 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Как да постигна баланса?
преди: 7 години, 9 месеца, прочетена 1276 пъти
Здравейте,
Аз съм мъж във втората половина на 20-те и от година на година усещам, че ми става все по-трудно да поддържам баланса в живота ми. Ето какво имам предвид - с течение на времето започнах да водя все по-аскетичен на живот. Отвратен съм от промотираното навсякъде ултраконсуматорство и не мога въобще да приема идеята, че човек трябва да подчини живота си върху притежанието на някакви вещи. Вещите са, за да служат на човек, не обратното. Пък и съм достигнал до една простичка истина и тя е, че не можеш да имаш нищо друго освен свободната си воля. Не ме разбирайте погрешно, не съм станал някакъв сектант-отшелник, но всъщност повечето ми инвестиции в притежания (извън хобитата ми) ги правя едва ли не насила, за да поддържам някакъв имидж пред околните и да не стряскам близките ми. На мен лично изобщо не ми пука дали ще ходя с гуменки от пазара за 10 лева или маркови обувки за 250 лева.
И така, излизайки от налаганата парадигма, осъзнах, че всъщност от колкото повече неща се откажеш, толкова по-лесно става да се откажеш от още и още. Само че къде да спра? В момента живея в Сф под наем в скромен апартамент с още двама души. В стаята ми няма нищо друго освен легло, гардероб, стол, маса с компютър и две саксии с цветя. Работя, изкарвам хубави пари и мога да си позволя много повече. По-голямата част от заплатата ми остава непокътната и даже ми е супер досадно докато изтегля всичко полагаемо ми се за месеца и го вкарам по спестовната сметка. Може би си мислите, че съм стиснат. Грешите, гледам да дарявам редовно и сравнително реципрочни на доходите ми суми, като единственото ми угризение е, че може би не давам достатъчно. Може би "достатъчно" е всичко...
Хората около мен непрекъснато ми говорят как трябвало да се изнеса на по-добро място, да ходя по екскурзии, да си купя жилище (мога да си го позволя) или поне собствена кола. На мен въобще не ми се занимава с нищо от това. Не ми пука и не ме кара отвътре. Само че може би трябва. Защото ако днеска си казваш, защо ми е тениска за 60 лева, утре може би ще си викаш защо ми и е въобще нова тениска, а вдруги ден - защо да си пера старата тенсика. Започвам да се опасявам, че ако я карам така след още 10-20 години с готовност ще вляза в графата на счичосаните стари ергени, а след още 10-20 може би ще ровя из кофите за смет. А определено не искам да се превръщам в апатичен към всичко нещастник.
Очевидно е необходим някакъв компромис - баланс между суетните егоистични желания и истински важните неща. Или не? Може би трябва да се откажа категорично от всичко, срещу което вътрешно се бунтувам? Вие какво сте предприели в живота си, каква е вашата тактика? Ще ми е интересно да прочета мненията ви, особено ако сте врели и кипели и на възраст 30+.
Поздрави, Е.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 1d00d1911c |
|
1. "Защото ако днеска си казваш, защо ми е тениска за 60 лева, утре може би ще си викаш защо ми и е въобще нова тениска, а вдруги ден - защо да си пера старата тенсика. Започвам да се опасявам, че ако я карам така след още 10-20 години с готовност ще вляза в графата на счичосаните стари ергени, а след още 10-20 може би ще ровя из кофите за смет."
По същата логика може да стане обратното - днес 60лв, утре 200, вдругиден 500. Идеята на това е не да пестиш пари, а да станаеш независим от вещите и от нуждата да се хвалиш с тях; да оценяваш другото, което имаш вътре в себе си и около теб. Да не даваш повече значение на предметите и парите, отколкото на хората и преживяванията. Когато ти трябва тениска - купуваш тениска - независимо кой друг я носи, каква е марката и т.н. Не ти трябва тениска за да се хвалиш - трябва ти за да спазваш хигиена - защото по този начин се чувстваш по-добре в кожата си, а не защото искаш някой да си помисли нещо.
Ако искаш да посетиш някоя държава например, или искаш да купиш дадена "услуга" не е същото като да купиш вещ - това са изживявания.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: e85d546e0a |
|
2. Твоето е престъпно безхаберие спрямо себе си. Първото нещо, което трябва да направиш е да си избереш и купиш собствено жилище, щом можеш да си го позволиш. Животът е променлив - днес може да си финансово стабилен, а след време да нямаш за хляб. Не се туткай във философски дилеми, а се погрижи за покрива над главата си. След това си живей с 200 лева на месец, и благотворявай колкото си искаш. Не забравяй и мен заради съвета, че и аз може би ще имам нужда от помощ в скоро време. :)
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 6f83900b8d |
|
3. Ами, често да ти кажа, като човек, който е врял и кипял, написаното няма голям смисъл. Проблемът ти е, че просто нямаш интереси. Обяснявам защо. Аз също ненавиждам цялата тази консуматорщина, не харча излишно за неща, от които явно нямам нужда, но виж, за фотография (хобито ми) и за пътувания (където да го упражнявам), нямам лимит за финансите. За свое жилище - нямам лимит на финансите, защото ценя личното си пространство и това е важно за мен. Даде пример с тениските - аз имам и по 5 лева, купени от LIDL. Пера си ги, гладя си ги, това че са евтини не ми е попречило по никакъв начин на хигиената.
Направи си интернет банкиране и прехвърляй сумите online.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 1b0d2dfb2a |
|
4. от страх да не попаднеш в лапите на консуматорството, си отишъл в другата крайност - да живееш меко казано скромно, да не харчиш почти за нищо и да събираш пари незнайно точно защо. да, смисълът на живота не е да събираш вещи, да се тагваш и да правиш селфита пред скъпи заведения и да живееш за лайковете, които си събрал. животът е за да имаш любими хора, семейство, приятели, да правиш нещата, които обичаш.
теб какво те радва? какво обичаш да правиш? имаш ли приятели? ако не - защо? ако само работиш и съществуваш, се превръщаш в робот и да, сигурно след 20 г. няма да те интересува дали тениската ти е изпрана. повечето хора ти казват да си купиш жилище, защото то ти дава самостоятелност и е необходимо условие за семейство някой ден. колата пък те прави мобилен и ти дава възможност да пътуваш, да опознаеш интересни места. а екскурзиите са начин да опознаеш света, особено по-далечните му части. не те ли интересува какво има там? цял живот ли смяташ да прекараш в този град? явно си инертна личност, но щом си задаваш тези въпроси, разбираш, че нещо не ти достига.
моят съвет е да опиташ да излезеш от черупката си, да си дадеш сметка какво те радва и какво искаш да правиш извън работата си. както сам си усетил, животът не е само работа и ограничения. дали ще изкачваш планини, ще караш колело, ще правиш снимки или ще скачаш с парашут, ти си решаваш. остави бунтовете и си живей живота по начин, който теб те удовлетворява.
Ж45
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: af9fe225da |
|
5. Първо вероятно, нещо те е подтиктнало към това, дали умишлено или не. Кога започна, да пестиш по този начин, какъв беше модела на възпитание от родителите ти, твойте цености? Имал ли си трудни моменти в живота си отхвърляне, ниски доходи, антисоциално поведение, лоша връзка и тн? Момента е такъвче това се е зародило, като механизъм в твоята психика от дадени събития може би като комфорт, сигурност или пасивност. А може и това, да е твоето нещо в живота, строго индивидуано е. За да достигнеш до там трябва, да помислиш, кое те е накарало да стигнеш до това което не е толкова лошо и неизличиму-въпрос на възглед. Освен това какъв ти е плана за живота до известна степен е хубаво че си пестелив и не е нужно да се носят обувки за 200 лв, по-важно е да изглеждат добре и да са удобни Цената в повечето пъти специално в България е заради марката/бранда Хората си купуват адидас най-вече поради факта, че е на мода или че и другите го имат.. Виж по-важно е какъв човек си и какво ти искаш, да имаш Какво те удоволетворява, това е най-важното. Ако не те удоволетворява, да имаш скъпи неща какъв е смисъла ще живееш друг живот Съвета ми е, ако искаш вече да имаш сериозна връзка е просто да намериш подходящата и когато връзката ви е сигурна и искаш да си с тази жена, тогава да се местиш в собственно жилище, щом сега ти е добре. Не е нужно да си взимаш постоянно нови дрехи. Добре е да имаш няколко чифта дънки, панталони, блузи и ризи и бельо и чорапи по един чифт за всеки ден. Кола е хубаво да имаш стига да ти трябва, ако няма да я използваш за момента не взимай, само изкарай книжка ако нямаш. Ако си решил да ходиш по срещи е по-добре да имаш за да вземеш жената след това и да я върнеш. Относно парите и благотворителноста внимавай на кога даряваш По улиците има много който събират пари за болни деца а всъщност го правят за процент и делят с работодателя си. Има и много бездомници, който работят за някой, най-добре на място да ходиш по домове и тн Не давай прекалено много за благотворителност, освен ако не си изключително заможен до 5-10% от месечния ти доход е напълно достатъчен. Като заключение бих ти казал, че парите са средство за получаване на комфорт за стигане до по-висока цел и от теб зависи, как ще ги използваш.
|
...
| преди: 7 години, 9 месеца hash: a8063df768 |
|
6. Намери си жена/мъж и си готов :)
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 3a93aa9263 |
|
7. Авторът съм.
Първо, благодаря на всички писали за коментарите. Второ, малко съжалявам, че завъртях темата около оста на парите, те не са това, което наистина ме вълнува, но пък са достатъчно добра индикация за състоянието, в което се намирам, без да се впускам в дълги философски размишления и изповеди. От това, което съм написал за себе си, вероятно сте си извадили малко или много погрешни изводи за мен. Може би наистина изглеждам супер инертен, но всъщност съм като питбул, когато съм си поставил някаква цел, даже ми е коствало страшно много усилия да се науча да се отказвам понякога, ако целта не оправдава средствата. Освен това имам и хобита, за които изобщо не скъпя финанси, макар че те като цяло и не искат много финанси, а време и отдаденост. Проблемът е, че напоследък ми е все по-трудно да се заема с нещата, които обичам да правя. Като се захвана с тях им се кефя както обикновено, но е факт, че вече трябва да полагам усилия да накарам себе си да отида някъде, дори за ден с колелото, да се видя с приятели или да се занимавам с хобитата ми. Разбирате ли? Усещам у себе си някаква все по-силна вътрешна съпротива да се занимавам с неща, които по принцип харесвам.
Резултатът е, че в ежедневието ми взеха да се появяват някакви непознати за мен до този момент епизоди на бездействие, които определено не искам да стават фактор в живота ми. На мен не ми пречи това, че не обръщам внимание на лукса или че отивам с автобуса на работа, а не с моя кола. Но да се превръщам в ходещ зеленчук? - не, благодаря! По принцип съм оптимист и считам, че съм попаднал в някаква временна кризичка, но все пак не мога да изключа и вероятността, че съм в началото на един лош път, който трябва да сменя час по-скоро.
А, да, и това за зоната на комфорта - само за последните 3 години съм сменил три работни позиции в търсене на работа, която да ми доставя удовлетвореност (безрезултатно, за жалост), тъй че не ме е страх да скачам в неизвестното.
|
| преди: 7 години, 9 месеца hash: 42c15d4088 |
|
8. Баланса не е в марковите дрехи и това да угодиш на другите. Хубаво си стигнал до извода, че не ти трябват много вещи, но е добре да имаш примерно кола, да си купиш твое жилище и да си живееш уединено бед други хора, да го обзаведеш както ти искаш и ти харесва. За обувките още, имай 3 чифта но хубави и удобни, комфорта на италианската обувка.
Единственото за което считам, че не си прав това е пътуването. Пречупи се и го направи, има страхотни екскурзии и доста хора пътуват сами, т. е. не се затваряй, ами няма с кого да отида. На една екскурзия се запознах с една жена, която изкарваше добре и явно чашата и беше преляла от домашни проблеми и слугуване и пътуваше, търсеше варианти на добри оферти и се наслаждаваше. Ако до сега не си излизал извън България е нормално да те е "страх", забелязвам го и при други хора, но го направи, няма да съжаляваш, ще те зареди с енергия и ще се почувстваш добре. Има и страхотни организирани планински преходи, където можеш да срещнеш наистина доста по-различни хора, с които да се почувстваш в добра компания.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
