Едно разрушено приятелство.
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 3082 пъти
Няма да ви губя времето с дълги истории, работата е следната:
На 22 съм, имах най-добра приятелка близо 7 години, с която сме скарани и не говорим вече половин година. Беше най-близкият ми човек. Доста се доближавахме като характер, емоционалност и ценности. С течение на времето, малко преди да се скараме по-сериозно, тя започна да се движи с лоша компания и се превърна в човек, който малко по малко започнах да не харесвам. Пропи се доста стабилно, а не близваше алкохол, започна да пуши, да излиза с момчета, да върши глупости, да изневерява. Започна да води неприемлив начин на живот, но най-лошото е, че рефлектира върху мен. Започна да ме оставя, когато преживявах тежки неща, не ме изслушваше, не искаше да прекарва време с мен. Вярно е, че доста се карахме и последната година си развалихме отношенията, но сме били заедно цели 7 години. Накрая, за пореден път, тя постъпи ужасно неуважително спрямо мен, няколко дни подред я молех да излезем да се видим, тя ме игнорира, и вечерта излезе с другите си приятели. Казах и, че няма да позволя такова поведение спрямо мен, защото с нищо не съм го заслужила. Опитвах да я измъкна от дупката, в която беше попаднала, правех всичко, говорих и сто пъти, тя не чуваше, искаше само да се напива, да върши простотии и да не я занимавам с нищо сериозно. Дадох си сметка, че този човек се държи с мен като с парцал и заявих, че приятелството ни е дотук. Не я бях виждала и чувала цели 5 месеца, докато изведнъж не се появи на курс по рисуване, на който ходя и аз. Когато я видях за първи път реших да съм мила, отидох, поздравих я, прегърнах я и видях, че се разплака. Буквално се стекоха сълзи от очите и. Вечерта и написах смс, че отдавна съм и простила и не я мразя, че ми липсва и се надявам тя също да ми е простила. Че не съм я забравила и се надявам да е щастлива и добре. Тя нем и отговори. На следващия ден отново се видяхме, тя ме подмина като пътен знак. След курса дойде, прегърна ме, отново заплака и просто си тръгна. Виждам в два пъти седмично и ми е тежко. Не си говорим, казваме си само 'здравей'. Не искам нещата да стават насила, вече е наясно как се чувствам аз, и въпреки, че виждам, че и нея я боли, тя продължава да не говори с мен. Не знам как да постъпя... не искам отново да съм инициатор на разговори, не искам да се моля да опитаме да оправим нещата, за момента съм оставила всичко в нейни ръце, защото бях доста изчерпателна и ясна със смс-а, който и изпратих. Тя е горда, и е голям инат, не знам дали някога ще ме потърси отново... Но ужасно ми липсва приятелството и, беше ми като семейство, и е трудно да я виждам, и да знам, че не си говорим.
Бихте ли ме посъветвали какво да правя? Мислех да и подаря нещо сантиментално за Коледа, с една картичка, а дотогава да не я закачам, но не знам дали и това ще подейства. И по-лошото е, че не знам дали го заслужава изобщо, но съм на мнение, че когато даден човек е бил с теб и в добро, и в лошо, заслужава шанс, дори повече от един и съм готова да го дам, но не знам дали тя го иска.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 месеца hash: 4b4b8b109e

гласове: 1 2 3 4 5   (297415 гласа)

1.   Всеки има лично пространство, не натягай нещата. Остави я, няма как да мисли и действа както ти искаш. Остави нещата да се навредят сами. Освен това има една сентенция; Къси посещения дълго приятелство. Няма как постоянна да си с някой и да не се появят търкания. Затова любезно, човешки достатъчна но не прекалено, като време.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 992ae5ed9b

гласове: 1 2 3 4 5   (244917 гласа)

2.   Хората се менят. Няма смисъл да насилваш нещата. От чисто морална перспектива, аз не бих поддържал контакт с човек, който изневерява, се алкохолизира, а и пуши само защото тълпата го прави. Този човек е боклук, отрепка. Това, че сега се е разциврила, не значи че нещо ще се промени после. А и ти не си длъжна да търпиш такова поведение. Просто и ясно, след като за въпросната гордостта ѝ е по-важна от това да се извини, то същата си е чист мелез и не заслужава съчувствие. Нека хване малко СПИН, да се пристрасти към хероин, да забременее, да абортира преждавременно, да стане стерилна. Това си е неин проблем, породен от неин избор.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 985d7bb36e

гласове: 1 2 3 4 5   (216306 гласа)

3.   Щом не се е държала добре значи не заслужава втори шанс! Забрави я и продължи напред ще намериш и други приятели да не е само тя на света? Каквото си могла си направила за нея. Хората идват и си отиват от живота ни, а колко държат на нас само времето ще покаже! Ж. 23

 

...

горе^

преди: 7 години, 6 месеца hash: c038eb9988

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ужасна история. Не те разбирам напълно, но частично може би. Имам такава приятелка и аз от 13 години. в първи клас почнахме да си комуникираме и ето ни сега все още сме супер близки. Преди няколко дни се оправихме след един спор и месец бяхме скарани. Разбирам какво е, наистина съм споделила с нея целия си живот първите гаджета, първото влюбване, семейни проблеми, смъртта на домашния ми любимец, първото напиване, първия купон, всяко едно лято и като цяло всяка година сме преживявали заедно с нея всички тези неща и страшно много я обичам. Наскоро преди 3 месеца може би аз се разделих с приятелят ми и наистина ми беше тежко, понеже годихме 2 години след това може би преживявах депресията като излизах с много хора и признавам имах вина и я пренебрегвах, карахме се, от нейна страна пък също почна да се напива и забива с момчета и аз й казах, че е тръгнала надолу. И двете имахме вина и си наговорихме много неща. Тогава прекратихме контакти за 1 месец, през този един месец се видяхме само веднъж случайно на центъра и всичко което си казахме беше "здрасти как е". И да аз съм голям инат исках да й пиша, да й кажа как се чувствам, как без нея дните ми са празни и умирах да я прегърна и да й разкажа деня си, но не не й писах, нито й звъннах, нито и го споделихме когато я видях. Казах си това е крайт, стегни се можеш и без с нея, приятелите идват и си отиват... но ето че тя ми писа и нещата се оправиха. Тя е по-голям инат от мен и ми беше чудно, че ми писа. Разбирам те. Даваш всичко от себе си за нея и се чувстваш недооценена, но моя съвет е да я оставиш. Когато компанията й я зареже или я накарат да се чувства сама, повярвай ми ще се осъзнае. Рано или късно ще се събуди от този сън с новата компания и готиния живот и ще се върне в реалността. Но в случай, че не ти се чака давай направи още един компромис. Напиши и съобщение за Коледа, честити й я и и обясни как се чувстваш. Нещо от сорта на : "Дори не подозираш, спомените все още ме преследват, красиви и тъжни, незабравими. Дори не подозираш, че се опитвам да се събера парче по парче, след всеки наш спор, все още дори не подозираш колко много държа на теб. Всичко и всеки се променя, всеки ден е огромна битка за запазване на това, което сме изградили. Именно нашето приятелство. Нима е толкова лесно да го загърбиш. Приятелите идват и си отиват и остават само истинските, аз останах ти защо си тръгна? Докато мигнеш, само шепот от дим... Можеш да изгубиш всичко. Следващия ден не ни е обещан. " -лично мое е написаното, докосни душата й с думи редактирай го ако искаш напиши ново... но ако я смяташ за много важен човек бори се и се дръж за това приятелсто, да много лесно е да се разруши едно приятелство, но много трудно се изгражда. Инатът й наистина пречи в случая. Надявам се да ти помогнах. Пожелавам ти успех! -Джи

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 1090f906f3

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   Аа, споко, аз имах двама приятели, на които много разчитах. С единият се познаваме от невръстни деца, живеем почти врата до врата дето се казва и в продължение на може би 20 години правехме всичко заедно. В един момент обаче, човекът явно реши, че повече няма нужда от мен, не съм му приятен или не знам точно какво, но спря всякаква комуникация. Вече повече от 4 години едвам се поздравяваме на улицата. Подобна е и историята с другият, там не са 20, а "само" десетина години "приятелство". То просто приключи в първият момент, в който той спря да има някаква полза от мен. По-интересното при нас е, че не сме на по 14 години ( между другото тогава никога не сме се карали ), а сме малко над 30 и се предполага, че не би трябвало да правим глупости вече.

 

...