Просто искам да споделя... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121040)
 Любов и изневяра (29669)
 Секс и интимност (14348)
 Тинейджърски (21879)
 Семейство (6463)
 Здраве (9588)
 Спорт и красота (4694)
 На работното място (3167)
 Образование (7294)
 В чужбина (1650)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18484)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Други

Просто искам да споделя...
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1386 пъти
Здравейте!
Искам да споделя нещо, за да ми олекне. Напоследък се чувствам зле. Не мога да спя нормално, имам болки във врата и главата, настивам доста често, постоянно ми се спи и се чувствам уморен, имам и известни стомашни проблеми. Нямам желание за нищо. Налегнала ме е някаква апатия в по-голямата част от времето. В седмицата има от два до три дена, в които не се чувствам така. Всичко е на периоди - понякога е по-зле, понякога не е толкова. Когато ме налегне тази апатия, обикновено е съпроводена с чувство на вина, безнадеждност и нервност. На моменти имам пристъпи на паник атаки - тревожност, сърцебиене, сякаш всички ме гледат, ставам изнервен, дори агресивен. През последните две години свалих килограми. Тренирам, храня се редовно, но не успявам да кача, а точно обратното.
Ходил съм по най-различни лекари и всички ми казват, че здравословно съм наред. Преди посещавах психолог и психиатър, който беше заключил, че имам признаци на тревожна депресия. Беше ми предписал "Серопрам". Докато го пиех, се чувствах много добре. Впоследствие престанах и вече четвърта година бутам. Казвам бутам, защото нямам чувството, че живея, а че се влача през живота.
Наложил съм си контрол - без алкохол, трева и прочие субстанции, с които имах навика да прекалявам. Като цяло съм си наложил правила за всичко, защото ме е страх да не загубя контрол над себе си. Напоследък усещам, че този контрол се пропуква и не знам какво може да се случи.
Нямам хора, на които мога да разчитам. Всички "близки" ме критикуват и обвиняват. Чакат да стъпя накриво и започват обичайните тиради. Истината е, че се чувствам сам. Опитвам се да споделя с някого, но предизвиквам единствено присмех и скандали. Преди години си имах някакъв свой си кръг, но впоследствие меланхолията ми отблъсна повечето хора и сега съм сам като куче.
И преди съм изпадал в подобни ситуации. Вече не помня колко пъти. Стискам зъби и чакам да дойде "просветлението", което е по-слабо и по-кратко с всеки изминал път. Близките ми ме обвиняват, че не издавам никаква емоция, бил съм като дебил, хаха. :) Много ми е трудно да изпитам нещо нежно и хубаво. Единствено нерви, напрежение, гняв...
Не съм пораженец и не обичам да се предавам. Като дете, когато се борехме, доста често се контузвах, защото отказвах да се предам и тогава, когато болката беше непоносима. От инат и его. Точно това е нещото, което ме държи. А ми се щеше да се мотивирам от хубави неща като любов, приятелство и разбирателство. Наистина се чувствам напълно сам.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 2 месеца
hash: a5b974148c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Пич, повярвай ми, разбирам прекрасно за какво говориш, защото съм минал през абсолютно същото. Знам каква е да искаш да се стегнеш и да бъдеш добър в нещо, в работата си, в учението или каквото е там, обаче да не ти се получава, да си нон стоп замислен, коремът постоянно да е свит на топка и всички да те мисля за идиот, защото не можеш да се концентрираш, както и сутрин като станеш, целия свят да се е струпал върху теб и да ти коства невероятни усилия да правиш иначе нормални ежедневни неща, също и да не можеш да почувстваш хубави и разтоварващи емоции.

И аз като теб ходих по психиатри, психотерапевти и какво ли не. Само не прави грешката да почваш антидепресанти. В началото наистина ще ти подействат добре, но после почва ада. Аз и преди малко писах в друга подобна тема, че мозъка ти свиква някой наготово да му внася допамин и серотонин и съвсем спира да ги произвежда, при което ставаш зависим от антидепресанта, защото ай си го спрял, ай си останал напълно без допамин. После докато мозъка пак се научи да отделя тези нервотрансмитери ще минеш през деветте кръга на ада.

Всички психиатри те тъпчат с антидепресанти и изобщо не им пука, че така няма да е излекуват. Просто отиди на хипнотерапевт. При антидепресанти само 1/3 се лекуват, при класическата психотерапия 1/2, а при хипнтерапията още след първия сеанс 90% се оправят, а до третия 99%. Кажи на хипнотерапевта да те научи да си прави сам хипноза. Сеанса струва 40 лв, но си заслужава. Аз 9 мес. давах по 70 лв за антидепресанти и ефект имаше само първите 2 мес., после стана дори и по-зле.

Отделно пий чай от жълт кантарион. И не забравяй, когато се почувстваш малко по-енергичен да спортуваш, защото спорта вкарва организма в по-активен режим, докато депресивното състояние е пасивен режим.

В състояние на хипноза всяка тревожност, депресивност, страх, притеснение и каквото и да е, изчезва на момента. После това те държи ден-два. След което се връща, но с по-малка сила. Като се повтори още 2-3 пъти и си готов. После ще те спохожда само от време на време за кратко, но като си направиш една самохипноза, което вече ще е лесно, защото състоянието ще ти е познато и лесно ще влизаш в него, ще се оправяш много лесно и бързо.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 0d7227bdde
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Съжалявам, че се чувстваш така. Аз също съм била в подобно положение и знам как е. Но да попитам - защо си спрял лекарствата щом са действали? Щом казваш, че толкова години не можеш да се оправиш, мисля че е време пак да ги започнеш и да ходиш на терапия.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: a10df0acfd
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Виж, не си сам. Тук поне сме хора, които сме добронамерени и с хубаво чувство към теб. Прави ми впечатление, че близките ти не те подкрепят, а даже чакат да станеш по-зле. Затова ако можеш сеизнеси на квартира. Не пишеш дали работиш, ако не-намери си работа. Ще си финансово самостоятелен и ще може да живееш далеч от отровната среда. Хубаво е, че спортуваш. Ако може се занимавай с някакво изкуство, дори на любителско ниво. Слушай музика, ходи сред природата. От личен опит мога да кажа, че планината помага. Ако можеш ходи на екскурзии, опознавай други държави... Успех!

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 17993ecd8a
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Все едно аз съм го написала това... всички мои мисли от последната година 1:1
Няма да съм от полза, но поне да знаеш, че има хора в подобно състояние

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 3264e83c96
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Завиждам ти, че си успял да си наложиш контрол и правила! Сам казваш, че преди време, когато си пиел серопрам, си се чувствал добре. Защо не го приемаш отново? За всички психични заболявания си има причини. Много хора се сблъскват с проблеми, но не всички реагираме еднакво- някои са по-устойчиви, други-не. Дано хубавите неща като любов, приятелство и разбирателство не се бавят дълго и скоро да се случат в твоя живот!

 
  ...


...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: c196743cbd
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Просветлението е следното: Светът е сън, който сънуваме временно. Раждаме се, живеем, и умираме. Като умрем нищо няма значение повече. Затова живей както ти е добре, Цитирам една част от стихотворението на Стефан Цанев:

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Въпросите на тая планета

я решим,

я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.

Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 6f31b3dd05
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Благодаря за коментарите!
До 1 - Именно това беше причината да спра с антидепресантите - не исках да ставам зависим от тях. В началото се справях добре и без тях, но впоследствие нещо се обърка. Не съм запознат с хипнотерапията. Как протича тя? Ако ти е помогнала, може ли да ми препоръчаш добър и надежден хипнотерапевт? Само това не съм пробвал досега, като се замисля.
До 2 и 5 - Спрях с антидепресантите, защото не искам да бъда зависим от тях. Искам да бъда самостоятелен и независим човек. Затова се и инатя и вече четвърта година не искам да ги започвам наново. Стискам зъби, защото това е стъпка назад, според мен. Имаше период, в който пиех доста и пушех трева, защото това ме отпускаше. Но не мисля, че този път е наистина полезен.
До 3 - Излизането на квартира е една от целите ми, но в момента се чувствам неспособен да свърша, каквото и да било. Дори не мога да се накарам да изляза от нас. Полагам усилия, но явно не са достатъчно. В момента не работя, а следвам. Понякога се хващам на работа, но не за постоянно. Планината помага, така е, харесвам спокойствието сред природата, но невинаги мога да си го позволя. Поне засега. :)
До 4 - Всъщност е ободряващо да знам, че не съм сам в подобно състояние. Най-гадната част е чувството на вина и срам от самия себе си. Чувстваш се като пълен слабак и неудачник. Безсилието да промениш нещо те изпълва с гняв. Пренебрежението на околните и самотата те озлобяват. Но... от опит разбрах, че нещата могат да се обърнат на 180 градуса за много кратко време. В един момент се чувстваш на дъното, а в следващия(при мен беше под влиянието на Серопрам) се чувстваш непобедим и много амбициран. А реално нищо не се е променило, освен твоята нагласа. Всичко е въпрос на психика.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: a5b974148c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   От 1 до 7

Аз също бях пробвал всичко и в отчаянието си пробвах и хипнотерапия. Просто целия проблем е в подсъзнанието ти - дали е от детството, от някаква травма или нещо друго, не знам. Но само ако се "бръкне" в подсъзнанието ти, може да се оправиш. Защото проблема ти е там и колкото и да си повтаряш, че всичко е наред или да се тъпчеш с химии, ти в най-добрия случай само го подтискаш изкуствено и то временно, но дълбоко в теб болката си остава и е въпрос на време пак да изплива, ако изобщо се е подтиснала.

Та хипнозата е начин да се достигне подсъзнанието и да се реши проблема из основи. Да се стигне до корена на нещата, а не да се лекуват само симптомите.

Хипнотерапията протича така - сядаш на един стол, хипнотерапевта започва да те въвежда в състояние на транс/медитация/хипноза (както искаш го наречи). Има си определени техники. Имай предвид, че хипнотерапевт се става само ако си дипломиран психолог и след това се учи следдипломна квалификация. Това си е научен метод, който все повече навлиза в България. На запад го има по-отдавна.

Ти просто се чувстваш адски адски релаксиран. ТОлкова релаксиран, че няма как да ти обясня с думи. Трябва просто да се довериш на хипнтизатора и да следваш инструкциите му. В това състояние просто няма как да има тревожност, депресия и каквото и да е. Но имай предвид, че има хора, които много трудно се поддават на хипноза. ТОва са около 1/3 и дано не си сред тях. Около 1/3 се поддават, но им трябва малко повече време, т. е. може би 4-5 сеанса. А 1/3, които много лесно влизат в хипноза. Аз съм сред тях и буквално с сеанса се оправих. После поисках хипотерапевта да ме научи да си правя сам хипноза. И сега рядко се появява, но като се появи си правя сам и всичко изчезва. Когато състоянието ти е познато, много лесно можеш да влизаш сам в това състояние, но в началото трябват малко тренировки.

За специалист не мога да ти препоръчам, защото аз съм от провинцията и ходих в моя град. За София не съм запознат. Всъщност не знам от къде си, но предполагам.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: a5b974148c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   И забравих да кажа, че е много важно да спиш достатъчно и да си лягаш рано. Поне при мен е така. Аз по принцип съм нощна птица и когато си лягах късно дори и да се наспа, не съм бил на кеф.

Сънят преди полунощ е много по-полезен. Така че по-добре да спиш примерно от 20 до 04 ч примерно, отколкото от 22 до 06, да не говорим, ако си лягаш след полунощ.

Само една вечер си легни в 20:00 и ще видиш за какво говоря. Ще се чувстваш много по-отпочинал, спокоен, енергичен и в добро настроение.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: ac81e22f19
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   №1, моля те дай повече информация за хипнозата! Повечето хора не сме запознати с този метод и силно се притесняваме. Това, което може да се прочете в мрежата, не знаем доколко е достоверно, много хора си правят реклама с цел привличане на клиенти, изпаднали в безизходица.

 
  ...

...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 31f5c72c16
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Здравей,

Това, което описваш е типична демонична опресия.
Очевидно вследствие на прекаляването с алкохол и наркотици си се докарал до там.
Не си нито първият нито последният човек с подобни проблеми.
Но оставането или излизането от това състояние си е изцяло в твоите ръце.

Първо ще кажа съвсем накратко за какво иде реч.
Когато Бог казва това или онова е грях, Той не го прави щото си няма работа и иска да ограничи хората.
Бог наистина е любов и Той предупреждава хората, понеже грехът има разрушителна сила в животът ни.
В Библията е казано "когато се развие грехът, ражда смърт".
Т. е. има процес на развитие, при който процес нещата може да се обърнат, ако човека промени курса на живота си.

При теб нещата са в някакво междинно състояние, имаш физическа болка, паник атаки, вероятно чувство на страх и т. н.
Всичко това идва от частично действащата смърт в животът ти.

Това, което мога да ти препоръчам. Се нарича Библейско покаяние.
Не струва пари, но струва сърцето ти.
Трябва да потърсиш Бога и да повярваш в Божият Син - Христос или Йешуа по еврейски.
Той е който прощава греховете и спасява хората от смъртта.
Това може да стартира с една най-обикновена молитва, там където се намираш.
"Господи Христе, прости греховете ми избави ме от греха и от смъртта... "
Ако се довериш и започнеш да следваш Бога, Той ще ти помогне.
Първо ще започнеш да изучаваш и спазваш Новият Завет и учението Му.
И постепенно ще се освободиш и от зависимостта, която вероятно си развил.
А симптомите ще отслабват толкова повече, колкото по-близо си до Него.

Бог да те благослови и да ти помогне

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker