Споделена история от Други |
Чувствам се сама
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1109 пъти
Здравейте, вместо на лист хартия, реших днес да пиша тук. Чувствам се сама от доста време. Сама... във всеки смисъл на думата. На 22 години съм, за момента не уча, за съжаление и не работя. Скоро ще си подновя студентските права и се надявам поне малко да се разнообразявам с университета. Преди година всичко си беше супер - имах си приятел, имах и доста приятели и познати около себе си. С течение на обстоятелствата, с гаджето ми се разделихме, най-добрите ми приятели живеят на час път от мен, другият ми добър приятел е вече в чужбина. Единственият човек, с когото споделям, е съквартирантката ми, с която, логично, прекарваме почти 24/7 от времето си заедно. Не работя, понеже никой не иска да наеме човек за 2-3 месеца работа, понеже след като започна университет, ще мога да работя най-много на 4 часа. Нямаше интервю, на което да съм отишла и да не са ми предложили работа, но като спомена тази малка подробност и предложението им отпада. В момента по цял ден си стоя в стаята и... не правя нищо. Имам чувството, че скоро ще полудея. Когато искам да се видя с приятелите си, те са или изморени, или не им се пътува... половин час в градския транспорт? !? Ако се случи да се съгласят, все аз ходя при тях. Проблемът отчасти е и с бившия ми приятел - бяхме от една компания, а сега тази компания са ми като непознати - нито веднъж някой от тях не се е поинтересувал от мен, камо ли да се видим на по кафе, примерно. Това много ми тежи, чувствам се изолирана. Дори сега за предстоящия празник на студентите, са се уговорили да празнуват на вила... 20 човека, от които познавам всички... и нито един не ме покани. Знам, че бившият ми е казал, че не иска да е с мен тогава, а те дали се съобразяват с него или просто не им пука, не зная... Нямам идея как да се разнообразявам, в момента финансовото ми състояние не е добро, за да си позволявам излизания и запознанства. Мъжете ме харесват, търсят ме и пр., само че никой от тях не ми грабва вниманието и нямам никакво желание да се срещам с тях. Много ми е объркано - хем искам да съм сред хора, хем единствените, които искат да излизаме, са мъже, които не искат само приятелство от мен. Не мога да се позная... не знам какво не ми е наред... общителна съм, много лесно завързвам контакти и въпреки това пак оставам последната дупка на кавала.
|
