 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Самотата е лечима:)
преди: 15 години, 11 месеца, прочетена 15234 пъти
Здравейте!
всички, които се чувствате самотни, невписващи се в обществото и ненамиращи любовта.
Често пъти си мисля, какво е самотата. Дали се състои в това да обичаш и да не отвръщат на чувствата ти. Или в това да имаш някого до себе си и да си по самотен от всички необичани. Или да си толкова различен, че да не можеш да намериш мястото си сред другите.
От време- на време и мен ме измъчва тази болест, толкова разпространена днес за съжаление. И лекарството, което открих за себе си е - ОПТИМИЗЪМ. Всяка сутрин щом се събудя, вместо обичайната доза кафе изпивам хапче добро настроение. То е невидимо, но осезаемо:) След това слагам капки ЛЮБОВ в очите си. Рисувам усмивка върху лицето си (не лицемерна разбира се;) и излизам навън.
От многото размисли в моментите когато ме е измъчвала самота стигнах до извода, че човек сам прави избора, дали да живее под един покрив със самотата. Или да се радва на живота.
Има една поговорка "За всеки влак си има пътници". Преди години ми звучеше доста смешно и наивистично. Днес обаче съм сигурна, че казаното в нея е абсолютно вярно.
Наистина когато търсиш- намираш. Ако си избрал да си самотен и затворен в себе си, самосъжаляващ се и страдащ ти ще си такъв. Но ако избереш трудния път на преглъщане на гордостта и истинска любов към другите, все някъде ще намериш лекарство за самотата си.
Когато обичаш хората и те те обичат, но само ако любовта ти е искрена. Първият път, когато им се усмихнеш ще са ти врагове, втория също. На третия път, когато се обърнеш с любов в сърцето към тях, дори и да не са ти приятели повече няма да са ти врагове.
Днес може би, по трудно от всякога се намират истински приятели. Превърнали сме се в братски пиявици, които не търсят любовта на другия и към другия. А търсят само собствената си изгода и добруване.
Ей за това, мисля си аз има толкова самота. Заради егоизма, който е пропил целия ни живот.
Друго лекарство срещу самотата е радостта. Няма да си самотен ако се научиш да се радваш на слънчевите лъчи рано сутрин, на малкото останали по улицата цветя, на вятъра в листата на дърветата. Не отричам, че живота е жесток и често пъти ни отнема това, което най-много обичаме. Има опасност обаче, когато приемем в сърцето си страданието да потънем в безкрайните му дълбини.
Да станем вълци единаци, самотници и необичани. Когато охлювът се скрие в черупката си, никой не може да види тъжните му очи. Когато човек се затвори в себе си, никой не може да види сълзите в очите му.
За това, нека не се затваряме в себе си. Да погледнем смело към бъдещето, нарисувано от утринните лъчи на слънцето, усмивката и надеждата! Да победим самотата с единственото оръжие, което притежаваме- ЛЮБОВТА!
Извинявам се на всички, които са се отегчили от дългото ми излияние!
Просто исках да покажа лъчът светлина, който видях, докато търсех своя лек за самотата:)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 3be0ffa92f |
|
1. Много поетично! На колко години си?
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: a490556b1a |
|
3. Напълно те подкрепям, защото и аз мисля така. :}
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 85a47b826e |
|
4. 1. На достатъчно
3. :)
|
| преди: 15 години, 11 месеца hash: 5ffef69f09 |
|
5. Много ме трогна това, което си написала, съгласна съм с теб. Мисля че времето лекува всяка рана, остава белег наистина, който не можеш да спреш да виждаш през целия си живот, но все пак... Със самотата е същото. Може би понякога човек има нужда да се отърси от всичките тези нахалници, които те заобикалят по цял ден, да се сгъне в черупката си и да остане насаме с мислите си. Понякога даже е по-добре да си сам. Но не завинаги разбира се. Човек все пак не е създаден да живее сам. Когато наистина се почувстваш сам, а не трябва, тогава наистина чувстваш че си попаднал в бездна. А от там няма излизане, ако не се намери някой, който да ти подаде ръка. Така се случи с мен, и благодаря на Господ че ми изпрати този прекрасен човек, спасил ме от нещо ужасно, което ми предстоеше. Но понякога така се случва в живота, колелото не спира да се върти.
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: ee938f54cf |
|
6. И аз искам да се отърва от самотата, която ме е обгърнала, но когато на човек му се случват прекалено много несгоди и беди, той губи вяра във всичко, във Бог, в самия себе си и предпочита да остане сам. Наистина е жалко и тъжно като видиш някой затворен в себе си самотен човек, но той самия знае какво му е. Понякога е по-добре да се усамотиш, да събереш мислите и силите си, защото света е жесток и трябва да си силен и самоуверен, за да оцелееш. Права си, че трябва да мислим оптимистично, но не винаги помага. Зависи много какъв характер си. По-голямата част от самотните хора са стигнали до тази фаза, защото са неуверени, свити и прекалено срамежливи.
|
...
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 9683419017 |
|
7. Вярно е, че да се мисли постоянно оптимистично не е възможно. Оптимизмът не е някаква отнесена идилия, която да ни държи над нещата. Той е просто лекарство, което трябва да използваме, когато ни е необходимо. Наистина животът е суров и жесток и тежък. Но не трябва да забравяме, че той е такъв какъвто ние си го направим. Колкото до вярата, тя също си има своята лечебна сила. Стига да е истинска. А когато към вярата се прибави и упование, рецептата е пълна. Успех на всички, които се борят с чудовището на 21 век- САМОТАТА!
|
| преди: 15 години, 10 месеца hash: 9683419017 |
|
8. Доста време ми трябваше да осъзная една много важна житейска истина. Дори мисля, че още не съм я осъзнала. Една поговорка гласи "Не знаеш, какво ще ти донесе утрешния ден". Може да ти донесе разочарования, но може да ти донесе и радост. Толкова неочаквани неща могат да ти се случат. Просто трябва да мислиш позитивно и да не се предаваш. Или ти ще победиш живота- или той ще те победи. Така или иначе един ден всеки от нас ще легне в гроба. По- добре е да изпълним краткия си престой на Земята със смисъл, а не с терзания!
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: f9f52a24a6 |
|
9. ;( Това което прочетох е много трогващо от всички. И мислия след прочетрното да счупя черупката която нося от самото си раждане. Много ви благодаря на всички че ме накарахте да осъзная че не всичко в този живот е самота :) Благодаря.
|
| преди: 15 години, 9 месеца hash: 36ae5dc2b9 |
|
10. Темата е много актуална за времето, в което живеем.
Ако човек е чувствителен, в изолация и без социални контакти, ако са го сполетели неща, които сам не може да преодолее, но няма с кого да сподели дори проблемите си защото никой не иска и да чуе как на някой си му било трудно - тогава вариантите са два:
1. Да се предаде на депресията, на отчаянието, на безсилието. Да се затвори в черупката си и да престане да се интересува от СВЕТА, защото и СВЕТА не се интересува от него
2. Да се опита да заобича този несъвършен свят, да дава любовта си без да мисли колко любов му се възвръща. Ще настъпи момент, в който силите ще дойдат и живота ще се промени.
Според мен причина за всичко е нашата СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ. Тя ни кара да възприемаме болезнено нещата. А винаги има решение, но не винаги успяваме да видим решението.
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: c329188629 |
|
11. Просто останах без думи... Това наистина е лек за болката от самотата.
Толкова добре е сентизирано най-основното. Благодарности на този силен човек преживял и намерил сибли в болката си. И най-важното - от всяка болка има поука която ни прави все по силни да продължим напред.
Благазарности и много усмивки!
|
...
| преди: 14 години, 10 месеца hash: ab1758e8cf |
|
12. Много хубаво написано!
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: c916f45454 |
|
| преди: 14 години, 6 месеца hash: bcd2e0e65f |
|
14. Уви,май няма да мога да се включа във всеобщата идилия... Номер 10, аз съм от тип 1.Уморих се да гледам как хората не ме забелязват,а когато го направят... обикновено става още по-лошо.Никой не оценява достойнствата ми като човек,а аз си имам гордост и не искам да се моля на някого.Затова сега чакам момента,когато хората ще спрат да търсят във всеки външност на манекен или пари и ще се намери някой,който да обърне внимание на душевността,на това,което се крие вътре в нас.Поздравявам всички,пишещи в този сайт!
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: d0570e01d0 |
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 9e564eb377 |
|
16. Глупости ако обичаш и теб те обичат .. не е вярно не секи ти отвръща така както ти искаш аз като обичам мене що не ме обичат ?!?! имах много приятели и те ме изоставиха всеки ден лятото излизах със тях и един ден просто ме изоставиха не знам защо ! и вчера казах на една от тия приятелки че ми липсва а тя ми каза : мхм само тва ако и липсвах и аз щеше да ми каже същото ..
|
...
| преди: 13 години, 6 месеца hash: a638906aa0 |
|
17. полезно четиво - хареса ми ! / като моето слънчево въже..../ ; ето го и него : / Ако в дупка паднеш - здраво слънчево въже ще ти подам! Ако ти е тъжно - усмихната дъга след дъжд ще ти изпратя! Твойта болка , на кучето ще дам - само и само , ти да ми сияеш ! /...
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 2393ead10e |
|
18. Искам да поздравя момичето написало тази тема, рядко нещо прочетено така ми е харесвало.
Сутрин като стана да се зарадвам на слънечевите лъчи,да си нарисувам усмивка на лицето,но не иронична!
Също така мисля че се говори не за оптмизъм,а за методоично позитивно мислене и нагласа към сета,което е наистина едно от малките спасения от самотата. за коментарите искам да отговоря на:
6: права си че съдбата за някои е по-тежка,аз например съм на 22 и си намирам доста бели косми вече,имам прекалено много проблеми за възраста си,но за повечето от тях сам си виновен.Мисля че за тези които си изброила неуверени, свити и прекалено срамежливи
това са хора които са оставили проблемите им да ги победят и сами са избрали този начин на мислене.
8 коментар е много хубав:)
14 е един неуверен в себе си човек,който никой не го забелязва защото сам си го е направил така.Мога да му кажа само че проблема не е в целия свят че не го забелязва, а вьтре в самия него!
Хора пред нас има цял свят, не се затваряйте вьтре в себе си както някой по на-горе беше казал за всеки влак си има пьтници стига да тьрсиш и да го желаеш истински
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 75264b7386 |
|
19. Аз съм инвалид 2- ра група и нямам приятели и се чуствам самотна. Иначе нищо материялно не ми липсва. само самотата ме измъчва. Нямам работа и това още повече.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: c992bc6aef |
|
20. Моят съвет към всички страдащи от самотата е да прочетат книгите на Екзарх Толе.
|
| преди: 12 години, 14 дни hash: c15409551a |
|
21. Много ми хареса тази статия. Браво!
|
...
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 84c21eb54f |
|
23. Здравйте. Темата със самотата ме вълнува, защото аз самата страдам от нея. Сматам, че методи, които включват думи като "Ти сам си си виновен" и "Ти сам си си го направил" никога не помагат. Едиственият случай, в който някой е виновен за самотата си, е когато се държи недружелюбно и дори жестоко към околните. Не всеки е виновен. Понякога просто обстоятелствата ти пречат. Мога да ви кажа, че като се опитвате да втълпявате на страдащи хора, че сами са си виновни, не им помагате, а само ги наранявате още повече. Ако не можете да измислите нещо различно от "Ти си виновен", е по-добре да не казвате нищо.
По въпроса с оптимизма. Оптимизмът наистина помага. Той и вътрешната сампувереност са най-силните лекарства срещу душевната болка.
И по този въпрос искам да изкажа мнението си. От личен опит съм установила, че има два типа неувереност.
1. Вътрешна, която се състои в липсата на любов към самия теб и съответно към околните. За нея няма лек. Чувството за собствена значимост или го имаш или не. Не може да се придобие.
2. Емоционала. ( Или насадена, както я наричам аз). Тя се отнася за хора, които са вътрешно уверени и способни да обичат себе си и другите, но поради нечие жестоко отношение са развили чувство на силна вина и подтиснатост. Затова я наричам емоционална. Нараненият човек колкото и да е уверен вътрешно, емоциите си казват думата. Всеки е подвластен на тях. Предполагам, че на всеки се е случвало вътрешно да чувства нещата по един начин, а на чисто емоционално ниво - по съвсем друг.
За този тип самота лекът е общуване с хората, които обичаме и съответно те обичат нас. Но понеже тя е предизвикана често точно от липсата на такива хора в нашия живот, това не може да помогне винаги. Съветът ми в такива случаи е да насочвате негативнитв си емоции към нещо, вместо да ги трупате. Добре е да е свързано с някакво занимание. Можете да пищете, да рисувате, да пеете. Ако сте творчески тип, много ще ви помогне :). Или да четете. Най-важното е да не се затваряте в себе си поради страх, че може да ви наранят. Ще се изненадате след време, когато видите как нечии груби думи имат много по-малко въздействие върху вас, отколкото преди. Но за да постигнете това, ви трябва тренинг. Затова общувайте. Опитвайте. Дори да не е сигурно, че ще намерите някого, има вероятност да стане.
И ако има нещо, което ви кара да се чувствате добре, дори да не решава проблема като цяло, правете го. Може да прозвучи смешно, но си спомнете поговорката: "Какпка по капка прави вир.. " Малко от това, малко от онова и накрая може да се окажете в съвсем различна позиция, каквато не сте си представяли и то много по-добра от предишната.
В никакъв случай не бива да се отказвате от жовота си, дори и да ви боли и да ви се случват лоши неща. "Като няма риба, и ракът е риба". По-добре живот с болка, отколкото никакъв. Откажете ли се, става по-зле.
И накрая и аз да повторя, че "за всеки влак си има пътници". Опиатйте се да ги хванете тези пътници. Може и да успеете :). Дори и най-големият провал е по-добър от цял живот с мисълта " Ами ако". Не бива само да се чудите. Действайте! :)
И понеже достатъчно ви залях с народни мъдрости и поговорки, спирам до тук. :)
|
| преди: 10 години, 11 месеца hash: 84c21eb54f |
|
24. Здравeйте. Темата със самотата ме вълнува, защото аз самата страдам от нея. Сматам, че методи, които включват думи като "Ти сам си си виновен" и "Ти сам си си го направил" никога не помагат. Едиственият случай, в който някой е виновен за самотата си, е когато се държи недружелюбно и дори жестоко към околните. Не всеки е виновен. Понякога просто обстоятелствата ти пречат. Мога да ви кажа, че като се опитвате да втълпявате на страдащи хора, че сами са си виновни, не им помагате, а само ги наранявате още повече. Ако не можете да измислите нещо различно от "Ти си виновен", е по-добре да не казвате нищо.
По въпроса с оптимизма. Оптимизмът наистина помага. Той и вътрешната сампувереност са най-силните лекарства срещу душевната болка.
И по този въпрос искам да изкажа мнението си. От личен опит съм установила, че има два типа неувереност.
1. Вътрешна, която се състои в липсата на любов към самия теб и съответно към околните. За нея няма лек. Чувството за собствена значимост или го имаш или не. Не може да се придобие.
2. Емоционала. ( Или насадена, както я наричам аз). Тя се отнася за хора, които са вътрешно уверени и способни да обичат себе си и другите, но поради нечие жестоко отношение са развили чувство на силна вина и подтиснатост. Затова я наричам емоционална. Нараненият човек колкото и да е уверен вътрешно, емоциите си казват думата. Всеки е подвластен на тях. Предполагам, че на всеки се е случвало вътрешно да чувства нещата по един начин, а на чисто емоционално ниво - по съвсем друг.
За този тип самота лекът е общуване с хората, които обичаме и съответно те обичат нас. Но понеже тя е предизвикана често точно от липсата на такива хора в нашия живот, това не може да помогне винаги. Съветът ми в такива случаи е да насочвате негативнитв си емоции към нещо, вместо да ги трупате. Добре е да е свързано с някакво занимание. Можете да пищете, да рисувате, да пеете. Ако сте творчески тип, много ще ви помогне :). Или да четете. Най-важното е да не се затваряте в себе си поради страх, че може да ви наранят. Ще се изненадате след време, когато видите как нечии груби думи имат много по-малко въздействие върху вас, отколкото преди. Но за да постигнете това, ви трябва тренинг. Затова общувайте. Опитвайте. Дори да не е сигурно, че ще намерите някого, има вероятност да стане.
И ако има нещо, което ви кара да се чувствате добре, дори да не решава проблема като цяло, правете го. Може да прозвучи смешно, но си спомнете поговорката: "Какпка по капка прави вир.. " Малко от това, малко от онова и накрая може да се окажете в съвсем различна позиция, каквато не сте си представяли и то много по-добра от предишната.
В никакъв случай не бива да се отказвате от жовота си, дори и да ви боли и да ви се случват лоши неща. "Като няма риба, и ракът е риба". По-добре живот с болка, отколкото никакъв. Откажете ли се, става по-зле.
И накрая и аз да повторя, че "за всеки влак си има пътници". Опиатйте се да ги хванете тези пътници. Може и да успеете :). Дори и най-големият провал е по-добър от цял живот с мисълта " Ами ако". Не бива само да се чудите. Действайте! :)
И понеже достатъчно ви залях с народни мъдрости и поговорки, спирам до тук. :)
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: a0520570be |
|
| преди: 10 години, 4 месеца hash: 6477496795 |
|
26. Здравейте :-) Когато се чувствам самотна чета книга, гледам комедия, слушам любимата си музика, правя гимнастика. Важното е да правим тома, което обичаме , да се забавляваме.:-) Ако ви омръзне се запишете в туристическо дружество - там ще срещнете хора и ще ви бъде интересно. Няма да сте самотни. Или пък се запишете на шах. Или нещо друго разбира се. Ако пък не можете да си позволите това - поддържайте връзки със съседите, братовчедите или съучениците си.
|
| преди: 10 години, 3 месеца hash: ea2a0c3734 |
|
27. Номер 26 :
А ако си на място непознато за теб, без род и познати?
Ако ти е писнало от несполучливи подобни опити?
Ако никои месеци наред не ти е казвал и една хубава дума?
|
...
| преди: 10 години, 1 месец hash: 03e65c5ea0 |
|
28. Останах без думи!!! БРАВО!!! Много ми хареса:) Аз също се чувствам самотна много често, което ме прави слаба. Понякога се затварям с дни и не излизам само защото някой ме е наранил много.Мисля си че сама съм си виновна но може и да е защото всички са егоисти. Има много малко хора които не са.Бих искала да напиша още неща но няма да ви отекчавам с мойте проблеми
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: ecac47ba7d |
|
29. Авторке, а сега как си? Как сте всички? :)
|
| преди: 9 години, 11 месеца hash: 03bbd2eeaa |
|
30. Аз още съм сам. Връстниците ми вече по 2 деца имат. Трудно е да бъдеш оптимист, когато животът ти е пълен с разочарования. За да даваш щастие, трябва самият ти да си щастлив.
|
| преди: 9 години, 8 месеца hash: 523586d756 |
|
31. Самотата е чувството, че си лишен от всякакво внимание, разбиране и нежносттт...!! Всеки човек има нужда някой да му каже С ТЕБ СЪМ..!! Всяко същество има нужда да чуе думите ОБИЧАМ ТЕ..!!
Под всяка твърда черупка, се крие човек, който иска да бъде обичан..!!!
|
| преди: 9 години, 2 месеца hash: a5a5c3ba82 |
|
32. Здравейте, аз съм момиче на 11 години. Имам проблем с общуването. Не знам защо, но не харесвам да съм сред хора. Когато съм сред, , приятели, , се чувствам сама. Дори и 30 човека да сме пак се чувствам сама. Самота! Самота! Все самота... До кога ще продължава? ! В училище всички ме мислят за странна. Странят от мен. Когато някой ме заговори не знам как да отвърна. Ако изобщо кажа нещо то е много глупаво и ненамясто. Предпочитам да стоя в стаята си с дни наред. Предпочитам да не излизам. Обичам самотата, рисувам, пиша и най-често играя на компютъра. Хора, луда ли съм? ! Още от малка обичам самотата, но с всяка година тя става все по-голяма и по-голяма. Както си стоя и ме наляга тъгата и започвам да плача неутишимо. Понякога дори мисля да сложа край на живота си. Аз самата не знам защо. Ядосвам се на себе си. Мисля, че всички са ми врагове. Не се доверявам на никога дори да дружим години. Чувствам се сама, използвана и захвърлена. Това болест ли е и, ако е болест лечима ли е? !
|
...
| преди: 9 години, 1 месец hash: eb1475b01e |
|
33. Явно самотата има безброй лица и вариации. Всеки я изживява по различен начин. Ако за едни гореспоменатите методи действат, при други е обратното. Всеки трябва да намери своя си начин да я "бори". Успех на всички!
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: d5973ce464 |
|
34. Току що ми помогна, задължен съм! :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
