Да отида ли на психолог?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1089 пъти
Здравейте. Аз съм момиче и уча висше. Отраснах в щастливо семейство, имам прекрасни родители, обичам хората и най-вече животните, обичам да помагам на хората и да правя добрини. И ето тук идва проблемът: всички виждат, че съм добра и затова винаги гледат да ме засегнат. А другият проблем е, че аз приемам нещата ПРЕКАЛЕНО навътре. Когато се прибера в нас, вместо да си почивам, да мисля позитивно и за мои си неща, аз мисля за това, какво е станало на работа, кой какво ми е казал, кой какво мисли за мен, мисля как никой не ме харесва. По този начин аз си тровя душевното здраве. Преди няколко дни, в продължение на 4 дни всеки ден плачех, само защото някой ми е казал нещо, което на мен не ми харесва. Опитвам се да се забавлявам в нас, с приятели, да мисля позитивно, обаче просто не мога. Омръзна ми да се засягам толкова лесно, да не съм уверена в себе си и всеки да се гаври с мен. Обмислям дали да не отида на психолог. Дали той би ми помогнал? Ще ми помогне ли да бъда по-позитивна, да не се засягам, да не обръщам внимание на глупости и когато се прибера в нас, да съм щастлива, все едно нищо не се е случило. Благодаря ви предварително за съветите!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: a7378c8f7c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Или си расла в саксия и вашите са ти засвидетелствали непрекъснато одобрение дори да не си го заслужавала и затова не можеш да държиш на критика, или обратното - някои родители клонят към това да сравняват детето с другите деца и така да насаждат такава несигурност като при теб, но определено си един несигурен човек До някъде може и образователната ни система да ти е причинила това, ако си имала малко интереси и контакти извън училище, защото насърчава голото зубрене - тогава има 6, но не и социални комптенции и работа в екип и може би тук си слаба Малко си споделила Не си болна психически, но среща с психолог може да ти помогне да се самоопознаеш по-добре и да ти даде съвети, защото те имат методи и знаят как да манипулираш хората - може да ти даде конкретни съвети Защо не? 3 пъти някъде се виж с психолог и искай конкретни предписания как да се държиш в определени ситуации Успех П.П. На никому не е приятна критиката, но има и градивна критика (от шефа ти примерно) Не приемай нещата лично, а се учи и също се научи да разделяш професионалната критика от личната и да държиш повече на критика. Не е „гавра“ ако човек изрази някаква критика към теб - нормално е

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 2b09d17ecd

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Имаш спешна нужда от специалист. От това, което чета - имаш социална фобия!

 

...

преди: 7 години, 7 месеца hash: 4addd7521a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Живееш с илюзията, че си отраснала в щастливо семейство. Несигурността и ниската самооценка са типични за децата, расли в семейства, където интимната обич между родителите не е била особено силна или направо е липсвала, а може и даже да е била заменена от прикрита или дори явна ненавист. Това е често срещана ситуация сред българските семейства. Получава се следната ситуация: родителите не се обичат един друг достатъчно и всеки родител подсъзнателно се опитва да привлече детето на своя страна, за да се чувства значим (да запълни свои определени емоционални нужди). Детето не може да откаже на родителите си, тъй като са му родители и оцеляването му зависи от тях. Тогава се получава следната ситуация: когато детето е при единия родител(да речем майката), другият родител инстинктивно се настройва срещу него - детето усеща тази настройка и започва да се опитва да се хареса на баща си. Ако се стигне до момент, в който детето е при баща си, то майката започва да негодува и детето се опитва да й се хареса. Всъщност, ситуацията може да е още по-дълбока когато самите родители започнат да прелъстяват детето на своя страна. Съответно детето се опитва непрекъснато да се хареса ту на единия, ту на другия родител, но най-често на единия повече. В детското подсъзнание това влиза като програма "харесвай се на мама и тати непрекъснато". И тъй като родителите ни са отпечатъкът, по който подсъзнанието ни определя всички следващи хора в живота ни, от там идват и "добричките" хора, които гледат да угаждат на всички, но често пренебрегват себе си, защото в гореописаната семейна динамика родителите не признават интересите на детето като дете, а гледат на него като на инструмент за манипулация и за запълване на собствените си емоционални нужди. Още по-подлото за дете в тази ситуация е, че детето си мисли, че всичко е наред и даже се радва на факта, че получава специално внимание от родителя си (защото най-често при гореописаната ситуация детето е по-близко с единия родител). Тъй като получава специално внимание от родителя си, в него започва да се изгражда засилено его - нарцистично и твърде егоцентрично. Затова такива хора понякога си мислят, че други ги обсъждат и говорят за тях - просто подсъзнанието им е свикнало цялото внимание на хората наоколо (които за него са всъщност мама и тати) да е насочено към тях. Та, има два модела: първо, че трябва другите да те харесват и второ, че другите имат повишено внимание към теб (т. е. че си специална). Как да се справиш с тези модели и умът ти да бъде спокоен, и ти да си щастлива? Ами трябва да спреш да си (мислиш, че си) много добра. Това всъщност е издутото и крехко его, което прикрива реалността, а тя е, че не правиш повече добрини от повечето хора, а дори и да си добра - ти го правиш, за да задоволиш подсъзнателните си изисквания, които всъщност са изисквания на майка ти и баща ти, а не твоите нужди. Всъщност, всяка добрина може да е и мечешка услуга, така че не се знае и колко от твоите "добрини" са навредили. Другата стъпка е разбира се да спреш да отдаваш толкова важност на чуждото мнение, а това ще стане като отново разбереш, че чуждото мнение на едно по-дълбоко ниво е мнението на родителите ти. Дори и веднъж някой от родителите ти да те е скастрил и ти да си се разплакала като малка, това вече е програмирало подсъзнанието ти да свързва скастрянето с определена емоционална реакция. Та, успех по пътя на осъзнаването и дано умът ти намери спокойствие.

 

...

горе^

преди: 7 години, 7 месеца hash: 92cda47b6f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Винаги ще има хора, които ще те нараняват, много често близки. Няма как да се престуваш, че нищо не е станало, винаги боли. Ще натрупаш опит и ще започнеш да не допускаш всеки до себе си, ще си знаеш цената и мнението на другите няма да има толкова значение. Ако искаш, поговори с психолог.

 

...