Постоянно депресивно състояние.. има ли изход? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (75408)
 Избор на редактора (64)
 Любов и изневяра (16691)
 Секс и интимност (9290)
 Тинейджърски (17553)
 Семейство (3460)
 Здраве (6230)
 Спорт и красота (3318)
 На работното място (1339)
 Образование (3996)
 В чужбина (890)
 Наркотици и алкохол (787)
 Измислени истории (677)
 Проза, литература (1207)
 Други (9900)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Други

Постоянно депресивно състояние.. има ли изход?
преди: 9 месеца, 18 дни, прочетена 843 пъти
Здравейте, момче на 20 съм, от голям град, и искам да споделя своята нелека история тук, с надеждата за малко напътствия и съвети. Ох имам толкова много за казване, а не знам от къде да започна..
От както се помня съм срамежлив и затворен. Аз съм от този тип хора, които не говорят особено много, но виждат и осмислят всичко. Прекалено спокоен и уравновесен. Интроверт. Доста съм безотговорен и не ми пука от почти нищо. Нямам никакви приятели, пък за приятелка да не говорим. Винаги се стремя да избягвам контакти, защото не се чувсвтам комфортно в компанията на други хора. Почти никога не излизам на вън, не съм купонджия и като цяло трудно изразявам каквато и да е емоция. Асоциалността ми най-вероятно е резултат на това, че съм пристрастен геймър и прекарвам 90% от времето си онлайн. Живея си все едно в мой си свят, далече от реалността. А именно реалността е това което ме подтиска. Основният проблемът при мен е, че не виждам смисъл в нищо. Всички дни ми минават по един и същи начин. Не ми допада сивото ежедневие, в което трябва да работиш като роб, само и само за да си изкараш пари, с които да оцелееш, за да можеш отново и отново да работиш. Мразя как всичко се свежда до пари и това като че ли е най-важното нещо, защото ако нямаш пари си никой. Не искам да съм поредната овца в стадото. Какъв е смисъла изобщо? Вмомента съм студент и точно това ме демотивира. Уча задочно и въобще не ми се работи - нямам никакви амбиции. Не харесвам и хората около себе си - масата народ са ограничени материалисти, които имат съвсем други представи за това как да са щастливи. В днешно време на мода е да си деградирал първичен дебил, което супер много ме отблъсква и отвръщава. Въобще не се вписвам в тази жалка картинка. Другата ми страст е тежката музика и ходенето по концерти е мания за мен, а и те ми доставят голямо удовлетворение.
Та това са накратко нещата които ме карат да се чувствам депресиран и отчаян. Трудно бих променил нещо, защото ме е страх от промяната и последиците. Надали някой може да ми помогне, защото съм се примирил с това какъв съм. Ще се радвам да чуя различни мнения за това какво мога да променя. Изобщо грешно ли гледам на нещата? Има ли изход от това положение?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 месеца, 18 дни
hash: 5e9285341f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Ами като не работиш, що не учиш редовно вместо задочно? Ще се разсееш от тая тъпотия с игрите, което е голяма тъпотия (казвам го като човек прекарал 7-8 години като запален геймър и накрая като осъзнах колко време съм си пропилял от живота в игри... )

 
  ...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: a012c705f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Има две страни на твоето състояние. Едната е хубава-няма шанс да се скараш с някой и да ядеш бой щом не познаваш никого и няма как да влезеш в конфликт. Това обаче не е гаранция. защото има непознати дето се чудят с кого да се сбият от скука и теб никой няма да те защити. защото нямаш приятели. Другата страна е лошата. Да нямаш приятели и да си сам те прави депресиран и нещастен. Казваш. че в компанията на други хора не ти е приятно. Това не е така. а просто си свикнал сам и ти е трудно да приемеш промяната. Моето мнение е. че трябва да се промениш. Всичките ти проблеми идват от самия теб. от никого другиго. Предлогам на тези години или учиш. или работиш. Опитай се да се социализираш с колегите си. Покани ги на концерт. на бар където пускат харесвана от теб музика. ако щеш намери и някой дето играе игри и играйте заедно. Ако не работиш или учиш-започни. Това е началото. Не е хубаво. това което правиш. Аз съм на твоите години и също често се депресирам. но аз си имам други проблеми. които наистина са проблеми. При тях аз не мога да направя нищо. за да го променя. докато при теб ти можеш да ги промениш. Явно ти не осъзнаваш. че игрите на днешно време развалят хората. Ти си загубил способността да общуваш. навън си просто едно нищо. което няма какво да каже с хората. знаеш само да седяш зад монитора и да цъкаш игрички. Стани от този компютър и започни да създаваш приятелства. Игрите няма да ти помогнат в трудни моменти. с хора се живее. Помни. че ще дойде ден в който няма да ти е добре. ще имаш проблеми и няма да има кой да бъде до теб. ако не си създал отношения поне с 4-5 човека. Не казнам да имаш 20 приятели. нужни са ти малко. но истински. Направи нещо по въпроса. Не си депресиран. а си се изолирал сам.

 
  ...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: 07d7c5d099
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Защо не опиташ да намериш твоето си нещо? От написано си личи, че това, което учиш не те удовлетворява. Може би трябва да се ориентираш към нещо друго, да потърсиш нещо различно, за да си намериш призванието. Нещо, което да те изпълва. Относно материализмът-нали разбираш, че голяма част от човечеството е убедено, че се нуждае от пари и вещи, за да е щастливо и това не може да се промени, ако само веднъж щракнеш с пръсти. Просто трябва да се примириш, че по света има хора с възгледи различни от твоите и това е нещо нормално. Проблем, с който не е нужно да се затормозяваш. Ти споменаваш, че си интроверт, но това не значи, че не трябва общуваш с никого. Напротив, трябва просто да намериш подходящи хора, такива, с които имаш общи теми и сходни възгледи, но за да ги откриеш първо трябва да потърсиш. Нали знаеш, че за най-хубавите неща в живота се иска време.
Защо не опиташ да излизаш навън? Нямам предвид с компания, а просто навън, за да се полюбуваш на слънцето, на снега или да погледаш небето. Няма нищо по-успокояващо от разходката навън.
Знаеш ли, че хората, които седят затворени вкъщи за дълго са по-склонни към депресии. Пък и ти си младо момче, животът е пред теб рано е да се отчайваш.
Доктор Щастие

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: 07d7c5d099
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Защо не опиташ да намериш твоето си нещо? От написано си личи, че това, което учиш не те удовлетворява. Може би трябва да се ориентираш към нещо друго, да потърсиш нещо различно, за да си намериш призванието. Нещо, което да те изпълва. Относно материализмът-нали разбираш, че голяма част от човечеството е убедено, че се нуждае от пари и вещи, за да е щастливо и това не може да се промени, ако само веднъж щракнеш с пръсти. Просто трябва да се примириш, че по света има хора с възгледи различни от твоите и това е нещо нормално. Проблем, с който не е нужно да се затормозяваш. Ти споменаваш, че си интроверт, но това не значи, че не трябва общуваш с никого. Напротив, трябва просто да намериш подходящи хора, такива, с които имаш общи теми и сходни възгледи, но за да ги откриеш първо трябва да потърсиш. Нали знаеш, че за най-хубавите неща в живота се иска време.
Защо не опиташ да излизаш навън? Нямам предвид с компания, а просто навън, за да се полюбуваш на слънцето, на снега или да погледаш небето. Няма нищо по-успокояващо от разходката навън.
Знаеш ли, че хората, които седят затворени вкъщи за дълго са по-склонни към депресии. Пък и ти си младо момче, животът е пред теб рано е да се отчайваш.
Доктор Щастие

 
  ...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: a5f025be0c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей,
ако случайно играеш в battle. net - DIVA#21789, можеш да ме добавиш ако искаш. Разбирам те напълно, на твоя възраст съм и минавам през същото горе-долу. Ще се радвам да си пишем и да ти разкажа как аз се справям с депресията.
Успех

 
  ...


...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: f060025fca
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Има изход от ситуацията ти, само, че трябва да се потрудиш. Като за начало си изгради представа за това как би могъл да изглежда идеалният свят за теб. Как би искал да протече животът ти. След това трябва да преодолееш стеснителността си и да потърсиш хора, които приличат на теб. Така упражнявайки комуникативните си способности и споделянето на интереси ще те измъкне от депресивното състояние. Повярвай ми такива хора има, но човек намира, когато търси. Много е важно да знаеш какво точно искаш, да умееш да правиш място за нещата от значение за теб и да държиш настрана онези, които само ти пречат. Успех!

В.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: 7c0f806c37
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Бъди себе си, и аз не обичам да съм " овца от стадото ", и гледам да живея, както аз си разбирам нещата, а не както ми казват от медиите, познати и т. н
Не всички хора са "овце", все още има и нормални. Ама трябва да намалиш времето пред компа
А реалният живот е така - работа, семейството

 
  ...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: fdda15a713
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

10.   Има! Махни се от родителите си.

 
  ...
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: cc6eb5eabf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   И аз съм така, а съм на 32г. вече, с дете и жена. Трудно се живее с такъв характер, но си има и положителните страни, аз също се чувствам добре в нашата си реалност.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 17 дни
hash: a6aeb8ae85
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

12.   Аз разсъждавам по абсолютно същия начин. Стигнала съм и до извода, че не искам да се променям заради другите. На 23 години съм. Не знам дали постъпвам правилно, но не ме интересува. По добре така, отколкото да деградирам като останалите. Това постоянно да се бориш с хората, да се отличаваш от тях и да искат да ти се надсмиват и смачкат е най-гадното нещо. Доброто е, че не им се получава. Но целият този процес е много уморителен и в един момент се питам къде е смисълът на всичко това? Понякога си мисля, че го откривам, но друг път сякаш дори и отговора на този въпрос не ме вълнува. И аз, като теб съм студентка, вече уча магистратура и тези въпроси все си ги задавам. Защо го правя? Дали това да работя би ме удовлетворило? Съмнявам се. Защото няма да имам време за нищо друго. Ако нямаш работа - пак е лошо. Дори е по-лошо, защото пак ти ще си виновният на всички. Така лека полека премахнах някои приятелства. Създадох си различни хобита в интернет - рисуване, игри, четене, гледане на филми. А за парите направо не ми се говори. Моето семейство никога не е било богато и винаги едвам сме се справяли. Как да поканя някого в нас - невъзможно. Ходила съм аз на гости, но не ми е удобно, защото знам, че е редно да върна жеста. Така времето заличи още приятелства. А и винаги съм била много срамежлива. Сериозен приятел не съм имала поради същите причини. Всеки, който разбере, че съм от бедно семейство бяга и не се занимава изобщо. Не искам да се променям и да бягам заради хората. Съветвам те да не го правиш и ти. Другите хора това не могат да го разберат. Повечето си сравняват имотите, парите, връзките, особено в университета. Единствено със знания мога да се конкурирам с тях, но и тогава пак се питам защо. Колко малки и безлични са хората и какъв е смисъла на всичко това?

 
  ...

...
преди: 9 месеца, 16 дни
hash: 7ac0e906bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Описал си точно и мен, дори това с музиката и концертите. Аз сега съм първа година студентка и си мислех, че всичко ще е различно. Да, наистина така беше в началото, мислех си, че ще се променя. Да, успях за малко да се измъкна от това ежедневие благодарение на по-отворените си колежки, но разбрах, че това не е за мен. Не съм такъв човек просто, предпочитам да си стоя вкъщи и без приятели отколкото да бъда като другите. Отлично те разбирам, аз много често изпадам в депресии и просто сама не мога да си помогна. Знам, че мисленето ми не е правилно и че всичко, което правя не е правилно, но не искам и друг живот. Страх ме е, че един вид ще изневеря на себе си, ще пропадна, ще се превърна в това, което съм казала, че никога няма да бъда. И това най-вече ме спира. Не мога да се оплача, че ми липсва внимание или пък приятели. Но истината е се дразня и когато някой ми пише и иска да се запознаем. Както казах обичам да съм сама, не ми трябват връзки, любов и всякакви такива глупости. Осъзнавам колко тъпо звучи това, защото всички се вживяват в това да имат човек до себе си сякаш ще умрат, ако останат сами. Мене това не ме плаши и не ми пука, ако остана сама. Единственото, което ме радва е музиката. Бих ходила по концерти и това ще е единственото, което ще ме радва. Също и книгите, защото поне така мога да избягам от реалността и там наистина се вживявам. Иначе и аз доста стоя онлайн, но като не искам да излизам няма какво друго да правя. Лошото е, че отблъсквам всички от себе си, за да бъда сама, тъй като се чувствам добре така. Пробвах и връзка, но завърши трагично след месец и то по същата причина, че не мога да си представя човек до мен. А и се разочаровах какви са хората всъщност. Но това настрана. Даже сега като не съм в университета съвсем се депресирах. Не ми се учи, не виждам смисъл в това, което записах. Даже не си представям да почна работа. Нямам никакво желание, отблъсквам и малкото приятели до себе си, колежките дори и се превръщам всеки един ден в по-голям егоист. Знам, че правя всичко насила и че не е правилно, но досега като съм си била такава е трудно да се променя. Сигурно и при теб е така, но не се отчайвай. Не си единственият и понякога това е за добро. Просто намери това, което ще те радва- музика, спорт, книги, каквото и да е.

 
  ...
преди: 9 месеца, 16 дни
hash: 32a4fdf6a4
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

14.   Аз съм по същия начин. Разбирам те напълно. Живея си в моя реалност. Искам да избягам от живота какъвто е всъшност... нямам приятели. Напълно сама съм. Нито имам гадже, нито една приятелка... Според мен за това депресивно състояние е най-добре да посетиш психолог... просто не се издържа.

 
  ... горе^
преди: 9 месеца, 15 дни
hash: 28f7425c97
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

16.   Според мен асоциалността ти не се дължи на това, че си геймър. Това, че стоиш на игри пред компютъра всъщност е вследствие на това, че не ти харесва да общуваш. Впрочем какво е това асоциален? Просто не ти харесва да си сред много хора. Човекът дори и самотник, пак е социално животно ( не в буквалния смисъл де ). Никой човек не може да живее сам – има необходимост от някого другиго. Вярно е наистина, че много хора са жестоки... но какво от това? Ако не общуваш поне със семейството си, ще полудееш. Колкото повече задържаш всичко в себе си, толкова по - депресивен ще ставаш. А когато се говори, нещата излизат от теб. Като гледам имаш занимание - студент си, интересуваш се от концерти. Тогава може би ти липсва нещо? Може би искаш да развиеш нещо у себе си, но не си открил какво е то? Може би имаш някакви по специални интереси и умения, които все още не знаеш, че владееш? На теб ти трябва да смениш средата, специалността, града, за да се промени всичко. Поне при мен е така. Да не би да си неудовлетворен от това, с което се занимаваш? Не искам да ти давам съвет за това как да излезеш от състоянието си. И никой не може да ти помогне. Добре е че си споделил историята си, но със съвети нищо не става. Човек сам достига да своите истини. Ти впрочем не си написал, защо не ти харесва да си сред хората. Обиждат ли те? Мачкат ли те? Да не би да се опитват да те променят, да те изкарат глупав и т. н.? Или ти имаш някакво по специално мнение за хората около себе си? Мисля, че ще ти бъде от полза, ако своят си свят го претвориш в нещо... Така ще разбереш, че всички странности са нормални. Трябва да заживееш в мир със себе си, да се обичаш, да не си много самокритичен... да се приемеш такъв какъвто си със всички свои недостатъци. Не казвам, че ти специално имаш недостатъци, а че всички хора имаме - ти, аз, останалите коментиращи по темата. Добре е впрочем, че не ти пука от нищо – ще можеш да отстояваш правата си и т. н. Но все пак ти пука, че си сам... и това е естествено, разбира се. Ще ти кажа само - не ходи на психолог. Той няма да ти помогне, а дори напротив. Много рядко се срещат добри психолози, повечето само прибират пари. А ти си още толкова млад, че и сам ще се справиш с проблема си.

 
  ...
преди: 9 месеца, 13 дни
hash: 85ab8c5c8b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Изходът от депресията ти е по-близко от колкото си мислиш.. и по близко от това няма.. а именно в главата ти! Чрез мислите си негативни или позитивни ти сам съставяш емоционалните си условия.. човек е такъв какъвто са мислите му.. външните фактори могат да играят роля като да се подтикнат да мислиш за тях и следователно мислите ти да те отведат към негативни заключения.. ако искаш да се спасиш.. трябва да мислиш противоположно.. тоест позитивно..

 
  ...
преди: 9 месеца, 12 дни
hash: a1ac22179c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   НЕ мога да повярвам направо, че има други хора като мене.... По същия начин съм и аз. Направо ме описа. Моля те ако има начин свържи се с мене!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker