 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Непреодолима болка по изгубено приятелче
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1943 пъти
Здравейте!
Момиче съм на 25 г. Уча и работя едновременно. Както всеки човек и аз имам своите проблеми и лични драми. Но има една малко по-специална за мен. Всеки човек е дошъл с някаква история и често тя не е приятна. Не съм по-различна от всички останали - проблеми на работа, лични драми, здравословни проблеми и т. н. По същество не обичам излишния драматизъм и преувеличаването.
Имала съм доста лошо детство, а за тийнейджърството даже не искам да коментирам. В момента имам претенции, че съм уравновесен и зрял човек. Това обаче не означава, че мога да реагирам адекватно на нещо, което съзнанието ми възприема повече от гибелно.
Преди повече от половин година почина моето куче. Бяхме заедно 8 години. Зад тъгата по изгубен домашен любимец се крие често и нещо повече, но в случая не е така. Посещавам специалист, с който обсъждам тази за мен трагедия, но все още не мога да стигна до отговора, който ми трябва.
Аз не бях там, когато това се случи. Бях в сесия и трябваше да се явя на някои изпити, а и имах очни занятия. Обмислях да се върна вечерта преди последния ми изпит - точно тази, в която е починало кучето. В крайна сметка реших да остана за последния изпит и деня, в който се прибрах.. то го нямаше. Естествено беше добре прикрито всичко това, за да не се разстроя предварително. Точно такава тенденция има и с починалите хора, с които не успявам да се сбогувам - те си отиват малко преди да се върна от някъде, а не мога да кажа, че съм човек, който често пътува.. Хора, котки, кучета - едно и също и при всички тези случай вестоносеца и един и същи човек - мой близък.
След тази смърт не мога да опиша състоянието си- няма как човек да го опише. Това е най-тежкото нещо, което ми се е случвало. Имах нелеко детство с неприсъстващи в него родители, а средата, в която отраснах не беше приятна нито за едно дете, нито за голям човек. Преобладаващото настроение в живота ми е било контрастно - тъмна гора, но огрявана от ярки слънчеви лъчи. От нищо не се оплаквам и съм благодарна за всичко, но кучето ми...
Това се случи преди толкова време, а болката не отминава. Има дни, в които съм заета и не мисля за това, но по някое време на деня се прокрадва мисълта за онова, което вече не ме посреща вкъщи и онова, което ме караше да се усмихвам. Не става въпрос, че кучето беше инструмент за мен да достигна някакво настроение. Взаимодействието беше най-важното. То притежаваше всички онези, качества, които ме караха да се срамувам, че аз може никога да не успея да ги развия в себе си - преданост, лоялност, вярност, безусловна любов, безусловно доверие и т. н. То усещаше, че когато съм ядосана не обичам да ми се мярка никой пред погледа и се свиваше и просто чакаше. В други случаи, когато съм плакала идваше и ми подаваше лапа. Безценни моменти. Спеше до мен, бяхме навсякъде заедно, никога не сме се разделяли за повече от 2 или 3 месеца, взимах я с мен навсякъде, дори и в чужбина. Не съм приемала работа заради нея, защото работодателя не е искал в квартирата домашни животни. Не става въпрос какво съм направила за нея, а какво не... Кучето не боледуваше, ветеринаря решил, че кучето е болно и след първата инжекция(лекарството) кучето си е отишло... в съня си. Както и останалите, които си отидоха по същия начин - тихо и в съня си.
С времето трябваше да облекча по някакъв начин болката си и това се случваше с неща, които обаче ми напомняха още повече. Моя приятел и до ден днешен не е в състояние да ми помогне, а и не желая той да ми помага. Просто той не желая да разбере, че личността ми е наполовина е там при кучето ми. Като ме пита защо съм толкова цинична.. как да му отговоря, че причината е кучето.. Да, то е символ може би на страх от раздяла или каквото и да е, все ми е тая. Има много анализи на случая, но фактите са факти - Когато погледна през прозореца и виждам гората, където е погребана си мисля, че нямам повече работа тук. Имам много приятели, с които сме били близки през годините - те няма да ме забравят, работата - не съмсупер ултра мега важен кадър, изкуството - да, там мога да дам още много от себе си, но всеки може.. , личния ми живот - дори не ми правят впечатление проблемите в него.. нищо няма значение.. Искам просто да съм с това куче за още малко. А дори и в съня ми не идва вече...
Благодаря за вниманието!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 76f065c54b |
|
1. Виж, не мисля, че случилото се е трегедия. Кучетата живеят горе-долу толкова, особено големите дори по-кратко. Такъв е животът - кръгооврат. Един се ражда, друг умира. На мен ми се случи, между другото, същото -почина котката ми докато следвах, бях я гледала 10 г., бях се лишавала от закуска, за да ѝ купувам храна и какво ли не. Моето семейство подобно най-вероятно на твоето - баща-алкохолик, майка-невротичка, сестра ми ме биеше. Общо взето само котето ми беше скъпо, но в общежитието нямаше как да гледам котки, а майка ми на практика я уби с негледане, нехранене, ... знам ли - гледала я е така, както мен ме гледаше. За 1 г. котката умря.
Котките живеят по-дълго от 10 г., но както и да е. За мен това не е трагедия. Спасила бях котката от улицата, имахме прекрасни години заедно и за мен е ОК.
Днес, когато вече имам условията, средствата да гледам животни имам 2 котки. Едното спасих пак от приют, беше бито и травматизирано коте, дребно и недохранено. За 1 г. стана двойно, успкой се. Взех му приятелче и се отпусна, имаше как да си играе вече с малкото коте и стана друго.
Клин клин избива с две думи.
Може би е добре да гледаш друго куче или да работиш в кучешки приют, да помагаш на кучета. Можеш дори да си осиновиш куче от приют - не да замести кучето ти, а да направиш добро, да дадеш шанс. Нещо като да помогнеш на някого в твоята ситуация - сам.
Иначе е супер, че правиш терапия. Мисля, че това е правилният път за теб, но защо не се радваш просто на хубавите години и спомени с кучето си?
Аз мисля, че проблемът ти е много по-дълбок и е добре, че си на терапия.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 94ee80cc2c |
|
2. С нея си зaгубилa доверието, нaли?
Товa ли те мъчи? Нямa човек, който дa обичa тaкa, дa е толковa всеотдaен без дa очaквa нищо нaсрещa, дa знaеш, че ще те последвa и в aдa и ще бъде щaстлив/a сaмо зaщото е с теб...
Минaхa години откaк починa моят нaй- добър четирикрaк приятел. След всичко което ми дaде и нaпрaви зa мен ми беше ужaсно трудно дa преодолея "зaгубaтa". Слaгaм думaтa в кaвички зaщото не беше зaгубa, трябвaше ми време дa осъзнaя. Той ме нaпрaви по- добър члвек, нaучи ме дa обичaм безусловно, дa рaз/ дaвaм от себе си, дa вярвaм. Aз обaче мислех дълго време кaкво изгубих, от скоро мисля колко много ми дaде, му дaдох, имaм и ще предaм нaтaтък блaгодaрение нa него. Веднъж стигнaлa до товa осъзнaвaне... нaй- после "рaзпознaх" следвaщото си четирикрaко приятелче. То си ме избрa де, a aз отговорих, привличaне от пръв поглед, влезе ми под кожaтa нa мигa. По нищо не приличa нa моят стaр приятел ( немскa овчaркa ). Едно игриво, усмихнaто и постоянно просещо гушки и целувки лaбрaдорче :)
Могa дa го нaучa нa всичко нa което ме нaучи неговият предшественик. A то вече ме нaучи, че нщо и никой не се губи, сaмо всеки продължaвa в следвaщ етaп.
Дaлa ти е всичко от себе си, не си я изгубилa. Смятaш може би, че с нея си е отишло доброто. Не е!
Успех!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 3022cf7346 |
|
3. Това и направих. Член съм от дълги години на организаия, помагаща на бездомните и често се налага да посещавам приюти. Осинових куче от частен приют и липсата стана още по-осезаема. Спасих сакато коте от улицата преди няколко години и до ден днешен е с мен. Кучето, което бях осиновила не успя да свикне с мен и непрестанно се опитваше да избяга... въпреки дългите усилия то не успя да свикне и въпреки че често "преобразяваше жилището, не исках да я изоставям. За жалост един ден докато бях на работа, то избяга по изключително нелеп начин. След като го осиновиха повторно то избяга и от другия си дом. В интерес на истината и аз не успях да свикна с него. Наясно съм, че е куче, но животните в моя дом винаги са получавали най-добрите грижи, а в замяна не са ми отвръщали с изядени мебели, съсипаните ми лични вещи също не бяха приятна гледка. Затова не мога да кажа, че съм изпитвала болка по раздялата ми с кое да е куче.
За мен не е просто куче и в никакъв случай не омаловажавам другите събития, които могат да връхлетят някого. Просто за едни означава едно, а за други - друго. Целта, с която пиша е ако някой е минавал през подобно нещо - как е редуцирал подобно настроение и чувства, защото не мисля, че емоциите и афекта са проблема..
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 90f44cbc33 |
|
4. Здрасти! :)
Когато някой изгуби най-добрия си приятел, това се преживява тежко и няма нищо чудно в това, че ти е толкова трудно.
В случая обаче, асоциацията ти с животното, което ти е било спасителен пояс, е по-ключова за липсата, която изпитваш.
Подкрепям предложението да започнеш да ходиш да помагаш в приют. Не си взимай куче все още, не е здравословно отново да се вкопчваш в едно конкретно животно. Опитай да бъдеш полезна за много :)
Доказано е, че когато човек помага на хора/животни в нужда, се стига до една взаимопомощ, от която е повече от ясно, че ти имаш нужда :)
А, ако приятелят ти и въобще приятелите ти не могат да разберат защо толкова страдат за "едно куче", просто ги зарежи :) Грешката не е в теб, а в тях ;)
Успех!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 7558d054c8 |
|
5. Към модераторчето - чудя се само дали си даваш сметка за нещо... Тази игра на господ и измамно чувство на власт която си мислиш, че имаш тук, не те прави по-малко жалък или нещастник. Дали го осъзнаваш това? Не мисля. Защото нямаш нищо друго. И ако осъзнаеш и това, ще разбереш, че това е една илюзия която ти сам си създал. Иронията е че, това те прави още по-жалък :)
Moдератор - ???
|
...
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 56a36601d2 |
|
6. Ако някой те разбира, това съм аз! Преживях същото. Когато бях на 13 си взехме кученце и ми стана като по-малка сестричка и най-добре приятелка. За съжаление с годините аз пораснах, но тя остаря. Омъжих се и се изнесох от нас. Вече не си играех с моята красавица всеки ден, майка ми и баща ми се грижеха за нея. Често пътувам и един ден се подготвях за поредното заминаване. Нещо ме караше сякаш от вътре да ида до тях, ама не послушах вътрешния си глас. Реших, че ще им ида на гости като се върна, защото имам да приготвям багажи и да свърша още куп неща. Пък и какво толкова? Заминавах за кратко.
Бях на другия край на света когато майка ми се обади, че кученцето не е добре и ще го водят на ветеринар. После ми писа СМС, че и правят изследвания, но според ветеринарят не било нищо сериозно, имала проблем с гърба (за куче на 16 години това си е ОК). Зарадвах се много. Реших, че ще се оправи. После майка ми се обади пак, излезли резултатите, имала рак и трябвало да я оперират, но положението било много лошо, та ветеринарят им казал, че дори и с операцията няма да живее много. Искаше мнението ми дали да не я приспят! Бях на другия край на света и си изплаках очите! Като си представих моята малка принцеса как страда и никой не може да направи нищо... казах ДА, защото знаех, че поне това мога да направя за нея. Не помня в живота си да съм плакала толкова много! Може би само когато баба и дядовците ми починаха.
Сега е погребана на двора и всеки път като минавам от там и пращам въздушна целувка и и говоря, толкова много ми липсва! Крепи ме единствено мисълта, че баба ми и дядо ми, които много я обичаха, са с нея. Дано да е така! Така, че ужасно много те разбирам... :((
Впрочем и с баба си не успях да се сбогувам, пак бях далеко, но ако продължа да говоря за това ще се разплача, а не трябва.
Изпращам ти една виртуална прегръдка и се надявам всички, които сме обичали, а сме загубили да са добре. Това поне е някаква утеха!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 9f8276c32f |
|
7. Стига са, номер5, не се дразни на модераторите (не е един, а са няколко). И мен ми трият коментари отвреме навреме, но аз не им се дразня, а го приемам с усмивка.
Просто знай, че и те са човешки същества - точно като нас.
А коментарите си ги публикуват чисто субективно - по правила, които са единствено в техните глави. И затова и не им се дразня - на тяхно място и аз ще публикувам само това, което аз сметна за подходящо.
Освен това съм забелязала един особен начин, по който и те изказват мнението си заедно с нас - над всеки коментар, от който се впечатлят, слагат рекламка ;)
Често се случва точно над мои коментари да слагат рекламка.. някои пък ми ги трият..
И и в двата случая се чувствам поласкана, защото мненията ми явно успяват да им създадат емоция ;)
А и по този начин показват характерите си и те, макар и да не пишат с нас.
Модератор - Ще Ви разочаровам, но рекламите се „слагат“ сами автоматично на някакъв заложен интервал. Гледаме да да следим за правилата на сайта, но и за качеството на съдържанието и да няма кавги. Не винаги успяваме!
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: a60d82f93e |
|
8. Аз до скоро се чувствах като теб, само че имах коте, което си отиде без време от левкемия. Освен това нямам и никакви близки. Веднага взех едно от безбройните котета, които се подаряват, защото мъката ми беше непоносима и трябваше да я преодолея. Това беше едва второто ми животно и не си давах сметка, че и те са като хората- всяко е различно, всяко е с характер. Трябва да се избира според качествата, а не според красотата, както направих аз. Две години между нас имаше стена, той си беше самодостатъчен, не търсеше моята компания, не търпеше ласки, не винаги ползваше тоалетната си, дереше навсякъде като всяка котка. Никога не съм го нито била, нито наказвала, но бях много разочарована и постоянно правех сравнение с първото коте. След като минаха две години котьо най-после ме прие и започна да ми се доверява, започна да идва при мен, да мърка, да си играе, посреща ме на вратата, много говори на неговия си език, само дето не го разбирам. Вече сме много по-добре, макар и да не е същото. На гроба на първото никога не ходя, защото не мога да понеса мисълта, че го няма. Искам да забравя. Ти пишеш, че имаш приятели. Би трябвало да намираш много по-голяма утеха от мен, но явно не е така. Ако хората и любимите занимания не могат да ти помогнат, потърси медицинска помощ, излизай повече сред природата, прави дълги разходки. Помисли, че няма човек, който не е губил близки хора, който да не е преживял тази трагедия! Времето лекува, но трябва много време.
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 9f8276c32f |
|
9. Верно, рекламките са през 5 коментара.
Но това, че те определят кое е качествено съдържание и кое не - пак си е един вид субективно нещо - проява на уникалния характер на някое човешко същество - някой от модераторите ;)
|
| преди: 7 години, 8 месеца hash: 7558d054c8 |
|
10. Към модератора - Извинявам се за предишното си злобно съобщение. Не бях прав. И твърденията ми не се основаваха на факти а по-скоро на лична, лоша преценка.
Модератор - Няма проблем! Хора сме.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
