Споделена история от Други |
Една история за мечтите, надеждата и още нещо
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1249 пъти
п. п. Моля, публикувайте историята ми, за да стигне до хора като мен, може да се почувстват по-добре от нея и да им вдъхне кураж да разберат, че не са сами!
Когато бях тинейджър, паднах от колелото и си ударих главата. Получих комоцио и с времето станах депресар и тревожен, а никога преди падането не съм бил такъв, бях най-щастливия човек, когото познавам, вечно слънчев и позитивен. Пак имам късмет - мога да говоря, чета, пиша и да ходя. Но трудно контролирам температурата на тялото си - когато е студено ръцете и краката са ми ледени, а когато пък е много топло сякаш изгарям. С времето започнах да получавам и паник атаки без причина. Докторите се подиграват с мен, защото не смятат, че травма от преди толкова години може да влияе на емоциите, но е факт, вече чувствам силно само негативните емоции, а не добрите. Не мога да се влюбя силно, защото позитивните ми емоции са притъпени и някак фригидни хаха. Знам само, че искам живота си преди травмата. Можеше и да е по-лошо - да остана в количка, знам, но въпреки това ходя и се държа леко странно след падането - движенията ми са твърде бързи и резки, сякаш работя на твърде бързи обороти и сякаш от тогава околните ме избягват само като ме видят. Получих и гръбначно изкривяване и мускулна слабост, щитовидната също пощуря, въобще пълна лудница, за щастие има билки и добавки като маточината, Л-теанина и бакопата, без които животът ми беше ад.
Често ме мислят за гей заради тези особени жестове, но аз не съм такъв. Понякога съм мислел да си купя патерици, бастун или количка, че да виждат всички причината за тях, а не да ме набеждават за такъв какъвто не съм. Много ме боли от това постоянно шушукане зад гърба. Затова не ми върви в любовта. Споделям тук защото поради негативните ми емоции се чувствах ужасно да ходя по купони с приятели и останах без такива, а нови трудно мога да създам, защото както казах ме отбягват. Но се моля, надявам се и вярвам, че един ден може да стане чудо и нервната ми система да оздравее. А хората, които ме съдят и игнорират заради по-особените ми движения, жестове и мимики са невероятни късметлии, че не минават през ада през който аз. Има периоди в които не мога да излизам навън без тапи за уши и не мога да слушам бърза музика, защото силните шумове ми предизвикват паник атаки. Знам, че колите и птиците не са плашещи, нито пък бебетата, но просто имам хиперчувствителност към шумове. Експериментирам с разни добавки като ноотропици и имат ефект, но и странични ефекти. И все пак са по-добре от антидепресантите. Надявам се един ден да мога да постигна мечтите си, а те са от скромни - приятелка и приятели до по-материални като собствена кола и да запиша собствена песен и видеоклип. Аз пиша текстове и се чудя дали да не опиша историята си с травмата в песен. Знам, че може би съм твърде инфантилен да мечтая още за сериозна връзка защото повечето жени не биха се отдали на някой, който им прилича на гей и има проблеми с координацията, а и кариера в шоубизнеса и че там е за откракани хора без моите проблеми, но някак си вътрешно се надявам, че един ден ще ги постигна поне наполовина. Във вечерите в които гледам звездите си пожелавам мозъкът ми и ЦНС да оздравеят до онова ниво в което бяха преди падането, да върна истинското си Аз. 2013 година ми показа, че и аз мога да бъда щастлив отново като преди падането, значи може някога отново да мога да чувствам радост от живота и любов както тогава. :)
|
