам и не го отегчавам до смърт, но от учтивост той да го прикрива? В такива моменти от притеснение или си глътвам езика, или без да искам казвам някоя простотия, та да ме сметнат или за луда или за странна и никога повече да не искат да имат някакъв контакт с мен. Винаги съм се чудила как така има хора, които просто отиват и се вписват навсякъде и стават приятели с всички. На тези хора обикновено нищо не им пука, но аз не мога така. Все си мисля, дали да кажа нещо или да не го кажа, как ще прозвучи, какво ще помислят хората и т. н. , защото често се случва някой да изтълкува погрешно казаното от мен и да се обиди. И това е проблем, който имам. Понякога казвам нещо с най-добри намерения, но отсрещния го тълкува грешно или като обида. Нямам представа как звуча отстрани, може и в това да се корени проблема ми, че всички бягат от мен и не ме харесват. Вече не знам, моля да ми помогнете да открия кое в мен не е наред? Може би до толкова се притеснявам да не се натрапвам и да не досаждам, че се отчуждавам? Защото като дете са ми казвали, че съм досадна. Да не би пък да звуча грубо без да го осъзнавам? Или да имам лошо излъчване? Вече не знам, моля за помощ...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 9 месеца hash: b4fbd45bad

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, момиче! Аз съм мъж на 40 и имах същия проблем. Просто си попадала на кофти хора, които не те оценяват и не виждат, че си по притеснителна. От тия, които искат да са център на внимание навсяка цена света е пропищял. Даже вселената е пропищяла ха-ха. А те имат такова високо самочувствие, арогантност и така наречената "отстояване на позиция", че никой не иска да спори с тях, да не бъде засипан с негативната им енергия. За това търси свестни и интелигентни хора, които ще те оценят такава каквато си. Запомни: Свестните се привличат от свестни, боклуците с боклуци.

 

...

преди: 7 години, 9 месеца hash: 60d0ef2b79

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Първо - всеки говори зад гърба на всеки ако питаш мен. Така че не трябва да ти пука. Второ, хората наистина умеят да надушват аутсайдери. Според мен, вече на тия години не можеш да се престуваш и учиш да си конформист, твърде късно ти е. От личен опит го казвам, и аз не съм успял. До голяма степен, психиката ти го обуславя, и интелектуално не може да промениш нищо колкото и да го мислиш. Напротив, интелектът всъщност пречи, защото другите просто реагират, без да мислят и анализират. Относно коментарът да се търсят свестни и интелигентни хора, аз лично, колкото съм срещнал до 20, толкова и след това... Неблагодарна работа е да си свестен в тая държава, няма що да се лъжем... Ако не можеш да се научиш да си като тях, научи се да бъдеш себе си без да ти пука какво мислят за теб. Това е единственият начин да те уважават. Пука ли ти, значи проявяваш слабост от тяхна гледна точка.

 

...