Споделена история от Други |
Принцът и принцесата ..
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3244 пъти
Имало едно време, когато любовните преврати били на мода, интригите владеели мозъците на хората, лъжите от
своя страна господствали, а завистта на околните била просто за капак ... Всичко това било ясно за всички
други, не и за САМИТЕ ТЯх! Но кои са те? Главни герои или просто второстепенни частици от т.нар. "приказка
без край"? Самите те не знаели кои са, нито какво искат, нито какво правят! Знаели само, че могат всичко,
НЕ и да бъдат заедно! Принцесата била наивна, но пък от своя срана принцът не отстъпвал със своята глупост.
"Кралството", в което живеели било заобиколено със завистници, които пълнели главата както на девойката,
така и на момъка! За толкова време ТЕ така и не успяли да си имат доверие един на друг, което от една
страна не се понравило на принцесата и тя решила, че картите ще се разбъркат. "Каквото повикало,
такова се обадило" - принципът, който може би бил и изход от ситуацията. Решението, което ТЯ взела
било трудно, но инатът и гордостта били черти на нейния характер.
Нещата се обърнали и вече принцесата намерила "СВОЯ" принц. Макар и не това, което е очаквала и
искала, останала с него! "Любов с любов се забравя" - и с течение на времето нещата се наредили.
Принцесата се радвала на съдбата си и живеела щастливо, залъгвайки другите около нея и още повече
самата себе си! Уви, макар и да изглежда хубаво нещата не били точно така... Поредният й принц също
не се оказал това, което тя търси, мечтае за него и го иска. Опитала се предпазливо да скрие
от погледа си всичко това и с течение на времето се привързала към него. Радвала се на всеки
момент, усмихвала се, всикнала с него, но ... не и по начина, по който гледа на
ИСТИНСКИЯ! "Има ли желание, има и начин" - в началото се опитвала да изгони грешните мисли от
главата си, но това също не продължило дълго ... Какво ли правел ТОЙ, ИСТИНСКИЯТ, през това време?
"С моите камъни, по моята глава" - ето го и разочарованието, което ТЯ все пак очаквала ..
За нейно голямо съжаление (прикрито все пак) той мислел като нея. "Щом тя може да бъде горда,
аз също трябва да мога!" ТЯ не криела любовта си, отразявала се в погледа й, по начина,
по който говори, по мимиките, които прави и т.н.
Защо всичко трябва да е толкова сложно? Наистина ли не знаели какво да си кажат? Та нима
не се обичали достатъчно, за да бъдат заедно? НЕЯ спира ли я нещо, ами НЕГО? Въобще има ли
отговори на тези въпроси? Жалко, но факт!
Гордостта и ината вървели ръка за ръка както с принцесата, така и със самият принц!
Колкото и трудно да било, принцесата се отегчила и решила, че това няма да й донесе щастието,
за което така или иначе мечтае. Останала с другият и ден след ден се опитвала все по-малко да мисли
за ИСТИНСКИЯ! Той от своя страна не останал длъжен - "Не всичко се постига с инат и гордост"
В отговор на това принцесата била убедена, че всичко, което в момента имала и е постигнала й било
достатъчно, за да бъде щастлива. Останалото, което е искала, но поради една или друга причина
не е постигнала е било явно за добро! С всеки изминал ден приказката се изтъркала и
принцът и принцесата не мислили един за друг както в началото... Но това не означавало,
че вече не се обичали - НАПРОТИВ! И двамата осъзнали, че нещата са се променили и може би
за момента това било решението на неловката ситуация. Но трябва ли нещата да стигат
чак до тук, защо гордостта им пречи да са заедно? Или не ... истината тук е,
че принцът е прекалено самоуверен и малкото, което изпитва към принцесата не е достатъчно!
"Аз мога да си я имам, когато си пойскам!" - може би последната грешка от негова страна,
което помогнало на принцесата да разбере наистина какво изпитва ТОЙ към НЕЯ! Това я натъжило
и тя още повече се отдръпнала от него. Всичко, което до вчера е изпитвала и
|
