Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Ами авторке, то това, за което говориш за България беше типично 90те, когато беше модата на мутрите. Сега наистина нещата стоят по - различно, е разбира се има и изключения - такива, които все още живеят 90те, но е въпрос на време да си.. отидат.
А номер2 си личи, че е от някое малко населено място, в което хората още живеят в 90те :) най - много 2002 някъде ;)

8.   Адмирации за номер 1. Не съм от богато семейство, учила съм в България, но се гордея, че успях сама да намеря работа по специалността си, издържам се и се поддържам сама. И наистина интелигентните и образовани хора (мъже и жени) търсят равни или поне близки по ранг хора за съпрузи. Няма нищо по - добро от това, да не се срамуваш от половинката си и да знаеш, че можеш да разчиташ на уменията й. Всеки трябва да може и да бъде гръб на другия, поне това искам аз за моято семейство. Жените, склонни да се продадат за златни клетки са неспособни и неамбицирани. Считам, че е по-добре скромно живееща, но самостоятелна, отколкото купена и ограничена, но в лукс.

9.   Номер 1... много подробен и стойностен коментар, реално описващ нещата къде къде по аргументирано. Браво!!!
Авторката сигурно си представя някаква проста мутра престъпник, дето тормози женичката си. Всичко ѝ купува, обаче я третира като вещ, която да му служи.

10.   От н. 1 до 6 - Какво лошо има една жена да кара автомобил? Аз от 18 годишна имам книжка, изкарах си сама пари за нея и карам кола. Цяло лято работих за тази книжка и съм горда с нея. Май жените най-много си пречим една на друга и си хвърляме кал в лицето, сякаш не е достатачно трудно на една жена в днешно време.
Разбирам, че за теб човек да се реализира професионално не е приоритет, но трябва да акцептираш, че в 21 век младите жени имаме амбиции, образовани сме и не ни стига да правим зимнина и да си гледаме домакинството - и да - парите са важни, защото хлябът е с пари.
Само когато човек задоволи своите първични материални нужди, той може вече да мисли и за духовно извисяване. Достоевски в „Престъпление и наказание“ много добре описва до къде водят мизерията, гладът и как човек става животно.
Знам, че през комунизма са ви учили, че парите нямат значение, но реално имат. Когато детето ти се разболее, трябват пари за медикаменти, когато си гладен - трябват пари за храна, когато е студено, пак трябват пари за парно, ток, вода. И да, не ме е срам - за мен парите са важни. След като сме си платили местните данъци и такси, данъците изобщо, на работници и разходи по имоти и коли, аз чувствам удоволетворение. Ти виждаш само една жена в МПС, но аз с това МПС ходя по институции, ходя да взимам работници, да пазарувам храна за семейството си, отивам на лекар и така нататък. Извинявай, че не хващам рейса - нямам време за това. В интерес на истината се движа повече с такси в града, защото няма къде да се паркира вече, а и ми е по-приятно, но не ме е срам, че имам МПС и то джип.
Плащам за него 1800 лв. данък в общината, който е максималният и си го плащам редовно. Плащам си винетката, плащам си застраховки и всичко, не съм го откраднала, ще си го карам.
Не е срамно да кара жена кола, срамно е да плюеш по другите жени, просто защото ти не можеш да караш. Малко като баснята със зеленото грозде. И не само богатите жени караме коли, но и всички работещи, заети жени в 21 век карат коли и се стремят към висок доход и не защото сме обсебени от темата „пари“, а защото искам е по-добро бъдеще за своите деца.

Това, че човек има пари не значи обаче, че те са приоритет номер 1 в живота. Напротив, когато си беден мислиш 24/7 за сметки, за кредити, а ипотеки, за заплатата си - за пари. Богарият не мисли за пари, най-много как да ги умножи, но те са отдавна средство, не самоцел.
И за богатите на първо място е семейството, партньорът, децата, родителите, братя и сестри, братовчеди дори. Отговорностите са дори по-големи, защото който няма работа до 10 коляно се обръща към теб. Когато някой е болен - пак на теб първо се обаждат. Когато някой иска нещо от чужбина - на теб се обаждат. Когато болницата и църквата имат нужда от пари - на теб се обажат. Когато дете има нужда от пари за лечение - пак на теб се обаждат. Нали парите не са важни? Ремонтирали сме две отделения в болницата, за църквата сме дарявали, но хората просто го очакват от теб. Това е нащо като данък „общество“. Няма лошо, но другият път като ме видиш с джипа пак ме заплюй, но с този джип изкарвам парите и за тези дарения, които не са важни, разбира се.
Освен за цялата рода си отговорен и за работниците си. Ако работник има проблем, този проблем е твой - ходиш, помагаш с каквото можеш, ходиш по институции, по болници не само за работниците си, но и за техните семейства, помагаш с каквото можеш. Това се очаква от теб и да - и за това ползвам МПС-то. Карала съм в джипа си и тухли, и лепило, и машини, когато се е налагало, и болни хора карам, бременни от селата, и храна карам до близки села като завали много сняг при нас. Нещо против?
И това, че парите не са необходими и не са важни го разказвай на себе си. Най-често брачните се карат за пари и сметки и най-много семейства за битовизми се разпадат. Не ми говори, че за вас парите не са важни - важни са, и още как. Затова и завиждате на хората, които сме постигнали нещо в живота. Ако жена кара скъпа кола е „к...ва“, ако мъж кара „мутра“. Мъжът ми е висок и доста впечатляващ физически и обича да си прави шеги с подобни селяндурщини и да дразни - гледа гадно и онези насират гащите. Поне да се посмеем ако не друго.
Жалко е, че у нас като си беден е зле, но когато постигнеш нещо в живота - пак си лош. Но нещата се променят. Много хора, особено в София и големите градове, направиха кариера, постигнаха приличен доход и стандарт на живот и вече става ясно, че не може цяла София да е населена от к...ви и мутри, за Бога.

11.   Лошо е, че не й позволява да работи. Дано поне я осигурява по някакъв начин. Защото утре ако се разделят тя няма да има нищо-нито трудов стаж, нито пенсия, нито право на майчинство. Да не говорим, че ако имат деца и тръгнат да се развеждат, то съдът ще присъди децата на мъжа, защото тя няма доходи, с които да ги издържа.
Така тя изцяло му е в ръцете и е в лошо положение. Дано се освести и поне да се запише да учи нещо, за да има професия.
Той я държи като заложничка, а тя реално си губи времето.

12.   До №1, 10, а сега избърши пяната от устата и прочети пак какво е написано в №6!
Никой не те напада че караш кола, нито те напада че се стараеш да имаш пари това си е твое решение. В №6 Проблема е по отгоре погледнат и се обяснява че вие с авторката виждате в хората само дали печелят заплата, дали карат коли и по това ги оценяте. А това не е правилно. Има си хора за всичко на този свят, има жени щастливи в тяхната "златна клетка" има жени нещастни въпреки липсата на клетка, живота е много по шарен от колкото може някой да си представи, а вие виждате в него само бялото и черното.
Празен ли е животът на жена омъжена по любов за богат, която се занимава с рисуване на красиви картини или правене на скулптури. Това че тя не е продавачка прави ли живота й празен? Всъщност е възможно да е празен но само в вашите очи. Оставете хората да живеят кой като си е решил и спрете да си мислите че вашият избор за начин на живот е най-правилен, защото правилен начин на живот няма.

13.   Да ме извини авторката, но ще отговоря първо на " богаташката ", позната като Номер 1. Няма как, защото тя е създала история в историята.
Скъпа Номер 1, няма да те " плюя", защото се смятам за културен и здравомислещ човек (Жена съм на 26, ако за някого има значение). Просто искам да ти кажа, че адски много си противоречиш и още повече се изтъкваш.
Жалко е, разбери. От коментара ти бълва злоба, (особено от втория - там с джипа, карането и т. н. ) а най-лошото е, че обиждаш "бедните". Налагаш мнението си, че те живеели в клетка... Няма да ти преразказвам коментара, мисля, че ме разбра. Но! Ти, която нямаше време за зъболекар прекара в този сайт сигурно час от "натовареното " си ежедневие да ни убеждаваш колко образова и успешна си. Изгуби толкова ценно време само за да ни принизиш нас, простосмъртните, които нямаме пари в излишък да помагаме на болници и църкви. И аййде моля те спри с театъра! Този, който помага от чисто сърце едва ли има нужда да се изтъква и да натяква, че видиш ли "аз съм направил това и това за обществото, а то е пълно с неблагодарници".
В заключение бих казала, че живота ти е скучен и празен донякъде щом го оправдаваш тук. Аз също имам свои проблеми, убеждения, неволи, но не ги развявам като Самарското знаме, когато си намеря аудитория.

Относно историята. Има такива жени. И винаги ще има. Златотърсачки им казвам аз. А мъжете, които спонсорират това са или прекалено щедри и добри, (това е рядкост) или инвестират в една "дупка". Ай разбирайте ме както искате за това с дупката. И в двата случая - дали си мъжа или жената в случая - все губиш. ОТНОШЕНИЯ, КЪДЕТО ПАРИТЕ ДОМИНИРАТ СА ЧИСТО ИКОНОМИЧЕСКИ. На това аз му викам БИЗНЕС - не семейство, не любов, не взаимност! НЕ!

В заключение - парите са важни, да. Но на ония свят не съм чула на някого да са му свършили работа... А и никой не се е върнал да каже ;)
Живейте си живота, хора. Пари не е равно на живот!

14.   Номер 1/10, само не споменаваш какъв шофьор си. Работих последните 3 г. като доставчик в Младост и ги гледах такива като теб с лукс колите. Не дават мигачи, като не знаят къде се намират и не познават района, спират както си пожелаят и си правят някакви странни маневри. Нарушения бол. Учудващо що ли, повечето бяха с джипове, беемвета и фолксвагени. По околовръстното хвърчат ей такива луксозни коли като твоя джип. Що ли не видях 20 годишни опели, чудя се? !
Иначе карам също от към 20 годишна и имам над 20 години стаж зад волана. Сега имам хонда на 15 год. и много си я обичам. В града мога да карам и със затворени очи, да не говорим, че знам и криви улички из различните квартали и избягвам всякакви задръствания. А останалите се навирате направо в големите артерии и задръствате булевардите, вместо да повъртите малко повече волана в малките улички и ще отидете и по-бързо там, закъдето сте тръгнали.

15.   Авторката.
Номер 1 мерси за съвета, аз не гледам парите в мъжа, а точно това което ти каза -трудолюбие, доброта. В момента съм с човек от средната класа, макар да съм имала възможност за богати момчета. Аз съм още студентка, не мисля за семейство, но дори сега човек трябва да гледа с какъв човек се хваща... и какви са качествата му за в бъдеще.
А онзи с незаконните бизнеси, беше типичен мутряга, но привлекателен. Привлече ме, но се одръпнах навреме. Колкото до номер 6 - ми не, че с номер 1 мислим само за пари, но аз лично предпочитам да ги имам от колкото да ги нямам. За самочувствието, за всичко, е добре да имаш пари. Не са най-важното, но са важни.

16.   Ами за всеки човек е различно. Ако на дадена жена да е осигурена и да не работи и е най-голямата ценност, тогава може би този начин на живот е за нея. Лично за мен обаче не е. Естествено и аз искам да съм финансово осигурена, но най-важното е човек да живее на първо място за себе си и да развива себе си. Според мен в тази клетка няма развитие и човек рано или късно затъпява. Мен лично това, което ме държи в живота са целите, които съм си поставила. Това ме кара да вървя напред- нещата към които се стремя. Дори да имам много пари, пак искам да се развивам в някаква дейност. Иначе както казах има всякакви хора. За някои неща съм съгласна с номер 1, за други не. Например че богатите мъже се женели само за жени като нея. Познавам не малко случаи в които мъжа е богат, а жената си седи вкъщи и нищо не прави. Имах преди време едни съседи, бяха млади хора, мъжа имаше пари. Беше купил чисто нова кола на жена си. А тази жена по цял ден стоеше вкъщи, или се мотаеше с колата. Отначало се обличаше добре, като в последствие заноси един анцуг и чакаше мъжа и да се върне от работа да я заведе на ресторант да вечерят. Даже съм го виждала той да мие балкона, а нея нито веднъж не я видях. Имам и други съседи малко по-възрастни, които живеят в огромен апартамент и мъжа има доста пари. Е жена му по цял ден си седи в тях. Така че да има такива жени. Иначе ми е правило впечатление, че типичните кифли, които не излизат от моловете и салоните не ги вземат много за жени. Но е факт че и те си намират по някой богат любовник, който ги издържа. Сега дали живеят в клетка не знам, но като цяло са доста зависими от мъжа за всичко. Иначе си спомням още преди години четох някакво интервю на моделка женена за някакъв руски богаташ. Тогава много се бях шокирала, когато тя започна да разказва ежедневието си. А то беше- ставане, отиване до салона за красота или магазините, после разговори по телефона с майка и, и накрая започвала да се облича и гримира поне 2 часа за да е красива за мъжа си, като той си дойде за вечеря. Е за мен това е възможно най-безсмисленото съществуване пък макар и в златна клетка. Просто има толкова неща в живота, които можеш да правиш и преживееш, че ми се струва много тъпо да се ограничиш до седене вкъщи или мола и да чакаш мъжа си да се прибере. Но както казах има всякакви хора, да речем и по-елементарни на които това им стига. Има и мъже които искат жена им просто да е красива, да не е много умна за да прави каквото и кажат. Но това си е според човека независимо дали има пари или не.

17.   До н. 13, мерси за мнението, но къде съм обиждала бедните? Аз етикети на хората не слагам, ти слагаш етикети „ златотърсачки“ бла-бла.
Аз съм се родила и съм израстнала много бедно и имам бедни приятели, роднини. Никого не деля, но тук да напомня темата - Авторката мисли, че съпругите на богати жени живеем в клетка, е просто не е така - взеки има право на мнение, но обективен факт е, че липсата на средства ограничава възможностите на човека дали мъжът ти ще те ограничава не зависи от неговото финансово състояние, а от характера му.

Н. 12, аз за коли не съм писала. Номер 6 писа за коли. Подразни ме липсата на женска солидарност, защото е достатачно трудно да си жена-шофьор у нас. Много „мъже“ се чувстват провокирани. Осовено в Провинцията е страшно и имам приятелки, които не смеят да изкарат книжка не заради мъжете толкова, а защото жени като н. 6 им напяват, че едва ли не да караш не е женска работа, нямало да се справят и така нататък, а мъже-комплексари им говорят как жените не можели да карат коли, а те самите се трепят с 200 км/ч, надрусани и алкохолизирани.
Отделно ме подразни отношението към жените, които се стремим към повече от успех в кухнята и родилното.

18.   От 1 до Авторката, виждам че правилно си ме разбрала. И аз съм гледала именно тези качества у един мъж ПРЕДИ изобщо да излезна на среща с него и да му дам шанс, но най-вече съм гледала сама да съм носител на тези качества и да давам всичко от себе си. Когато едим мъж е образован, има професия, РАБОТЛИВ Е, предприемчив е, той ще има и финансов успех, достатачен за добър стандарт наживот. Когато ТИ си образована, работлива, честна, поддържана, възпитана - такъв мъж ще те забележи.

До останалите - благодаря за мнението, но вие сами доказвате, че сте носители на предрасъдаци като богатите жени сме били „златотърсачки“, не работим, а стоим по цял ден в МОЛ и СПА-то. Хайде, простено ви е, защото не познавате лично никакви богати хора, но не мога да разбера какво е това отрицателно отношение към жени-шофьорки и то от други жени
Мъжете ги разбирам - те се комплексират от жена в скъпа кола с 550 коня, чувстват се кастрирани и ги избива на агресия. Всеки ден това го търпя на улицата и тъжното е, че аз карам с 50 км/ч и давам мигач, а селските батки с Голфа трепят деца по пешеходни пътеки. Съжалявам, но точно от мъж-шофьор не примам критики след като последно един подобен ни помля отзад, защото съпругът ми спря на пешеходна пътека и имаше наглостта да спори, да вика на полицаите и изобщо, да не говорим, че нямаше Гражданска, редовна книжка и годишен преглед.


Авторке, не се води по акъла на ограничени хора. Гледай каквото ти казах, няма да съжаляваш. Не говоря да търсиш богаташ, но гледай внимателно мъжът да е сериозен, най-вече да е работлив. Висшето не е гаранция за нищо - гледай да е работлив, нахъсан, ПОЗИТИВЕН човек, да не плюе държавата и обстоятелствата за неуспехите си, да не плюе жените и да ги уважава, а да взима нещата в свои ръце, да е активен, от рано да е почнал работа и да се е изнесал от вкъщи. Моят съпруг е почнал работа на 16 г., изнесал се е на 18 г. Моето е подобно. С такъв мъж знаеш, че можете да постигнете много.
Внимателно гледай и семейсвото на мъжа си- какви са братята и сестрите, какви са родителите. Не прави компромиси тук и гледай ПРЕДИ да се влюбиш внимателно какъв ще е този човек, защото след това вече става тежко и страшно.
Изобщо не излизай на среща с безперспективни мъже. Чуеш ли мрънкане - бягай надалеч. Чуеш ли оправдания - бягай надалеч. Чуеш ли да обсъжда с лошо хората - бягай. Критикува ли те - бягай отново. Ако не уважава родителите си без причина - бягай.
Винаги причината един човек да има успех или да няма е в самия него. Избирай си мъж, който е носител на горните качества и няма да съжаляваш.

При мен случайно се е случило, че съпругът ми е много богат, НО аз никога, абсолютно никога не съм излизала дори на кафе с мъж, който ми е под нивото и не отговаря на горните условия. НЕ ГЛЕДАЙ КРАСОТИТЕ, не избираш кон.
Ако още от самото начало знае само да мрънка, да се оплаква, да е негативен, да се чувства жертва на държава, семейство - той и след 30 г. ще е същият и още ще си живеете в панелката на техните, защото все ще се е намерило някакво обстоятелство да му попречи. Не е нужно мъжът да е богат, но има ли тези качества, вие заедно може много да постигнете и ако не богатство, то да постигнете много над средния стандарт - собствено жилище в добър квартал, две нови коли, спестявания, пари заделени за здраве и образование на децата ви, 2 пъти почивка в годината. Това е в крайна сметка това, което е нужно, повече реално е товар, но 80% от мъжете у нас не могат да постигнат и това и отсявай в НАЧАЛОТО и не прави компромиси с човешките качества, само защото някой мъж е симпатичен.


Нещо повече - масово особено в провинцията жени хранят цели семейства и роди, защото на мъжете не им се работило за 600 лв. Имам си в семейството такива случаи, просто е трагедия и за децата. Мъжът ми е почнал работа на 16 г. като общ работник на строеж и е продавал вестници, на 19 г. е работил във фабрика, на 21 г. е основал първата си фирма - другото е история.

Търси си мъж с мечти, с непрекъснат стимул за развитие. Моят мъж не се задоволява примерно като е постигнал едно нещо, а винаги има нова идея, нова цел. Да си съпруга на такъв мъж е работа 24/7 и не говоря само за социалните му ангажименти, за управлението на личното имущество, но и най-често ти оставя бизнесите, към които е загубил интерес или пък като му дойде нова идея в банята да кажем, иска от теб до 1 ден да му направиш бизнес-план. Хората, които имаме успех не сме го посгигнали това със седене и бездействие, включително аз ако не съм малко или много като мъжа ми, той и 1 седмица няма да изкара с мен. Всяка може да стане кукла на някой богаташ, но да си съпруга е нещо съвсем различно- ставаш му партньор във всичко, ставаш му прокурист в много от делата, оперираш и подписваш като го няма него, защото у нас само на семейството може да разчита човек - на мен и съответно на порастналите си деца един ден.

Мили „доброжелатели“, мен не ме мислете. Аз от мнението на такива като вас ако се влияех, да съм се самоубила. Ще продължа да си карам колата (и мигача знам къде е карам повече от внимателно като жена), да си живея според чергата си и ви съветвам да сторите същото.

Стената бедни-богати у нас обаче идва от вас, които просто ви е яд и то за дреболии като коли и телефони, което в София вече средната класа може да си позволи спокойно. У нас иначе да си кажем правичката, всичките идваме от дъното като изключим червената аристокрация, чиито наследници са родени със златна лъжичка в устата. Останалите навън сме дошли от джунглата, в която живеете и вие - от селцата, панелките, малките населени градове, гледали сме животни на село и сме копали градини, израстнали сме с бащи под Ладите и в кръчмите. Не падаме от космоса, но вие се държите така, само защото някой имал кола и телефон.
Всеки сам е постигнал малко или много, всеки е бил беден поне като дете, студент и със зъби и нокти сме се борили за постигнатото. Това е разликата. Вие цял живот ще чакате някой да ви оправи, да ви се падне от тотото, ние действаме.

Аз съветвам Авторката просто нито да се плаши, нито да се стреми към мъжете с пари. Ако един мъж има качествата, които описах, той ще успее да осигури винаги добър стандарт на себе си и семейството си. И да, трябва в днешно време да гледаме внимателно и да избираме бащите на децата си, защото нямаме право на провал - раждаш 1 - 2 деца в живота си и не можеш да си позволиш да мизерстват, да ги бие някой алкохолик или бащата да си седи по цял ден пред ТВ и да гледа мач, докато майката работи, за да има хляб и да са платени сметките. Стига толкова. Авторке, мисли, избирай! Умно момиче си, избери си умен и работлив мъж, а ако е богат - още по-добре, не е пречка изобщо.

19.   Авторката.
Номер 1 се изказва много интелигентно и ерудирано, не знам защо я плюете. Да, мразя такива мъже, дето все е оплакват, мрънкат, че нямат пари, а не правят нищо. И дори чакат някои жена им да ги издържа. Ми съжалявам, не съм златотърсачка /дори не мога да си легна с мъж, ако не ме привлича физически, дори да мултимилионер/, но определено предпочитам заможен или нормален мъж пред такъв.
Моето мнение всякаш се препокрива с номер 16. Нямам против да съм жена на богаташ, но не бих могла да не правя по нищо цял ден и да не се развивам. Та аз един месец като нямам лекции в университета се чувствам безполезно и се депресирам. От друга страна не знам дали бих могла и като номер 1, стрес покрай безброй бизнеси и нямане време за ежедневни неща. Златната среда е най-добре може би... Има и друго... не бих искала да съм финансово зависима от мъж.. да ми повишава стандарта на живот да, но не и да съм зависима. Да си финансово зависима от един мъж е доста рисковано не мислите ли?

20.   До номер 1.
Мисля че не си права за това, че бедните мразели богатите само защото имали пари.Има доста богати хора, които се самозабравят и забравят какво е човешко отношение като имат малко повече пари.И мен именно ме дразни наглостта им и демонстрирането, че са нещо повече по много грозен и нагъл начин.Ето ти споменаваш, че караш скъп джип- няма лошо в това.Ти лично може да си много добър и толерантен шофьор.И на мен ми се налага да шофирам и искам да ти кажа, че попадам на много нагли жени, които карат по- скъпи коли.Например наскоро ми се случи в еднопосочна улица,има знак че е такава срещу мен да връхлети някаква със скъп мерцедес и даже да започне да се разправя защо не и правим път.Друга със скъп джип беше задръстила една улица и си говореше с някакъв като не и пукаше,че задръства цялото движение.Има и доста такива мъже.Така че хората в един момент започват да ги очакват и от теб - щом си в този джип сигурно си някоя надута кифла дето смята, че света и е длъжен само защото се вози в по-скъпа кола.Да човек не трябва да лепи етикети, но то става несъзнателно.Също така познавам съпруга на много богат човек, която е повече от отвратителна като държание към хората.Просто съгласи се, че не малко хора разполагащи с повече пари започват да се мислят за много специални и това мен лично ме дразни, а не че някой имал пари.Аз се радвам и харесвам хора , които са инициативни и амбициозни и се развиват цял живот.Хора които са работили и са си заслужили парите даже трябва да бъдат за пример.Но хора които гледат да мачкат другите са недостойни за мен, независимо колко пари имат.

21.   До Авторката - не се притеснявай, не ми е голям стресът, защото пък нямам битови проблеми, а и сама решавам до къде ще стигна. Примерно в момента чакам първото ни детенце и още в декември като свърши един от строежите, които надзиравах казах, че няма да има други. В момента се занимавам само с една фрима за износ на суровини от България към Арабския свят, но само на територията у нас, а другото го поема наш човек вече на място. Има у нас междувременно много сериозни фирми в областта на логистиката, лесно се работи вече, без да е нужно да пътуваш, когато веднъж си разработил каналите и имаш добри договори. Само в строителството се иска физическо присъствие на обектите, имаш стрес с материали, с общината, с работници, а и приключвахме счетоводната година миналия месец и тук имаше малко повечко работа, защото сама правя всички преводи на мъжа ми - няма доверие никому, но пак не е много работа. Днес всичко е онлайн. Може от NY да си правиш преводите у нас, нямаш никакъв проблем.
По-стресиращо е човек да мисли за сметки и да има финансови проблеми за елементарни неща. Сега знам за бебето, че каквото искам мога да си накликам по Хиполанд да кажем и за 1 ден е у нас. Не сме прахосници. Вчера ми се развали компютъра, имам си една отверчица, знам как да го оправя - разглобявах, въртях-струвах, преинсталирах - ето спасих компютър за 2 бона. Не бързаме да хвърляме, и колите не сменяме често да кажем, но когато нещо ми трябва, нямам проблем да си го купя. Тази мисъл е достатачна да си спокоен човек. Ако не бях си оправила компютъра, още днес щях да мога да дам 2 бона за нов. Това ми намаля стреса значително в сравнение с други хора, дори със средната класа хора. Искам да летя нанякъде - билет си взимам 1 ден преди това. Изпусна самолета, нямам проблем да си хвана нов. Това са удобствата, свободите, които имаш. Отделно имаш привилегии като летиш много, карат те с лимозини, в летището има специално лоби за теб, можеш да спиш в най-удобните и хубави хотели и т.н. Това е свобода. Разболееш се нещо - нямаш проблем да изкараш каквито пари ще струва, за зъби също. Това са неща, които тормозят много хора навън. За пари не се караме никога, само по работа.
Мои близки от ученическите години, които забременяха млади и останаха в малкия ни градец нямаха пари за витамини. Моята най-добра приятелка е така - има висше, но работи на бензионостанция и като масажистка, защото няма кой да ѝ гледа детето и само там смените са ѝ добри. Това нима не е стрес? Отделно живее с майка си, има конфликти, мъжът ѝ пие - това нима не е стрес? Ходи лятото да работи в чужбина ниско квалифицирана работа. Тя изглежда 10 г. по-възрастна от мен. Има дете на 12 г. вече, но едно. Съсипала се е. Не може да си позволи толкова деца, колкото иска. Ние можем да си позволим и деца, и домашни любимци имаме.
Това за мен е по-голям стрес животът на бедните или малко под средната класа хора, особено на жените, натоварени с много задачи - работа, домакинство, деца, гледане на стари и болни хора. Моите родители като остареят аз мога да си позволя мед. сестра да ги гледа, дори две. Има хора, които гледат болни хора у дома и едвам свързват двата края. Това е стрес. Аз мога утре да оставя всичко, мъжът ми може да остави всичко и да продадем всичко и цял живот ще си живеем. Имаме избор. Тези хора нямат избор. Затова и пиша за такива момичета като теб, да гледате.

22.   до 20 от 1

Вижте си коментарите дали нямате предубеждения - били сме „златотърсачки“ и глупости. Сред богатите поне у нас няма предубеждения към бедните, защото половината си живот сме били истински бедни, особено който е живял през 90те години на миналия век или е бил на 20 г. примерно през 89та. Всички бяхме бедни без няколко стотин щастливци от червената аристокрация. Бедността беше като от предаване на Карбовски, но не ти трябваше Карбовски да ти покаже - или сам си я живял, или си бил заобиколен от нея. Мъжете се бяха пропили и деградирали, жените абортираха на конвейр. В болницата имаше кабинети с двойно опашки за аборти. Мизрерия, мръсотия, сивота навсякъде. Нямахме ток и вода. Деляхме си в училище 1 учебник 2-3 деца, а 1 компютър 5 деца. Делиш си учебник с ученик от съседния клас, карате се кой кога да учи. Три деца си деляхме един учебник по История, защото и чисто нови бяха - променяха всичко всяка година, никога няма да го забравя. Със стипендии за добър успех плащахме сметките за ток и вода. И днес половината ми рода са или бедни, или много бедни хора и редовно се събираме, за Великден примерно. От същата тази рода 20 човека не ми дойдоха на сватбата без да откажат, защо мислиш? Без да си се карал с тези хора, без нищо. И с приятелите е същото.

Имаш право, че сме арогантни, но това идва от това, че без известна степен арогантност не можеш да пробиеш никъде.
За шофирането на джип мога да кажа, че в града е много трудно, не можеш да маневрираш много добре. Случва се на всекиго да се „навре“ някъде, но с джип е трудно да излезнеш - като габарити е подобно на това да караш бус. Аз затова и в града съм на такси, но мъжът ми се е случвало действително да ни набута в някаква еднопосочна улица, някой да има място назад или настрани, а ние да нямаме и да стои и да не знае какво да прави.
Аз карам в цяла Европа кола и в САЩ. У нас проблемът е, че като цяло шофьорите сме с малко опит, особено жените, но не само, не се пускаме, не внимаваме, зле е уредено също движението на много места, но нещата се подобряват в интерес на истоната. Това са просто няколко години, в които ще се дразним един друг, но те моля поне към жените да си по-толерантна, защото и теб те псуват на „Ей, п... ко“. Трябва да се подкрепяме, защото мъжете го правят. Аз ходя да оправям глобите на мъжа ми за бързо каране (с камери го снимат), води се на мен колата и ме гледат много гадно в КАТ, а като кажа, че мъжът ми е карал - голяма работа, хи-хи. Беше събрал глоби за 1200 лв. Хи-хи. Тук един за мигачи ми разказва как жените не сме били пускали.
Изобщо отношението към жените-шофьори у нас като цяло е много лошо, правят се вицове и глупости, но реално най-големите сакатлъци не правят мадамите с SUV-то, а джигитите. Трябва да има уважение един към друг, независимо кой с каква кола, кой тъп и нетъп - и тъпите селяни имат нужда от кола. Трябва да внимаваме един към друг, да се пускаме, да си поддържаме колите, за да не са опасни за другите, да имаме гражданска, книжка, да не позволяваме на мъжете си и приятели да карат пияни.
Селската пръчка с SUV-то след 5 г. ще може да кара, спокойно, не се е навряла в еднопосочната улица от самочувствие, а от простотия. С пари акъл не се купува.

23.   Е, колко време го чакаш това първо дете!? То слонче да беше, щеше да се е родило досега!! Даже реших, че изчезна от сайта, понеже си родила, а ти още... го чакаш!?? И се предполага, че трябва да вярваме на останалите ти писания...?

25.   "Жена омъжена за много богат мъж. Може да е омъжена за него по любов не е уточнено. "
Това е... от огромно значение.
И как ти е забранено да работиш? Какви са последствията? Ако спре да ти дава пари, все пак работиш и не ти трябва да се надяваш на върпосния съпруг.

" Понякога богатите мъже помагат на жените си да развият някакъв бизнес"
Като например? Фризьорски салони, "Арт" кафенета и магазини за дрехи с неясен произход, които имат месечен оборот от по 3-4000 лева и не плащат данъци и ДДС, защото иначе, ще трябва чичко паричко да плаща наеми и заплати? Предполагам, че е по-евтино от нов джип всяка година и екскурзия в Дубай през 2 седмици.
Разбира се, ако имаш умения, знанията, интелекта, времето и волята, да постигнеш нещо сериозно - моите извинения. Просто повечето красиви жени в клетки, не са оставили в мен представата, че са много умни и способни.

"Грижи се изключително добре за нея, нищо не и липства, води много висок стандарт на живот. " - Не! Лиспва ѝ любов и човешко отношение. Висок стандарт на живот? Какво е това? Нова екзотична кола всеки месец, прислуга като от роман на Джейн Остин, и бижута, струващи, колкото няколко къщи? Това са глупости, който само те залъгват, че си щастлива.
За мъжа си, ти не си човек, ти си един предатък, на с който той ще си начеше егото и генеталиите. Трябва да си красива, защото запълваш детската му мечта, за скъпо кабрио и яка мацка - виж може да има конкретна идея за марката и модела на колата, но коя е жената вътре - все тая, сам да изглецда като фотомодел. Но като цало, ти си била избрана, защото имаш красиво личице, стегнато дупе и може да му харесват свирките. Работата е, че след 5 години, няма да имаш толкова стегнато дупе, нито толкова хубаво личице, следователно и секс няма да се търси, защото винаги има армия от по-млади и хубави от теб, които са готови да продадът тяло и душа, за възможността да се повозят в скъпа кола и да си купят нова дрешка или телефонче.
Общо взето не ми харесва тази идея. Ще бъда много разочарован от себе си, ако дъщеря (която може и да имам един ден, а може и вече да е на 5-6 годинки - уоу! ) ми се впусне в подобна авантюра... Все пак, това си е моето мнение, но ти сама пита за него :)
Лек ден 1

26.   Виж, н. 21, не всеки го прави за пари. Е, спасила си комп за 2 бона.. Аз нямам смартфон, нямам таблет и е такива джаджи, не искам и да имам. И съм бедна. Нещо в технологиите обаче ме влече. Не само защото съм бедна, съм се научила да си преинсталирам компа. А защото ме е привличало.
Същата работа и с колата. Кеф ми е да си отворя капака сама, да си сипя сама антифриз, спирачна течност, ДОТ4 най-често са ми казвали, ако не греша... САМА си сипвам гориво на бензиностанциите, не чакам работещите там да дойдат на крака и да ме обслужат като голям човек. Тук вече е до човек. Има разлика в поведението на богатите и бедните един спрямо друг-аз това искам, да е еднакво без значение какъв е човекът срещу теб. А в реалния живот няма как да стане. Богатите просто се държите по-нагло, надменно и с навирен нос. Мен лично не ме интересува откъде имате пари. Вълнува ме когато сме в кварталния магазин, на пътя, в парка. Защото там всички сме равни. Поне трябва да сме.

27.   н. 25 - Ами то се подразбира, че съм омъжена по любов, за мен друг вариант няма. Още от времето на Ренесанса бракът по любов е идеал и се стремим всички към семейство и брак с човек, когото обичаме. Аз съм егоист човек, да не мислиш, че ще се лиша от любов заради пари? Аз пари мога да си изкарвам достатачно, завършила съм в чужбина - можеше и там да остана, но и в София има достатачно мултинационални компании - няма да умра от глад., но всеки нормален човек има нужда от партньор в живота, от приятелство и любов. Когато ти се пълни банковата сметка не ти изтеглят чувствата и сърцето през носа като на египетска мумия, спокойно. Също е абсолютно предубеждение, че в богатите семейства хората се женят по сметка. А какво ще кажем за семействата при по-ниските социални слоеве, създадени заради нежелана бременност да кажем или заради апартамент? И по-лошо има - раждат хора заради майчинство или за привилегии по време на следването.
Благодаря за пожеланията, но със съпруга си съм вече над 10 години заедно, станаха мисля 13 и отдавна да сме се разделили ако е било заради дупето. Мъжът ми няма кабрио в момента, но определено ми напомни, че ни трябва ново кабрио.
Аз свой бизнес нямам, а съм управител на бизнесите на съпруга си в строителния бранш и в момента в износа на суровини и стоки от България към арабския свят, по-специално Северна Африка и Дубай. Не плащаме ДДС, защото изнасяме стоките, а в Строителството ни връщат ДДС-то. ДДС се плаща от крайния потребител - от купувачът. Нямаме никакъв интерес да не внасяме ДДС, защото не е данък върху бизнеса, но типично отново за хора като теб е, че сами си навивате, че когато някой е богат веднага е било с кражби, с далавери, жените сме „златотърсачки“, мъжете са „мутри“ или нещо подобно, а браковете ни всичките са по сметка и заради пари и „дупета“. Сами си създавате тези химери, защото не можете да приемете, че има хора навън, които успяваме да се реализираме и да правим пари, кариера, а при вас не се получава.
Мъжът ми е почнал работа на 16 г., а аз на 18-19 г., между другото. Не дължим обяснение на хора като теб. Имахме декември месец данъчна проверка от НАП, между другото и ако четеше новини и се интересуваше, щеше да видиш, че данъните приходи за 2016 са най-добрите от началото на кризата и това не става ако хора като нас не плащат данъци. Ако ти е направило впечатление - дори кафе да си вземеш от кафе-автомат, тече данък.

28.   н. 26, ти смесваш две неща - дали човек ще се самообслужва и дали човек ще се отнася добре към по-бедните от него.
За самообслужването мислих като теб преди, но съпругът ми ми даде да разбера, че не съм права, защото самообслужвайки се, ти унищожаваш работни места. Примерно в бензиностанцията - аз мога да си сипвам бензин и моторно масло, но ако го правя, ще има ли нужда от човека тогава? Не е ли по-добре човек да се възползва от услугите, но да остави да кажем 5 лв. бакшиш? Или защо аз да си мия колата? Освен това е неефективно. Чувала ли си за разделение на труда? Аз имам нужда от 2 пъти повече време от момчето на бензиностанцията да си проверя налягането на гумите, да си налея масло и така нататък.
Който е богат има пари, но няма време. Няма смисъл да си върши човек сам всичко, когато може да плати на хора да го вършат - така сменяш пари, които имаш в излишък, срещу времето на тези хора. Създаваш работни места, хората са доволни. Помисли малко по тази тема. Не е въпрос на глезене, въпрос е на ефицентност и разделение на труда и на този малък принцип се дължи проспиритета и стандарта на живот на развитите държави.

Няма смисъл аз или съпругът ми да си мием колата примерно, когато в това време можем да вършим това, в което сме най-добри, а някой друг, който не може да върши нищо друго, ще има хляб на масата. Отношението ни към обслужващите хора е винаги добро и не само на нас. Нещо повече - има дори една Автомивка, която я държи работлив и честен циганин и на него му мятаме ключовете, кара колата на сервиз, на годишен преглед, на огледи за Каско. И не само ние - този човек държи 10-20 ключа на коли със стойност не по-малко от 100 000 лв. всяка., кара колите из града за да бъдат обслужени - вече не е само Автомивка неговото и за него работят хора с умствена изостаналост дори, цигани, студенти, оставяш 20-30 лв. бакшиш и всички са доволни - ти си си спестил нервите, той е изкарал пари и има редовен клиент. Преди 5 г. тази автомивка беше една колиба буквално, но се прочу, че работят повече от добре и чистят основно с добри препарати и хората със скипите коли почнахме там да ходим, да пием кафе в колибата към авто-мивката. Както казах - не сме сноби у нас специално, защото всеки е бил беден някога, израстнали сме с игри по улиците и на село.
Няма по-добро отношение ни в магазин, ни другъде, просто защото ти не носиш доларова банкнота на челото си, а изглеждаш съвсем нормално и се държиш нормално. Никой не те знае какъв си. Въобразяваш си ако мислиш, че има по-добро отношение, но има друго - ние ходим и да пазаруваме, и да хапваме в съвсем други места обикновено, където обслъжването е уникално, но и цените са други. И в хотелите е така, и в ресторантите. У нас вече има места, където обслужването е на световно ниво, но и цените са такива.

Има разлика в поведението на хората според възпитанието, не е въпрос на средства. Има простаци и сред бедните, и сред богатите. Причината е, че у нас нямаме класи като на Запад, а всички идваме от една прослойка практически, но си права, че богатите използваме повече услуги и това е добре така, защото дава хляб на много семейства.

29.   Авторката.
По отношение на богатите, които се държат зле към бедните, мога да кажа само едно -прости хора. Човек трябва да се държи добре с околните всички са равни. Аз примерно не разбирам жените, които решават на 18 да родят, не учат и стават единствено домакини и слугини на един мъж/това е мое мнение, този живот не ми харесва, по лошо ми се струва дори от това да си "държанка" на богаташ/Но се държа съвсем нормално към тях и уважавам избора им. Не го разбирам, но го уважавам. Мразя надменни хора.. Колкото и да е постигнал човек, не трябва да забравя от къде е тръгнал. И винаги един богат и образован човек може да му се случи да има нужда от помощ от един беден и не толкова образован. Дори милиардерка да стана, пак ще си държа на това...

30.   О, и имам един личен въпрос към номер 1, дано не е против, но ми е интересно. След като си омъжена за толкова богат мъж страхуваш ли се от изневери? Защото един богат мъж може да има много любовници, коя от коя по хубави? Не те питам с цел заяждане просто винаги ми е било интересно твърдението, че един богат мъж изневерява повече. Не, че един обикновен мъж не изневерява де...

31.   До Авторката, съгласна съм с теб. Като цяло обществото се състои от съвкупност от индивиди-личности, които сме зависими един от друг и си помагаме един друг. Това е и причината за успеха на човека като вид и затова се е появил говорът като средство за комуникация само при нашия вид. Като икономически субекти също сме в непрекъсната зависимост един от друг, извършвайки непрекъснати транзакции пари-стоки, пари-услуги, или в натура. Всички хора с бизнес (какъвто и да е) сме зависими от работницитеи служителите си - независимо от степента на обазование. След това сме зависими от работниците на нашите клиенти, на доставчиците. Зависими сме от всеки шофьор на камион и от чистачката и трябва да има добро, най-вече справедливо отношение без фамилиарничене.
Отделно в обществения живот сме също зависими като останалите хора от институции, община, КАТ, правителство, съд, НАП. Нещо повече - имаме ежедневно вземане-даване с тях и ядовете са много повече, а освен в НАП и в някои отдели на общината, по тези институции работят много зле квалифицирани хора, лелки с връзки - обичайното.

За изневерите също се налага да развенчая митове и легенди. Действително богатите и успелите в каквато и да е сфера мъже имат по-голям избор на партньорки, но това важи за харизматичните личности по принцип - за артисти, доценти в университети, политически личности, поети и писатели. Не парите, а по-скоро харизматичността на мъжа привличат - неговото поведение, интелект, излъчване. При твоя личен опит ти си се отвратила от богатия мъж-простак. Не ти е било трудно си тръгнеш от стрещата ви, макар че е бил богат. Ако беше интересен доцент от университета, може би щеше да останеш, дори да знаеш, че изкарва 1000 лв. заплата.
Не си мисли, че си единствена. Всяка жена, която е омъжена за харизматичен, интересен мъж - богат или беден - трябва да живее с риска, че този мъж се харесва и на други жени, получава вниманието им, но алтернативата е да се стремим да се задомим с прост, безинтересен и неатрактивен мъж. Мъжът ми, разбира се, си има своите почитателки и получава голямо внимание от жените, но в интерес на истината той използва това влияние по-скоро за услуги по институциите да кажем, в магазина да му дадат по-сочното парче месо или секретарката му да работи по 12 ч. на ден и да поема задачи, които не са ѝ работа. Понякога, когато сме в сладкарница и поръчаме абсолютно същия сладкиш, на мен ми дават мижаво, изтърбушено парче, а неговото е двойно по-голямо и стои право. С такива неща се забавлявам. Също има предимство по всички видове опашки, на всишки видове Каси, сред рецепционистки, стюардеси, сервитьорки и т.н., защото те инстинктивно го харесват.
Кокетничи с жените, от които може да получи услуга в даден момент и използва предубежденията и слабостите на хората, за да ги манипулира. Той манипулира и мъжете, и жените, но по различен начин и в това се крие успеха му - в човекопознанието и интуицията по отношение на хората. Харесват го и мъже, и жени и има своите врагове, но винаги защото той им е направил нещо, защото си създава врагове чрез бизнес интересите си, но ако бегло познаваш съпруга ми, работиш с него или общуваш с него - е много лесно да го харесваш и да го слушаш в захлас. Който е тръгнал срещу него обаче определено си е патил и не е за завиждане. Хората изпитват хем страх от него, хем искат да са с него. Като омагьосване е.
Може би и затова остана с мен, защото бях от самото начало по-различна и не му се хващах на игричките и глупостите, а и бях много млада и не взех нещата на сериозно, а и той почна да ми споделя прекалено много и имаше нужда може би от това да бъде себе си с някого. Имаше и един неуспешен брак зад гърба си, в който се е преструвал за много неща и искаше връзка на чисто. Но не знам, при мен беше по-различен още от самото начало и показваше и слабостите си, момчешките си страни, разкриваше ми мечтите си и плановете си, така както и стратегии с различни хора или групи от хора. Спечелила бях неговото доверие, съумявах да следя мислите му без да е нужно да ми обяснява много Приличаме си също по характер - прагматични сме, стъпили на Земята хора, оптимисти, имаме еднакво образование, но в различни университети - много допирни точки с две думи. Дори политическите ни интреси са еднакви и спорим само по работа.. Наблюдавала съм го обаче с други хора, които са омагьосани от него, как плете пайжината си около тях и знам вече какво ще се случи като полът не е от значение тук. Виждала съм човек да буквално плаче, подписвайки договор с него и след това да го потупва по рамото и да му се възхищава.
Всеки мъж може да изневери по принцип, но ако познаваш мъжа добре, неговото поведение, ще го разбереш веднага. Специално в нашата връзка е почти невъзможно за мъжа ми да ми изневери, защото сме непрекъснато заедно, най-добрите приятели сме и ми разказва за всичко, включително за това коя жена му обръща внимание и как той се възползва от това, особено служителки се влюбват в него, но като цяло не виждам как ще има време също за една любовница. То не е толкова елементарно - трябва да отидеш да сваляш любовницата, да инвестираш във внимание, в подаръци, в излизаници, тя ще има своите капризи пак за време, което да прекараш с нея и инвестицията е доста голяма, отделно аз самата съм млада и привлекателна, а на него повече по нахален начин му се „натискат“ много по-възрастни от мен жени с опит и млади и наивни служителки, с които не може да почне нищо заради професионалната си етика. Става още по-сложно с две думи, а той няма време да се наспи. Откъде да кажем 2 часа поне допълнително за любовница дневно, а и в леглото трябва да се представи добре и на двете места, защото той е перфекционист и няма да се излага.
Изневеряват обикновените мъже с време, без позиция и име за губене, нещастните в брака. Беден или богат - когато търсиш, намираш. Основният номер, за да не ти изневерява мъж е да го направиш щастлив. Не можеш да му наденеш каиш или да му имплантираш GPS, но ако мъжът ти е щастлив у дома, той няма да иска да рискува всичко, което има, за неизвестното, но вероятността да ти изневери богат или беден мъж е същата, стига този мъж да го желае и да е атрактивен.
Когато мъжът има какво да губи, той мисли много повече преди да изневери. Когато няма какво да губи...
Чети историите тук за изневерите и на жени, и на мъже от средната класа.
И още е по-трудно на богатите мъже да изневеряват заради локалната си известност - много хора те познават и рискът е голям да бъдеш разкрит, докато обикновените хора имат анонимност и могат да живеят по-свободно в това отношение
Но да, риск винаги ще има, когато си с харизматичен, интересен и атрактивен мъж, но рискът си заслужава. Аз не мога да си представя да съм цял ден с някой мъж, с когото ми е скучно, само защото е скучен и на другите жени.

32.   Очевидно твоя мъж е богаташ-интелектуалец, а "моя" богаташ мутра.. много го харесвах, зарибявах се с него, макар, че е женен, изневерих на принципите си дето се казва. Но в момента, в който започна да ми говори само за красивото ми тяло и да ме изнудва за топлес снимки и дори да се сърди като му ги отказвам... всякакво харесване от моя страна изчезна. Не съм харесвала мъж, САМО заради парите иначе. И други заможни момчета са се навъртали, но като не ме привличат не става при мен, не мога... Най-странното е, че се е случвало да не харесам момчета близки до моето интелектуално ниво, а харесах този простак...

33.   Aвторке, аз мисля, че си направила много важен опит в живота си и не бива да съжаляваш. Загубила си времето за 1 кафе да кажем, а си получила безплатен урок до живот. Не съжалявай за нищо, но трябва задължително да пренасочиш интересите си от физиката и материалното към психиката, душевните качества на мъжете. Направи си дори ако трябва check list, с която ПРЕДИ да срещнеш който и да е мъж обективно да поставиш своите граници - ако даден мъж не се вписва, изобщо не си губи своето време и енергия ни за чат, ни за фейсбук, ни за кафе. Моят прякор в университета беше „Ледената кралица“, просто защото не си губих времето с глупости и глупаци.
Аз имах такъв списък след първата си смотана връзка - беше с беден мъж, интелектуалец, които живееше с техните на 30 г. някъде и се оказа голям комплексар. Възпитана съм да бъда скромна, да не дискреминирам хората, да мисля винаги добро за хората и изобщо не ми направи впечатление, че нито начинът му на живот, нито негативната му нагласа са нормални. Този мъж ме впечатли действително с акъла си и познанията си по различни теми, но се оказа, че спи и с най-добрата ми приятелка, а да се доказва. Занимаваше се също само с млади момичета, защото нито една сериозна жена не му се връзваше. Успя да ми срине самочувствието с непрекъснатите си критики за това колко съм била висока и непохватна, дебела (не бях!), какво ли не измисляше от цвят на косата, през облекло. Свалих 5 кг. и бях станала като солетка, пак нещо друго си беше намерил да ме тормози.. Загубих 1 г. от живота си с този комплексар и реших да не го допусна вече, защото заради ревове едвам успях да се съсредоточа за матури и държавни изпити. Обещах си също никога повече да не допусна мъж да ме отклони от пътя, който съм си избрала.
Моята листа беше нещо подобно на
1. Да не е женен и да не живее при родителите си
2. Да не пие, да не пуши и да не гледа и говори само за жени и бивши връзки
3. Да е позитивна личност, да има приятели и да не се оплаква от нищо, а да е активен в живота си, не да обвинява държавата, семейство, общество за своите неудачи и проблеми
4. Да има редовна работа и да се стреми към просперитет. Да не изкарва по-малко пари от мен. Да не се шляе и да не си губи времето с глупости, да има книжка.
5. Да е по-висок от мен, за да не се комплексира (първият ми приятел беше и много по-нисък от мен, а съпругът ми е 195 см висок)
6. Да не ми е скучно с него
7. Да имаме сходни интереси, да не спорим и ако спорим да не се налага на всяка цена, да ме уважава като жена и да уважава жените като цяло.
8. Да не говори лошо и негативно за хората
9. Да не краде, лъже и така нататък, което се подразбира
....
....
, ...
А, забравих най-важното - да е страстен и добър любовник, защото ако в началото не ви се получи, няма и след 20 г. да ви се получи. Не прави компромиси тук, за да не станеш героиня на Сподели в раздел любов и ИЗНЕВЯРА.
Но има жени и с по-лош опит - с нечистоплътни мъже, с насилници, с алкохолици, биячи и така нататък. Аз не съжалявам за първата си връзка, защото без нея нямаше да мога да се справя като цяло в живота. Научих важни неща, за които на други жени им трябват 10 връзки, които аз си спестих.
Лесно е да правиш грешки, после да си многострадалната Геновева, но по-лесно е да предотвратяваш грешки. Да си с един бияч е едно, но с втори и трети. Аз бях с мъж комплексар и мамино синче (говореше само за мама), така че в списъка ми веднага се появиха точки, които изключваха мамините синчета. Мъжът ми примерно живее от 18г. самостоятелно, с майка си има нормална, дистанцирана връзка и не ме сравнява с никоя друга жена.
Непрекъснато можеш да обогатяваш списъка в зависимост от нов опит и да изключваш качествата, които не можеш да понасяш. На мен подобен списък ми помогна да си остана с едната провалена връзка и лош опит и да не си губя времето с глупости, а да имам енергия и време за важни неща в живота - образование, работа, не да се тормозя с мъже. Аз съм в началото на 30-те години и изглеждам много свежа, млада и съм пълна с енергия, а моите съученички и приятелки изглеждат на 40 г., изтормозени и измъчени от грешните избори в личен план, с изпити лица, уморени и състарени - някои минаха 5-6 връзки, разведени са, имат деца като самотни майки, познавам жени с две работи, чиито мъже по цял ден си „търсят работа“, жена с бебе, чиито мъж я заряза уж, за да работил в чужбина и изчезна....сума ти жени, които живеят с родителите на съпруга си, макар че могат да си позволят свой дом, за да угодят на другите, но биват тормозени психически и нямат и миг спокойствие.
Това си го спестих.
Ако селектираш в началото, после няма да имаш проблеми. Трудно е ако в началото избереш някой неподходящ, после да поправиш стореното. Никога не ставай емоционално, материално зависима от един мъж и не бързай с раждането на деца. И под материално зависима нямам в предвид да не делиш стандарта му ако е много по-богат от теб, но трябва винаги да си в състояние да си изкарваш свои пари и да имаш свои пари за средно статистически начин на живот, да имаш апартамент свои примерно, своя кола, банкова сметка и доход, колкото и да ти е богат мъжът до теб.
Внимателно избери бащата на своите деца, така че да си сигурна, че ако нещо не се получи с вас, той ще остане добър баща за тях. Това е първична отговорност, която я имаме като жени. Изборът и селекцията са в нашите ръце, не в ръцете на мъжете. Винаги предпочитай самотата пред връзката с неподходящия мъж и се научи сама за себе си да си си достатачно интересна, забавна и да не си зависима за щастието си от мъже. Тази последна моя нагласа мисля, че спечели сегашния ми съпруг. Видя, че не го задушавам, преследвам и не го тормозя с капризи и остана с мен и успях там, където много жени преди мен са се проваляли с него. И до ден днешен никога не му се обаждам по телефона, освен по работа или по спешност, не му задавам въпроси къде е и с кого, какво правил, кога ще се прибере и тем подобни неща, нито го товаря с моите проблеми и проблемчета.
...и още нещо забравих - ако не се получава, скъсай с мъжа, не чакай да хванеш нов клон преди да пуснеш стария. Това е основната грешка гледам на младите жени. Аз примерно ако не бях зарязала първия си приятел и не бях свободна жена, никога моят бъдещ съпруг нямаше да ме погледне. Изобщо мъже с класа не се занимават с обвързани жени и не делят жената с приятелчето ѝ.

34.   Авторката. И аз мрязя мамини синчета. Такива ме отвращават най -много. И като спомена за първата си връзка -забелязала съм, че по- слабите и комплексираните мъже обиждат жената до себе си, само и само да я смачкат и тя да си мисли, че нищо по-добро не може да получи и да стои с тях по принуда. Нямала съм такъв човек до себе си, надявам се да не се и сблъскам с такъв. Аз съм на 20, много далеч са от мене бракове и деца, но си права, че още от сега не бива да се занимавам с комплексирани мъже.... аз уча много и почти нямам време за срещи, така или иначе, затова излизам само, когато момчето наистина ми харесва, като не харесвам някого не му давам шанс, може и това да е грешка, но... за мен образованието е на първо място, именно, защото са ме учили цял живот, както и ти каза да не съм фин. зависима от мъж.
А иначе не гледам красотата в мъжа. Смятам, че тя е качество на жената. Но по онзи се подведох. Жени, дето се казва...

35.   http://spodeli.net/6/story-25629.html това е историята "една жена в материалният свят" тя ме провокира да напиша моята ... Прочетете я и ми кажете какво ви е мнението?Тук жената определено е затворена в "златна клетка"?Очевидно съпруга и е много по различен от съпруга на номер 1 , пак е богат , но е тираничен , не и позволява никакво развитие и иска от нея да е куха кукла ...

36.   Здрасти отново. Прочетох историята на момичето и моето мнение е, че просто е попаднала на психично болен мъж. И сред богатите има психота. Не знам, може в миналото му да е бил наранен от жена, може да е имал невъзможна любов с омъжена (и още да я има), но определено ползва Авторката за параван. Дори може да е хомосексуален, бисексуален и да има връзка с мъж. Има и такива случаи, но той си има причина да си избере такова слабо момиче за параван. Написах на Авторката там, че ключът за златната клетка е в нея - тя ако запише да учи, никой не може да и попречи. Ще се разведе ли с нея? Едва ли. Щеше да го е сторил до сега ако не му беше нужна с нещо.
Също никой не я е накарал да се мъкне с разни кухи кукли.
Според мен обаче в нейния случай действително става дума за група от богати хора, които не са част от интелектуалците - самите те не са образовани, станали са богати заради случайност, нюх, наследство или далавери, но определено нещо гнило има в историята, което се изплъзва от акъла на Авторката., аз предполагам, че мъжът ѝ има психическо отклонение някакво или някакви други планове, които не я включват нея - затова и не иска дете, тайна връзка или наклонност - може дори педофилия да е и затова да не иска деца. Знаем ли?
НО това не е животът на мнозинството богати и заможни хора у нас. На моята сватба не са ми подарявали кола примерно, най-скъпите подаръци бяха картини и 2 дървени фигури, повечето хора ми подариха дори нещо символично, шеговито, но аз бях поканила всякакви хора на сватбата си, богатите бяха да кажем 10% - толкова колкото са средно статистически в населението, дори работници бяхме поканили, счетоводителя си, адвокатът ни ни беше кум, целия си клас от гимназията с класната. Чудесно си прекарахме.
Тя пише също, че не е било прието да работели жените на богати мъже, но това съвсем не е така. Просто не си заслужава да работиш нормална работа. Аз примерно и то с образование в чужбина и стаж в мултинационална компания от 3 г. бих изкарвала към 3000 - 3500 лв. макс и то в София. Ами за нас това не си заслужава, честно казано - само наем от един имот събираме повече и 8 ч. на ден ще съм ангажирана, няма да имам свобода да пътувам с мъжа си, камо ли да му помагам. У нас като цяло обаче жената ТРЯБВА да има работа и затова обратното се случва - богаташи с не толкова добре образовани жени им правят някакво кафе, салон, за да ги занимават, а и за да не бива подигравана жената. Някои жени дори без образование доста добре се справят. Богаташът може да им даде началният капитал, помещението, но успехът си зависи от тях. Имам една приятелка с бутик за ексцентрични дрехи, която има вече 2 продавачки, мисля че си прави чисти 10 000 лв. на месец, което не е малко за жена без образование, но има и жени, които не променят начина си на живот и си работят това, кото са работили преди това ако работата им е била интересна - счетоводителки, учителки, лекарки, зъболекарки и така нататък, но това са все жени с квалификация.
Вярно е обаче, че трябва да изглеждаш добре, да се поддържаш и да репрезентираш мъжа, но все пак това не е абсолютно правило. Повечето такива мъже са все още женени за ученически или студентски любови. Между другото, най-богатите мъже у нас са женени от 30 години, а жените им живеят инкогнито - за едната знам, че е счетоводителка, другите не ги знам какво работят, но нито се показват в обществото, а само най-близките им знаят за кого са омъжени.
Може би изкушението за мъже като съпруга на тази Авторка е, че един ден сами започват да си вярват, че могат да си закупят всичко. Познавам човек, който си „купи“ булка от Азия, но това беше отчаян акт някакъв на самотник. Разбира се, не се получи, но аз не съжалявам жени като тази Авторка, защото ако не беше този психо, друг псохо щеше да е - примерно въпросният наркоман. Този поне нито я бие, нито я тормози, нито гладува при него, а един ден ще намери силите и да се освободи, но от пияница, наркоман и така нататък да се освободиш е по-трудно.Не всички имат умственият капацитет да се образоват, но ако го имаш е най-добре да го използваш, защото само Образованието и квалификацията ти помагат да можеш не само сама да си изкарваш хляба ако се наложи, но и да мислиш аналитично и абстрактно - тоест да не ставаш плячка на такива психо-мъже. Авторката има потенциал, от нея зависи дали ще го използва, но пак ти казвам - това са някакви отделни случаи, мъжът има нещо, което крие, а не е начинът на живот на богатите у нас по принцип. Сред богатите има също различни видове хора, включително ненормалници.

37.   Ауе, какви са тия изчанчени истории, живот в "златна клетка"? ! Какво го мислиш живота на богаташите, пък и на бедните. Да се оправят.

38.   номер 37. Ми интересна тематика е за мен. Ти нямаш ли някакво мнение по въпроса?

41.   Гладна кокошка просо сънува.Толкоз по темата.
Инак номер едно искрено ме разсмя.

42.   Няма такъв смях-дебна го кае да иде в чужбина, та да ида на лекар и зъболекар. Все пак това обяснява че за дамата е трудно да си прегледа главата, както и за изоадалуте заби да намер колай.

44.   Първо беше птица в клетка, после бизнемекна ... опа, бизнесдама, после обвини всички, че са бедни и не разбирали ....
И аз обичам да смесвам болкоуспокояващи, алкохол и горени препарати за баня, колкото всички останали , но когато халюцинациите започнат, знам, че трябва да спра.

45.   Н 1, прaвa си, че пaрите освобождaвaт. Но ти определено си в клеткa и някaк дори не си дaвaш сметлa зa товa. Имaм предвид, че си емоционaлен и физически зaтворник нa нуждите нa съпругът ти и пaрите му (бизнесите).
Знaм ли, може пък определено дa ти хaресвa живот под нaтиск и стрес (aко е тaкa, то ти нямa дa го чувствaш/виждaш по този нaчин) може дa имaш изгрaденa робскa психикa от дете и дa не прaвиш рaзликa между товa и които други нaмирaме зa нормaлно, знaчението нa свободaтa-физическa и психическa/емоционaлнa.
По коментaр 1 и 6 моят извод е, че ти робувaш и товa те прaви щaстливa. Зa мен не е нормaлно, зa много други също, но ти нямa кaк дa рaзбереш другaтa гледнa точкa просто зaщото чувствaш и мислиш по рaзличен и крaен нaчин, който не допускa дори дa нaдникнеш през друг поглед. Товa би отнело комфортният ти устaновен режим, би те нaкaрaло дa ВИДИШ нещa, които не желaеш (подсъзнaтелно зaключвaне, някои дори си причинявaт умишленa aмнезия). Единственият човек който стрaдa от товa си ти, дa, знaм, че никогa нямa дa го признaеш дори пред себе си, товa би те принудило поне дa помислиш зa противодействие някaкво, дa нaпрaвиш рaзликa м/у свободa и "свободно" робство...
Инaче сте в симбиозa: той диктaтор, ти верен роб. Той зaдоволявa твоите нужди, ти неговите.
Но не, милa, не убеждaвaй свободни хорa, че "свободното" робство е зa предпочитaне пред по-беден, но свободен живот, толковa свободен, че позволявa и истинско щaстие покрaй и други моменти, не толковa приятни, товa е животът.
Но и сaмо роб срещу хрaнa и сметки...