Споделена история от Други |
Странни мисли в главата или може би не
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1360 пъти
Здравейте хора, пише ви 19 годишно момиче, което има нужда да си излее душата. Таа относно следването след 12 клас са ми минавали много неща през главата, но повечето неща са били свързани с биология. Таа в началото си мислих за моден дизайнер, но в последствие разбрах, че това няма реализация. Понеже от малка ме влече биологията впоследствие реших да следвам нещо свързано с нея. Професиите, на които съм се спирала бяха ветеринарна медицина, но за това майка ми леко ме разубеди като ми каза, че ветеринарните лекари вършат всичко като се почне от прегледи до операции и че ако не успея да спася някое животно стопаните мен ще плюят, а и на мен ще ми е адски съвестно. След което се спрях на рентгенология, но за нея пък разбрах, че е било много вредно да стоиш на това облъчване цял живот. И в последсвие реших да следвам зъботехника или фармация. Доста дълго време се колебах между тези две професии, тъй като зъботехника нямаше в моя роден град, и в крайна сметка се спрях на фармация. Обаче да почнаха ми се въртят разни мисли в главата от сорта на това, че едва ли не хората трябва да се разболяват за да мога аз да си изкарвам пари, че ще тровя хората с лекарствата, защото повечето болести могат да се лекуват и с хранителен режим. Като цяло се чувствах лош човек така да го кажем, че ще върша тази работа най-вече заради първата причина, защото дефакто колкото повече болни хора, толкова повече пари за теб, ако погледнем реално. Таа явих се на изпит в Асен Златаров и ме приеха на специалността, която записах на второ желание - Здравен мениджмънт. И като цяло аз съм човек, който постоянно си сменя мненията и отива от една крайност в друга и винаги намирам нещо, за което да се хвана. Понеже мисля да направя така. Тази година да изкарам със тази специалност и ако преценя, че не е за мен да се опитам да се прехвърля на друга и този път да е нещо окончателно. Но и за това все си мисля, че ако го кажа на някого първото нещо, което ще им мине през главата ще е нещо от сорта на "Тая пък се захваща с нещо толкова сериозно и после се отказва, да не мисли че това е шега работа" и т. н. и това е едно от големите неща, които се притеснявам как ще кажа, така че да не бъда разбрана погрешно. Таа има доста неща, които ми се въртят в главата и ме тормозят като например, това че ще трябва да влизаме в морги и ще гледаме какви ли не неща и все си мисля, че това много ще ми повлияе на психиката и ще започна да гледам на хората като парцали и като цяло се притесням, че може да стана по повърхностна. Че ще смятам всичко на този свят за дреболия и няма да се радвам на малките неща. Преди много се възмущавах на лекари, които се отнасяха с такова неуважение към пациентите си, а те бяха болни и нашите все ми повтаряха, че това е така, защото всеки ден виждали болни хора и са претръпнали към това. Страх ме е да не се превърна в нещо, което винаги съм мразила. Не искам да стана толкова безмилостна и студена. А тъй като това не беше специалноста, в която целях да ме приемат, но тъй като нашите искат още тази година да уча и сега ще се запиша на нея и ако преценя, че не е за мен мисля да се опитам да се прехвърля на друга, но този път да е това, което аз искам. И много ме дразнят коментарите на някои хора, които казват каква медицина съм щяла да уча, след като съм била толкова разсеяна, нескупосана и т. н. Попринцип да разсеян човек съм, но когато реша, че трябва да стана отговорна и когато сама си наложа, че трябва да направя нещо го правя на 100%, спомням си че когато, трябваше да вляза в гимназия бях ученичката с един от най-високия бал. Но за съжаление някои хора не осъзнават тия неща и си нагласят нещата така както на тях им изглежда, а не така както всъщност е и това много ме натъжава, защото съм го чувала и от хора, които са ми близки и ми пука за тяхното мнение. И като цяло чуждото мнение не ме интересува в повечето случаи, но като знам че впечатлението, с което остават от теб, сформира и мнението им за тебе. А като става въпрос за медицина хората ще си кажат, че ще навредя на някой и т. н.. Незнам наречете ме луда, объркана ако искате, но просто има неща които ми тежат и исках да си излея душата, че няма кой друг да ме разбере. Но ако някой от вас все пак успее, ще се радвам да прочета съвета му. Благодаря на всички, които изчетоха тази дълга тема и ще се раздвам, ако модератора я публикува. :)
|
