Приятелите ми... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121017)
 Любов и изневяра (29665)
 Секс и интимност (14344)
 Тинейджърски (21873)
 Семейство (6461)
 Здраве (9586)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3166)
 Образование (7294)
 В чужбина (1649)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18481)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Приятелите ми...
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1191 пъти
Здравейте! Ще започна с това, че по принцип съм човек със малко приятели, но пък истински (поне до скоро си мислех така). Двама мои по близки приятели са в други държави, а тук в града в момента са ми останали двама, трима. По принцип отношенията ни винаги са били много добри. Не сме се карали никога за глупости или за някакви по-сериозни неща, навсякъде сме ходили заедно, и по празниците дори. Обаче от известно време усещам, че някак си те се отдръпват от мен. Не знам дали аз се филмирам или наистина става нещо. Виждаме се, излизаме, но вече ми се струва, че те са станали някак по-близки по между си и аз вече не съм им толкова важна :( На моменти даже се чувствам като натрапник, но пък си казвам: Стига! Ако не те искаха, нямаше да те търсят. Но все пак... Знам ли. По принцип нищо не се е променило уж... Но няколко пъти вече се случва да излизат да си пият кафето без да ми се обадят. Не се сещат да ме питат дали съм свободна или не дори...
Търсят ме само за излизания вечер, за барове и дискотеки... А на мен ми се иска понякога да излезем просто едно кафе да изпием, да се видим като хората, не да се надвикваме в бара на силната музика. Даже днеска пак видях, че са били на кафе и пак никой не се е сетил за мен, а много добре знаят че съм свободна.
Та, не знам... Става ми криво и тъпо. Преди време не беше така.
Не знам какво да правя и как да се чувствам. Срам ме е даже, че в момента така се чувствам, защото не съм малко дете, големи хора сме вече за такива глупости. Но пък си ме боли... Чувствам се забравена и пренебрегната :(
На някои от вас може и да им прозвучи тъпо всичко това, което съм написала, но за мен не е. Какво мислите вие по въпроса? Как ще ме посъветвате? Или пък просто изразете мнение. Ще се радвам, ако някой може да помогне да се почувствам по-добре
:)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 3 месеца
hash: 077daeb92f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Мила, ти ми звучиш като доста зрял и интелигентен човек. За съжаление, не мога да кажа същото за приятелите ти. От една страна е нормално, че са се отдръпнали, защото виждат, че ти не се интересуваш толкова от дискотеки и непрестанни купони. От друга страна, това не бива да те притеснява. По-скоро е знак, че ти е време за нови приятели. Знам, гадно е, че след толкова време ти виждаш такъв разрив в отношенията ви, но се замисли - каква полза можеш да извлечеш, ако продължиш да влагаш сили и чувства в такава връзка? Както сама казваш, ти търсиш по-скоро диалог, нещо по-интелектуално. Което на този етап те явно не могат да ти дадат. Не казвам съвсем да спреш отношенията си с тях, но е хубаво да се огледаш за някой с по-близък до твоя мироглед. Другата възможност е да се опиташ да се напаснеш към техния начин на живот, но едва ли ще ти е приятно, а и ще загубиш себе си. Аз също имам приятелка от детството, която се интересува само от излизания и дискотеки, и няма нито моите интереси и хобита, нито моето интелектуално ниво, колкото и грубо да звучи. Аз продължавам да се виждам с нея от време на време, но пък имам и доста други приятели, които са ми на нивото. Не се принизявай, само, защото си се вкопчила в спомени по едно изминало време.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: a95a9dc667
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Значи вече се разминавате с тях. Това е нормално-те ходят по дискотеки и си говоря после кой какво е направил и свалил. А ти не си участвала в забавлението и не можеш да участваш в разговора. Заеми се с нещо -учи, ходи на езикови курсове, на екскурзии и пр. И там ще срещнеш хора със сходни интереси. Животът се развива, както и всички ние. Ти си им изпреварила вече тяхното развитие и те го чувстват.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: df18c5eb11
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Изобщо не е тъпо това, което си мислиш. Аз го преживях едно към едно само преди няколко години. И ние бяхме големи хора тогава ( на около 28-29 ). Абсолютно същият сценарий, двамата ми най-добри приятели се отдръпнаха от мен, без абсолютно никаква причина. Нито сме се карали, нито сме спорили за каквото и да било. Единият просто спря да има полза от мен, а другият точно както и в твоя случай започна все повече и повече да кисне по дискотеки и кръчми. Ако му се обадех за кафе, винаги отказваше. Въпреки това, аз продължих да го имам за приятел, докато той от един момент започна открито да показва, че присъствието ми му е неприятно. Сега, около 5 години по-късно продължава да си живее по същият начин. Изобщо не излиза през деня, като изключим ходенето на работа. Няма абсолютно никакви интереси, освен да играе компютърни игри и да гледа разни тъпи клипчета. Честно казано не съжалявам, че така се получи. И докато бяхме приятели, те пак нямаха никакви интереси. Обикновено стояха и повтаряха думата "скука". Ако им предложех да ходим някъде или нещо подобно, отговаряха "аа, луд ли си". Единственото интересно за тях бе ходенето на дискотека, което не е лошо, но не може да правиш само това. Откакто не контактуваме имам доста повече време за хобитата си и се чувствам идеално. Не, че не ми липсват, но не мога аз постоянно да се съобразявам с тях, а те с мен - изобщо.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 3 месеца
hash: f8ed49df9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не искам да те разочаровам, но правилно си усетила нещата. Няма как най-добрите ти приятели да "забравят да те извикат". Просто вече те прехвърлят в категория познат. Също така с времето ще осъзнаеш, че истинските приятели са много малко. Реално хората имат един или двама истински приятели. Всички останали са познати в различна степен.

 
  ...
преди: 7 години, 3 месеца
hash: f9d138ed98
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Пак обръщам внимание да се замислите - откъде произхожда думата "приятел"? От човек, с когото ни е ПРИЯТНО да бъдем заедно, да прекарваме времето си.
Започне ли да става неприятно, досадно, започнем ли да го чувстваме като задължение - това вече не е приятелство...
В българския език има малко изкелифещване на значението на думата "приятел". Например: "приятел в нужда се познава". Бъркат се малко "благодетел", "настойник", "конструктивен критик" (и още няколко други) с "приятел".

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker