 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Други
Самотата е лечима:)
преди: 5 месеца, 8 дни, прочетена 663 пъти
Здравейте!
всички, които се чувствате самотни, невписващи се в обществото и ненамиращи любовта.
Често пъти си мисля, какво е самотата. Дали се състои в това да обичаш и да не отвръщат на чувствата ти. Или в това да имаш някого до себе си и да си по самотен от всички необичани. Или да си толкова различен, че да не можеш да намериш мястото си сред другите.
От време- на време и мен ме измъчва тази болест, толкова разпространена днес за съжаление. И лекарството, което открих за себе си е - ОПТИМИЗЪМ. Всяка сутрин щом се събудя, вместо обичайната доза кафе изпивам хапче добро настроение. То е невидимо, но осезаемо:) След това слагам капки ЛЮБОВ в очите си. Рисувам усмивка върху лицето си (не лицемерна разбира се;) и излизам навън.
От многото размисли в моментите когато ме е измъчвала самота стигнах до извода, че човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата. Или да се радва на живота.
Има една поговорка "За всеки влак си има пътници". Преди години ми звучеше доста смешно и наивистично. Днес обаче съм сигурна, че казаното в нея е абсолютно вярно.
Наистина когато търсиш- намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ ти ще си такъв. Но ако избереш трудния път на преглъщане на гордостта и истинска любов към другите, все някъде ще намериш лекарство за самотата си.
Когато обичаш хората и те те обичат, но само ако любовта ти е искрена. Първият път, когато им се усмихнеш ще са ти врагове, втория също. На третия път, когато се обърнеш с любов в сърцето към тях, дори и да не са ти приятели повече няма да са ти врагове.
Днес може би, по трудно от всякога се намират истински приятели. Превърнали сме се в братски пиявици, които не търсят любовта на другия и към другия. А търсят само собствената си изгода и добруване.
Ей за това, мисля си аз има толкова самота. Заради егоизма, който е пропил целия ни живот.
Друго лекарство срещу самотата е радостта. Няма да си самотен ако се научиш да се радваш на слънчевите лъчи рано сутрин, на малкото останали по улицата цветя, на вятъра в листата на дърветата. Не отричам, че живота е жесток и често пъти ни отнема това, което най-много обичаме. Има опасност обаче, когато приемем в сърцето си страданието да потънем в безкрайните му дълбини.
Да станем вълци единаци, самотници и необичани. Когато охлювът се скрие в черупката си, никой не може да види тъжните му очи. Когато човек се затвори в себе си, никой не може да види сълзите в очите му.
За това, нека не се затваряме в себе си. Да погледнем смело към бъдещето, нарисувано от утринните лъчи на слънцето, усмивката и надеждата! Да победим самотата с единственото оръжие, което притежаваме- ЛЮБОВТА!
Извинявам се на всички, които са се отегчили от дългото ми излияние!
Просто исках да покажа лъчът светлина, който видях, докато търсех своя лек за самотата:)
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Много поетично! На колко години си?
3. Напълно те подкрепям, защото и аз мисля така. :}
4. 1. На достатъчно
3. :)
5. Много ме трогна това, което си написала, съгласна съм с теб. Мисля че времето лекува всяка рана, остава белег наистина, който не можеш да спреш да виждаш през целия си живот, но все пак... Със самотата е същото. Може би понякога човек има нужда да се отърси от всичките тези нахалници, които те заобикалят по цял ден, да се сгъне в черупката си и да остане насаме с мислите си. Понякога даже е по-добре да си сам. Но не завинаги разбира се. Човек все пак не е създаден да живее сам. Когато наистина се почувстваш сам, а не трябва, тогава наистина чувстваш че си попаднал в бездна. А от там няма излизане, ако не се намери някой, който да ти подаде ръка. Така се случи с мен, и благодаря на Господ че ми изпрати този прекрасен човек, спасил ме от нещо ужасно, което ми предстоеше. Но понякога така се случва в живота, колелото не спира да се върти.
6. И аз искам да се отърва от самотата, която ме е обгърнала, но когато на човек му се случват прекалено много несгоди и беди, той губи вяра във всичко, във Бог, в самия себе си и предпочита да остане сам. Наистина е жалко и тъжно като видиш някой затворен в себе си самотен човек, но той самия знае какво му е. Понякога е по-добре да се усамотиш, да събереш мислите и силите си, защото света е жесток и трябва да си силен и самоуверен, за да оцелееш. Права си, че трябва да мислим оптимистично, но не винаги помага. Зависи много какъв характер си. По-голямата част от самотните хора са стигнали до тази фаза, защото са неуверени, свити и прекалено срамежливи.
7. Вярно е, че да се мисли постоянно оптимистично не е възможно. Оптимизмът не е някаква отнесена идилия, която да ни държи над нещата. Той е просто лекарство, което трябва да използваме, когато ни е необходимо. Наистина животът е суров и жесток и тежък. Но не трябва да забравяме, че той е такъв какъвто ние си го направим. Колкото до вярата, тя също си има своята лечебна сила. Стига да е истинска. А когато към вярата се прибави и упование, рецептата е пълна. Успех на всички, които се борят с чудовището на 21 век- САМОТАТА!
8. Доста време ми трябваше да осъзная една много важна житейска истина. Дори мисля, че още не съм я осъзнала. Една поговорка гласи "Не знаеш, какво ще ти донесе утрешния ден". Може да ти донесе разочарования, но може да ти донесе и радост. Толкова неочаквани неща могат да ти се случат. Просто трябва да мислиш позитивно и да не се предаваш. Или ти ще победиш живота- или той ще те победи. Така или иначе един ден всеки от нас ще легне в гроба. По- добре е да изпълним краткия си престой на Земята със смисъл, а не с терзания!
9. ;( Това което прочетох е много трогващо от всички. И мислия след прочетрното да счупя черупката която нося от самото си раждане. Много ви благодаря на всички че ме накарахте да осъзная че не всичко в този живот е самота :) Благодаря.
10. Темата е много актуална за времето, в което живеем.
Ако човек е чувствителен, в изолация и без социални контакти, ако са го сполетели неща, които сам не може да преодолее, но няма с кого да сподели дори проблемите си защото никой не иска и да чуе как на някой си му било трудно - тогава вариантите са два:
1. Да се предаде на депресията, на отчаянието, на безсилието. Да се затвори в черупката си и да престане да се интересува от СВЕТА, защото и СВЕТА не се интересува от него
2. Да се опита да заобича този несъвършен свят, да дава любовта си без да мисли колко любов му се възвръща. Ще настъпи момент, в който силите ще дойдат и живота ще се промени.
Според мен причина за всичко е нашата СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Тя ни кара да възприемаме болезнено нещата. А винаги има решение, но не винаги успяваме да видим решението.
|
|
|
|
|
|
|
